№ 279
гр. София, 21.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава И.
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно
дело № 20231000600276 по описа за 2023 година
Производството е по реда на гл. двадесет и втора НПК.
Образувано е по повод постъпил частен протест от прокурор при Софийска градска
прокуратура против определение от 26.01.2023 г., постановено от СГС, НО,15 състав, по
НОХД № 3211/2022 год.,с което съдебното производство е прекратено и делото е върнато
на СГП за отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения,
съобразно мотивната част на постановения акт.
В протеста прокурорът изразява несъгласие с изводите на съдебния състав и поддържа,че
определението е неправилно и незаконосъобразно.В тази насока излага,че в хода на
досъдебното производство не са били допуснати нарушения на процесуалните правила,а
обвинителния акт отговаря на формалните изисквания на закона и е съобразен с критериите
за изчерпателност ,пълнота и яснота на обвинението съобразно изискванията на чл.246
НПК.Твърди,че в обстоятелствената част на акта подробно са описани от фактическа страна
всички съставомерни елементи,подлежащи на доказване в съдебната фаза на
процеса.Посочва,че в разпоредбата на чл.249,ал.4,т.1 от НПК изрично са изброени
хипотезите,при които е налице съществено процесуално нарушение и в този смисъл
възраженията на част от защитниците,възприети от съда,не попадат в тези лимитативно
изброени хипотези.Изтъква,че непроизнасянето на прокурор по направени искания,бележки
и възражения по реда на чл.229 от НПК,макар и да е процесуално нарушение,то не е от
категорията на съществените,не е ограничило правата на обвиняемия и неговия защитник
доколкото последните имат възможност да направят своите доказателствени искания и в
съдебната фаза на процеса,а още по-малко това нарушение може да се отнесе към
посочените в чл.249,ал.4,т.1 от НПК хипотези.По отношение на констатираното
несъответствие в обвинението на обв.А. касателно датите на обвинението срещу него като
ръководител на ОПГ и датите на обвинението за останалите участници в групата счита,че в
1
обстоятелствената част на обвинителния акт изрично и конкретно е отбелязано на коя дата
прокуратурата приема,че А. е ръководил ОПГ,както и до кои дати са участвали всеки един
от останалите обвиняеми.Признава,че действително този период за обв.А. за обвинението по
чл.321 от НК е с един ден по-дълъг,но дали в този ден е функционирала въпросната
ОПГ,кои лица са взели участие в нея,имало е ли изобщо участници и респ. ако не е било
налично сдружение на три и повече лица,дали е осъществен състава на
престъплението,счита,че са въпроси по съществото на делото за този един ден.Досежно
направеното от защитата на обв.И. възражение за протИ.речия и несъответствие между
цифровото и словесното описание на правната квалификация на престъпленията по
чл.155,ал.5,т.2,пр.2 от НК също изразява несъгласие,тъй като за посоченото лице е
повдигнато обвинение за свождане към блудствени действия и съвкупление с
лице,ненавършило 18 години,като при словесното изписване на обвинението изрично е
отбелязано това обстоятелство,посочено е и ЕГН на свожданото лице,а при цифровата
погрешно е посочена квалификация по чл.155,ал.5,т.1,пр.2,т.2,пр.2 във вр. с ал.3 във вр. с
ал.1,пр.2 от НК.Позовава се на Закона за нормативните актове,в който не се говори за
наличие на „предложение“ при съдържанието на законите и в този смисъл посочването на
пр.2 на т.2 не води до неяснота.Счита,че е допусната техническа неточност при изписването
на цифровата квалификация с посочването на пр.2 на т.2 вместо на пр.1,но това не води до
протИ.речИ. обвинение доколкото органа по разследването не е бил длъжен да посочва
предложения в цифровото изписване на квалификацията.С оглед на това прави искане за
отмяна на определението и връщане на делото за разглеждането му в открито съдебно
заседание.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, изложени в протеста, с
материалите по делото, както и с атакуваното определение, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Протестът, с който е сезиран, е процесуално допустим, депозиран е в законоустановения
седмодневен срок и от надлежно легитимирано лице, поради което следва да бъде разгледан
от настоящия въззивен състав по същество.
