РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 88 / 21.2.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито
заседание на дванадесет и пети януари през две хиляди двадесет и третата година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ
:
ЕВА ПЕЛОВА - ТРИФОНОВА
ДИЯНА ЗЛАТЕВА -
НАЙДЕНОВА
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и
участието на прокурора СТАНКА ДИМИТРОВА,
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.а.н. дело № 11 по описа
на съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
2. Образувано е по жалба на Й.С.Ш.
ЕГН: **********,***, срещу Решение № 431 от 17.11.2022 г, постановено по а. н. дело № 20225220201371 по описа на
Районен съд Пазарджик за 2022г., с което е
потвърден Електронен фиш серия К 4814977 от 09.05.2021 г. на ОДМВР
Пазарджик, с който на Й.С.Ш., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.
1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00лв.
3. Заявените възражения се субсумират
в твърдението, че обжалваното съдебно решение е постановено в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, тоест касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Счита се, че процесния електронен фиш
не представлява валиден административно наказателен акт, поради обективна
невъзможност за установяване на издателя на този акт и съответно, невъзможност
за императивно необходимото установяване на неговата компетентност за издаване
на фиша. В жалбата са развити подробни съображения в тази точно насока, като се
обосновава извода, че издател
на електронен фиш не може да бъде неперсонифицирана автоматизирана техническа
система, а само и единствено конкретен административен орган /физическо лице/ с
подлежаща на установяване и доказване административно наказателна
компетентност .
Възразява се, че Протокол по чл. 10 от Наредба №8121
з- 532 от 12. 05. 2015/2018 г. не съдържа нормативно изискваната информация.
Счита се, че в случая електронния фиш
е издаден от мобилна АТСС, каквото възможност, нормативния ред не допуска.
Иска се отмяна на оспорения съдебен
акт и потвърдения с него електронен фиш, като се присъдят сторените разноски по
производството.
4. Ответната Областна дирекция на
МВР, Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк. Пенова, в представено по
делото подробно писмено становище, счита
касационната жалба за неоснователна. Поддържат се фактическите констатации и
правните изводи изложени в решението на районния съд.
Иска се първоинстанционното решение
да бъде оставено в сила, като се присъдят сторените разноски по производството.
Възразява се относно размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
5. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
ІІ. За
допустимостта :
6. Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
7. На 09.05.2021 г., в 15:17 часа, с
автоматизирана система за контрол на скоростта на моторни превозни средства тип
„ARH CAM S“, е било заснето движение по ул.
Стоян Ангелов с посока на движение от кръстовище с бул. Георги Бенковски, № 153
към кръстовище с ул. 8-ми март, гр. Пазарджик, на лек автомобил „Тойота Ярис“ с
регистрационен номер ….., със скорост от 68км/ч. с отчетен толеранс от минус
3%, при максимално разрешена скорост за движение по магистралата от 50 км./ч. Нарушението е установено и заснето с
техническо средство №11743bb. Установен е собственика на автомобила, а именно Й.С.Ш. ЕГН: **********,***.
Деянието е квалифицирано като
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като съответно на основание чл. 182, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, на Ш. е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00лв.
8. В хода на първоинстанционното
производство са представени и приети:
- Разписка, съобразно която,
процесния електронен фиш е връчен на неговия адресат на 09.03.2022 г.;
- Удостоверение за регистрация и
собствеността на лек автомобил „Тойота
Ярис“ с регистрационен номер …., в което като собственик е посочена именно Й.Ш.;
- Протокол рег. № 1006р-4505от 10.05.2021
г., за използване на автоматизирано
техническо средство или система на 09.05.2021г., с посочено място на контрол
гр. Пазарджик, ул. Стоян Ангелов с посока на движение от кръстовище с бул.
Георги Бенковски, № 153 към кръстовище с ул. 8-ми март. В протокола е посочено,
че максималната скорост за движение в контролирания участък е 50 км/ч., както и
служебния автомобил с рег. № ….. Отбелязано е, че режимът на измерване на
скоростта е стационарен. Началото на работа е 14:00часа, а края е в 17:00часа.
Приложена е снимка на местоположението на АТСС;
- Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване от № 17.09.5126 от 07.09.2017г.;
- Протокол от проверка № 62-С-ИСИС от
28.09.2020г., относно техническо средство №11743bb ;
- Писмо № АУ-00029 64140 от
11.12.2017г. на дирекция „Изпитване на средства за измерване“ към Българския
институт за метрология ;
- Справка за нарушител/водач Й.С.Ш.,
от която е видно, че от момента на издаване на първото свидетелството за
правоуправление на 16.04.1996г. до момента, нея са издадени 2 наказателни
постановления и 4 електронни фиша;
- Заповед № 81212 – 515 от
14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи с която са определени органите
по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП;
- Пет броя снимки изготвени от АТСС №11743bb,
на които е виден лек автомобил с регистрационен номер …., с посочена локация ул. Ст. Ангелов и GPS координати. На четири от снимките липсват данни
за „разстояние“ ; „скорост“ и „ø“. На петата снимка е отбелязано
„Разстояние : 111 м.; ø – 33см.; Скор. : +71km/h(прибл.). Според
маркерите на снимката, данните се отнасят до автомобил с рег. № …..
9. При разрешаване на правния спор с
който е сезиран, първоинстанционния съд е приел, че от данните по делото,
несъмнено се установява факта на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателката по чл. 182, ал.1, т.2 във вр. с чл.21, ал. 1 от ЗДвП. Посочено
е че Ш. не е представила декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП с данни за лицето
извършило нарушението, поради което с оглед нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП,
правилно е била санкционирана с процесния електронен фиш. Прието е, че при
издаване на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения,
накърняващи правото на защита на санкционираното лице. Относно възраженията на
жалбоподателката съдът е посочил, че при заснемането с мобилна радарна система,
какъвто е процесния случай, контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира, т.е. поставя начало и край на работния процес, а когато
става дума за стационарна система, участието на контролния орган е изключено
изцяло.
Обсъдени са подробно приобщените по
делото писмени доказателства с оглед установяване на спазването на нормативно
установените правила за използване на процесната АТСС при установяване и
заснемане на административното нарушение. Подробни съображения са изложени
относно спазването на сроковете за издаване и действителността на електронния
фиш, като е пояснено, че той представлява електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно -
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения
от АТСС.
V. За правото :
10. В чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
предвидено, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за
пътни превозни средства от категория В, при движение в населено място - 50
km/h.
Според чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва, както
следва: за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.
Съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Според §1, т. 1 от ДР на ЗАНН,
„Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи.
В чл. 39, ал. 2 от ЗАНН е
установеното правило, според което, за маловажни случаи на административни
нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или
указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в
размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни
за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на
нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от
контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща
на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На
нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата, а според
чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат
да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се
издава електронен фиш.
11. С оглед конкретиката на текущия
спор, трябва да се отбележи, че правилото установено в цитирания чл. 39, ал. 4
от ЗАНН е ясно, конкретно и небудещо никакво съмнение относно неговото
приложение. Когато е извършено административно нарушение, независимо какво е то
по вид, което е установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствие
на контролен орган и нарушител, ако това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат, чрез издаването на електронен фиш
административно наказание от вида „глоба“, само когато размера на това
наказание е над петдесет лева. При положение, че глобата е в размер на 10 до 50
лева, административното наказание се налага по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН. Правната
норма, повече от очевидно не държи сметка, дали размера на наказанието глоба от
петдесет(или по-малко) лева е
еднозначно, нормативно установен като конкретна сума(например в чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП) или пък този размер е определен от овластения контролен
орган, след преценка и квалифициране на случая, като „маловажен“.
Електронния фиш и фишът по чл. 39,
ал. 2 от ЗАНН са несъмнено различни по правното си естество и последици
документи, които обективират различни волеизявления.
Според легалните определения на § 6,
т. 62 от ДР на ЗДвП и § 1, т. 1 от ДР на
ЗАНН, „Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. Това електронно волеизявление, подлежи на
обжалване, независимо от вида и размера на наложеното с него административно
наказание.
Фишът по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, не е
електронно волеизявление. Този документ, за разлика от електронния фиш, за да
породи целените със съставянето му правни последици, трябва да съдържа две
волеизявления. Първото представлява писмено обективирано изявление на
овластения контролен орган, удостоверено със саморъчният му подпис, относно
неговите констатациите за самоличността на нарушителя, мястото и времето на
нарушението, извода му за нарушените материални
правила за поведение и разпореждането му за налагане на административно
наказание глоба(като този ред е допустим
само за този вид наказание – пояснението наше) в размер от 10 до 50 лева.
Второто, също писмено обективирано и удостоверено със саморъчен подпис
волеизявление, е това на нарушителя, с което той акцептира фактическите
констатации на контролния орган относно извършеното административно нарушение, приема
правната квалификация на деянието и безусловно се съгласява да заплати размера
на наложената глоба. Ето това, второ волеизявление, съдържащо се във фиша по
чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, придава статуса на „необжалваемост“ на наложеното с него
наказание, а не обявяването на разпоредбата на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП за
противоконституционна. Казано с други думи, съгласявайки се да заплати
наложената му глоба, нарушителя извършва отказ от обжалване на
административното наказание, като този доброволно извършен акт, има за
последица незабавно влизане в сила на фиша по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН и превръщането му в годно
изпълнително основание, поради което в текста на закона е указано, че той се изпраща
на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение.
Аргумент за това, че правилото на чл.
39, ал. 4 от ЗАНН не се прилага в случаите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП поради
това, че първо посочената норма е обща, а последно посочената е специална, не
може да бъде споделен като основателен. Достатъчно в тази насока е да се съобрази,
че и двете разпоредби са приети с един и същ нормативен акт - ЗИД на ЗДвП(обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011 г.). Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
приета с § 8 от ЗИД на ЗДвП(обн. ДВ, бр. 10
от 1.02.2011 г.), а тази
на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, с § 10 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП(обн. ДВ, бр. 10 от 1.02.2011 г.). Ясно е при това положение, че ако
законодателя и искал да изключи прилагането
на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН в хипотезите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, то той
несъмнено би указа това. В случая такова
указание липсва.
За пълнота на изложението, следва да
се добави, че указанието на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за това че с електронен фиш
може да бъде налагано наказание глоба, само над необжалваемия минимум по чл. 39,
ал. 2 от ЗАНН, не предполага някакви съмнения относно неговото приложение.
Действително, минимума на глобата, предвиден в чл. 39, ал. 2 от ЗАНН е
10,00лв., но „необжалваемия“ минимум на глобата по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН
е 50,00лв. Тоест, когато с фиш по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, който е подписан от
нарушителя, е наложено наказание глоба в размер до 50,00лв. включително, това
административно наказание не подлежи на обжалване. В този смисъл, законодателя
е посочил в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, не „…над минимума по чл. 39, ал. 2….“, а „
….над необжалваемия минимум по чл. 32, ал. 2 …“.
VІ. За
разноските :
12. С оглед
констатираната основателност на касационната жалба, на Ш. се дължат сторените в
инстанционалните производства разноски, които се констатираха общо в размер на 600,00лв.
Относно възражението на процесуалния представител на администрацията, трябва да
се посочи, че размера на договорените и заплатени в брой адвокатски
възнаграждения са в рамките на нормативно установения минимум.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 431 от 17.11.2022 г, постановено
по а. н. дело № 20225220201371 по описа
на Районен съд Пазарджик за 2022г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К 4814977 от
09.05.2021 г. на ОДМВР Пазарджик, с който на Й.С.Ш., ЕГН: **********,***, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, на основание
чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50.00лв.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР, гр. Пазарджик, да заплати на Й.С.Ш., ЕГН: **********,***, сумата
от 600,00лв.(шестстотин лева), представляваща сторени от последната разходи по
възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/