О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260359
гр. Хасково, 26.10.2020 г.
Районен съд - Хасково, гражданско отделение, 7-и състав, в закрито
съдебно заседание проведено на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета
година в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова-Георгиева гр. д. № 1461 по описа за 2020г. на районен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 232 от ГПК.
Образувано е по искова
молба с вх.рег. № 11610/27.07.2020г., подадена от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД – гр. Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Хасково, ул. „Сакар“ № 2, представлявано от управителя Тодор
Райчев Марков, действащо чрез процесуалния представител адвокат Николай Нешев
против С.Д.А., ЕГН **********,***, с която се иска да се приеме за установено
по отношение на ответника съществуването на вземанията на ищеца към него, за
които е издадена заповед за изпълнение № 1707 от 14.11.2019г. по ч.гр.д. № 3525
по описа за 2019г. на РС-Хасково, а именно сума в размер на 397,96 лева,
представляваща неизпълнено парично задължение за използвани ВиК услуги за
период от 28.09.2018г до 30.09.2019г. и сума в размер на 9,14 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
29.10.2018г. до 08.11.2019г., както и законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението (11.11.2019г.) до окончателното плащане.
С разпореждане № 260068 от
06.08.2020г., постановено по гр.д. № 1461 по описа за 2020г. на РС-Хасково
препис от исковата молба заедно с приложенията към нея са изпратени на
ответницата за подаване на отговор на искова молба в срока по чл. 131 от ГПК.
В законоустановения срок
не е депозиран отговор на искова молба. След изтичането му съдът на основание
чл. 140 от ГПК е изготвил проект за доклад по делото, обективиран в определение
№ 260204 от 28.09.2020г., постановено по гр.д. № 1461 по описа за 2020г. на
РС-Хасково, с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание на 28.10.2020г.
По делото е постъпила
молба с вх. рег. № 263722/23.10.2020г., с която ищецът заявява, че оттегля
предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422
вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
поради погасяването на вземанията чрез заплащането им на 12.08.2020г. от
ответницата. Претендира разноски в общ размер от 195,00 лева, тъй като счита,
че ответницата с поведението си е дала повод за завеждане на делото.
Съдът като взе
предвид становището на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на
чл. 232 от ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до
приключване на първото заседание по делото. Съдът намира, че са налице
предпоставките за прекратяване на производството поради оттегляне на исковете,
тъй като молбата е подаден от лице с представителна власт да прави оттегляне и
отказ от иск - по аргумент от чл. 34,
ал. 3 от ГПК, и преди приключване на първото заседание по делото, поради което
не е необходимо съгласие на ответницата.
Като
последица от прекратяването на производството по предявените по реда на чл. 422
вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК искове, следва да се приеме, че същите не са били
предявени в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, поради което трябва да бъде
обезсилена и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 1707 от 14.11.2019г. по
ч.гр.д. № 3525 по описа за 2019г. на РС-Хасково.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По аргумент за противното,
ако ответникът е дал повод за завеждане на иска в негова тежест следва да се
възложат разноските в производството. Същевременно в съдебната доктрина (определение
№ 626 от 20.08.2012г., постановено по ч.гр.д. № 275 по описа за 2010г. на ВКС, IV г.о., определение № 518
от 15.06.2012г., постановено по ч.т.д. № 156 по описа за 2011г. на ВКС, II т.о., определение № 843
от 17.11.2014г., постановено по ч.гр.д. № 6176 по описа за 2014г. на ВКС, IV г.о., определение № 388
от 11.07.2017г., постановено по ч.т.д. № 831 по описа за 2017г. на ВКС, II т.о. и други) е
изведено правилото, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и
оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства
след подаване на исковата молба (например поради плащане), ищецът има право на
направените разноски. В тези случаи е прието за допустимо при прекратяване на
производството съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината
за прекратяване на производството и да изследва дали с поведението си
ответникът е дал повод за предявяване на иска.
В настоящата хипотеза съгласно
изложеното в исковата молба претендираните вземания се основават на сключен
между С.А. и „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково договор за
предоставяне на услуги по водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и
други. По силата на този договор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр.
Хасково се задължава да предоставя съответните услуги, а потребителят да
заплаща цената за тях. Договорът е сключен при общи
условия. Съгласно тях заплащането на цената за използваните услуги се извършва
месечно съобразно потреблението им, като с изтичането на 30-дневен срок от
датата на издаване на фактурата длъжникът изпада в забава.
Предвид гореизложеното задълженията на ответницата С.А. следва да се характеризират като срочни парични задължения. От това следва, че не е необходимо кредиторът да търси своето задължение, тъй като паричните задължения съгласно чл. 68, б. „а“ от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ са носими. Ето защо ако длъжникът не изпълни задължението си в срок, изпада в забава.
Същевременно задължението за плащане възниква с издаване на фактурата за съответния месец. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД задължението е изискуемо веднага с възникването му, когато се дължи без срок. В тази хипотеза кредиторът следва да отправи покана с предоставяне на подходящ срок за изпълнение на длъжника. По различен начин стои въпроса при задължения, за които е уговорен срок за изпълнение. Тогава покана не е необходима. Едновременно с това следва да се прави разграничение във вида на срока. Според чл. 70 от ЗЗД срокът може да бъде уговорен в полза на двете страни по сделката, в полза на кредитора или в полза на длъжника, като всеки един от сроковете има различно правно значение. В настоящия случай за изпълнението на месечното парично задължение на потребителя е предвиден 30-дневен срок от датата на възникването му (датата на издаване на фактурата). Този срок е срок в полза на длъжника, тъй като задължението е изпълнимо, но не и изискуемо, тоест потребителят може да заплати дължимата цена на използваните услуги, а до изтичане на срока кредиторът не може да иска изпълнението й. След настъпването на срока задължението вече е изискуемо и изпълнимо и ако не бъде изпълнено длъжникът изпада в забава.
Предявените вземания са за период от 28.09.2018г. до 30.09.2019г., тоест длъжникът е изпаднал в забава дори и за последното вземане. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е подадено на 13.11.2019г., а исковата молба на 23.07.2020г., тоест след настъпването на изискуемостта на последното по време вземане.
С оглед изложеното съдът намира, че
ответницата е дала повод за завеждане на делото, поради което в нейна тежест
следва да се възложат претендираните разноски. Поискано е присъждане на
разноски в общ размер на 195,00 лева (75,00 лева за държавна такса и 120,00
лева за адвокатско възнаграждение), като съобразно указанията дадени с т. 1 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013г., постановено по тълк.д. № 6 по описа за
2012г. на ВКС, ОСГТК е доказано, че страната реално е сторила търсените
деловодни разноски. Ето защо С.А. следва да бъде осъдена да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково сума в размер на 195,00 лева,
представляващи съдебните разноски по гр.д. № 1461 по описа за 2020г. на
РС-Хасково.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 232, чл. 415, ал. 4 и чл. 78, ал. 2 от ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по гр. д.
1461 по описа за 2020г. на Районен съд – Хасково.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 1707 от 14.11.2019г.
по ч.гр.д. № 3525 по описа за 2019г. на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА С.Д.А., ЕГН **********,*** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Сакар“ № 2 сума в общ размер на 195,00
лева, представляващи направените разноски по гр.д. № 1461 по описа за 2020г. на
Районен съд – Хасково, а именно - 75,00 лева за държавна такса и 120,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба
пред Окръжен съд – Хасково в едноседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на определението, препис от
същото да се приложи по ч.гр.д. №3525 по описа за 2019г. на Районен съд
–Хасково.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: