№ 3888
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503019 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 17063 от 20.10.2023 г., постановено по гр.д. № 4046/2023 г. на
СРС, 71 състав по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено, че ответницата А. Н.
Р. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 1290,09 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 20.10.2022 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 186,46 лв. за периода от 31.01.2020 г. до
12.10.2022 г., сумата от 12,04 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.09.2020г., ведно със законната лихва от
20.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата
за дялово разпределение в размер на 2,69 лв. за периода от 31.01.2020 г. до 12.10.2022
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
56933/2022г. на СРС, 71 състав.
С решението си, съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал.
8 ГПК съдът е разпределил отговорността за разноски в производството.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
В срока по чл. 259 ГПК е ответницата А. Н. Р. депозира въззивна жалба от
срещу първоинстанционното решение с доводи за неправилност и необоснованост.
Твърди се, че в производството не е установено, че ответницата е титуляр на правото
на собственост, както и обвързаността й с общите условия на ищеца. Предвид
изложеното се отправя искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с
което претенцията на ищеца да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.
1
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване
на първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява становище по
въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е и правилно, като
на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния
съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесният
имот е топлоснабден; че страните се намират в облигационни отношения въз основа на
сключения между тях писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански
нужди при ОУ, поради което е счел същата за потребител на ТЕ за стопански нужди по
смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, за процесния период и имот, за който са доставяни
количества ТЕ, установени от събраните по делото доказателства. Наред с горното е
приел, че ответницата дължи и заплащането на сума за дялово разпределение, както и
обезщетение за забава в претендирания размер. Съдът не е уважил възражението на
ответницата за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания.
При извършване на собствена преценка на ангажираните по делото писмени
доказателства въззивният съд намира следното:
От ангажираните доказателства пред първата инстанция се установява
наличието на облигационни отношения между страните въз основа на сключения
договор № 41612/340322 от 06.02.2019 г. при ОУ за продажба на ТЕ за стопански
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД за имот с аб. № 340322, код на платеца Т340322
за срок от пет години. Със заявление от 06.02.2019 г. ответницата е инициирала
неговото сключване, към което е приложен документ за собственост – договор за
доброволна делба от 07.11.2000 г., вписан в СВ-София, по силата на който в дяла на
Н.Р. е поставен процесния имот – магазин „фотоателие“. Ето защо правилно и
обосновано районният съд е приел, че страните в производството се намират в
договорни отношения досежно процесния имот.
В случая първоинстанционният съд не е обосновал изводите си за наличието
на облигационни отношения въз основа на притежаваното право на собственост от
2
ответницата, а на изрично сключения по нейна инициатива писмен договор, съгласно
изискването на чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ, регламентиращ правоотношенията във връзка с
потреблението на ТЕ за стопански нужди.
При наличието на изрично сключен писмен договор между ищеца и ответника
А. Р. е без значение в случая установяването на притежаваните вещни права /и в какъв
обем и вид/ върху процесния имот. Основанието за облигационната обвързаност на
ищеца и ответника А. Р. не е специалната хипотеза на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а общата такава
по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Ето защо през процесния период именно ответницата е била
страна по облигационното договорно отношение с ищеца за продажба на топлинна
енергия за същия топлоснабден имот. По тези съображения възражението на
последната, че липсва облигационна обвързаност с ищеца се явява неоснователно.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че противно на
твърдението на въззивницата по делото се установява, че последната е единствен
наследник на Н.К., починал на 03.05.2007г., видно от удостоверение за наследници от
02.01.2013 г. Ето защо А. Р. се доказва да е и несъмнен собственик на посочения имот,
като доказателства в противния смисъл не са ангажирани от ответницата. Тезата на
въззивницата, че горният договор за доброволна делба не представлява титул за
собственост, противоречи на закона и съдебната практика по арг. от чл. 112, б. г ЗС.
С оглед на горното въззивният съд приема, че ответницата е имала качеството
клиент на топлинна енергия за процесния период и дължи заплащането на начислените
за имота суми за исковия период за доставената ТЕ, които съгласно заключението на
приетата по делото съдебно техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно,
обективно и компетентно изготвено, възлиза на 1308,41 лв. – главница, която
надвишава претендираната от ищеца сума като главница за ТЕ. В тази връзка следва да
се посочи, че приетите по делото заключения са изготвени на базата на изготвени от
ищеца счетоводни документи и записвания за извършени реални отчети.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че изводите на вещото лице са
основани само на изходящи от ищеца документи, които не били представени по
делото. Вещи лица се назначават за отговор на въпроси, за които се изискват специални
знания. За да бъде отговорено на поставените от съда задачи вещото лице може да
изследва и материали извън кориците на делото, като посочи в заключението си
изследваните данни за изготвянето му и носи наказателна отговорност за даване на
невярно заключение, базирано на липсващи документи, респективно недаващо
правдива информация. В съдебната практика на ВКС трайно се застъпва становището,
че изготвянето на експертиза върху непредставени по делото документи, до които само
една от страните има достъп, не съставлява нарушение на процесуалните правила,
което да нарушава правото на защита на насрещната страна, доколкото в закона няма
изискване материалите, които се предоставят на вещото лице съгласно чл. 197, ал. 1
ГПК, да бъдат представени по делото. Необходимостта от назначаване на експертиза
може да се наложи, за да се проверят материали, които вещото лице да проучи и
изследва на друго място, като извършването на такава проверка при страната, у която
се намират тези материали, не води до нарушаване правото на другата страна за
участие в процеса (в този смисъл определение № 333/21.05.2013 г. по гр. д. № 833/2012
г. по описа на ВКС, II т. о.). Приетите по делото заключения са пълни и обосновани,
като в тях са посочени данните, въз основа на които са направени експертните изводи.
Съдът намира за неоснователно и възражението на въззивницата, че не се
доказва обвързаността й с ОУ на ищеца. Същата според настоящия състав произтича
от сключения договор за продажба на ТЕ при ОУ за стопански нужди. Следва да се
3
посочи, че противно на оплакванията на А. Рукова ищецът не излага твърдения в
исковата молба относно публикуването на фактури в присъствието на нотариус, ето
защо и този довод на въззивницата е неоснователен.
С въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания срещу решението в
частта, в която са уважени претенциите на ищеца за дялово разпределение, както и за
обезщетение за забава, и доколкото районният съд не е нарушил императивна правна
норма при обосноваване на извода си за същия, поради което и като съобрази
ограниченията по чл. 269 ГПК съдът приема, че решението на СРС в частта, с която
искът за главница за ДР в размер на 12,04 лв., както и исковете за обезщетение за
забава следва да се потвърдят.
С оглед така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете
инстанции, постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
При този изход на спора и основание чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят 50 лв. за възнаграждение за юрисконсулт за
въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17063 от 20.10.2023 г., постановено по гр.д. №
4046/2023 г. на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА А. Н. Р. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 50 лв. – разноски за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4