РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 19.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4726 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Ищецът О.И.А.
чрез процесуалния си представител твърди, че на 14.07.2008г. сключил с
“УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД Договор за банков кредит №72370554, по силата на който
му е предоставен заем в размер на 62000 евро със задължение за връщане в срок
до 15.07.2023г. Задължил се да заплаща на Банката равни погасителни месечни
вноски, включващи дължимата към момента лихва и припадащата се част от
главницата, съгласно подписаните погасителен план и Общи условия на Банката.
Съгласно чл.4.1.а от договора, ГЛП включва базов лихвен процент, който при
сключване на договора е равен на едномесечния EURIBOR - 4.435 % и надбавка в
размер на 3.865 %. Общият сбор от двата компонента възлиза на 8.30 %. Размерът
на ежемесечната вноска съгласно подписания Погасителен план по кредита е 624.56
лв. На 11.10.2012г. внесъл наведнъж сумата 41600 евро с цел предсрочно
погасяване на кредита по договора, но същият не бил погасен изцяло. След
справка за оставащата главница по кредита установил, че сумата значително
надвишава тази, която би трябвало да бъде като остатък, съгласно условията на
договора, в резултат на настъпили промени в БЛП, едностранно повишаване размера
на дължимите от него лихви, дало отражение върху размера на месечните вноски.
През месец август 2013г. предявил срещу ответника иск с правно основание в
чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 18077 лв, представляваща левовата равностойност на
9242 евро, получени от него без основание за периода от 15.11.2008г. до 15.10.2012г.
По образуваното гр. дело №7617/2014г. Софийският районен съд, 39-ти състав,
постановил решение №400281/03.05.2018г., с което осъдил “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД
да му заплати сумата 16904 лв, представляваща левовата равностойност на 8643.20
евро надвзета лихва, с която сума се е обогатило без основание в периода от
15.11.2008г. до 15.10.2012г. Настоящият иск се отнася за следващ период от пет
години, а именно от 15.06.2013г до 15.06.2018г., тъй като продължава да изплаща
остатъка от главницата и формираните върху нея лихви при същите условия. Моли
ответникът да бъде осъден на основание чл.55, ал.1 ЗЗД да му заплати сумата
1900 евро в левова равностойност 3715.54 лв, получена без основание за периода
от 15.06.2013г. до 15.06.2018г. по Договор за банков кредит №72370554 от
14.07.2008г., с която се е обогатил неоснователно за негова сметка, заедно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира
за разноски по делото.
С определение
в съдебно заседание на 20.02.2020г. на основание чл.214, ал.1 ГПК съдът е
допуснал изменение на размера на иска чрез увеличаването му от 3715.54 лв на 2957
лв (3046 евро), сума платена без основание по Договор за банков кредит №72370554/14.07.2008г.
Ответникът “УниКредит
Булбанк” АД гр. София, представляван от Левон Хампарцумян и Енрико Минити, чрез
процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на иска и го
оспорва по основание и размер. Възразява срещу твърдението, че разпоредбата на
т.11.2 от Договора за банков кредит №72370554 от 14.07.2008г. е неравноправна
клауза по см. на чл.143 ЗЗП, тъй като същата е индивидуално договорена и ищецът
не е направил възражения при сключването му. Изрично в сключения между страните
договор е предвидено, че неразделна част от него са ОУ, получени и приети от
кредитополучателя, станали са част от същия, поради което оспорената от ищеца
клауза следва да се счита индивидуално уговорена. Предвидената в клаузите на ОУ
възможност на Банката за едностранно увеличение на договорения ГЛП е обусловена
от обективни факти на финансовия пазар (променени едновременно пазарни условия
и лихвена политика, водещи до увеличаване на БЛП), намиращи се извън контрола
на доставчика, поради което е осъществено изключението по чл.144, ал.3, т.1
ЗЗП. Оспорва твърдението, че за посочения в исковата молба период е надвзел
суми, платени като лихва по договора. След проверка през 2013г. е констатирано,
че на ищеца е надвзета сума в размер на 203.02 евро, която на 30.08.2013г. му е
възстановена. Съгласно т.38 от раздел Х “Общи разпоредби” на ОУ от
27.05.2008г., Банката има право да ги актуализира, като при изменение същите
стават валидни и продължават действието си в последната им актуална редакция,
за което уведомява клиентите си чрез разпространението им в салоните на Банката
и чрез електронните им канали, което изискване е изпълнено. Прави възражение за
погасяване по давност претенцията на ищцата за периода от 15.06.2013г. до
15.06.2018г. на основание чл.111, б.”в” ЗЗД, тъй като се касае за извършване на
периодични плащания през горепосочения период. Ако се приеме, че не е налице
тази хипотеза, прави възражение за изтекла давност на претенцията на ищеца за
същия период на основание чл.110 ЗЗД. Претендира разноски.