СГП е внесла обвинителен акт срещу:
1. И. Г. А. за престъпления по:
- чл.321,ал.3,пр.2,т.1 във вр. с ал.1,пр.2 от НК и
- чл.354а,ал.2,пр.1,т.1,пр.2 във вр. с чл.354а,ал.1,пр.4,алт.1 и пр.5,алт.1 във вр. с чл.26,ал.1 от
НК.
2. И. Т. Н. за престъпления по :
-чл.321,ал.3,пр.2,т.1 във вр. с ал.1,пр.2 от НК,
-чл.159г,пр.3 във вр. с чл.159а,ал.2,т.1 и т.6 във вр. с ал.1,пр.4 от НК,
-чл.354а,ал.2,пр.1,т.1,пр.2 във вр. с ал.1,пр.4,алт.1 и пр.5,алт.1 от НК и
2
-чл.354а,ал.2,изр.2 във вр. с ал.1,пр.4,алт.1 и пр.5 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
3.И. В. Т. за престъпления по:
- чл.321,ал.3,пр.2,т.2 във вр. с ал.2 от НК,
-чл.155,ал.5,т.1,пр.2 във вр. с ал.3 във вр. с ал.1,пр.2 от НК,
-чл.155,ал.5,т.1,пр.2,т.2,пр.2 във вр. с ал.3 във вр. с ал.1,пр.2, по чл.159г,пр.3 във вр.
чл.159а,ал.2,т.1 и т.6,пр.2 във вр. с ал.1,пр.4 от НК,
-чл.159г,пр.3 във вр. с чл.159а,ал.2,т.6 във вр. с ал.1 ,пр.4 от НК.
4.И. Г. И. за престъпления по :
-чл.321,ал.3,пр.2,т.2 във вр. с ал.2 от НК,
-чл.155,ал.5,т.1,пр.2,т.2,пр.2 във вр. с ал.3 във вр. с ал.1,пр.2 от НК,
-чл.159г,пр.3 във вр. с чл.159а,ал.2,т.1 във вр. с ал.1,пр.2 от НК и
-чл.159г,пр.3 във вр. с чл.159а,ал.1,пр.2 от НК.
5.Л. С. И. за престъпления по :
-чл.321,ал.3,пр.2,т.2 във вр. с ал.2 от НК,
-чл.155,ал.5,т.1,пр.2 във вр. с ал.3 във вр. с ал.1,пр.2 от НК,
-чл.159г,пр.3 във вр. с чл.159а,ал.1,пр.2 от НК.
6.В. И. Д.-Г. за престъпления по :
-чл.321,ал.3,пр.2,т.2 във вр. с ал.2 от НК,
-чл.155,ал.5,т.1,пр.2 във вр. с ал.3 във вр. с ал.1,пр.2 от НК и
-чл.354а,ал.2,пр.1,т.1,пр.2 във вр. с чл.354а,ал.1,пр.4,алт.1 и пр.5,алт.1 от НК.
7.Р. Н. С. за престъпления по :
-чл.321,ал.3,пр.2,т.2 във вр. с ал.2 от НК и
-чл.155,ал.5,т.1,пр.2 във вр. с ал.3 във вр. с ал.1,пр.2 от НК.
8.Ц. Ц. Д. за престъпления по :
-чл.321,ал.3,пр.2,т.2 във вр. с ал.2 от НК,
-чл.155,ал.5,т.1,пр.2 във вр. с ал.3 във вр. с ал.1,пр.2 от НК,
-чл.155,ал.5,т.1,пр.2,т.2,пр.2 във вр. с ал.3 във вр. с ал.1,пр.2 от НК,
-чл.159г,пр.3 във вр. с чл.159а,ал.2,т.1 и т.6,пр.2 във вр. с ал.1,пр.4 от НК,
-чл.159г,пр.3 във вр. с чл.159а,ал.2,т.6 във вр. с ал.1,пр.4 от НК и
-чл.354а,ал.2,пр.1,т.1,пр.2 във вр. с чл.354а,ал.1,пр.4,алт.1 и пр.5,алт.1 от НК.
