Р
Е Ш Е Н И Е
№132/6.6.2019г. г.
Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно
отделение
На
шестнадесети май Две хиляди и деветнадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
ПЕТКОВ
РУМЯНА ПЕТРОВА
Секретар
Родина Петкова
Прокурор
Нина Величкова
като
разгледа докладваното от съдия Даскалова
ВНОХД № 420 по
описа на съда за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Предмет на въззивното производство е присъда
№ 3, постановена на 04.02.2019 г. по НОХД № 26/2018 год. по описа на ПрРС – IV-ти
наказателен състав, с която подс.А.С.А. е признат за виновен в това, че на
24.06.2017 г. в с. Бозвелийско, община Провадия, област Варна, причинил на С.С.М.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата скафоидна кост,
което е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за
период не по-малък от 2-3 месеца, като на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
четири месеца, изпълнението на което
да започне при първоначален общ режим.
Съдът на основание чл.45 от ЗЗД е осъдил подс.А.С.А. да заплати на гр.ищец С.С.М. сумата 4 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на деянието – 24.06.2017 г., до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата до 5000 лв. като
недоказан.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е
осъдил подс. А. да заплати
направените по делото разноски, както и държавна такса върху размера на
уважения граждански иск.
Срещу присъдата на Районен съд, гр.Провадия е
постъпила въззивна жалба от адв.Д., защитник на подс.А.. Във въззивната жалба
се навеждат доводи за необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата. Прави се искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подс.А. бъде оправдан. В допълнително писмено
изложение към жалбата адв.Д. изразява становище, че кредитираните от съда
свидетелски показания водят до извода, че подс.А. е действал в условията на
неизбежна отбрана. Твърди се също, че е останал неизяснен въпроса относно
механизма на получаване на телесното увреждане.
По съществото на делото и в съдебно заседание
пред въззивната инстанция прокурорът заема становище за правилност на
първоинстанционната присъда, като счита, че същата следва да бъде
потвърдена.
Гражданският ищец и частен обвинител и
неговия повереник не се явяват и не са изразили становища по жалбите.
Адв.Д. моли съда да отмени
първоинстанционната присъда и да оправдае подс.А., тъй като според него А. е действал
в условията на неизбежна отбрана, алтернативно иска отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд поради липса на
мотиви относно квалификацията на деянието.
Подс.А. в последната си дума моли да бъде
оправдан.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността
и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК
намира за установено следното:
Жалбата срещу постановената присъда от ПрРС е процесуално допустима, подадена е
в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество обаче се
явява неоснователна.
От фактическа страна първостепенния съд в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
Подсъдимия А.С.А. *** със семейството си и своя баща
-С.А. М.. Братът на подсъдимия - свид.С.С.А.,***, но в друга къща.
Свидетелят С.М.
*** заедно със свид.Ф.И.Ж., дъщеря си и
свидетелите А.Ж.Ф., негов зет и И.Г.М., негов племенник.
В миналото свид.С.М. и братята А. имали финансови
отношения помежду си. М. бил взел пари в заем от братята А., но бил с убеждението, че е платил заема си и че не
дължи повече и никакви лихви.
На 24.06.2017 г. свидетелите С.М., А.Ф. и И.М. ***,
където участвали със собствен кон в конни надбягвания. Свид. А.Ф. бил жокей, а
останалите двама му помагали.
В същото състезание участвал и свид.С.А., като
жокей, като му помагал подсъдимия А.А..
След състезанието подсъдимия и брат му отишли при свид.С.М.
и А.Ф. и поискали отново пари или конят, с цел да си уредят финансовите
взаимоотношения. Свид.С.М. отказал да им даде пари, както и коня, при което
братята А. си отишли.
Същият ден М., придружен от свидетелите А.Ф. и И.М. ***.
По-късно той решил да посети братята А. в дома им и да се разберат окончателно
за сумите, които те претендирали, че им дължи.
Свид.С.М. заедно със свидетелите А.Ф. и И.М. отишли
с каруцата до дома на подсъдимия А..
Там те видели свид.М. и разговаряли с него, като
малко след това при тях дошли и двамата братя – подсъдимия и свид.С.А.. Помежду
им се завързал спор, а малко след това и възникнало спречкване, при което всеки от двамата ударили шамари на свид.С.М..
Малко след това свид.С.А. заминал заедно с жената, с
която живеел на съпружески начала на сватба в с.Гроздьово.
Подсъдимия А.А. и свид.С.М. продължили да разменят
реплики и така конфликтът между тях се задълбочил.
В един момент подсъдимия А. взел дървен кол и с него
нанесъл няколко удара на С.М. по главата, гърдите и лявата ръка в следствие, на
което М. паднал на земята.
Намесил се свид.М. и прекратил побоя, а свидетелите А.Ф.
и И.М. помогнали на свид.С.М. да стане и да се качи в каруцата. След това
тримата се прибрали в дома си.
Там свид.Ж.
сигнализирала за станалото на телефон 112, като малко след това дошла линейка и
откарала свид.С.М. в лечебно заведение, където му била оказана специализирана
медицинска помощ.
От
заключението на вещото лице по извършената по делото СМЕ № 429/2017 год. Се
установява, че в резултат на действията на подс.А.А., свидетеля С.М. е получил
разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата, кръвонасядания в областта
на гръдния кош, контузия на гръдния кош, ожулвания в областта на лицето, лявото
рамо, контузия на лявата раменна става, счупване на лявата скафоидна кост.
Вещото лице излага, че така описаните увреждания са резултат на удари с или
върху твърди тъпи предмети, реализирани в областта на главата, гръдния кош и
левия горен крайник. Счупването на лявата скафоидна кост е обусловило трайно затруднение в движението на
левия горен крайник за период не по-малък от 2-3 месеца. В своята съвкупност
останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на
здравето неопасно за живота и съставляват лека телесна повреда по смисъла на
чл.130 от НК.