По делото са
представени писмени доказателства и е прието основно и допълнително заключение
на икономическа експертиза.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
С решение №400281/03.05.2018г. по гр. д. №7617/2014г.
Софийският районен съд е осъдил на основание чл.55, ал.1, предл.1 във вр. с
чл.86, ал.1 ЗЗД “УниКредит Булбанк” АД
да заплати на О.И.А. сумата 16904.63 лв, представляваща левовата равностойност
на 8643.20 евро, с която се е обогатил за периода от 15.11.2008г. до
15.10.2012г., получавайки я при първоначална липса на основание като надвзети
лихви по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице
№72370554/14.07.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.07.2013г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен
размер от 18077.00 лв, представляващи левовата равностойност на 9244.00 евро е
отхвърлил иска.
По жалба на ответника “УниКредит
Булбанк” АД с влязло в сила на 21.06.2019г. решение №3171/03.05.2019г. по в.
гр. дело №12958/2018г. състав на Софийски градски съд, ГО, III-Б въззивен
състав, е отменил първоинстанционното решение в частта, с която “УниКредит
Булбанк” АД е осъдено да заплати на О.И.А. сумата над 16809.65 лв,
представляваща левовата равностойност на 8594.64 евро до присъдения размер от
16904.63 лв, представляваща левовата равностойност на 8643.20 евро, с която се
е обогатил за периода от 15.11.2008г. до 15.10.2012г., получавайки я при
първоначална липса на основание като надвзети лихви по Договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице №72370554 от 14.07.2008г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2013г. до окончателното й
изплащане и вместо това е постановил отхвърляне на предявения от О.И.А.
срещу “УниКредит Булбанк” АД иск за сумата над 16809.65 лв, представляваща
левовата равностойност на 8594.64 евро до присъдения размер от 16904.63 лв,
представляваща левовата равностойност на 8643.20 евро, с която се е обогатил за
периода от 15.11.2008г. до 15.10.2012г., получавайки я при първоначална липса
на основание като надвзети лихви по Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице №72370554/14.07.2008г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.07.2013г. до окончателното й изплащане. Потвърдил е решението в
останалата обжалвана част.
Предмет на настоящия спор е сумата,
получена от ответника по Договор за банков кредит №72370554/14.07.2008г. при
липса на правно основание за периода от 15.06.2013г. до 15.06.2018г., с която
се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца в размер на 5957 лв,
равностойността на 3046 евро.
Установено
е по делото, че страните са сключили Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице №72370554/14.07.2008г., съгласно който “УниКредит Булбанк” АД е предоставило на ищеца кредит в размер на 62000 евро за текущи нужди и рефинансиране. Краен срок
за погасяване на кредита е 15.07.2023г. Кредитът е обезпечен с ипотека в полза
на Банката върху описания
в чл.8.1 от договора недвижим имот - апартамент
№3, на втория етаж на триетажна сграда, находяща се в гр. Русе, ул. “Георги Бенковски” №13.
Солидарен длъжник по договора за кредит е ЕТ “Бърли-74-О.А.”, ЕИК **********. Неразделна
част от Договора са Общите условия, при които “УниКредит
Булбанк” АД предоставя
ипотечни кредити на физически лица и Погасителен план към договор за кредит №72370554/14.07.2008г., които
кредитополучателят е получил, приел и подписал при сключването му.
Съгласно
чл.4.1.а от договора, размерът на годишния лихвен процент за периода от 15.08.2008г. до 15.07.2023г. се състои от
базисен лихвен процент в размер на 4.435 % плюс надбавка в размер на 3.865 %,
като общият размер на годишния лихвен процент е в размер на 8.30 %. Съгласно
подписания и приет от страните погасителен план по кредита, ежемесечната
анюитетна вноска възлиза на 624.56 лв, представляващата левовата равностойност
на дължимата в евро месечна вноска. Съгласно т.9.1 от ОУ, годишният лихвен
процент по усвоената част от кредита се формира от сбора на базовия лихвен
индекс, в настоящият случай EURIBOR, приложим за съответния период на
олихвяване, посочен като един месец, плюс надбавка, определена в договора. Съгласно
т.9.2.2, базовият лихвен индекс при кредити в евро е едномесечният EURIBOR,
равен на индекса, публикуван на страница “EURIBOR=” на
REUTERS в 11.00 часа централноевропейско време два работни дни преди първия
работен ден от всеки месец, като се прилага от първия работен ден на месеца до
деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец включително. Съгласно т.9.4,
при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко нарастване на базовия лихвен
индекс с повече от 0.5 процентни пункта спрямо действащия към момента на
промяната размер, Банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като
промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на
съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на
допълнително споразумение между страните; Банката може да промени размера на
анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на кредитополучателя,
включително и към момент, различен от промяната на лихвения процент; кредиторът
уведомява кредиторполучателя и третите задължени лица за извършената промяна
чрез последващо промяната извлечение по кредита, предоставено по реда на
т.24.1, но не по-късно от 45-дневен срок от промяната. В чл.11.2 от договора кредитополучателят
се е съгласил кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен
процент по т.4.1.а, съответно размера на анюитетната вноска при условията на
т.9.4 от ОУ.
EURIBOR се използва като референтен (базов) индекс за
определяне на лихвата при различни банкови операции. Увеличението или
намалението на този индекс се определя от промяната на финансовите пазари и
отразява изменението на пазарните условия.
От заключението на икономическата
експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице А.К.А. в с.з. на
20.12.2018г., се установява, че с решения на Управителния съвет на “УниКредит
Булбанк“ АД са извършени промени на текущата стойност на приложимия БЛП извън
промяната на референтния лихвен индекс (1-месечния EURIBOR), като към стойността
на БЛП освен 1-месечния EURIBOR с протоколи №№ 40/22.10.2008г., 9/26.02.2009г.,
14/01.04.2009г. и 25/05.06.2009г. е включена и премия от 1 пункт, считано от
28.11.2008г., увеличена на 2 пункта от 09.03.2009г., увеличена на 3 пункта от
02.04.2009г. и на 4 пункта от 15.05.2009г. Следователно, при определяне на ГЛП
от 28.11.2008г. е включен и трети компонент – премия. От извършената проверка
вещото лица заключава, че за периода от 15.08.2013г. до 15.06.2018г. ГЛП,
прилаган от Банката е 8.300 %, в съответствие с договореното в чл.4.1.а от
договора за кредит. В исковия период от 15.06.2013г. до 15.06.2018г. ГЛП е
формиран от 1-месечния EURIBOR + премия (трети компонент) + надбавка (постоянна
величина). Вещото лице е изчислило, че при ГЛП, определен само от два
компонента – пазарен (променлив), представляващ 1-месечния EURIBOR и непазарен
компонент (фиксиран), представляващ уговорената надбавка, то сумата, която
ищецът е заплатил за периода от 15.06.2013г. до 15.06.2018г. е с 3046.16 евро
(5957.77 лв) повече – Таблица №5.
От допълнителното заключение на икономическата
експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице А.А. в с.з. на 20.02.2020г.,
се установява, че при определяне на ГЛП само от два компонента – пазарен
(променлив), представляващ 1-месечния EURIBOR и непазарен (фиксиран) компонент,
представляващ уговорената надбавка 3.865 %, лихвата по кредита, която ищецът е
заплатил за периода е с 2327.89 евро (4552.96 лв) повече, формирана като
разлика от заплатената лихва в размер на 3432.73 евро и изчислената от
експертизата лихва в размер на 1104.84 евро (Таблица №6). Устно вещото лице
заключава, че за периода от 15.06.2013г. до 15.06.2018г. ищецът е надвнесъл
като вноски 3120.79 евро общо, от които 2327.89 евро за лихви и 792.90 евро за
главница (Таблица №8). При изтекла петгодишна давност за периода от
15.06.2013г. до 15.07.2013г. от сумата 3120.79 евро, съответно от 2327.89 евро
само лихви следва да се приспадне 45.38 евро, съответно 77.85 лв.