9.И. В. Т. за престъпления по :
-чл.354а,ал.2,изр.2 във вр. с ал.1,пр.4,алт.1 и пр.5 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
С определението,което е предмет на проверка от САС по настоящото дело, съдът е приел,че
3
при извършеното предявяване на материалите по делото на И. Г. И. на 17.02.2021
год.,защитата се е възползвала от възможността да направи конкретни искания за
извършване на допълнителния действия по разследването,по които прокурорът не се е
произнесъл,каквото е формалното изискване на чл.229,ал.3 от НПК.С оглед на това е извел
висящност на така направените искания,която не може да бъде отстранена в съдебната фаза
на процеса и това нарушение е съществено,защото е довело до ограничаване на правото на
подсъдимото лице да разбере точния обем на повдигнатото срещу него обвинение и е
попречило да организира адекватно защитата си.
На второ място съдът е констатирал,че е налице несъответствие относно времевия период на
извършване на престъплението по чл.321 от НК касателно А. и Н. като ръководители на
ОПГ и това на участниците в нея-останалите подсъдими,което води до невъзможност да
организират защитата си.
Констатирал е и протИ.речия между цифровото и словесното квалифициране на деянието на
И. И.,като е налице разминаване между възведената невменяемост и описаното
непълнолетие по чл.155,ал.5,т.2,пр.2 от НК ,което протИ.речие е било допуснато още в хода
на досъдебното производство при привличането на лицето като обвиняем.
На следващо място е споделил възраженията на защитникът на обв.И. и тези на обв.Д.-
Г.,според които обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246,ал.2 от НПК,тъй
като липсва описание на всички съставомерни факти,като не са посочени
обстоятелствата,свързани с обективните признаци на твърдяното престъпление,със
съпричастността на всяко едно от подсъдимите лица към възведените протИ.правни
деяния.Подкрепил се е в тази насока с липсата на описание спрямо подс.И. И. към
ОПГ,която е сформирана освен за посочените деяния и за престъпление по чл.354а от
НК,като по възведената вторична престъпна дейност, в обстоятелствената част на акта не е
изяснено в какво се изразява развеждането на различни лица и адреси на неустановени
дати,за да извършват проституция и други форми на сексуална експлоатация.
Намерил е за основателни и възраженията на защитникът на подс.Д. доколкото с посочените
функции в обстоятелствената част на акта за неговата съпричастност към твърдяната ОПГ не
кореспондират с отразените в заключителната част форми на изпълнителни деяния.
Тези недостатъци съдът е преценил като съществени такива,тъй като са ограничили правото
на обвинените лица да организират защитата си ,поради което е прекратил съдебното
производство и е върнал делото в предходната процесуална фаза.
Прочитът на внесения обвинителен акт и на материалите по делото дава основание на
настоящият съдебен състав да приеме,че правилно и законосъобразно СГС е прекратил
съдебното производство по делото и е върнал същото на СГП със съображения за допуснати
на досъдебното производство съществени,отстраними нарушения на процесуалните
правила, затрудняващи осъществяването на функцията на защитата.
Това е така,защото е налице непълнота относно фактите,които обосновават обвинителната
теза и в този смисъл САС приема,че са налице само твърдения на прокурора за
4
извършването на конкретното деяние и неговият автор,без тези твърдения да са обосновани
с конкретни факти за начина на извършване на престъпленията,обстоятелствата,при които са
били извършени и как са били разкрити,както и такива за субективната страна на
деянието.Това обуславя извода,че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246
от НПК,тъй като не поставя рамката на доказване в наказателното производство и по този
начин съществено засяга правото на защита на предадените на съда лица.
В подкрепа на горното следва да бъде изтъкнато,че макар и да са изложени факти и
обстоятелства относно престъпната дейност по чл.321 от НК ,които поставят рамката на
обвинението с посочване на действията по формиране на престъпната група,фактическите
действия на ръководителите и участниците и постигнатото съгласие между тях,такива
липсват досежно вторичната престъпна дейност.
Следвайки структурата на обвинителния акт,САС на първо място отбелязва,че не са
посочени обстоятелства по твърденията на прокурора за извършено от И. А. престъпление
по чл.354а,ал.2,пр.1,т.1,пр.2 във вр. с чл.354а,ал.1,пр.4,алт.1 и пр.5,алт.1 във вр. с чл.26,ал.1
от НК,в която връзка са посочени нарушените разпоредби и с по едно изречение кога и къде
са съхранявани,че е в изпълнение на решение на ОПГ и е направен извод за държането им с
цел разпространение,но факти и обстоятелства,обосноваващи твърденията на
прокурора,няма.
По отношение на вторичната престъпна дейност на И. Н. напълно схематично и при липса
на каквато и да е конкретика прокурора твърди,че за посочените периоди ,в изпълнение на
решение на организирана престъпна група, подс.Н. е приела в клуб „Суит Плежър“ две
лица-непълнолетната Н. Ф. и С. И.,за да използват последните помещение за развратни
действия,като им предложила и ги склонила да участват в съвкупления с различни
мъже,като им обещала да получават парично възнаграждение за всяко съвкупление и те
извършвали множество сексуални услуги срещу заплащане с неустановени по делото лица
от мъжки пол,като предоставяли част от получените от клиентите суми на подсъдимата
съгласно уговорката им или на подс.Т. и/или Д..
По напълно идентичен начин и при фрапантна непълнота на фактите и обстоятелствата са
описани и деянията по отношение на П. Е. и А. Л.,като само са сменени имената им в
описателната част.
По отношение на обвинението по чл.354а,ал.2,пр.1,т.1,пр.2 във вр. с чл.354а,ал.1,пр.4,алт.1 и
пр.5,алт.1 от НК са относими съображенията на САС,изложени по-горе във връзка с
обвинението на подс.А.,като те се отнасят и досежно обвинението на Н. за
престъплението,извършено в съучастие с подс.И. Т.,за когото също не са изложени
съставомерните факти и обстоятелства както относно обективната страна на деянието,така и
за субективната такава и усложнението на престъпната дейност във връзка със съучастието и
не е необходимо да бъдат повтаряни отново.
Вторичната престъпна дейност на подс.И. Т. за престъпления по чл.321,ал.3,пр.2,т.2 във вр.
с ал.2 от НК,чл.155,ал.5,т.1,пр.2 във вр. с ал.3 във вр. с ал.1,пр.2 от
5
НК,чл.155,ал.5,т.1,пр.2,т.2,пр.2 във вр. с ал.3 във вр. с ал.1,пр.2, по чл.159г,пр.3 във вр.
чл.159а,ал.2,т.1 и т.6,пр.2 във вр. с ал.1,пр.4 от НК и по чл.159г,пр.3 във вр. с чл.159а,ал.2,т.6
във вр. с ал.1 ,пр.4 от НК също страда от посочените пороци,като в отделните пунктове са
сменени само имената на свожданите към блудствени действия лица,без да са изложени
конкретни обстоятелства за всяко едно от тях.Освен това обвинението на този подсъдим
страда и от друг процесуален недостатък,изразяващ се в протИ.речие между словесното и
цифрово описание на престъплението касателно Н. Ф. доколкото се твърди,че към
инкриминирания период същата е била непълнолетна,а деянието му е отнесено към нормата
на чл.155,ал.5,т.1,пр.2 и т.2,пр.2 от НК,касаещ невменяеми лица.
Горните съображения са изцяло относими и досежно обвиненията срещу подс.И. И.,подс.Л.
И.,подс.В. Д.-Г.,подс.Р. С.,подс.Ц. Д.,в които също не се съдържат никакви конкретни факти
и обстоятелства за твърдяната престъпна дейност и как те се съотнасят към цифровата
квалификация на деянията,за които са предадени на съд,вкл. и относно формите на
изпълнителните деяния,които следва да са в корелация с функциите на участниците в
престъпната група.
Отделно от това е налице и протИ.речие в обвинителната теза за периода на извършваната
престъпна дейност,тъй като е видно,че по отношение на подс.И. А. този период е от
неустановена дата през м.март 2018 год. до 19.04.2019 год.,докато по отношение на другите
подсъдими той обхваща времето от неустановена дата на март 2018 год. до 18.04.2019 год.
Не би могло да се приеме,че в случая се касае за явна фактическа грешка,отстранима по
реда на чл.248а от НПК и пречка за това се явява посоченото на стр. 7 и 8 от обвинителния
акт,където изрично е посочено,че от неустановената дата на м.март 2018 год. до 19.04.2019
год. подс.А. е бил ръководител на групата, подс.Н. също като ръководител,а останалите
подсъдими-членове,но до 18.04.2019 год.,когато действието на организираната престъпна
група било неутрализирано при специализирана полицейска операция,което влиза в
протИ.речие с последващото описание на престъпната дейност,в което се твърди,че част от
деянията са извършени именно на 19.04.2019 год.и то в изпълнение на решение на
организираната престъпна група,за която едновременно с това се твърди,че е
неутрализирана предишният ден.САС счита и че в случая това не е въпрос по съществото на
делото,както твърди прокурора в частния протест,тъй като протИ.речието в периода на
функциониране на организираната престъпна група,макар и в рамките на само един
ден,води до неяснота на тезата на държавното обвинение относно обективните признаци на
вменената престъпна дейност.
Първостепенният съд е констатирал,че е налице и съществено процесуално
нарушение,изразяващо се в липсата на произнасяне на прокурора по направени искания по
реда на чл.229 от НПК от защитникът на подс.И. И. и в тази връзка е налице висящност на
исканията,която не може да бъде отстранена в съдебната фаза на наказателното
производство.
Видно е от материалите по делото,че при предявяване на разследването на 17.02.2021 год.,
защитникът на подс.И. е направил конкретни искания за изясняване на делото от фактическа
6
страна,по които прокурорът не се е произнесъл с постановление в 7-дневен срок,както
предвижда разпоредбата на чл.229,ал.3 от НПК.В частния протест прокурорът е
разсъждавал на плоскостта,че макар и това да е нарушение на процесуалните правила,то не
е от категорията на съществените,тъй като в съдебната фаза на наказателното производство
тези искания могат да бъдат разгледани.Принципно това е така,с изключение на
специфичните случаи,когато искането за събиране на доказателства е свързано с
невъзможността то да бъде приобщено в по-късен момент, но представителят на
държавното обвинение следва да има предвид,че когато законодателят е предвидил в
разпоредбата на чл.249,ал.4,т.1 от НПК правото на участие на обвиняемия в
производството,то последното не се изчерпва само с формалното му присъствие в
действията по разследването,касаещи неговото участие,а и активното упражняване на
правото му на защита,присъща част от което е да прави искания,бележки и възражения и
именно за това е предвиден ред за това,част от която процедура е произнасяне на прокурора
с постановление.Като се има предвид връщането на делото в предходната процесуална
фаза,то и това нарушение следва да бъде отстранено.
По така изложените съображения САС споделя изводите на първостепенния съд,че
обвинителния акт не отговаря на минималните стандарти за съдържание,тъй като в него
липсва индивидуализация на обективните и субективни признаци на повдигнатите
обвинения и са налице неясноти и протИ.речия,които препятстват упражняването на
правото на защита на предадените на съд лица,поради което и атакуваното определение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
ОПРЕДЕЛИ:
Така мотивиран Софийски апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.01.2023 г., постановено от СГС, НО,15 състав, по
НОХД № 3211/2021 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8