Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2953 10.08.2015 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XXI
граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12916 по описа на съда за
2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* против Д.К.Ш.,
ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове,
с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл.
126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия, която доставя в абонатните станции
на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът, като собственик
на топлоснабден имот, находящ се в ***, ИТН 1930599, имал качеството на
потребител на топлинна енергия и като такъв, бил длъжен да заплаща месечно
дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, като при неизпълнение на задължението си в
срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед
сключения при общи условия договор за покупко - продажба на топлинна енергия,
дружеството, в качеството си на продавач, доставило на ответника, топлинна
енергия на стойност 902,16 лв. през
периода от 01.12.2011 г. – 30.04.2012 г., която същият не заплатил. Предвид
забавата в плащането, се дължала и сумата от 113,82 лв. - обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 01.02.2012 г. – 09.06.2013 г. Ответникът
не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по
частно гр. дело № 9680/2013 г. на ПРС, ХIХ гр. с-в, била издадена заповед по
чл. 410 ГПК № 6098/11.06.2013 г. за посочените суми, ведно с разноски от 125
лева. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, било подадено възражение за недължимост,
поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите установителни
претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени в цялост,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
до окончателното погасяване. Претендират се разноските в заповедното и в настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
по основание и размер предявените искове. Излага подробни доводи за недължимост
на вземанията, като твърди топлинна енергия в сочения размер да не е доставяна
и претендираните суми да са незаконосъобразно начислени. В хода на процеса оспорва
претенциите по подробно изложени в писмени становища и в хода на устните
състезания съображения.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 9680/2013 г. на ПРС, ХIХ
гр. с-в, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за
недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се
осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че
тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на
правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия, не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което
в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между
страните.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ, потребител на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се
доставя топлинната енергия. По делото няма спор, че ответникът е собственик на
процесния имот. Следователно, същият има качеството на потребител на топлинна
енергия. Ответникът изрично признава, че - за процесния период е ползвал ТЕ за
отопление, в апартамента си има 4 радиатора, има монтирани топломери и
служители на ищеца са минавали да отчитат потреблението /вж. протокол от о.с.з.
20.01.2014 г./.
Поради изложеното,
съдът приема, че между страните по делото са налице облигационни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди, с включените в него права и
задължения, съгласно ЗЕ и Общите условия. Съгласно чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е
длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок.
Определянето на размера на месечното задължение за плащане
на цената на потребената топлинна енергия, независимо дали същата е за
отопление или за БГВ на всеки потребител на топлинна енергия от сградата -
етажна собственост, начинът на разпределяне на топлинната енергия, респективно
формирането на месечното задължение, е регламентиран в Закона за енергетиката и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
- Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост.
По делото са изслушани и приети две заключения на СТЕ, които
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвени. От тях се
установява следното: през процесния период абонатната станция, обслужваща
сградата, в която се намира апартаментът на ответника, е работила и доставяла
на абонатите необходимата им топлинна енергия само за отопление. През процесния
период в апартамента на ответника е ползвана ТЕ за отопление от 4 отоплителни
тела с ИРУ и от щранг-лира в коридора с прикачен към нея радиатор, като няма
монтирани водомери за гореща вода. В имота на ответника има монтирани топломери
по отоплителните тела в помещения кухня, спалня, спалня, хол. Изрично е
посочено, че количеството ТЕ е намалена със загубите в абонатната станция, като
същото е подавано на „Нелбо” ЕАД за разпределение по потребители, поради което
и възраженията на ответника в обратна насока не се споделят. За имота на
ответника не са прилагани изискванията на т.6.7., вр. т.6.5. от „Методика за
дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост”, тъй като е осигуряван
достъп за отчет на топломерите. Прилагани са обаче изискванията на т.6.5., като
е разпределяна топлоенергия за отопление от щранглирата и радиатора. За
процесния период количеството ТЕ е общо 7,868 мвтч, в т.ч. 1,6521 мвтч за
отдадената топлоенергия от сградната инсталация и 6,2159 мвтч за отопление,
като няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ
и начисленото от ищеца. Вещите лица обаче и по двете СТЕ изрично обосновават
извода, че е налице разминаване на данните, записани при ищеца и реалните
такива относно отопляемия обем на имота /който е заведен ведно с притежавания
гараж/. Сочи се, че в справката за разпределена ТЕ при ищеца е записано целият
имот да е с проектен отопляем обем 240 куб.м., а в действителност същият да е
230 куб.м., като разликата идва от отопляемия обем на гаража. При това положение
се получавало завишаване с 10 куб.м. и за процесния период на ответника е
разпределена в повече 0,0667 мвтч ТЕ за сградна инсталация. Освен соченото
разминаване и съответстващото намаление на реално дължимата ТЕ, вещите лица са
категорични, че начинът на разпределение и начисляване на потребената от
ответника ТЕ съответства на специалната методика и на изискванията на
нормативните актове, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за
ТЕ.
Предвид констатираното в хода на процеса разминаване в
отопляемия обем на имота, по делото е допуснато изготвянето на допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като компетентно, ясно,
пълно и безпристрастно изготвено, въпреки оспорванията на ответната страна.
Експертът е изчислил дължимите от ответника суми, като е преизчислил размерът
на начислените такива за сградна инсталация, предвид намалението, констатирано
от вещите лица по СТЕ, с 0,0667 мвтч. От ССЕ се установява, че размерът на
дължимите от ответника суми за процесния период, според констатирания намален
отопляем обем, са както следва: задължение за доставена ТЕ в размер на общо
896,02 лева с ДДС и обезщетение за забава в размер на 111,72 лева.
При
така установеното, съдът намира, че основните спорни въпроси по делото са
разгледани и подробно обсъдени в заключенията на СТЕ, както и в това на
допълнителната ССчЕ. Не могат да бъдат споделени възраженията на ответника, че
заключенията не следва да бъдат кредитирани, тъй като вещите лица са позовали
изводите си на частни свидетелстващи документи, изходящи от ищеца и
удостоверяващи изгодни за него факти, които по принцип не би следвало да имат
доказателствена сила, доколкото се касае до записвания в отчетните му документи.
Отчетната дейност на топлинната енергия се извършва от дружество за топлинно
счетоводство. Ползването на други отчитащи енергията документи е обективно
невъзможно. Това е така, защото единствено ответникът осъществява дейност по
производство и пренос на топлинна
енергия в гр. Пловдив. Съгласно чл.43, ал.2 ЗЕ, за една обособена територия се
издава само една лицензия за пренос на топлинна енергия. Доколкото
дружеството - ищец е единственият лицензиран преносител на топлинна енергия за
територията на гр. Пловдив, няма как вещите лица да работят на база други
отчитащи енергията документи. Освен това законът предвижда строги правила,
гарантиращи коректността на отчитането и при липса на данни за нарушаването им,
не може да се презумира неточност на начисленията. Поради това, съдът намира за
неоснователни наведените от ответника доводи за липсата на годни доказателства,
установяващи реално потребление на топлинна енергия, още повече, че ответникът
изрично признава, че за процесния период реално е потребявал ТЕ за отопление.
От заключенията на експертизите се установява, че начислените на ответника суми
са правилно определени /при съобразяване и след приспадане на допълнително нач.
отопляем обем/, при съобразяване на действащите нормативни изисквания и при
ползване на информацията от фирмата за топлинно счетоводство.
Що
се касае до релевираните възражения на ответника за недоказаност на исковете,
съдът намира същите за неоснователни. Относно възражението за липса на валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните, поради липсата на
сключен договор между тях, както бе вече обсъдено по-горе, същото се явява
неоснователно. По възражението, че ищецът твърди да е доставял, а не да е
продавал ТЕ на последния, следва да се има предвид, че в ЗЕ липсва понятие като
доставка на ТЕ. Самият закон за енергетиката борави с две понятия –
покупко-продажба на ТЕ и доставка на ТЕ, като приравнява същите, като доставчик
на ТЕ за битови нужди е продавачът на такава енергия, а сделката
„покупко-продажба” на ТЕ реално се осъществява чрез нейната доставка в имота на
ответника по тръби, собственост на топлопреносното предприятие. Законът за
енергетиката и подзаконовите нормативни актове, в частност Наредбата за
топлоснабдяването, приравняват термините продажба, доставка и снабдяване с
топлинна енергия. В хода на процеса безспорно се установи, че имотът на
ответника е топлоснабден, като следва да се отбележи, че понятието „доставка”
всъщност означава, че продавачът на топлинна енергия транспортира и предоставя
същата до мястото на нейната консумация, снабдява имота с топлинната енергия,
която му продава по определени цени. Ето защо исковете се явяват доказани по
основание и размер. Досежно оспорването на фактурите, същите нямат характеристика
на първичен счетоводен документ, а представляват известия за начислени суми,
като безспорно са установени реално доставените в имота на ответника количества
ТЕ и тяхната цена.
Не
може да се сподели и възражението на ответника, че начинът, по който е отчитана
и начислявана топлинната енергия, е в противоречие с принципите, заложени в
чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
05.04.2006 год. относно ефективността на крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета.
Тази Директива е транспонирана в българското законодателство и изискванията й
са въведени в Закона за енергетиката /обн.ДВ бр.107 от 09.12.2003 год., Закона за енергийната ефективност /обн.ДВ бр.98
от 14.11.2008 год./ - § 3 от ДР на ЗЕЕ и редица наредби, между които Наредба №
16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, поради което няма пряк ефект и
са приложими нормите на националното законодателство. Общото изискване по т.1
на чл.13 за осигуряването на индивидуални измервателни уреди, които да отчитат
реално консумираното количество енергия, е въведено в българското
законодателство в различни разпоредби на ЗЕ, според вида на потребяваната
енергия. Разпоредбите за наличие на измервателни уреди за топлинна енергия в
сгради-етажна собственост са чл.140 ЗЕ и в чл.43 и сл. от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването. С оглед спецификата на тези имоти и
начина на потребление на топлинна енергия в същите, законодателят е предвидил,
както монтиране на средства за търговско измерване на количествата топлинна
енергия в абонатната станция, така и монтиране след него на индивидуални
разпределители на топлинна енергия, инсталирани върху всички отоплителни тела
и/или индивидуални топломери за имотите. По този начин е спазен и принципът,
залегнал в т.2 на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз
основа на реално енергийно потребление. Този извод се обосновава с факта, че от
абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти на потребителите
преминават топлопроводи, от които се отдава топлинна енергия, за която също се
дължи заплащане. Доколкото сградната инсталация е обща етажна собственост и
чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общите части на
сградата, то всички собственици на имоти следва да участват в разпределението
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съразмерно на
отопляемите обеми на имотите, което също се явява реално енергийно
потребление. Неоснователно е и възражението на ответника, че не е доказано
дали абонатната станция в процесната сграда отговаря на законовите изисквания
за въвеждането й в експлоатация, както и дали по отношение на нея се
осъществява контрол по ЗИ, което би могло да се отрази на достоверността на
показанията. В случая вещите лица са категорични, че през процесния период
абонатната станция, обслужваща сградата, в която се намира процесният обект, е
работила и доставяла на абонатите необходимата им топлинна енергия за
отопление. Освен това абонатната станция не се отчита – дяловото разпределение
на топлинна енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва
не чрез абонатна станция, а чрез средство за търговско измерване на
количеството топлинна енергия в абонатната станция, т.е. чрез топломер /чл.
140, ал. 1, т. 1 ЗЕ/, чиято изправност и годност е категорично установена по
делото. Едновременно с това, не са налице данни за отклонения от нормативните и
технически изисквания на специалните закони, уреждащи материята за доставка на
топлинна енергия и нейното начисление. Все в тази връзка въвеждането на
абонатната станция в експлоатация е без значение за правилността на отчитането.
Същевременно в срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е навел свои насрещни
възражения, подлежащи на доказване, като например, че СТИ не е изправно и не
отчита вярно. Отделно, възражението на ответника за неправилно начислена ТЕ
поради липса на представен в писмен вид температурен график, е неоснователно,
тъй като от заключенията на вещите лица безспорно се установи верността на
всички показатели /след като се взе предвид намалението на отопляемия обем/, по
които следва да се извърши заместване по формулата по Методиката към Наредбата
за топлоснабдяването, топломерът на абонатната станция е минал метрологична
проверка и правилно е отчел преминалата през него ТЕ, на абонатите са
разпределени реални количества доставена ТЕ, отчетът на уредите на абоната е
извършен, поради което възраженията на ответника в тази връзка са
неоснователни. Неоснователно е и възражението за недължимост на сумите поради
това, че ищецът не е упражнил правото си да прекъсне топлоснабдяването на имота
на ответника на осн. чл. 48, ал. 1, т. 1 от Общите условия на дружеството, тъй
като разпоредбата урежда право, а не задължение на ищцовото дружество да осъществи
прекъсването, а неплащането на предходни задължения, не е основание за отпадане
на задължението на абоната да заплаща потребената ТЕ, още повече, че ответникът
изрично призна, че е ползвал доставената ТЕ. Колкото до възраженията и жалбите
на ответника, приложени по делото, от тях не могат да се направят други изводи
от значение за изхода на спора, тъй като това са частни документи, който
обективират само изгодни за ответника твърдения, които нямат материална
доказателствена сила и не могат да се приемат за верни.
Поради всичко изложено, съдът
намира, че ответникът дължи цената на доставената услуга така, както се
установява от заключението на допълнителната ССЕ, тъй като за горницата над
тези установени от вещото лице суми до пълните претендирани, исковете са
неоснователни.
Според
чл. 34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, купувачът е длъжен да заплаща месечната дължима сума за топлинна енергия
в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Следователно,
дължи се и обезщетение за забава за процесния период в установения от вещото
лице размер. Мораторната лихва е дължима, тъй като съобразно разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 от Общите условия на дружеството абонатът е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия и за услугата дялово разпределение в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като съгласно чл.
35, ал. 1 от Общите условия при неизпълнение на задълженията по чл. 34, ал. 1
от Общите условия потребителят дължи и обезщетение за забава върху неплатените
суми в размер на законната лихва от деня на забавата.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат и на двете
страни, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил съответно
искане, представил е списъци по чл. 80 ГПК /л.140; л.228/ и доказателства за
сторени такива в размер на: 75 лева – платена ДТ; 240 лева – депозити СТЕ и
ССЕ, като се претендира за заплащане и на юрисконсултско възнаграждение в
размер на минимума по Наредбата от 300 лева, което принципно на основание чл.
78, ал.8, вр. с ал.1 ГПК, се дължи. При разноски от общо 615 лева, съразмерно
на уважената част от исковете, на ищеца се дължат разноски от общо 610,01 лева,
които ще се поставят в тежест на ответника.
Ответникът
също претендира разноски и е представил доказателства за сторени такива в
размер на 100 лева – депозит СТЕ и 50 лева – депозит ССЕ. Едва в писмената
защита е направено искане, съдът да определи и присъди адвокатско
възнаграждение на адв. К. за осъщественото процесуално представителство. Съдът
намира, че искането е преклудирано – заявено е едва в писмената защита, а не до
приключване на последното по делото съдебно заседание, до когато страните
следва да изчерпят всички свои искания към съда. Освен това, искането е и неоснователно
по две причини – от една страна, от представеното по делото пълномощно /л.27/ е
видно, че между ответника и процесуалния му представител, не е постигнато
съгласие и не е уговорено предоставянето на безплатна адвокатска защита, а от
друга – по делото не се установява като цяло да са били налице предпоставките за оказване
на адвокатска защита без възнаграждение, тъй като няма приложено нито едно
писмено доказателство, въз основа на което да може да се направи извод, че отв.
Ш. е материално затруднено лице /съгласно чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв./. Въз основа
на изложеното, съдът счита, че не следва да съобразява така направеното искане
и да определя възнаграждение. При разноски в общ размер от 150 лева, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на ответника се дължат разноски от 1,22 лева, които ще се присъдят.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната
част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника, изпълнителната
сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. Предвид
частичното уважаване на исковете, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, дължимите от
ответника разноски за заповедното производство възлизат на сумата от 123,99 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Д.К.Ш. ЕГН ********** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, следните
суми: 896,02 лева – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.12.2011 г. – 30.04.2012 г.; 111,72 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода 01.02.2012 г. – 09.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 10.06.2013 г. до окончателното погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД против Д.К.Ш. искове за установяване на дължимост на
разликата до пълните претендирани размери на вземанията, а именно: сумата над 896,02 лева до 902,16 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.12.2011 г. – 30.04.2012 г.,
ведно със законната лихва върху разликата, считано от подаване на заявлението в
съда – 10.06.2013 г. до погасяването,
както и за сумата над 111,72 лв. до пълния претендиран
размер от 113,82 лева - обезщетение за забава за периода от 01.02.2012 г. – 09.06.2013 г.,
като неоснователни, за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 6098/11.06.2013 г. по частно гр.
дело № 9680/2013 г. на ПРС, ХIХ гр. с-в.
ОСЪЖДА Д.К.Ш. ЕГН ********** да
заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от общо 123,99 лева
– разноски по съразмерност в заповедното производство по ч.гр. дело № 9680/2013 г. на ПРС,
ХIХ гр. с-в и сумата от общо 610,01 лева – разноски по съразмерност за настоящото производство.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Д.К.Ш. ЕГН ********** сумата от общо 1,22 лева - разноски по съразмерност за
настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала:
ВК