№ 15
гр. П., 21.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на седемнадесети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Д. П. Бозаджиев
ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20235200500668 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение по гр.д.№ 3971 по описа на Районен съд П. за 2022 година е
прогласен за нищожен договор за предоставяне на гаранция № *******,
сключен на 11.05.2022 г. между „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л. *“, бул. „Д. Н." №**, ет.*, офис ** - ** и
С. П. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. „К. Ч." №**, ет.*, ап.*, поради липса
на основание - чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД , противоречие с добрите нрави - чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и нищожност на договора за паричен заем, който
обезпечава.
Осъдено е дрружеството „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л. *“, бул. „Д. Н." №**, ет.*, офис ** - ** ,
да заплати на С. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „К. Ч."
№**, ет.*, ап.*, сумата в размер на 50 лева, сторени разноски в хода на
производството за държавна такса.
Осъдена е дружеството Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. „Л. *“, бул. „Д. Н." №**, ет.*, офис ** - ** , да
заплати на адвокат Д. М. от САК, на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.
1
Решението е постановено при участието на „И. А. М.“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л. *“, бул. „Д. Н."
№**, ет.*, ап.** - ** в качеството на трето лице помагач на ищеца.
В срок така постановеното решение е обжалвано от „Ф. Б.“ ЕООД.
Излагат доводи за недопустимост на иска , поради липса на правен
интерес от предявяването му от страна на ищцата.
Към момента интереса и от провеждане на установителния иск бил
отпаднал.
На 29.03.2023г. между Дружеството, „И. А. М. АД. с ЕИК ********* и
С. П., с ЕГН ********** било сключено споразумение за уреждане на
отношения, възникнали от една страна между Дружеството и г-жа П. и от
друга отношения на г-жа П. и И. А. М. АД по договори, сключени между
страните, включително и Договор за предоставяне на гаранция № *******.
Представеното споразумение и уговорките в него били новонастъпили
факти, които следва да се вземат предвид от въззивната инстанция.
Споразумението е приложено към жалбата.
Със споразумението страните уредили изцяло отношенията и съответно
ищцата не дължала никакви суми.
Страните постигнали съгласие, че считат задълженията си. в т.ч. по
процесния договор за окончателно уредени и никоя от тях няма претенции
към другата във връзка с изпълнението и валидността на задълженията.
В изпълнение на поетите задължения по чл. 3 от Споразумението,
ищцата С. П. направила отказ от иск по настоящото дело.
В постигнатото споразумение страните постигнали съгласие, че по
настоящото дело няма да имат претенции една към друга при прекратяването
му в резултат на отказа от иск, като ищцата декларирала, че няма каквито и
да било претенции по отношение на който и да е от сключените между нея и
дружеството договори.
С действията си С. П. злоупотребявала с право и действала
недобросъвестно. Тя обективно имала право да оттегли направения отказ от
иска, но с действията си нарушила постигнатото споразумение.
Дори да се приеме, че направения отказ от иск по делото е оттеглен, то
производството по делото следвало да бъде прекратено , а решението
отменено, поради липса на правен интерес на г-жа П..
Поради това и считат ,че разноските следва да останат в тежест на
страните, така ,както са направени.
Съдебното решение било немотивирано, съдът не обсъдил изложените
доводи на ответната страна, а от установените по делото факти не следвали
направените от съда констатации. Съдът погрешно тълкувал и приложил
някои разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), като по този
2
начин достигнал и неверния извод за недействителност на сключените
договори:
В договора за паричен заем като разход по кредита била посочена
единствено лихвата, (а при условията на чл. 2 т. 8 от него - друго не се
включва при изчисление на ГПР с оглед разпоредбата на чл. 19. ал. 3, т. 1 от
ЗПК). т. е. няма други допълнителни разходи. В чл. 2 т. 8 от договора ясно
информира заемателя какви допускания са взети предвид при изчисляването
на ГПР.
Изискването за посочване на всички разходи по кредита произтичало от
чл. 11 ат. 1 т. 14. предл. последно от ЗПК („всички други разходи,
произтичащи от договора за кредит, и условията, при които те могат да
бъдат променяни“), но неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 14 от ЗПК не
представлява основание за недействителност на договора по смисъла на ЗПК.
като законодателят не е счел, че непосочването на всички разходи,
произтичащи от договора за кредит, за толкова съществен, че да доведе до
недействителността му - не всички пороци относно необходимото
съдържание на договора рефлектират върху действителността му.
Константна била практиката на съдилищата, че за да е спазена
разпоредбата на чл. 11. ал. 1т. 10 ЗПК. не е необходимо в Договора изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът би могъл
да направи, а е достатъчно цифрово да се посочи какъв годишен процент от
общия размер на предоставения кредит представлява ГПР. както и общата
дължима сума от потребителя. Изискването на чл. 11. ал. 1, т. 10 ЗПК
визирало само формалното посочване на общата дължима сума и ГПР. което
изискване е очевидно спазено в процесния Договор. Това се подкрепяло при
тълкуването на разпоредбите на самия ЗПК
В обжалваното съдебно решение съдът коментирал и стойностното
измерение на ГПР и възнаградителната лихва на годишна база, като считат,
че тук става въпрос за очевидно неразбиране на естеството и начина, по който
се изчисляват и определят съответно ГПР и лихвеният процент.
Видно от чл. 2 т. 8 на Договора, при изчисление на ГПР били взети
предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него
срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си,
съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и
неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор,
както и други разходи, освен посочените в договора за заем.
С оглед на което, при изчисление на ГПР, съгласно чл. 19. ал. 1 от Закон
за потребителския кредит, са взети предвид всички разходи по кредита,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като в
настоящия случай това е само лихвата. Съгласно ал. 3 на член 19 на ЗПК, при
изчисляване на ГПР по кредита не се включват сумите за разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит или в зависимост от избрано от него обезпечение.
3
Ето защо несъществуващи към деня на сключване на договора разходи
и възнаграждение няма как да бъде включена в ГПР. Ако някакви
хипотетични разходи, изначално бива включвана в ГПР, то този показател не
би бил верен по отношение на заематели. които са изпълнили задължението
си за предоставяне на обезпечение, чрез предоставяне на поръчители, на
които не са дължат възнаграждения или да се обхванат възнагражденията на
всяка банка в страната, която предоставя услугата по издаване на банкова
гаранция.
Освен това, възнаграждението в Договор за предоставяне на гаранция
било уговорено като дължимо само при настъпване на визираното условие
т.е. е дължимо само ако потребителят прибегне до тази възможност-
обезпечаване на вземането чрез поръчител. който предоставя гаранционни
сделки, а не е дължимо предварително, за да е известно към момента на
сключване на договора за заем, а договорът влиза в сила само ако заемателя
не предостави едно от другите две алтернативни обезпечения и то в срок,
след сключване на договора за заем, поради което не е условие за сключване
на самия договор за заем, както неправилно е разтълкувал съда.
Твърдението, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие
на добрите нрави било неоснователно и поради това, че в българското
действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът
на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е
свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае
и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по
негова воля правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието
свободно договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те
съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на
индивида за свободна инициатива. Добрите нрави са критерии за норми за
поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна
част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват
с тях. Добрите нрави са критерии там, където обществените отношения не са
уредени с императивни правни норми. В този смисъл процесния договор се
явявал действителен .
Молят решението да бъде отменено ,като претендират юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 лева.
Евентуално правят възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и молят то да бъде намалено до минимума, съгласно
приложимата Наредба.
В срок е постъпил писмен отговор от С. П. , чрез процесуалния и
представител адвокат Д. М..
Възразява по допустимостта на жалбата поради просрочие.
В случай, че жалбата бъде допусната до разглеждане, на основание чл.
212 ГПК се предявява насрещен установителен иск за провъзгласяване
4
недействителността на представеното едва с въззивната жалба
„Споразумение". Такова искане пред въззивната инстанция не може да бъде
направено. На първо място сочената разпоредба урежда възможността за
предявяване на инцидентен установителен иск , като от нея са ясни сроковете
и възможностите това да бъде направено. Същественото е ,че споразумението
, приложено към въззивната жалба не се представя за първи път и вече е
прието в първоинстанционното производство , поради което е безпредметно
да се обсъждат правомощията на въззивната инстанция и възможността за
предявяване на инцидентен установителен иск пред нея
Отказ от бъдещи права бил недействителен , поради което и считат
представеното споразумение в тази му част за нищожно и прави искане в
мотивите си ,съдът да се произнесете относно недействителността.
По делото била депозирана молба от г-жа П., в която се сочело, че
поради противоправни действия на ответника, тя е била принудена да
подпише представеното споразумение, като заявява, че не подържа
направеното оттегляне.
Подържа ,че представеното споразумение е недействително, като било
унищожаемо поради противоречие с чл. 30 ЗЗД, евентуално на основание чл.
29 ЗЗД, евентуално чл. 33 ЗЗД, като прави изрично възражение и моли да
бъде провъзгласено за нищожно.
Ищцата била посетена от трима души, за да бъде „уговорена" да
депозира отказ от исковете по делата. Подходът на ответника бил да изпрати
свои „инкасатори" на работното място, на домашен адрес, като г-жа П. е била
посетена от 3-ма представители на дружеството. Самото такова посещение от
тази делегация било индиция за намеренията на ответника.
Условията в подписаното споразумение били явно неизгодни. Съгласно
чл. 1 ал. 3 от споразумението, ответникът възстановява на г-жа П. за всички 6
броя дела всички разноски по делата, като и заплаща сумата в размер на
122,73 лв. ,което било недостатъчно по размер. На следващо място, в ал. 4
било посочено, че тази сума отново се превежда по сметка на „И. А. М." АД.
На следващо място, за да се „възползва" от споразумението и г-жа П.
следвало да изпълни редица ангажименти, като същата обаче не е била
известена, че договорите са недействителни и няма нужда да поема какъвто и
да е ангажимент, за да се възползва от правото си на възстановяване на суми
по недействителни договори, няма нужда от каквото и да е споразумение, за
да и бъдат опрощавани суми по недействителни договори. Тоест тя е била за
пореден път била въведена в заблуждение от ответника.
Действията на ответника били продължение на изначално
недобросъвестното му поведение, като последващите му действия целят
единствено саниране на неговата незаконосъобразна практика.
Първоинстанционният съд правилно провъзгласил нищожността на
договор за предоставяне на гаранция № *******, сключен на 15.03.2022 г.
5
между „Ф. Б." ЕООД и ищцата От справка в Търговски регистър се
установявало, че едноличен собственик на капитала на поръчителя е
заемодателят т.е. налице е хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5
ДР на ТЗ.
Клаузата по чл.4 Договор за паричен заем, въз основа на която е
сключен процесният договор за поръчителство била неравноправна, защото
изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова
гаранция, съдържало множество изначално поставени ограничения и
конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и
изключително краткия срок, в който следва да се предоставят - тридневен от
подписване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо.
Срокът за предоставяне на „обезпеченията" бил твърде кратък - за
потребителя се създавало значително затруднение, както относно двете ФЛ -
поръчители, тъй като същите следва да отговарят на критерии, за които
информация би следвало да се събере и от допълнителни източници, така и
относно банковата гаранция, но за учредяването на която се изисква набавяне
на документи, одобрение и пр., т.е. действия, за които са нужни технологично
време и чуждо съдействие, а по отношение на третото условие - одобрено от
заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки,
което с оглед установените данни за свързаност с кредитополучателя и
обстоятелствата около „избора“ на поръчителя в деня на сключване на
договора за кредит, включване на „възнаграждението" в погасителния план по
договора за кредит и събиране на сумата от заемодателя (едноличен
собственик на капитала на дружеството - поръчител) водело до единствен
извод, че с предвиждане на „избор" за сключване па възмездно поръчителство
с одобрено от заемодателя дружество - поръчител - не се цели обезпечаване
на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение
под формата на „възнаграждение" за поръчител, свързан с кредитора.
Моли производството да бъде прекратено , поради просрочие на
жалбата , евентуално – обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Постъпило е писмено становище от ответника по отговора на
въззивната жалба. Считат, че жалбата им е допустима и отново излагат
доводи по същество.
Процесуалния представител на ответника не е участвал лично в
съдебното заседание. Представено е писмено становище,в което са изложени
доводи ,идентични с тези в писмения отговор и е приложен списък на
разноски.
В срок е постъпил отговор и от привлеченото по делото трето лице.
Помагач „И. А. М.“ АД. Също считат жалбата за недопустима ,като подържат
изложените доводи по същество във въззивната жалба. Становището им е ,че
жалбата е неоснователна.
6
Съдът прецени валидността и допустимостта и намира ,че
постановеното решение е валидно.
Неоснователни са доводите и на двете страни – относно недопустимост
на решението от страна на жалбоподателя и съответно – недопустимост на
жалбата , поради просрочие от страна на ответника.
Въззивната жалба е подадена в установения от закона срок.
Неоснователно е подържаното от жалбоподателя ,че наличието на
споразумение , подписано от страните ,лишава ищцата от правен интерес от
предявяване на установителния иск за нищожност на договора за
поръчителство.
Действително ,правния интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за предявяване на установителен иск.
Според трайно установената съдебна практика абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на установителен иск е наличието на правен
интерес (решение № 133/22.11.2011г. по т.д. № 17/2011г. на ВКС, I т.о.;
решение № 147/17.06.2013г. по гр.д. № 1810/2013г. на ВКС, II г.о.). За да е
налице такъв интерес е нужно да се установи наличие на спор между страните
по делото, при който се извършват действия, сериозно засягащи правата на
ищеца (решение № 163/13.01.2011г. по т.д. № 12/2010г. на ВКС, I т.о.;
решение № 147/17.06.2013г. по гр.д. № 1810/2013г. на ВКС, II г.о.).
Следователно, за да съществува интерес от предявяване на установителен
иск, е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се
претендира отричаното от него право (решение № 197/28.06.2010г. по гр.д. №
875/2009г. на ВКС, I г.о.; решение № 135/10.07.2013г. по гр.д. № 61/2013г. на
ВКС, II г.о.). Всяка от двете форми на правен спор поражда нужда от защита
чрез установителен иск, защото смущава нормалното упражняване на правата
на ищеца. По смисъла на решение № 299/09.01.2012г. по гр.д. № 1331/2010г.
на ВКС, II г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, за да е налице правен
интерес от предявения установителен иск за нищожност на договор,
решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с
уважаването му да се постигне определен правен резултат.
Преценката за наличие или не на правен интерес за ищеца, която
решаващият съд е длъжен да извърши служебно, е винаги конкретна и се
основава на въведените с исковата молба фактически твърдения и правни
доводи за засегнатите от възникналия правен спор права, както и на характера
на самото спорно право.
При такава преценка , съдът намира ,че правния интерес не е отпаднал ,
тъй като договорът за поръчителство съществува в правния мир. Уреждането
на материалните въпроси по него с представеното споразумение, в известен
смисъл лишава действията на ищцата от интерес , но в житейския смисъл , но
не от правен интерес.
Нейния интерес налага по надлежния ред да бъде прогласена
7
нищожността на договора , който атакува.
Поради изложеното , съдът намира ,че постановеното решение е
допустимо и следва да се произнесе по съществото на спора.
За да стори това , съдът взе предвид следното:
В исковата си молба против „Ф. Б." ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: тр. С., бул."Д. Н." №**, ет. *,ап.** - **,
представлявано от П. Б. Д., ищцата С. П. П. с ЕГН ********** постоянен гр.
П., ул."К. Ч." №**,ет. *, ап.*, чрез процесуалния си представител твърди, че
на 12.05.2022 г. С. П. сключила договор за паричен заем № ******* с „И. А.
М." АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на
800.00 лева, видът на вноската е седмична, а размерът на месечния лихвен
процент не е посочен.
В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с поръчителство - две физически лица,
поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала
кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да
представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото
възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на
минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител,
да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране
задължението с дружеството.
На датата на сключване на договора, между „И. А. М." АД, ищцата и
ответното дружество сключили договор за предоставяне на гаранция №
*******, по силата на който „Ф. Б." ЕООД е поело задълженията да обезпечи
пред „И. А. М." АД задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в
наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията по
кредита. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищцата се
задължила да заплати на гаранта възнаграждение, което е разсрочено за
изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.
Кредитодателя съгласно договора бил упълномощен от „Ф. Б." ЕООД
да събира в тяхна полза сумите по договора за поръчителство. Съобразно чл.
3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на
поръчителя „Ф. Б." ЕООД, като „И. А. М." АД единствено е овластено да
приеме плащането (фактически да получи паричните средства за
възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя).
Ищцата имала качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от
ЗПК .С характеристики на потребителски договор бил и Договорът за
предоставяне на поръчителство N2 *******, сключен между ищцата и
ответника „Ф. Б." ЕООД. Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен
на този за предоставяне па потребителски кредит, то действието на
поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното
правоотношение.
8
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата па всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Тази недействителност бира изначална, защото последиците й са възникнали
при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност
на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).
Клаузата на чл. 4от Договора за кредит възлагала в тежест на заемателя
да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които
следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания)
или банкова гаранция в размер от сумата по процеспия договор), или
одобрено от заемодателя дружество - поръчител). Прочитът на съдържанието
па посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за
паричен заем, налагало разбирането, че по своето същество тя представлява
неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика
не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение,
така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора
възвежда за потребителя били на практика неосъществими за него, особено
предвид обстоятелството, че последния търси паричен кредит в сравнително
нисък размер (800 лева). Предвид това, не само правно, по и житейски
необосновано било да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за
което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две
лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно
поставени изисквания към. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които
е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи"
към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би
могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя
„И. А. М." АД дружество. Това дружество е именно „Ф. Б." ЕООД, което е и
свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид това, то разходът за
потребителя по договора за поръчителство с „Ф. Б." ЕООД е сигурен и
изначално известен за кредитора - от една орана предоставянето па
поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от
друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица -
поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване
от длъжника. Също така договорът за кредит и поръчителство са подписани
от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и
гарантиращото дружество.
Възнаграждението по договора за поръчителство не било включено
към ГПР, като целта била заобикаляне нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
9
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в г.
ч. 1ези, дължими на посредници за сключване па договора), изразени като
годишен процент от общия размер па предоставения кредит. Съобразно § 1, т.
1 от ДР па ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси".
В договора между страните бил посочен ГПР в размер на 41,87%, но от
съдържанието на договора потребителят не можел да се направи извод за това
кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Поради
предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати
възнаграждение за поръчителство, то същото било с характер на сигурен
разход и следвлоа да бъде включено изначално при формирането на ГПР.
Самият Договор за предоставяне на поръчителство № ******* бил
изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.
Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „И. А. М." АД, за
което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в случай,
че поръчителят „Ф. Б." ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то
има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното (чл. 5, ал. 1
от договора за поръчителство). Следователно, срещу заплащането на
възнаграждението по договора за поръчителство, ищцата не получила
каквато и да било услуга, просто задължението му от едното дружество ще
бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества са свързани.
Правната уредба на договора за поръчителство се съдържала в
разпоредбите на чл. 138 - чл. 148 ЗЗД. Съгласно чл. 138 ЗЗД с договора за
поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да
отговаря за изпълнение па неговото задължение. Съгласно съдебната
практика поръчителството, на основание чл. 138 от ЗЗД се учредява по силата
на договор, сключен между кредитора и поръчителя, като в полза на
кредитора се поражда право да претендира вземането си от още едно лице,
поело задължение заедно с главния длъжник, а не между поръчителя и
главния длъжник.
Собственик на капитала на поръчителя „Ф. Б." ЕООД е заемодателят по
договора за заем - „И. А. М." АД. Основен предмет на дейност на ответника
10
„Ф. Б." ЕООД са гаранционни сделки, каквато е и процесната. Следва да се
посочи, че печалбата на „Ф. Б." ЕООД от извършената от него търговска
дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик на
капитала „И. А. М." АД. В случая търговецът кредитор е обвързал по-слаба та
икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължи от
момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е
изправна страна по същия. Поради изложеното, клаузата на чл. 3, ал. 1 от
Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за
заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения за страните,
като договорът следва да се прогласи за нищожен, поради накърняване на
добрите нрави. На практика със сключване на, договора за поръчителство се
цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за
поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде
разпределено като печалба на „И. А. М." АД. С договора за поръчителство не
се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „И. А. М." АД,
доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „И. А. М." АД,
кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договора
за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем,
допълнително възнаграждение за заемодателя
Моли да бъде прието за установено в отношенията между страните С.
П. П. с ЕГН ********** и „Ф. Б." ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес па управление: гр. С., бул."Д. Н." №**, ет.*, ап.** - **, представлявано
от П. Б. Д., че сключеният между тях договор за предоставяне на
поръчителство № ******* е нищожен.
Претендира разноски.
В рок е постъпил писмен отговор.
Ответното дружество счита, че предявения установителен иск е
недопустим поради липса на правен интерес от ищеца.
Излагат двоводи, че пълноценна защита може да бъде постигната чрез
предявяване на осъдителен иск за връщане на недължимо платеното ,като в
хода на това производство ищцата се позове на нищожността на договора за
поръчителство.
Така ищецът щял да получи в по-голям обем защита, която би дал
осъдителния иск в конкретния случай при съпоставяне със защитата на
установителния иск.
Считат ,че е налице злоупотреба с процесуални права , чрез която се
цели и постига единствено натоварване с разноски.
Налице било и превратно упражняване на права.
Молят производството да бъде прекратено.
Излагат доводи и по основателността на иска. Ищецът следвало да
докаже наличие на валидно облигационно отношение.
11
Към исковата молба не бил приложен договора ,който се атакува.
Ищецът излагал бланкетни твърдения, очевидно незапознат с договора и
документите по правоотношението и разчитал на така разместената
доказателствена тежест, искайки ответникът да се задължи да представи
доказателства.
Доводите за недействителност на договора , сключен между страните
били неоснователни.
Ответникът бил дружество , вписано като финансова институция в
Регистъра на БНБ за финансовите институции по с основен предмет на
дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си
качество - на търговец, Дружеството следва да получава съответно
възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка
(поръчителство), с цел гарантиране изпълнението на всички парични
задължения на Потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем.
Приложимите разпоредби били тези на Търговския закон.
Излагат доводи ,че сключения договор не е бил лишен от правно
основание.
Не било налице и противоречие на договора с добрите нрави. Между
правните субекти действал принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД).
Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни
връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със
съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези три
възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат
обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева
автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива.
Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в
обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си
убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави са критерии там.
където обществените отношения не са уредени с императивни правни норми.
Договорът за поръчителство бил действителен.
Не била налице и нееквивалентност на престациите.
Заемодателят ,действайки добросъвестно , предоставил на заемателя
възможност да избере един от три възможни начина за обезпечаване на
договора, а ако прецени да не изпълни задълженията си, отговорността на
заемателя би била реализирана по общия ред.
Договорът за предоставяне на гаранция бил сключен само и единствено
поради възлагането от ищцовата страна и то срещу възнаграждение.
Заемодателят не поставил изискване към Заемателят да обезпечи
вземането по договора единствено чрез сключване на договор с дружество-
гарант, каквито твърдения са наведени в исковата молба, Дори напротив,
действайки добросъвестно и отчитайки индивидуалните предпочитания и
възможности на всеки заемател, заемодателят му е предоставил възможност
12
да избере един от три възможни начина за обезпечаване на договора.
Без основание било и позоваването на ЗПК и ЗЗП.
Тези разпоредби били относими само към договора за потребителски
кредит , а договора за поръчителство не бил такъв.
Молят иска да бъде отхвърлен.
Претендират разноски в размер на 360 лева , правят евентуално
възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
По искане на ищеца в производството е конституирано с нарочно
определение трето лице- помагач на негова страна – „И. А. М.“АД.
Представяйки изискания от тях договор за заем ,те са изразили
становище ,че се касае за две различни облигационни отношения и ,тъй като
те не били страна по договора за поръчителство не изразяват становище по
него , като считат ,че доводи относно договора за заем не могат да бъде
обсъждани.
На 31.03.2023 година е постъпила молба от ищцата , в която е заявен
отказ от иска и оттегляне на пълномощията по отношение на процесуалния
представител.
На 2.04.2023 година от името на упълномощения от ищцата адвокат е
постъпило становище ,че ищцата не подържа направения отказ и оттегляне на
пълномощия. Излагат се твърдения , че е била посетена от служители на
ответното дружество и е подписала предварително подготвени документи
,като не е имала вола да се отказва от предявения иск.
За действията на ответника била сигнализирана и Районна прокуратура.
Във връзка с действията на ищцата е изразено становище от ответника ,
който е изразил становище от 20.04.2023 година , в което се твърди, че на
29.03.2023г. между Дружеството, „И. А. М. АД, с ЕИК ********* и С. П. П., с
ЕГН ********** е сключено споразумение за уреждане на отношения,
възникнали от една страна между Дружеството и г-жа П. и от друга
отношения на г-жа П. и „И. А. М.“ АД по договори, сключени между
страните, в т.ч. процесния. Към молбата е приложено споразумението, от
което било видно, че по повод на Договор за предоставяне на поръчителство
№ ******* (процесния договор), страните са постигнали съгласие, че всички
платени суми към Дружеството ще бъдат отнесени за погасяване от името и
за сметка на г-жа П. за главница и лихва по Договор за паричен заем №
*******, сключен между г-жа П. и И. А. М. АД, а оставащите дължими суми
към дружеството по процесния договор са опростени и НЕ се дължат от г-жа
П.. Със споразумението страните са уредили изцяло отношенията си по
процесния договор и ищцата не дължи никакви суми. Страните са
постигнали съгласие, че считат задълженията си, в т.ч. по процесния договор
за окончателно уредени и никоя от тях няма претенции към другата във
връзка с изпълнението и валидността на задълженията. Ищцата получила от
дружеството сумата от 1000 лв. в брой. Ищцата излагала неверни твърдения
13
относно сключване на споразумението . Споразумението и молбата за отказ
от иска били подписани от ищцата, Молбата била подписана лично ,въз
основа на поетото задължение по споразумението. Ищцата злоупотребявала с
право и действала недобросъвестно. Тя обективно имала право да оттегли
дадения отказ, но с действията си е нарушила постигнатото споразумение.
Излагат доводите си за липса на правен интерес от производството , като те са
идентични с изложените във въззивната жалба.
В молба от 11.05.2023 година процесуалния представител на ищцата е
изразил становище по исканията на ответника , като по отношение на
представеното споразумение е изложил доводи за недействителност. Счита ,
че е унищожаемо при условията на чл.30 от ЗЗД ,евентуално на основание
чл. 29 ЗЗД, евентуално чл. 33 ЗЗД. Изложени са абсолютно идентични доводи
с тези , изложени в писмения отговор на въззивната жалба.
В единственото редовно проведено съдебно заседание на 8.06.2023
година , в което страните не са се явили съдът е счел ,че е допустимо
оттеглянето на изявлението за отказ от иска , доколкото съдът не е прекратил
производството по него и е докладвал делото , приел представените писмени
доказателства – договори и споразумение и приключил съдебното дирене.
Видно е от приетите по делото писмени доказателства - договор за
паричен заем и договор за предоставяне на гаранция, че на 11.05.2022 г.
между заемодателя „И. А. М.“ АД и заемателя С. П. П. е сключен договор за
паричен заем № *******, по силата на който заемодателят се е задължил да
предостави на заемателя потребителски заем в размер на 800 лв., а заемателят
се е задължил да върне заемната сума на заемодателя в срок от 10 месеца на
10 погасителни вноски, всяка от които в размер на 93.39 лв., дължими на
посочени в договора падежни дати, при фиксиран ГЛП в размер на 35 % и
ГПР в размер на 40.97 %.
Съдържа се изрична уговорка за задължение на заемателя в срок до три
дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на
заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители,
които да отговарят на конкретно описани в договора условия; банкова
гаранция с бенефициер - заемодателя; одобрено от заемодателя дружество-
поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
На 11.05.2022 г. между гарантът „Ф. Б.” ЕООД и потребителя С. П. П. е
сключен договор за предоставяне на гаранция №*******, с който
потребителят е възложил на гаранта, а гарантът се е задължил да издаде
гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „И.
А. М.“ АД с наредител - потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен
заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението на
потребителя по договора за паричен заем за сума, покриваща задължението за
връщане на заемната сума в размер на 800 лв., задължение за плащане на
възнаградителна лихва, задължение за плащане на законна лихва за забава в
14
случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски, адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за
предоставяне на гаранция за поемане на задължението потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер на 636.10 лв., платимо разсрочено на
вноски, всяка от които в размер на 63,61 лв., дължими на посочените в
договора дати. В ал. 2 е предвидено задължение на потребителя да заплаща
възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем.
Съгласно ал. 3 „И. А. М.“ АД е овластено да приема вместо поръчителя
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение
по този договор съгласно ал. 1 и всички други вземания на поръчителя по този
договор. В случай на забава съгласно ал. 4 за плащане на възнаграждението по
този договор, потребителят дължи на поръчителя обезщетение за забава в
размер на законната лихва, заедно с всички направени от поръчителя
разноски за събиране на това вземане.
При така установеното , прието и първоинстанционният съд ,
въззивният съд намира за необходимо на първо място да отбележи ,че
постигнатото споразумение между страните по никакъв начин не се отразява
на допустимостта на предявения иск.
С предявения иск ищцата , която е страна по договора за гаранция цели
установяването на неговата нищожност. Този договор съществува в правния
мир и без провеждане на настоящото производство ищцата не би могла да
отрече задълженията по него.
Сключвайки представеното споразумение ответникът / в него е
участвало и третото лице-помагач/ всъщност е направил своеобразно
„признание“ на на иска ,като е приложил последиците на евентуална
нищожност на атакувания договор.
Това обаче не е достатъчно за защитата на ищцата срещу евентуални
претенции за изпълнение на такъв договор , поради това за нея правния
интерес от прогласяване нищожността му продължава да съществува.
Именно поради това и доводите за унищожаемост на това споразумение
са напълно ирелевантни за настоящия спор. Недействителността на това
споразумение не се отразява по никакъв начин на преценката за
действителността на договора за поръчителство / гаранция.
Отделно от това – дори да се приеме, че споразумението има отношение
към спора и следва да се обсъди по същество направеното възражение ,то се
явява напълно недоказано .В тежест на ищцата , направила го ,е да докаже
основанията си. По делото не са ангажирани никакви доказателства в тази
насока.
Ответникът е направил възражение за характера на договора ,като счита
, че той не може да бъде квалифициран като потребителски и по отношение
на него следва да намерят приложение разпоредбите на ТЗ.
Според клаузите на договора за предоставяне на поръчителство,
сключен между „Ф. Б.“ ЕООД като поръчител и С. П. като потребител,
15
поръчителят е финансова институция, чиято основна дейност се състои в
предоставяне на гаранционни сделки. Това е достатъчно основание да се
приеме, че по отношение на договора за предоставяне на поръчителство,
сключен между това дружество и кредитополучателя се прилагат
разпоредбите на Закона за защита на потребителите, доколкото страните по
договора се явяват потребител и търговец по смисъла на §13, т.1 и т.2 от
Допълнителните разпоредби към ЗЗП.
Клаузата за заплащане на възнаграждение в полза на жалбоподателя по
договора за поръчителство е неравноправна, тъй като уговорката не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузата за
възнаграждение за поръчителството е в противоречие и с т.15 на чл.143 ал.2
от ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения дори
ако търговецът или доставчикът не изпълни своите. Тази клауза е очевидно
във вреда на потребителя и го поставя в неравностойно положение, като му
вменява задължения, които няма по закон, а противоречи и на изискването за
добросъвестност поради това, че при данни за ненадлежно и неприето
изпълнение на задълженията на търговеца, чрез принуда се създава
привилегия в полза на последния да търси и получи плащане на суми, които
евентуално не му се дължат, което пък е нарушение на принципа на
добросъвестност по чл.63 ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.4 от договора за паричен
заем заемателят се задължава в срок до 3 дни, считано от датата на сключване
на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/
Две физически лица – поръчители, като поръчителят отговаря на конкретно
посочени изисквания – да представи служебна бележка от работодател за
размер на трудовото възнаграждение; нетният размер на осигурителния му
доход да е над 1000 лв.; да няма неплатени осигуровки за последните 2
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има такива, да е със статус "Редовен"; 2/ Банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя с посочени условия; 3/ Одобрено от заемодателя дружество -
поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Съгласно чл.3, ал.3 от
договора за предоставяне на поръчителство пък заемодателят е овластен да
приема вместо поръчителя изпълнението на задължението на потребителя за
плащане на възнаграждение по този договор и в случай, че платената по този
начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на
потребителя към заемодателя и към поръчителя, с внесената сума се
погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. В интерес на кредитора
е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно
изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва
след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. При наличието
на така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва да се
16
приеме, че кредиторът не желае да извърши предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това
прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на
това свое задължение в явно противоречие с чл. 143, т. 3 от ЗЗП.
Отношенията между кредитора по договора за потребителски кредит и
длъжника са регламентирани от отделен договор, но не може да се сподели
становището на третото лице помагач ,че се касае за напълно самостоятелни
отношения и ,че действителността на договора за поръчителство не се
отразява по никакъв начин на отношенията на заемодателя с длъжника.
Договора за поръчителство е с акцесорен характер и съществува единствено и
само доколкото съществува основното правоотношение ,което обезпечава.
Последователно е приемано в съдебната практика , че с действия като
констатираните в настоящата хипотеза се цели заобикаляне забраната за
уговаряне допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на
договора съгласно чл.10а ал.2 от ЗПК, съответно скрито увеличаване на ГПР.
Прави впечатление ,че плащането на тази такса е уговорено като
приоритетно, дори преди основното задължение по кредитното
правоотношение, от което недвусмислено се налага извод, че неговата пряка
и непосредствена цел е да обезпечи гарантиран доход, без да има сигурност в
насрещната престация, което като последица води до неоснователно
обогатяване за кредитора. Клаузата на чл.4 от споразумението от 29.03.2023
г., в която заемополучателят декларира, че всички договори и договорни
клаузи са действителни и индивидуално уговорени не поражда никакъв
ефект, тъй като преценката е само в правомощията на съда.
Присъединявайки се към мотивите на първоинстанционният съд ,
въззивната инстанция излага и следните съображения относно
основателността на претенцията:
Договорът за паричен заем, сключен между ищцата и третото лице
помагач, е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК.
За преценка на действителността му следва да намерят приложение ЗПК и с
общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. Отделно от
това съдът е длъжен служебно да следи и да се произнесе относно наличието
на неравноправни клаузи.
Съгласно чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен ГПР
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор за паричен заем е посочен размер на ГПР - 40.97%,
като се сочи, че единственият разход за потребителя е заплащането на
възнаградителна лихва от 35 % на годишна база.
В договора за предоставяне на гаранция е уговорено възнаграждение
17
,което по никакъв начин не е съобразено и отнесено към договора за
потребителски кредит.
Всъщност се стига до значително фактическо оскъпяване на заема и до
извода ,че въпросното възнаграждение за гарант е следвало да се включи при
изчисление на годишният процент на разходите по кредита при условията на
чл.19,ал.1 от ЗПК в качеството му на друг пряк или косвен разход, и така
кредитополучателя да има реална представа за дължимото по кредита.
Договорът за поръчителство , макар и формално оформен като отделен
договор е сключен с активното участие на кредитодателя, като тук следва да
се има предвид и безспорното положение ,че договорът за поръчителство не е
договор между кредитополучателя и потребителя ,а такъв – между
кредитодателя и поръчителя.
Както последователно приема съдебната практика по този начин се цели
заобикаляне на ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК и се стига да нарушение
на императивните норми на закона.
Прави впечатление още в тези казуси ,че "поръчителството",по
начинана създаването му представлява смесване на правните фигури на
поръчителство, гаранция, банкова гаранция и обезпечение.
Разпоредбата на чл.138 от ЗЗД предвижда , че с договора
запоръчителство, поръчителят се задължава спрямо кредитора надруго лице
да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като в товасъглашение
длъжникът не участва, но в случая именно той е бил задължен по договора с
третото лице. Не се касае за обезпечение на чуждо задължение, нито пък за
банкова гаранция.
Не без значение е и фактът ,че заемодателят „И. А. М.“ АД е едноличен
собственик на капитала на дружество-гарант „Ф. Б.“ ЕООД.
Нищожността на договора за паричен заем води и до нищожност на
договора за предоставяне на гаранция. Този договор има акцесорен характер
спрямо договора за паричен заем, служи за обезпечаване на задълженията по
договора за заем и не може да съществува самостоятелно и отделно от него.
Съгласно чл. 138, ал. 2 от ЗЗД поръчителство може да съществува само за
действително задължение. В случая липсват валидни задължения, които да
бъдат обезпечени, следователно договорът за гаранция е нищожен.
Този договор също така е сключен при липса на основание по смисъла
на чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД. Основанието е типичната и непосредствената
правна цел, която се преследва със сключване на правната сделка. Договорът
за поръчителство съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД е договор, по силата на който
18
едно лице се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за
изпълнението на задължението на това трето лице. Основанието на договора
за поръчителство е учредяване на лично обезпечение в полза на кредитора.
Длъжникът не е страна по този договор, тъй като за него не съществува
защитен от закона интерес от лично обезпечаване на дълга. Поради това
сключването на договор за поръчителство от длъжника е лишено от правно
основание, а това прави договора за предоставяне на гаранция нищожен
съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД.
Сключването на договора за предоставяне на гаранция освен това
накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Добрите
нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като
общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките.
За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се
използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. По начало договорът за поръчителство е
безвъзмезден, но е възможно да бъде уговорено възнаграждение в полза на
поръчителя. Това възнаграждение следва да се дължи от кредитора, който е
страна по договора за поръчителство и има интерес от обезпечаване на
вземането му, а не от длъжника. Поемането на задължение от страна на
длъжника да плати възнаграждение на поръчителя е уговорено единствено в
интерес на поръчителя и в ущърб на длъжника. То увеличава неимоверно
задължението на потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по
заемното правоотношение, и прави насрещните престации явно
нееквивалентни, тъй като срещу задължението за заплащане на
възнаграждение потребителят не получава никаква насрещна престация. В
тази връзка е достатъчно да се посочи, че по делото няма доказателства
гарантът да е изпълнил поетото от него задължение да издаде гаранция за
плащане в полза на заемодателя с наредител - заемателят.
Доводите на ответника , основаващ се на свободата на договаряне и на
неприложимост на нормите на ЗЗП ,респективно ЗПК са напълно
несъстоятелни. Разпоредбите на цитираните закони целят защита именно на
по-слабата страна в тези отношения, а със свободата на договаряне не може
да се злоупотребява.
Съобразно изхода на спора на ответницата по жалбата се дължат
разноски.
В конкретния случай ,тъй като е представлявана от адвокат основание
чл.38 , ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. И чл.7 ал.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на
пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лв. съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от
ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.272 от Граждански
19
процесуален кодекс , Пазарджишки районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение по гр.д.№ 3971 по описа на Районен съд П.
за 2022 година,с което е прогласен за нищожен договор за предоставяне на
гаранция № *******, сключен на 11.05.2022 г. между „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л. *“, бул. „Д. Н."
№**, ет.*, офис ** - ** и С. П. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. „К. Ч." №**,
ет.*, ап.*, поради липса на основание - чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД ,
противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и нищожност на
договора за паричен заем, който обезпечава и съответно присъдени разноски.
Осъжда на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. „Ф.
Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л.
*“, бул. „Д. Н." №**, ет.*, офис ** - ** да заплати на адвокат Д. М. М. от
Софийска адвокатска колегия със съдебен адрес: гр. С., бул. „А. С." №*** - *,
ет.*, офис * - * адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20