Тази фактическа
обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, като същата се
доказва от показанията на свидетелите дадени в хода на съдебното следствие,
заключението на вещото лице и писмените
доказателства по делото.
Първоинстанционният съд след внимателен
анализ на събраните доказателства е постановил присъдата си, като е признал
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение. Тези изводи са правилни,
обосновани, кореспондират с доказателствата по делото и се споделят от
настоящият съдебен състав.
Първоинстанционният съд е постановил своето
решение въз основа на задълбочен анализ на всички релевантни към делото
доказателства, като направените изводи са достатъчно обосновани и аргументирани
и съответстват изцяло на установените по делото обстоятелства. Фактическите
констатации, от значение за правилното разкриване на обективната истина по
делото, са изведени след всестранна и обективна проверка на всички събрани по
делото доказателствени средства.
Настоящата инстанция счита за несъстоятелно
оплакването на адв.Д., че е останал неизяснен въпроса относно механизма на
получаване на телесното увреждане, напротив първоинстанционния съд, с активното
участие на страните е изяснил този въпрос при изслушването в с.з. на 11.07.2018
г. на вещото лице, изготвило СМЕ. Съдът е кредитирал заключението на СМЕ и
разясненията, дадени в с.з. от вещото лице, като в края на стр.4 от мотивите
към присъдата е изложил съображенията си защо им дава вяра.
ВОС счита за несъстоятелни и възраженията на
защитата относно липсата на коментар от страна на първоинстанционния съд на
свидетелските показания. В мотивите си, ВРС след като е извършил преценка на
събраните доказателства, поотделно и в съвкупност, изяснил е обстоятелствата,
които са от съществено значение за решаване на делото, правилно е направил
своите изводи относно съставомерността на извършеното деяние и участието на
подсъдимия в извършването му, като заключенията на съда са достатъчно а
ргументирани и мотивирани и изцяло се
споделят от настоящата инстанция.
В конкретния случай по отношение на основните факти, включени в предмета на
доказване са събрани достатъчно доказателства, които са и еднопосочни.
Безспорно е установено, че на 24.06.2017 г. подсъдимият причинил на
пострадалия свидетел телесни увреждания, подробно описани по-горе.
Основното възражение, изтъкнато във въззивната
жалба е свързано с твърдението, за извършване деянието от подс.А. в условията
на неизбежна отбрана, довод, който настоящият съд счита за несъстоятелен поради
следното:
За
съставомерността на престъплението по смисъла на чл.129, ал.1 от НК, събраните
по делото доказателства следва от обективна страна безспорно да установяват
проявление в действителността на съзнателни и целенасочени актове от страна на
извършителя, с които се наранява телесната неприкосновеност на друго лице.
В конкретния случай, чрез активни
телодвижения подс.А. причинил различни
по вид телесни увреждания на пострадалия М., определящи обективната
съставомерност на деянието, както правилно е посочил и първоинстанционния
съд. Подсъдимият добре е знаел, че извършва актове на физическа
интервенция върху телесната неприкосновеност на свидетеля и че употребява сила,
но независимо от това, той е извършил тези си действия, добре съзнавайки, че ще
последват телесни увреждания. Той е съзнавал обществено опасния характер на
деянието си и е желаел настъпването на негативния резултат.
Настоящият съдебен състав намира за нужно да
отбележи, че по делото са събрани необходимия брой и в достатъчно пълна степен
доказателства, които да разкрият в пълнота фактическата обстановка по делото и
от преценката, на които се стига до извода за осъществен състав на престъпление
по чл.129, ал.1 от НК от страна на подсъдимия.
Не може да бъде споделено застъпеното от
защитата становище, че подс.А. е действал в условията на неизбежна отбрана, тъй
като по делото не е установено спрямо последния да е имало нападение. Събраните
по делото доказателства не установяват, че деянието е извършено с цел да се
отблъсне едно непосредствено и противоправно нападение от страна на пострадалия
и то в момент, когато е продължавало.
Обясненията в тази насока на
подсъдимия са негова защитна позиция, противоречаща на събраните по делото
доказателства, установяващи, че подсъдимия е осъществил състава на чл.129, ал.1 НК, поради което и не може да бъде приложен института на неизбежната отбрана.
Относно
наложеното на подсъдимия наказание:
Въззивната инстанция счита, че
първоинстанционния съд не е оценил в достатъчна степен детайлите, при които е
извършено престъплението – начина и причините за извършването му, като не е
взел е предвид интензитета и бруталността на извършеното престъпление, както и
че същото е резултат на арогантното поведение, което подсъдимият е имал спрямо
свидетеля М., което от своя страна води до извод за сравнително високата степен
на обществената опасност на извършеното от подсъдимия.
Въззивната
инстанция намира, че определеното наказание от страна на първоинстанционния съд
в размер на четири месеца лишаване от свобода е снизходително, но поради липса
на съответен протест същото не би могло да бъде изменено.
Уваженият
граждански иск за неимуществени вреди ВОС счита за правилно определен по размер
и съответстващ на претърпените болки и страдания от пострадалия от
престъплението.
С оглед на гореизложеното въззивната
инстанция прави изводите си, че присъдата на ВРС е правилна, законосъобразна и
обоснована, оплакванията са неоснователни, не са налице основания за
отменяването или изменяване на съдебния акт, поради което същият следва да бъде
потвърден.
Водим
от горното и на основание чл.338 от НПК, съставът на Варненския окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 3, постановена на 04.02.2019 г. по НОХД № 26/2018 год. по описа на ПрРС – IV-ти
наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
На
основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се уведомят писмено страните за изготвяне
на настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.