РЕШЕНИЕ

№116

гр. Брезник 17.06.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Брезник гражданска колегия, в публичното заседание на  осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

Районен съдия: РОМАН НИКОЛОВ

при участието на секретаря МАРИЯНА ГИГОВА, след като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело № 27 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

По изложените в исковата молба обстоятелства Р.А.Е. ***, с ЕГН: ********** моли съда да постанови решение, с което да осъди  С.Т.Г. ***, с ЕГН: ********** да му заплати на сумата от 3800 лв. (три хиляди и осемстотин лева), представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в стойността на закупените и вложените от него материали, както и заплатения от него труд за изграждането на ограда, построена от него в имота му – поземлен имот с планоснимачен номер 258 (двеста петдесет и осми), в квартал 28 (двадесет и осми) по РП на гр. Брезник, за който имот е отреден в съсобственост УПИ IV – 257, 258, кв. 28, по имотната граница с УПИ V – 256, кв. 28, която изцяло се разрушила и срутила, вследствие на неправомерното поведение на ответницата – изкопаване на изкоп по имотната граница с имота на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. 

Ответницата чрез процесуалния си представител – адв. С. е оспорила предявените искове като е поискала същите да бъдат отхвърлени.

Районен съд Брезник преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

Не се спори, че ищецът е собственик на имот (къща с дворно място) находящ се в гр****, като същият граничи с имот ползван от ответницата С.Г.. Безспорно е също така, че към визирания в исковата молба период оградата между двата имота е разрушена, като същата е паднала в изкоп намиращ се в двора на имота владян от ответницата.

За да се уважи иск по чл. 45 ЗЗД следва да се установи наличието на три основни елемента, които следва да бъдат доказани от ищеца, а именно: противоправно действие на определено лице; настъпили вследствие на това действие вреди по отношение на ищеца и причинна връзка между горните две. За уважаване на подобен иск не е необходимо да се доказва четвъртият елемент на фактическия състав, а именно вината, тъй като същият съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие, настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти.

 

 

 

 

Обезщетението по чл. 51 ЗЗД обхваща претърпени вреди и пропуснати ползи. Понятието „Вреда“ (което не е нормативно определено) следва да се тълкува в широк смисъл – като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По този ред подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна връзка (в резултат на) противоправното и виновно поведение на дееца. Вредите по начало са тези неблагоприятни последици, които засягат правата и законните интереси на увредения. При непозволеното увреждане или при неизпълнение на общото задължение да не се вреди никому се накърняват както имуществени, така и неимуществени интереси. Вредата при деликта е неблагоприятна последица от засягане на блага, които са предмет на абсолютни права и обезщетение се дължи на увредения. В разглеждания случай се претендира обезщетение за имуществени вреди, които трябва да засягат материалните интереси на увредения. Това означава, че претърпените загуби или пропуснатите ползи трябва да се отнасят до имущественото състояние на този, който претендира, че е увреден.

Не се спори по делото между страните, че същите са живеят в съседни имоти, находящи се в гр. Брезник.

 

 

 

 

Спорно по делото е дали е причинена вреда на ищеца, изразяваща се в унищожаване ограда изградена от тухли, камъни, цимент и ако да, дали тази вреда е в резултата на виновни действия (в случая при изкопаване от страна на ответницата на дренажен канал до ограда между имотите) или бездействия от страна на ответника.

 

 

 

 

По делото, съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, от страна на ищеца не са представени доказателства, за изложените в исковата молба твърдения. Показанията на свидетелите посочени от ищеца не внасят яснота по въпроса за собствеността на оградата, като свидетелката Й. Е. Г. – леля на ищеца заявява, че оградата е строена преди една година. Свидетелката . С. М. твърди, че оградата е строена през 2012 г. като ищеца си наел майстори, а свидетелката Ж. Й. Е. – съпруга на ищеца казва, че оградата е строена през 2007 г., като за изграждането й тя е заплатила на свой далечен роднина около 4000 лв. От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Г. А. М., Т. П. М. и И.Т. М. – брат на ответницата се установява, че те са участвали в строежа на ограда в имота на ответницата през 70-те години на миналия век. Свидетелските показания на лицата разпитани по искане на ответницата оборват твърдението на ищеца, че процесна плътна ограда е изградена от него през 2007 г. Въпреки доказателствената тежест на ищеца, а именно при условията на пълно и главно доказване, не се ангажираха каквито и да е писмени доказателства за собствеността и законността на оградата като строително разрешение, фактури, разписки за заплатени суми за материали и/или труд, показания на евентуални свидетели участвали в изграждане на оградата.

При пълен и всеобхватен анализ на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав на съда счита, че не се установява по безспорен начин, че оградата е изградена от ищеца, както и че тя е в неговия имот. Факта, че не е доказано оградата да е в имота собственост на ищеца е от съществено значение и с оглед разпоредбата на чл. 92 от ЗС, тъй като с изграждането на оградата, същата по силата на установения в този текст от ЗС принцип на приращението, вещта (оградата) става собственост на собственика на земята, т.е. на лицето, чийто имот е бил ограден.

 

 

 

По изложените съображения, съдът счита, че ищецът не е носител на вещното право на собственост върху спорната ограда. След като не е нейн притежател, не му се следва обезщетение по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Претенцията подлежи на отхвърляне без да бъдат излагани доводи относно останалите елементи от посочения фактически състав.

С оглед на горното иска по чл. 45 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като недоказан по основание, а заедно с него и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД, тъй като последния следва съдбата на главния, какъвто е този за причинени имуществени вреди.

Предвид изхода на делото на ищеца не се дължат разноски, а ответницата не е направила искане за присъждане на такива, поради което и съдът не се произнася за разноските.

 По изложените съображения районният съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, с които Р.А.Е. ***, с ЕГН: ********** е поискал да бъде осъдена С.Т.Г. ***, с ЕГН: ********** да му заплати на сумата от 3800 лв. (три хиляди и осемстотин лева), представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в стойността на закупените и вложените от него материали, както и заплатения от него труд за изграждането на ограда, построена от него в имота му – поземлен имот с планоснимачен номер 258 (двеста петдесет и осми), в квартал 28 (двадесет и осми) по РП на гр. Брезник, за който имот е отреден в съсобственост УПИ IV – 257, 258, кв. 28, по имотната граница с УПИ V – 256, кв. 28, която изцяло се разрушила и срутила, вследствие на неправомерното поведение на ответницата – изкопаване на изкоп по имотната граница с имота на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане до окончателното й изплащане, като неоснователни.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено с мотивите.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:_________________