Спорът по делото се свежда до въпроса неравноправна ли
е клаузата на чл.11.2 от договора за кредит и налице ли е хипотезата на чл.144,
ал.3, т.1 ЗЗП. Безспорно е, че след сключване на договора, договореният в
т.4.1.а общ размер на годишния лихвен процент, формиращ се от 1-месечния EURIBOR
(4.435 %) и надбавка 3.865 % - общо 8.30 %, е променен, като е включен и трети
компонент: премия. В този смисъл е неоспореното от страните заключение на
икономическата експертиза. Банката обосновава едностранната промяна на годишния
лихвен процент с клаузата на чл.9.4 от ОУ и променени пазарни условия –
обстоятелства, стоящи извън контрола й.
Съгласно чл.146, ал.1
ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално, като според ал.2, не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. От събраните доказателства не е установено
клаузите на предметния договор за банков кредит или някои от тях да са
индивидуално уговорени, тъй като те са част от стандартни, изготвени
предварително условия на банката и кредитополучателят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им. Това се вижда и от съдържанието на чл.11.2 от
договора за банков кредит №72370554/14.07.2008г., който предвижда възможността
Банката едностранно да променя размера на ГЛП по чл.4.1.а, съответно размера на
анюитетната вноска, при условията на т.9.4 от ОУ. По делото липсват данни
включването на спорната клауза в договора за кредит да е в резултат на
изричното й обсъждане и съгласие на ищеца по отношение на нейното съдържание. Посочената
клауза не е индивидуално уговорена, доколкото тя е установена предварително и
отнапред от Банката (вж. отговора на исковата молба и писмената защита на
ответника) и за кредитополучателя съществува само възможността или да я приеме,
или да не сключи договор. Договорът е сключен при общи условия, върху
съдържанието на които потребителят на финансова услуга не е могъл да влияе.
Дори някои от клаузите да са разисквани отделно между страните по него, това не
променя характера на конкретния договор, съдържанието на който е типизирано
чрез предварително установени общи условия, в т.ч. механизъм за определяне стойностите на
ГЛП, който Банката прилага при операциите си. Използваният от Банката механизъм за изчисляване на ГЛП съобразно т.9.4 от ОУ не
съдържа ясна и конкретна формула за установяване и изчисляване на годишния лихвен
процент, която да е разбираема за средния потребител относно начина, по който
предвид настъпилите изменения в съответния лихвен индекс ще се формира новият
ГЛП – т.9.4 от ОУ. Липсата на такава конкретна формула, определяща трайно
съотношението между изменението на лихвения процент и пазарните лихвени
индекси, създава възможност при наличие на предвидените в договора и/или ОУ
изменения на променливата компонента, Банката произволно да променя размера на
лихвите по кредита, при което кредитополучателят предварително не получава
достатъчно конкретна информация как Банката може едностранно да променя ГЛП, за
да реагира на свой ред по най-уместен начин и да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
При това положение съдът намира, че клаузите на
предметния договор за банков кредит не са индивидуално договорени по см. на
чл.146, ал.2 ЗЗП, поради което оспорената клауза по чл.11.2 от същия е нищожна.
Според чл.143
ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма,
между които е и т.11 - когато клауза позволява на търговеца да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
Действително, съгласно чл.144, ал.2 ЗЗП, разпоредбата на чл.143, ал.2, т.11 не
се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си запазва
правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен
процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички
други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на
финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата страна по
договора в 7-дневен срок и другата страна по договора има правото незабавно да
прекрати договора. Постигнатото между страните по договора за
кредит съгласие за едностранна промяна от страна на банката на ГЛП е въз основа
на непредвидено в договора основание, поради което тази клауза е неравноправна,
съответно – нищожна. За приложението на изключението по чл.144, ал.2, т.1 ЗЗП
не е достатъчно посочването в т.9.4 от ОУ на обективните обстоятелства,
независещи и извън контрола на Банката, които могат да доведат до нарастване на
базовия лихвен индекс, съответно да доведат до промяна на годишния лихвен
процент, а следва да са отнапред установени. Методиката
и математическият алгоритъм за начина на формиране на изменението и
обвързаността на конкретния размер на промяната на лихвата с конкретния размер
на изменението на базовия лихвен индекс (БЛИ) следва да са предварително
съгласувани, за да се предотврати възможността Банката да изменя произволно
размера на лихвата по кредита, без да се съобрази с конкретното променено ниво
на БЛИ.
В конкретния случай разпоредбата на т.9.4 от ОУ, към
която препраща чл.11.2 от договора, не предвижда достатъчно ясен механизъм как
се извършва едностранното увеличаване на годишния лихвен процент и в този
смисъл на потребителя не е предоставена предварително достатъчно ясна и
конкретна информация за методологията на увеличението. В чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ е
въведено изискване общите условия на банката да уреждат метода за изчисляване
на лихвата, предвид възмездния характер на договора за банков кредит, както и
условията, при които може да се променя последната до пълното погасяване
задължението на кредитополучателя. Следователно за Банката съществува изрично законово
задължение в общите условия да се съдържат кумулативно два елемента –
методиката (метод) за изчисляване на съответната лихва и предпоставките за
нейната промяна през времетраенето на договора. Методът на изчисляване на
съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно установена
изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или
индикатори, като между страните трябва е постигнато съгласие за начина на
формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е относно конкретната формула за
определяне възнаградителната лихва – съществен елемент от съдържанието на този
вид банкова сделка. Липсата на яснота относно методиката и математическия
алгоритъм за начина на формиране на едностранно променената лихва, както и
липсата на възможност за реципрочно намаляване на лихвата при понижаване на
индекса EURIBOR, води до неравноправност на тази клауза. В случая правилото на
чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП е неприложимо. Договорът за ипотечен кредит не е сделка,
имаща за предмет финансови инструменти, поради което за него не важи
ограничението на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП и направеното в т.см. възражение от
ответника е неоснователно.
С оглед приетата по-горе нищожност на клаузите - чл.11.2
от договора и т.9.4 от ОУ, съдът счита, че “УниКредит Булбанк” АД е усвоявало по-големи размери на лихвата по кредита за
периода от 15.06.2013г. до 15.06.2018г., с което неправомерно се е обогатило за
сметка на ищеца.
Неоснователно е възражението на ответника за
погасяване по давност претенцията на ищцата за периода от 15.06.2013г. до
15.06.2018г. на основание чл.111, б.”в” ЗЗД, тъй като се касаело за извършване
на периодични плащания през горепосочения период. Съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД, с
изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за
други периодични плащания. Вземането на ищеца произтича от фактическия състав
на неоснователното обогатяване. Съгласно т.7 от Тълк. решение №1/1979г. на
Пленума на ВС, вземане, произтичащо от фактическия състав на чл.55 ЗЗД се
погасява с изтичането на петгодишна
давност по чл.110 ЗЗД. Във връзка с направеното възражение за изтекла
петгодишна погасителна давност вещото лице е изчислило, че за платените в
повече лихви от ищеца до 15.07.2013г. е изтекла погасителната давност. При това
положение размерът на претенцията на ищеца възлиза на сумата 3075.41 евро,
изчислена от вещото лице като разлика между платената лихва - 3432.73 евро и
дължимата лихва - 1104.84 евро и се намали със сумата 45.38 евро, за която петгодишният
давностен срок е изтекъл. Получената сума 3075.41 евро, определена по допълнителното
заключение на вещото лице, подлежи на връщане като платена без основание.
Следователно искът се явява основателен и следва да се
уважи в размер на 5957 лв (3046 евро), съобразно поисканото, заедно със
законната лихва от предявяване на иска - 05.07.2018г. до окончателното
изплащане..
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца 1338.26 лв разноски по делото, съобразно представен списък на
разноските.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “УниКредит Булбанк” АД, със седалище и адрес на управление
в гр. София, район Възраждане, пл. “Света Неделя” №7, представлявано от изп.
директори Левон Карекин Хампарцумян и Енрико Минити, ЕИК ********* да заплати на О.И.А.
***, ЕГН **********, сумата 5957
лв, представляваща левовата равностойност на 3046 евро, платена без основание за периода от
15.06.2013г. до 15.06.2018г. по Договор за
банков кредит №72370554/14.07.2008г., заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2018г. до окончателното
изплащане, както и сумата 1338.26 лв разноски по
делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: