Решение по дело №764/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. със Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Г. К. К., с адрес в гр. Варна, срещу приложена принудителна административна мярка (ПАМ) на 18.03.2025 г. - преместване на паркирано пътно превозно средство – лек автомобил Опел с рег. № [рег. номер], без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, разпоредена от М. Б. - инспектор „Репатриране“ в Общинско предприятие на Община Варна „Общински паркинги и синя зона“.

С жалбата се настоява, че неправилно служителите са приели, че МПС е паркирано на място, определено като служебен абонамент. Твърди се, че местата са две, а поставеният знак е само един и е разположен на предното паркомясто. На второто (задното), където е паркирал оспорващият, се сочи, че има монтиран кол за табела, но липсва какъвто и да е знак, обозначаващ служебен абонамент. Излагат се подробни доводи за незаконосъобразност на приложената ПАМ и за непропорционалността й. Искането е да се отмени оспорената ПАМ. Претендира се присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение. В хода на устните състезания оспорващият, чрез адв. И. В. поддържа изложените доводи и направените искания. Изтъква се, че не е установено по категоричен начин извършеното нарушение – че процесният автомобил е паркирал в зона на действие на знак В27, като служебните места трябва да са обозначени по ясен и категоричен начин, а и в констативния протокол са посочени две основания – чл. 171, т. 5, б. „а“ и б. „б“, които са взаимно изключващи се.

Ответникът - инспектор „Репатриране“ в Общинско предприятие на Община Варна „Общински паркинги и синя зона“ – М. Б., с писмен отговор излага доводи за неоснователност на жалбата. Настоява се, че от снимките ясно и недвусмислено се вижда, че процесният автомобил е паркиран на място, където е забранено паркирането и е обозначено с табела, указваща принудително преместване на неправилно паркирани превозни средства. Искането е да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В хода на устните състезания, ответникът чрез юриск. А. Ш. поддържа отговора, като се позовава на договор за служебен абонамент, който е за същия адрес, на констативния протокол и на снимките, от които се вижда поставена табела „Служебен абонамент“, неподвеждащи по никакъв начин местоположението на табелата.

Съдът като взе предвид доводите, изложени в жалбата, фактите, които се извеждат от анализа на доказателствата по делото, разгледани поотделно и в съвкупност, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК от адресата на оспорения акт, за когото е налице правен интерес от обжалването. Оспорената ПАМ е приложена на 18.03.2025 г., а жалбата е подадена на 03.04.2025 г. - системен бон и известие за доставяне, л. 17 от делото.

Преместването на паркирано превозно средство - лек автомобил Опел с рег. № [рег. номер], без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, представлява вид ПАМ, за прилагането на която, по аргумент за обратното от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, не се изисква писмена форма на акта. По своя характер процесната ПАМ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК – налице е волеизявление на административен орган - преместване на управлявания от оспорващия автомобил, без негово знание, с което се засягат права и законни интереси на адресата - настоящ жалбоподател.

По отношение компетентността на издателя на акта и спазването на установената форма на акта:

Процесната ПАМ е приложена от длъжностно лице, надлежно оправомощено от собственика или администрацията, управляваща пътя, както изисква разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП. Със Заповед № 4957 от 26.11.2019 г. на Кмета на Община Варна (л. 7 от адм. пр.) са поименно оправомощени длъжностните лица от ОП „Общински паркинги и синя зона“, сред които е и инспекторът „Репатриране“ – М. И. Б., като са им възложени функциите и правомощията за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5 ЗДвП. Оспорената ПАМ се явява в пределите на материалната (предметна) и функционалната компетентност на органа, който я е приложил, поради което не е нищожна.

Словесното описание на нарушението в констативния акт и заявеното от ответника в хода на делото сочи на налагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“, а не по б. „а“ ЗДвП, предвид което са неоснователни възраженията на оспорващия за неяснота в коя хипотеза е приложена въпросната ПАМ.

Както се посочи, по аргумент на обратното от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП не се изисква издаването на мотивирана заповед. Прилагането на процесната мярка представлява властническо волеизявление на административния орган, обективирано чрез действие - фактическото преместване по нареждане на органа.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. Дали органът правилно е отнесъл констатираните факти към правото, е въпрос, отнасящ се до правилното приложение на материалния закон. Не се установява в случая органът да е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт. Релевантните факти се установяват при съвкупната преценка на писмените доказателства – констативния протокол, както и снимковия материал.

По отношение преценката за съответствието на оспорения акт с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са релевантните юридически факти според хипотезата на правната норма и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл. 22 ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 ЗАНН).

Съгласно чл. 171 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т.е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ.

Законодателят регламентира няколко хипотези, посочени в чл. 171, т. 5 ЗДвП, в които се прилага ПАМ “преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, а именно: когато превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване - по б. „а“; когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението - по б. „б“.

В съответствие с чл. 5, ал. 1 от Инструкция за работата на дейността „Репатриране на излезли от употреба /ИУ/ МПС и неправилно паркирани“, при осъществяване на контролната дейност на неправилно паркирани ППС, следва да се изготвят констативен протокол и снимков материал, както и се използва специализирано техническо средство тип „Паяк“ в случаите на преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство – чл. 3, ал. 3, т. 2 от посочената инструкция.

От Констативен протокол № 0092539 от 18.03.2025 г., съставен от инспектор „Репатриране“ М. Б. в ОП „Общински паркинги и синя зона“, гр. Варна, в присъствието на трима служители, се установява, че около 19:05 ч. на ул. „Гоце Делчев“ № 53, лек автомобил Опел – сив, с peг. № [рег. номер] е паркирал в зоната на действие на В27 и Т17, като е посочено, че автомобилът е репатриран на основание чл. 171, т. 5, б. „а“ и „б“ от ЗДвП.

Представеният от ответника снимков материал представлява годно доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП. От снимките (л. 2 от адм. пр. и л. 34 от делото) се установява следното: наличие на паркирани два автомобила едни след друг, вдясно на пътното платно; знак В27 – поставен вдясно в посоката на движение, и под него знак Т17 – поставен успоредно на пътя, като знаците са ситуирани към края на задната част на първия автомобил; не са видими регистрационните номера, марката и модела на двата автомобила, като това не е видимо и на приложената нефокусирана снимка на л. 6 от адм. пр.; приложени са снимки в близък план на предния регистрационен номер на автомобил с рег. № [рег. номер], с видима марка на автомобил Опел, без да може да се установи местонахожданието му и околните обекти, както и снимки на съществуващи одрасквания/щети на заден калник на автомобил, също без възможност да се установи местонахождението, марката и регистрационния номер на снимания автомобил.

На същия ден – 18.03.2025 г., в 19:53 ч. за репатрирането на автомобила и за отговорно пазене на паркинг е заплатена сумата в общ размер на 51 лева (фискален бон, приложен на л. 9 от делото).

За извършеното нарушение на 18.03.2025 г., в 19:05 ч., в гр. Варна на ул. „Г. Делчев“ № 63, с МПС - Опел, per. № [рег. номер] - нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП - неправилно паркиране, е наложена глоба с фиш серия ОВ № ********** в размер на 20 лева, като екземпляр от фиша е посочено, че ще бъде изпратен по пощата на постоянния адрес на собственика на МПС – предвид представеното от оспорващия уведомление по чл. 186, ал. 3 ЗДвП (л. 7 от делото).

Според обяснението на ответника (л. 62 от делото) обозначението за служебен абонамент е ясно, видимо и индивидуализиращо конкретното паркомясто, в случая второто, като е репатриран паркираният лек автомобил марка Опел, рег. № [рег. номер] на място, определено за служебен абонамент (л. 26 от делото).

Съгласно действащ към 18.03.2025 г. Договор за ползване на паркоместа за паркиране в режим „служебен абонамент“ от 01.10.2024 г. (л.29 от делото) на „Абонданс 2013“ ООД е предоставена услугата временно и възмездно ползване на един брой паркомясто, намиращо се на адрес: гр. Варна, ул. „Гоце Делчев“ № 63, в съответствие с Инструкция относно реда за организация и функциониране на режим на платено паркиране на ППС – „служебен абонамент“, предвидена в чл. 30 от Наредбата за организация на движението на територията на община Варна (л.32 от делото).

Няма спор по делото, че процесният автомобил е собственост на оспорващия.

Доколкото в случая няма данни и твърдения за приложимост на хипотезата по чл. 171, т. 5, б. „а“ ЗДвП, следва да се изследват предпоставките за приложението само на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, независимо че в констативния протокол са посочени и б. „а“, и б, „б“ на чл. 171, т. 5 ЗДвП,

Приложимостта на разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП предполага три отделни хипотези, визиращи различни материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В първата хипотеза попадат случаите, в които превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората хипотеза се отнася до случаи, когато паркираното превозното средство създава опасност. Според третата хипотеза паркираното превозното средство следва да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Налагането на ПАМ като процесната се извършва и съобразно приетата от Общински съвет Варна Наредба за принудително преместване на ППС с техническо средство "паяк" на територията на Община Варна (https://vama.obshtini.bg/doc/3262387), както и инструкцията за нейното приложение, съгласно § 2 от ДЗР от посочената наредба. Според чл. 5, ал. 1 от Инструкция за работата на дейността „Репатриране на излезли от употреба /ИУ/ МПС и неправилно паркирани“, утвърдена със Заповед № 4957 от 26.11.2019 г. на Кмета на Община Варна, както се посочи, при осъществяване на контролната дейност на неправилно паркирани ППС се изготвят констативен протокол – съставен в момента на констатиране на нарушението, както и снимков материал от минимум 5 снимки.

Липсата на нарочен писмен акт, с който да се налага мярката "преместване на паркирано превозно средство, без знанието на неговия собственик" изисква релевантните факти и правната им квалификация да се изследват от доказателствените средства по преписката във връзка с налагането й чрез фактическото преместването на МПС.

Няма твърдения и данни в случая ПАМ да е приложена в първата и третата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП.

Спорният въпрос е дали автомобилът на оспорващия е бил паркиран в зоната на действие на знаци В27 и Т17 – на паркомясто с режим „служебен абонамент“.

При анализа на доказателствата по делото (констативния протокол и снимковия материал преди репатрирането на процесното паркирано превозно средство), както и дадените от ответника обяснения, разгледани в съвкупност съдът извежда факта на паркиране на автомобила, управляван от оспорващия нарушение на правилата за движение, доколкото попада в зоната на действие на знаци В27 и Т17, а именно паркиран е бил на паркомясто в режим на „служебен абонамент“.

Несъстоятелно е възражението на процесуалния представител на оспорващия, направено в хода на делото, че от снимковия материал не може да се установи кой е автомобилът на оспорващия. С оглед изрично посоченото в жалбата до съда признание от страна на оспорващия, неговият автомобил е паркираният на второто, както сочи оспорващия задно място. Предвид именно изрично заявеното в жалбата до съда и предвид констативния протокол, съдът намира, че въпреки липсата на снимков материал, от който да се установява едновременно марката, регистрационния номер на автомобила на оспорващия и ситуирането му спрямо пътните знаци В27 и Т17, автомобилът на оспорващият се явява вторият, заснет в по-далечен план, заден автомобил на снимката на л. 34 от делото.

Съгласно нормите на чл. 47, ал. 3 и ал. 6 ППЗДвП, регламентиращи изображението и наименованието на пътен знак В27, със същия се забранява престоят и паркирането. Допълнителната табела Т17 с текст се използва за изясняване или ограничаване действието на пътен знак само в случаи, за които не са предвидени допълнителни табели – чл. 60, ал. 4 ППЗДвП.

По аргумент от чл. 49, ал. 1 ППЗДвП пътните знаци за въвеждане на забрана се поставят непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се отнасят тази забрана, като съгласно чл. 50, ал. 1 ППЗДвП забраните, въведени с пътен знак В27 важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.

В случая от снимковия материал ясно се установява наличието на поставен пътен знак В27, под който е поставена и табела, указваща служебен абонамент за 1 паркомясто и принудително преместване на неправилно паркирани превозни средства.

Безспорно се установява, че автомобилът на оспорващия, явяващ се втори на снимката на л. 34 от делото, заснет в по-далечен план е паркиран непосредствено след пътните знаци В27 и Т17. Доколкото пътният знак, въвеждащ забраната е поставен пред мястото или участъка от пътя, за който се отнася тази забрана, то автомобилът на оспорващия се явява паркиран в зоната на действие на пътните знаци В27 и Т17.

Неоснователно се поддържа, че предният автомобил спрямо автомобилът на оспорващия е в зоната на действие на тези два знака, а не автомобилът на оспорващия. И от снимката на л. 34 от делото, и от снимката на л. 2 от административната преписка се установява, че пътният знак В27 и табелата с надпис за „служебен абонамент“ за 1 паркомясто, в кадъра на снимките попадат в задната част на автомобила, паркиран пред автомобила на оспорващия. Тоест предният автомобил е паркиран преди знака, а автомобилът на оспорващия след знака. Както се посочи, по аргумент от чл. 49, ал. 1 ППЗДвП, действието на знаците, въвеждащи забрана е след знака, където именно е паркиран автомобилът на оспорващия. Обстоятелството, че задната част на предния автомобил и знакът са на една линия, не би могло да обоснове основателност на твърдението на оспорващия за липса на визуалното и физическо разграничение между двете паркоместа. Дори част от предния автомобил да попада в мястото, в режим на „служебен абонамент“, това не оправдава паркирането на автомобила на оспорващия след знаците В27 и Т17, т.е. в зоната на действие на забраната за престой и паркиране.

Нещо повече от представената от оспорващия снимка на процесното място се установява наличие на маркировка отграничаваща двете паркоместа, както и ситуиране на знака В27 и табелата Т17 в края на първото паркомясто. Тоест зоната на действие на процесните знаци е именно за второто паркомясто, именно където е бил паркиран автомобилът на оспорващия.

Субективните възприятия на оспорващия са в противоречие с фактите, които съдът установява по делото. Не се установява мястото на паркиране да има характеристики, различни от тези на участък от пътя, с режим „служебно паркиране“, със забрана за престой и паркиране и с указание за принудително преместване на неправилно паркирани превозни средства.

Безспорно се установява, че така паркираното превозно средство на оспорващия е в несъответствие с изискванията на чл. 6, ал. 1 ЗДвП, доколкото оспорващият като участник в движението не е съобразил своето поведение с пътните знаци. За нарушения на въпросното правило за движение по пътищата – паркиране в несъответствие със забранителния знак В27 и табелата Т17 е предвидено както налагане на административно наказание, така и прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП.

Във връзка с прилагането на процесната ПАМ безспорно се установява, наличието на правнозначимия факт по чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДВП, обосноваващ налагането на оспорената ПАМ, поради което оспореният акт се явява в съответствие с материалноправните норми.

Единствено постановените в съответствие с материалния закон административни актове обезпечават постигането на целта на закона, т.е. в случая следва да се приеме, че оспорената ПАМ е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 АПК.

На основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на юридическото лице, в структурата на която е органът, издал оспорвания акт (по арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК), юрисконсултско възнаграждение, определено в минималния размер от 100 (сто) лева, съгласно чл. 144 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. При определяне размера на юрисконсултското възнаграждение съдът съобрази фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че по делото е проведено едно съдебно заседание.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата от Г. К. К., с адрес в гр. Варна, срещу приложена принудителна административна мярка на 18.03.2025 г. - преместване на паркирано пътно превозно средство – лек автомобил Опел с рег. № [рег. номер], без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, разпоредена от М. Б. - инспектор „Репатриране“ в Общинско предприятие на Община Варна „Общински паркинги и синя зона“.

ОСЪЖДА Г. К. К., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [улица], вх. Б, ет. 5, ап. 38 да заплати на Общинско предприятие "Общински паркинги и синя зона", гр. Варна сумата в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.