Определение по дело №46/2020 на Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Варна,     .04.2020 г.

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на горепосочената дата през две хиляди и двадесета година в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                               ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                   МАРИЯ ХРИСТОВА

Като разгледа докладваното от съдията Р.Славов ч.в.т.д. № 46 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 410/24.01.2020 г. от Н.П. РАЗСПОПИНА и А. ИВАНОНОВИЧ Р., граждани на Руска Федерация, представлявани от адв. Кр. М., против разпореждане № 12757/18.12.2019 г. и разпореждане № 40/03.01.2020г., постановени по т.д. № 720/2019 г. по описа на ОС – Варна, с което са върнати депозираните от настоящите жалбоподатели касационни жалби против постановеното по същото дело решение № 979/08.11.2019г. (с вх. № 36743/10.12.2019г.) и срещу постановеното по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК решение № 1181/19.12.2019г. (с вх. № 38576/30.12.2019г.).

По изложените в частната жалба съображения жалбоподателите молят същата да бъде уважена, а обжалваните разпореждания да бъдат отменени и да бъде постановено продължаване на производството по администриране на касационните им жалби.

Варненския апелативен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване актове, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.

Въззивният окръжен съд е компетентен да извърши преценка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.3 ГПК с оглед изричната законова норма на чл. 286, ал.1, т.3 ГПК / изм. – ДВ, бр. 86/2017 год./.

Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено изцяло първоинстанционно решение № 971/11.03.2019 г. по гр. д. № 8679/2018г. на ВРС, 34 състав, с което са отхвърлени предявените от настоящите жалбоподатели срещу "МИГ-МАРКЕТ" ООД активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване процесния договор за поддръжка и управление за нищожен като противоречащ на закона, и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответното търговско дружество с ограничена отговорност да заплати на ищците (физически лица) сумата 3 210,32 евро, претендирана като получено от ответника възнаграждение за 2016г., 2017г. и 2018г. без основание (поради нищожност на договора на основание  чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД поради противоречие със закона).

Нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК предвижда двуинстанционен съдебен контрол на споровете по граждански дела, по които цената на иска е до 5 000лв., и по търговски дела, по които цената на иска е до 20 000 лв. Определящо съгласно чл.280, ал.3, т.1- ГПК за възможността за касационно обжалване по търговски дела е цената на главния иск да надхвърля 20 000 лв. В случая цената на иска по чл.26 ал.1 ЗЗД /определена на база годишна вноска от 1250 евро/  е под 20 000лв., на обусловения иск по чл.55 ал.1 ЗЗД  е 3 210,32 евро, т.е. също  под 20 000 лв, което изключва възможността за касационно обжалване на въззивното решение, поради което правилно е прието от ВОС, че въззивното решение, респ. решението по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК, не подлежат на касационен контрол. Налице е спор относно дължимостта на договорно уговореното възнаграждение по сключения между страните договор за поддръжка и управление. Неоснователно в тази връзка е оплакването на частните жалбоподатели, че сделката не е търговска, респ. че позоваването на ЗУЕС изключва приложението му по търговски дела. Отделно от това, за пълнота на гореизложеното, позоваването на частните жалбоподатели на специалните разпоредби на ЗУЕС съдът намира, че същите намират приложение в случаите на процесуална легитимация на собствениците в етажната собственост пред съда, по спорове възникнали във връзка с общите части, съгласно уредбата им по ЗУЕС. Докато в настоящия случай ищците не претендират права на етажните собственици, а само свои лични такива произтичащи от качеството им на собственици на жилище в процесния комплекс, сключили договор за поддръжка и управление, с който изпълнителят се е задължил да предостави на възложителя изчерпателно изброените в Договора „услуги по поддръжка“ на апартамента на ищците, „Денонощен пропускателен режим в комплекса“, „Заплащане на сметките за електричество, вода за общите части на комплекса  и такса за поддържане на асансьорната уредба“ „Застраховка на имота“ и др., (стр. 2-ра от Договора – л. 8 от първоинстанционното дело). Т.е. предявената искова претенция е с договорно основание, като се претендира възстановяване на заплатените по договора суми като недължими.

По отношение на понятието "търговско дело" липсва легална дефиниция в закона. Критериите за определяне на едно дело като търговско са качеството на страните по спора и характерът на сделката, т. е. преценката е на база обективния и субективния критерий за определяне на една сделка като търговска. Същевременно не е налице абсолютно съвпадение между понятието "търговска сделка" и "търговско дело", като критерият за "търговско дело" е по-широк от преценката на понятието "търговска сделка" и "търговски спор" по смисъла на  чл. 365, т. 1 – т. 5 ГПК. Търговски са всички дела между търговци, които са свързани с упражняваното от тях занятие, както и делата между търговец и нетърговец, когато спорът има за предмет право, произтичащо от сделка между тях, която е сключена от търговеца при упражняване на неговото занятие. Такава е и настоящата хипотеза. Следователно, доколкото страна по процесния договор за поддръжка и управление е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ и поради това, че е сключен във връзка с осъществяваната от него дейност, този договор следва да се определи като търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 1 и 3 от ТЗ. Презумпцията на чл. 286, ал.3 ТЗ не е оборена. Производството във връзка с последиците от прогласяване нищожността на търговска сделка има характер на търговски спор – чл. 365, т.1 ТЗ.

При това положение, при наличие на основанията визирани в хипотезата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК обжалваното разпореждания № 12757/18.12.2019 за връщане на депозираната от настоящите частни жалбоподатели касационна жалба с вх. № 36743/10.12.2019г. срещу постановеното по т.д. № 720/2019 г. по описа на ВОС решение № 979/08.11.2019г. е правилно, поради което следва да се потвърди.

На осн. чл. 247, ал. 4, вр. чл. 250, ал. 3 и чл. 280, ал. 3 ГПК постановеното по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК също не подлежи на касационен контрол, поради което правилно се явява и второто обжалвано с настоящата частна жалба разпореждане № 40/03.01.2020г., с което е върната депозираната срещу решението по чл. 247 и чл. 250 ГПК касационна жалба с вх. № 38576/30.12.2019г. На основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на обжалваните съдебни актове,конкретно  относно цитираната съдебна практика, които споделя.

Воден от изложеното и на основание чл.274, ал.2 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 12757/18.12.2019 г. и разпореждане № 40/03.01.2020г., постановени по т.д. № 720/2019 г. по описа на ОС – Варна.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.