РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 31
гр.Плевен, 4.01.2022 год.
Административен
съд-гр.Плевен, V –ти състав, в закрито съдебно заседание на четвърти януари две хиляди
двадесет и втора година в
състав:
Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа докладваното от
съдията Арабаджиева административно дело №40 по описа на Административен съд-Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.213а, ал.2 от АПК.
Образувано
е по жалба от „ТИТ“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град Плевен, ул „Ген.Скобелев“ №20, вх.А,
ап.23, представлявано от управителя И.С.К., чрез С.И.К.- пълномощник съгласно
решение на общото събрание на дружеството от 2.01.2021 год. и пълномощно
№20783/12.11.2020 год. на нотариус Д.А, против Ревизионен акт
№Р-04-0001520000865-091-001/19.08.2020 год., потвърден с Решение
№193/14.12.2020 год. в обжалваната му
част по ЗДДС, с която за данъчен период месец 12.2019 год. е отказано право на
приспадане на данъчен кредит общо в размер на 80 лева и в обжалваната му част
по ЗКПО относно допълнително установеното задължение за корпоративен данък за
2014 год., 2015 год., 2016 год., 2017 год. и 2018 год. общо в размер на 3427,35
лева и следващите се лихви общо в размер на 1361,33 лева.
С
Решение №632/14.12.2021 год. по адм.дело №40 по описа на Административен съд
–Плевен настоящият състав на съда е отхвърлил изцяло жалбата на дружеството.
Против
постановеното решение е подадена касационна жалба от „ТИТ“ ООД.
В
изпълнение на правомощията на настоящия първоинстанционен съд за проверка за
редовност и допустимост на касационната жалба, регламентирани в разпоредбата на
чл.213а от АПК, съдът установи следното:
С диспозитива на съдебното решение е отхвърлена
жалбата на дружеството против Ревизионен
акт №Р-04-0001520000865-091-001/19.08.2020 год., потвърден с Решение
№193/14.12.2020 год. в обжалваната му част
по ЗДДС, с която за данъчен период месец 12.2019 год. е отказано право на
приспадане на данъчен кредит общо в размер на 80 лева и в обжалваната му част
по ЗКПО относно допълнително установеното задължение за корпоративен данък за
2014 год., 2015 год., 2016 год., 2017 год. и 2018 год. общо в размер на 3427,35
лева и следващите се лихви общо в размер на 1361,33 лева.
Съгласно
изменението на разпоредбата на чл.160, ал.7 от ДОПК обаче, публикувана в ДВ, бр.
105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г., решението на административния съд
подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с
ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се
включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на
физически лица, и общо в размер до 4000 лв., в които не се включват начислените
лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е
окончателно. В случая размерът на установените с РА и потвърдени с решението на
Директора на Дирекция „ОДОП“ задължения, без начислените лихви, е 3507,35 лева,
а жалбоподателят е ЮЛ, което сочи на необжалваемост на съдебния акт.
Съдът
обаче, поради допусната грешка в диспозитива на съдебното решение, е
постановил, че същото подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд в посочения в него срок.
По
аргумент от чл.160, ал.7 от ДОПК вр. §2 от ДР на ДОПК вр. чл.215, т.4 от АПК, жалбата или протестът се оставят без
разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато са
подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване.
Съгласно
разпоредбата на чл.213а, ал.2 от АПК, касационната жалба или протест се оставят
без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215.
Воден
от горното съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от „ТИТ“
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Плевен, ул
„Ген.Скобелев“ №20, вх.А, ап.23, против Решение №632/14.12.2021 год. по
адм.дело №40 по описа на Административен съд –Плевен.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО
подлежи оспорване пред Върховен административен съд на РБ, в 7 (седем) дневен срок от
съобщението до страните, по аргумент от чл.213а, ал.7 от АПК.
Преписи
от разпореждането да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/