Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260 084
гр. Р., 25.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Р.нски
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 2 февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА като разгледа докладваното от съдията Н. ЧОКОЕВА гр.
дело № 787 по описа за 2020
год., за се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и
сл. ГПК.
Д.Д.А., чрез пълномощника си адв. Б.С., е обжалвала решението
на Р.нския районен съд по гр. д. № 7349/2019 г., с което
е уважен предявеният против нея иск за неоснователно
обогатяване за 9000 лв. и е осъдена да заплати направените от ищеца разноски. Излага
оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени и искът да се отхвърли. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата И.Г.З.,
чрез пълномощника си адв. Л.П., оспорва жалбата и
моли да не се уважава. Претендира
разноски за въззивната инстанция.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от
страна по спора, в законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата се явява основателна.
В
исковата молба И.Г.З. твърди, че с ответницата Д.Д.А.
са живели на семейни начала и по време на съжителството си са закупили недвижим
имот за 18 000 лв., като цената била заплатена с изтеглен от него банков
кредит. Така ответницата придобила ½ ид. ч. от
имота без да има финансов принос в закупуването му, поради което се е обогатила
със сумата от 9 000 лева.
Районният
съд е уважил претенцията, като не е зачел направеното възражение за погасяването
й по давност.
Въззивният
съд счита, че обжалваното решение на РРС е незаконосъобразно и неправилно и
като съобрази събраните по делото доказателства, приема следното:
С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 02.10.2012 г. № 73, том V, № 8826, нот. дело № 586 от 2012 г. (л.6), страните по
делото И.Г.З. и Д.Д.А. са придобили в съсобственост при
равни права недвижим имот, представляващ дворно място в гр. Р., кв. С., заедно
с построената в него жилищна сграда, за сумата от 18000 лв.
От писмените доказателства -
договор за банков кредит на физическо лице № 319019/29.09.2012 г. към „С. Ж. Е.“
АД, гр. В.; погасителен план към него; извлечение от банковата сметка на ищеца
за периода от 01.01.2012 г. до 18.09.2017 г.
(л.7-л.34), както и от съдебно-икономическата експертиза се установява, че на
29.09.2012 г. е сключен договор за потребителски банков кредит от ищеца З.
за 20 000 лева. Размерът на погасителните вноски е 411.39 лева.
Сумата по кредита в размер на 20 000 лева е усвоена по сметка на
ищеца на 29.09.2012 г., а на 02.10.2012 г. от сметката е извършен банков
трансфер от 18 000 лева към Р.И.М.(продавач на имота), а като основание е
посочено „покупка на недвижим имот, кв. С., ул. “К. Ф.“ № **. Вещото лице изнася
данни, че към 30.09.2017 г. задължението по посочения кредит е погасено изцяло.
Не се спори, че плащанията на вноските по кредита са извършвани от ищеца.
Вещото лице установява, и че в периода от усвояване на кредита до окончателното му
изплащане има постъпили суми и от майката на ищеца в общ размер от 2 990 лева.
При това положение въззивният съд приема, че фактическият
състав по чл.59 от ЗЗД се явява осъществен – налице са всички елементи от хипотезиса на правната норма – неоснователно разместване на
блага, което е извършено поради направеното от ищеца плащане на пълната цена на
недвижимия имот. Това плащане
от своя страна е довело до обогатяване на ответницата, тъй като същата се е
освободила от задължението за заплащане на цената по договора за
покупко-продажба, съответстващо на правата й на собственост, а е получила
имуществена придобивка – ½ ид. ч. от имот. Т.
е. се е обогатила със сумата от 9000 лева, а със същата сума ищецът е обеднял,
защото е престирал за сметка на А. и тази сума е
излязла от патримониума му в нейна полза, поради
което подлежи на връщане от ответницата.
Доколкото, обаче, е направено правопогасяващо възражение за давност,
съдът намира, че искът следва да се отхвърли на това основание по следните
съображения:
Вземането на ищеца за сумата от
9000 лв. е станало изискуемо съобразно чл.114
ал.1 от ЗЗД на 02.10.2012 г., когато е било извършено плащането на цената на собствената на
ответницата идеална част, задължението й към третите лица - продавачи по
договора. Съответно от тази дата до датата на подаване на исковата молба в съда
- 06.12.2019 г. е изтекъл петгодишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД, поради което вземането е погасено по давност.
По изложените съображения и като е
стигнал до различен от този краен извод, районният съд е постановил неправилно решение,
което следва да бъде отменено.
Предвид
изхода на делото и основателността на въззивната жалба, направените от ответницата
разноски за двете инстанции са в
тежест на ищеца.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение
№ 260310 от 23.10.2020 г. на Р.нския районен съд по
гр. д. № 7349/2019 г. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
от И.Г.З. против Д.Д.А. за заплащане на сумата от 9000 лева, представляваща
платена от него цена за придобитата от нея ½ ид.
ч. от недвижим имот в гр. Р., кв. С. по нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 02.10.2012 г. № 73, том V, № 8826, нот. дело № 586 от
2012 г. – иск за неоснователно
обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.12.2019 г.
ОСЪЖДА И.Г.З., ЕГН ********** да заплати на Д.Д.А., ЕГН ********** сумата
от 1810
лева – деловодни разноски за двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: