РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. К., 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20225320200402 по описа за 2022 година
Установи следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0281-001293/18.12.2019 година на
Началник РУ на МВР гр.К. на П. Т. Д. с ЕГН ********** с адрес гр.С.,
Комплекс „С.“ *** ***** за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, на основание
чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание - глоба в размер на
400 лева.
Недоволна от наказателното постановление е останала жалбоподателката
П. Т. Д. и е депозирала жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-
дневен срок. Моли съда да отмени наказателното постановление.
Жалбоподателката не се явява в съдебно заседание, а процесуалният й
представител адв.Ц. също поддържа жалбата, излага доводи, като твърди
наличието на процесуални нарушения и, че деянието представлява маловажен
случай. Претендира разноски.
Ответната по жалбата страна – РУ на МВР - К., редовно призована, не
изпраща представител. В писмено становище моли съда да потвърди НП.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана от съда е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 20.11.2019 г. около 15:50 часа в гр.С. на ул. „И.В.“ - до ***
1
свидетелката В. Д. Н. на длъжност мл. Полицейски инспектор към ОДМВР
П., РУ К. проверила управлявания от жалбоподателката Д. лек автомобил
марка „Ф. г.“ с рег. *****, собственост на Г.В.Б. с ЕГН **********. В хода на
проверката било установено, че водачът, който не бил собственик, управлявал
процесното МПС, във връзка с чието използване нямал сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед на
горното, свидетелката Н. съставила АУАН серия АA и бл. *****/20.11.2019г.
за извършено от П. Т. Д. нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. След като се
запознала със съдържанието на акта, жалбоподателката го подписал без
възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения
тридневен /тогава/ срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което
на П. Т. Д. на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ е
наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400
/четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от
гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителя Н. и на
свидетеля по акта - Ч., които потвърждават изложените в АУАН фактически
констатации. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и
неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените
правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във
връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на
автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ
към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.
От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и
категорично установено нарушението от страна на П. Д. на разпоредбата на
чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата
предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на
разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В
конкретния случай не се спори, че жалбоподателката П. Д. не е собственик на
управлявания от нея лек автомобил. Обект на застраховане по задължителната
застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
2
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което
е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента
на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите,
което като водач е длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 от КЗ. В тази връзка
П. Д. не е представила доказателства за наличие на „ГО” на процесния
автомобил към 20.11.2019 г. около 15:50 часа, а и видно от изготвената
справка от Гаранционен фонд – л.51 е, че за процесния автомобил не е имало
действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на 20.11.2019 г. около
15:50 часа, тъй като същата е прекратена на 18.11.2019 г. поради изтичане на
срока. За този автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ -
застрахователна полица № ******** на 20.11.2019г. в 16,06 ч., която
започнала да действа от 17.06 ч. на посочената дата.
С оглед изложеното, съдът намира, че П. Т. Д. с ЕГН ********** е
осъществила от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, тъй като на процесната
дата, като водач на МПС, чужда собственост е управлявала същото, във
връзка с чието притежаване и използване е нямал сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.
Жалбоподателят прави възражение и за маловажност на случая.
Съдът намира, че процесния случай не осъществява белезите на
маловажен такъв, съобразно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателя е формално, на просто извършване,
поради което за неговата съставомерност не се изисква да са настъпили
вредни последици или да има пострадали лица. Не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното от
жалбоподателя нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В случая,
жалбоподателят е наказан като водач на МПС, което не е негова собственост.
За лице, управляващо чуждо МПС е задължение преди да приведе в движение
такъв автомобил, да се убеди, че са налице изискуемите по закон документи,
сред които и полицата за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, и при липсата им да не го управлява. От друга страна, с
нарушения като процесното се засягат значими обществени отношения в
областта на задължителното имуществено застраховане, където нарушаването
на императивните изисквания е с висока степен на обществена опасност /да
се ограничат възможностите за нереализиране отговорността по репариране
на вреди, свързани с управление на МПС/.
Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
3
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв.”, т.е. посочената норма представлява сложен фактически
състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за
нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била определена
санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който
случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.
В този смисъл е и решение на ПАС по КАНД №1662/2019г.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но
доколкото такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0281-
001293/18.12.2019 година на Началник РУ на МВР гр.К., с което на П. Т. Д. с
ЕГН ********** с адрес гр.С., Комплекс „С.“ *** ***** за нарушение на
чл.638, ал.3 от КЗ, на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено
административно наказание - глоба в размер на 400 лева.
2.Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд- П..
Г.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4