Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1199 10.10.2018г.
град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на двадесет
и седми септември две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА
ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело №3069 по описа за 2016
година, намери за установено следното:
Производството е образувано по искова молба на Е.Ц.С., ЕГН
********** *** против Д.Г.Т., ЕГН ********** ***.
Ищцата твърди, че е единствен наследник по закон на Ц. С.
С.– бивш жител ***, починал на ***. По повод смъртта на наследодателя узнала,
че на ***. била изповядана сделка с нотариален акт №**, т.ІІ, рег.№****,
н.д.№196/10.12.2015г. на нотариус ****, с която Ц. С. С., действащ чрез
пълномощника си Д.Г.Т., е продал на Д.Г.Т. следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №******* по кадастралната карта и кадастралните
регистри на ***, адрес на имота: ****, който обект се намира в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор №*******; предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1; площ – 55
кв.м.; прилежащи части – изба №** с площ от 3 кв.м. и 1.57% ид.части от общите
части на сградата и съответното право на строеж; при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – ****, под обекта – ****, над обекта – ****.
Ищцата счита, че договорът за покупко-продажба е нищожен
на основание чл.40 ЗЗД, тъй като имотът е продаден на цена 9000,00 лева, която
е значително по-ниска от действителната пазарна стойност на имота и дори
по-ниска от данъчната оценка, което е във вреда на упълномощителя. Като
поддържа, че въз основа на атакуваната сделка ответницата не е придобила
собствеността върху имота, ищцата сезира съда с искане сделката да бъде
прогласена за нищожна като сключена във вреда на представлявания, както и да бъде
осъдена ответницата да й предаде собствеността и владението на имота, тъй като
упражнява фактическа власт върху същия без правно основание.
При условията на евентуалност, ако искът за прогласяване
на недействителността на сделката бъде отхвърлен, иска се договорът за бъде
обявен за нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД – поради липса на
съгласие от страна на продавача Ц. С. С.. В тази връзка се излагат съображения,
че в обема на представителната власт на ответницата, учредена с даденото й
пълномощно, не се включва правната възможност тя да се разпорежда с имоти на
упълномощителя /имотът не е индивидуализиран в пълномощното, не е посочена
цена, на която да се продаде/. Ищцата оспорва автентичността на пълномощното,
което е послужило за сключване на сделката, като счита, че подписът за
упълномощител не е положен от наследодателя й С.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата Д.Г.Т., която оспорва предявените искове. Твърди, че от 2005г.
започнала да се грижи за Ц. С., който бил приятел на баща й и имал нужда от
физическа и финансова подкрепа. Счита, че след като С. се съгласил тя да закупи
имота му на посочената в нотариалния акт цена, очевидно не е смятал, че е
увреден по някакъв начин и с поведението
си е одобрил действията й като пълномощник. Твърди, че жилището било и към
момента е в окаяно състояние и се нуждае от цялостен ремонт, а при преценка на
цената му по договора следва да се има предвид, че прехвърлянето на
собствеността е извършено при запазване на правото на ползване от страна на
продавача. Поддържа, че не е без значение, че в продължение на 12 години се е
грижела за наследодателя на ищцата и той й бил безкрайно благодарен. Именно
поради това й дал право да продаде имота му на себе си за цена и при условия,
каквито прецени. По отношение на даденото й пълномощно, счита че то съдържа в
достатъчна степен индивидуализация на продадения имот и в тази връзка не могат
да се извеждат доводи за нищожност на сделката.
В случай, че договорът за продажба се прогласи за
нищожен, ответницата се позовава на направено в нейна полза от Ц. С. саморъчно
завещание от 03.02.2015г., поради което счита себе си за собственик на имота. Ищцата
е оспорила завещанието с възражението, че същото е нищожно, поради неспазване
на предписаната от закона форма и поради това, че не е подписано от завещателя;
антидатирано е и е съставено за целите на настоящия процес; твърди, че
наследодателят й е имал здравословни проблеми, които не са му позволявали към датата
на сделката да се обслужва сам, да се придвижва и да пише. При условията на
евентуалност С. поддържа възражение по чл.30 от ЗН, като счита, че завещанието
накърнява запазената й част от наследството на Ц. С. и следва да бъде намалено
до размера, необходим за допълване на тази част.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за
наследници, издадено от Община Пловдив, Ц. С. С.е починал на ****. и негов
единствен наследник по закон е дъщеря му Е.Ц.С..
С нотариален акт №**, т.ІІ, рег.№****,
н.д.№196/10.12.2015г. на нотариус ****, Ц. С. С., действащ чрез пълномощника си
Д.Г.Т. /съгласно пълномощно със заверка на подпис с рег.№****/13.11.***г. и
заверка на съдържание с рег.№****, т.І,
акт №***/13.11****. по регистъра на нотариус ****/, е продал на Д.Г.Т. описания
в исковата молба жилищен имот /апартамент/ с характеристики по кадастралната
карта към настоящия момент, съгласно представените схема и скица от СГКК – ****.
Продажбата е извършена срещу заплащане на цена в размер на 9000,00 лева, при
посочена в документа данъчна оценка от 39 938,40 лева. Със сделката е
прехвърлена само т.н.“гола собственост“, като прехвърлителят Ц. С. е запазил
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.
Видно от текста на представеното пълномощно,
с което е осъществена оспорената сделка, Ц. С. С.е упълномощил Д.Г.Т. за следното: да
го представлява пред нотариус с район на действие – района на Районен съд –
гр.Пловдив, като продаде от негово име и за негова сметка сама на себе си /при
условията на чл.38, ал.1 от ЗЗД/ или на лице, което също представлява, или на
когото намери за добре, за цена и при условия, каквито прецени, без ограничения
в представителната власт при и по повод сключването на сделката, като запази в
негова полза пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота, както и да
получи от негово име продажната цена за притежавания от него недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №**** по
кадастралната карта на ***, находящ се в ****, със застроена площ от 55 кв.м.,
ведно с изба №40 с площ от 3 кв.м. и ведно с 1.57% ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж.
Във връзка с направеното от ищцата оспорване на автентичността
на пълномощното, по делото са приети две графологични експертиза на вещото лице
М.С., които при ползване на различен сравнителен материал установяват по
безспорен начин, че подписът, положен за “упълномощител” във въпросното
пълномощно е положен от Ц. С. С.. Заключението на вещото лице по назначената
съдебно медицинска експертиза сочи, че въпреки влошеното му здравословно
състояние Ц. С. е могъл да извършва ежедневни основни битови дейности, ако и
това да е било придружено с усилия – могъл е да чете сам, да държи молив или
друго към датата на нотариално завереното пълномощно.
От показанията на изслушаните по
делото свидетели се установява, че ответницата Д.Т. се е грижела за Ц. С. Според
свидетелката М.А., живееща в съседство, това е било за периода след 2010г.,
когато отношенията между С.и Т. били приятелски, тя му носела храна и на
нейните грижи той разчитал. Свидетелката З.С. /също съседка на С./ е виждала
ответницата на пейката пред блока за период от година, година и половина преди
той да почине. Знае, че Д. идвала при С., купувала му сладолед, казвала, че ще
му сготви. Дори бившата съпруга на наследодателя - свидетелката В.С. е чувала
от него, че жена на име Д. идва да му носи храна. Именно тази жена уведомила
ищцата по телефона, че баща й е починал, а след това организирала погребението
му.
Недействителността по чл.40 от ЗЗД е
обусловена от наличието на два правопораждащи факта – от обективна страна да е
налице договор, който уврежда упълномощителя и споразумяване между пълномощника
и третото лице във вреда на представлявания и от субективна страна да е налице
недобросъвестност на пълномощника и третото лице, които знаят, че договарят във
вреда на представлявания.
Според поддържаното от ищцата,
въпросната сделка уврежда Ц. С., тъй като имотът му е продаден на цена по-ниска
от данъчната оценка и значително по-ниска от действителната му пазарна
стойност. Експертизата на вещото лице Й.А. установява справедлива пазарна стойност
на имота към датата на извършване на сделката, при отчитане на запазеното право
на ползване, в размер на 30 479,00 лева. При това дори да се приеме, че в
случая е налице нееквивалентност на престациите, същата сама по себе си не може
да обоснове извод за недействителност на сделката, без да е налице
недобросъвестност на представителя Д.Т.. Изводи за такава недобросъвестност
биха могли да се извлекат от факти и обстоятелства, сочещи на превишаване или
превратно упражняване на представителните правомощия. Ответницата е била
овластена да се разпореди с имота на С. без никакви ограничения в
представителната власт при определяне на кого да продаде имота, при какви
конкретни условия и цена, както и да договаря сама със себе си. Затова
заплатената цена от 9000,00 лева, макар и по-ниска от данъчната и от пазарната
оценка, е била определена в съответствие с упълномощаването. При липса на други
доказателства по делото, които да сочат на знание у ответницата, че сключва
неизгодна и увреждаща за продавача сделка, следва да се приеме, че не е
доказано наличието на субективния елемент от фактическия състав на чл.40 от ЗЗД. От характера на установените отношения между С. и Т. се налага по-скоро
извода, че той е бил признателен за полаганите за него грижи, напълно се е
доверил и е бил съгласен с така извършената продажба. Индиция за това е и
обстоятелството, че месеци преди упълномощаването – на 03.02.2015г. Ц. С. е
изготвил саморъчно завещание като израз на последната му воля именно Д.Т. да
получи имота след смъртта му. Доколкото не се установява да е налице недействителност
на атакуваната продажба, завещанието не е произвело действие след смъртта на С.,
но факта на изготвянето му може да се тълкува в полза на тезата на ответната
страна, че той е бил съгласен с извършената продажба и не я е приемал като
накърняване на имуществото му.
При отхвърляне на иска по чл.40 от ЗЗД съдът дължи произнасяне по предявената при условия на евентуалност
установителна претенция за прогласяване на договора за покупко-продажба за
нищожен, поради липса на съгласие от страна на продавача.
Неоснователни са доводите на ищцата,
че ответницата не е можела да се разпорежда с имота на С., доколкото в
пълномощното имотът не е индивидуализиран и не е посочена цена, на която да го
продаде. Пълномощното съдържа пълно, точно и актуално според кадастралния статут описание на имота на упълномощителя. То не представлява т.н. „генерално“
пълномощно, както се твърди в исковата молба, а съдържа конкретно волеизявление
на представлявания посоченото от него лице да се разпореди с имота му,
включително да договаря сам със себе си. Непосочването на точно определена
цена, на която да се осъществи продажбата, не опорочава по никакъв начин волята
на упълномощителя, тъй като преценката за размера на цената той изрично е
предоставил на упълномощения. Колкото до извършването на самата сделка, волята
на продавача е изразена пред нотариуса чрез пълномощника му в рамките на
учредената представителна власт, поради което не може да става дума за липса на
съгласие.
По изложените съображения следва да
се отхвърли и искът по чл.26, ал.2, предл. Второ от ЗЗД.
За да се уважи предявения от ищцата
иск за ревандикация на спорния имот е необходимо да са събрани доказателства,
че тя е собственик на твърдяното основание – наследствено правоприемство и че
ответницата без основание осъществява фактическа власт върху него. След като
атакуваната в настоящото производство покупко-продажба не е нищожна, тя е
произвела целените с нея правни последици – собствеността е преминала в
патримониума на Д.Т., която се легитимира като собственик и към настоящия
момент. По тази причина имотът на Ц.С. не е бил част от неговото имущество към
момента на смъртта му, затова и направения от него завет в полза на Т. не е
произвел действие. Позоваването от страна на ответницата на саморъчното завещание
като основание за придобиване на собствеността е направено при условие на
евентуалност, в случай, че исковете за нищожност на договора бъдат уважени,
поради което с оглед изхода на делото, съдът не дължи произнасяне по въпросите
за действителността на завещанието и неговите последици, както и по
възражението на ищцата, основаващо се на чл.30 от ЗН.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата направените поделото
разноски в общ размер на 753,52 лева, от които 500,00 лева – платено адвокатско
възнаграждение и 253,52 лева – депозит за вещи лица.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е.Ц.С., ЕГН ********** *** против Д.Г.Т., ЕГН ********** ***
искове за прогласяване нищожността на основание чл.40 от ЗЗД /съзнателно
увреждане на прехвърлителя Ц. С. С./ и на основание чл.26, ал.2, предл.второ от ЗЗД /липса на съгласие на прехвърлителя Ц. С. С./, на договор за
покупко-продажба, извършен с нотариален акт №**, т.ІІ, рег.№****, н.д.№196/10.12.2015г.
на нотариус ****, с който Ц. С. С., действащ чрез пълномощника си Д.Г.Т., е
продал на Д.Г.Т., ЕГН ********** следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***,
адрес на имота: ****, който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен
имот с идентификатор №*****; предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент; брой нива на обекта – 1; площ – 55 кв.м.; прилежащи части – изба №**
с площ от 3 кв.м. и 1.57% ид.части от общите части на сградата и съответното
право на строеж; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***,
под обекта – ***, над обекта – ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Ц.С., ЕГН **********
*** против Д.Г.Т., ЕГН ********** *** от ЗС за признаване право на собственост
на Е.Ц.С. върху имота, предмет на покупко-продажбата, извършена с нотариален
акт №**, т.ІІ, рег.№****, н.д.№196/10.12.2015г. на нотариус **** и за осъждане
на Д.Г.Т. да предаде владението върху същия имот, представляващ: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №***по кадастралната карта и кадастралните
регистри на ***, адрес на имота: ****, който обект се намира в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор №****; предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1; площ – 55
кв.м.; прилежащи части – изба №** с площ от 3 кв.м. и 1.57% ид.части от общите
части на сградата и съответното право на строеж; при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – ***, под обекта – ***, над обекта – ***.
ОСЪЖДА Е.Ц.С., ЕГН ********** *** да
заплати на Д.Г.Т., ЕГН ********** *** сумата 753,52 лева – направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: