№ 195
гр. Варна, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110108458 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “В.КВ.” ООД, ЕИК ****,
гр. Варна срещу Р.К. по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за приемане за установена дължимостта на сумата от 115, 98 лв., претендирана като
цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в **** за периода от
18.04.2018г. до 17.12.2018г., във връзка с която са издадени 4 броя фактури за времето от
25.09.2018г. до 19.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 19.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението и
обезщетение за забава в размер на 24, 12 лв. за периода от 25.10.2018г. до 11.02.2021г., както
следва:
1./ фактура № **********/25.09.2018г. в размер на 32, 71 лв. и обезщетение за забава
възлизащо на 7, 07 лв. за периода от 25.10.2018г. до 11.02.2021г.;
2./ фактура № **********/18.10.2018г. в размер на 56, 50 лв. и обезщетение за забава
възлизащо на 11, 85 лв. за периода от 17.11.2018г. до 11.02.2021г.;
3./ фактура № **********/21.11.2018г. в размер на 5, 95 лв. и обезщетение за забава
възлизащо на 1, 19 лв. за периода от 21.12.2018г. до 11.02.2021г.;
4./ фактура № **********/19.12.2018г. в размер на 20, 82 лв. и обезщетение за забава
възлизащо на 4, 01 лв. за периода от 18.01.202019г. до 11.02.2021г., за които суми е издадена
заповед № 261655/01.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 4179/2021г. на ВРС.
Ищецът твърди, че е изправна по облигационното отношение страна, като в
качеството си на В и К оператор е доставил на ответника Р.К. водоснабдителни и
канализационни услуги за обект, находящ се в **** за периода от 18.04.2018г. до
17.12.2018г., във връзка с която са издадени 4 броя фактури за времето от 25.09.2018г. до
19.12.2018г., които потребителят не е заплатил, съгласно чл. 6, т. 2 от Общите условия за
предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор.
Отчитането в обекта е извършено, чрез електронен карнет (таблет).
1
Правният интерес от предявяване на установителния иск ищецът обосновава с
хипотезата на чл. 415, ал. 4 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Р.К., чрез особения си представител, е депозирал
писмен отговор, в който оспорва качеството си на потребител, както и, че В и К операторът
е доставил, а ответникът е потребил претендираните за заплащане количества.
Не се оспорва размера на претендираната главница и обезщетение за забава.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
са процесуално допустими, предявени в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в
преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
установено в чл. 154, ал.1 ГПК, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване
да установи основанието, от което е възникнало правото му да иска плащане от
потребителя, както и неговият размер, а именно: наличие на валидна облигационна връзка
между страните по договор за предоставяне на В и К услуги, по силата на които е доставил
посоченото в справките количество вода, съответстващо на това по чл. 25, ал. 8, т. 1 от
Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор.
Първият спорен по делото въпрос е има ли ответникът качество на „потребител“ по
смисъла на ОУ на В и К оператора.
Ангажираните писмени доказателства - справка № 77921/24.01.2022г. за вписвания,
отбелязвания и заличавания, издадена от Служба по вписвания по партида на Р.К. сочи, че
на 16.07.2008г. същата е придобила правото на собственост върху апартамент № 7, находящ
се в ****.
Принадлежността на правото на собственост върху процесния имот към
патримониума на ответника обосновава категоричен извод, че същият има качество на
„потребител“ по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общи условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор, които са обвързали Р.К., тъй като не са писмено
оспорени от нея.
Следващият спорен за делото въпрос е дали операторът е доставил, а потребителят
потребил претендираното количество В и К услуги за релевирания период, за които дължи
заплащане на цената.
За установяване факта на доставка, В и К операторът е представил показания,
отразени в карнет, изготвен за времето от 18.01.2018г. до 17.12.2018г.
За периода, въведен в заявлението по чл. 410 ГПК, се установява, че на 19.11.2018г.
лице, което е осигурило достъп до имота, в който е монтирано средството за търговско
измерване, е положило подпис, признавайки, че показанието на водомера към посочения
ден, е 972 куб. метра, както и, че потреблението в обекта от 2 куб.м., представлява разлика
между отчетените и тези, отразени на 16.10.2018г. от 970 куб.м.
В процесните 972 куб.м. се включва и тези, които са отчетени в предходни периоди,
вкл. и за периода от 18.04.2018г. до 19.11.2018г.
Съобразявайки тези доказателства съдът приема, че В и К операторът е доставил до
обекта на ответника В и К услуги, факт, установяващ се от записванията в карнета, носещ
подпис на потребителя или на негов представител, обективирани в следните фактури:
1./ фактура № **********/25.09.2018г. в размер на 32, 71 лв. за отчетен период от
18.04.2018г. до 19.09.2018г.;
2./ фактура № **********/18.10.2018г. в размер на 56, 50 лв. за отчетен период от
19.09.2018г. до 16.10.2018г.;
2
3./ фактура № **********/21.11.2018г. в размер на 5, 95 лв. за отчетен период от
16.10.2018г. до 19.11.2018г., до който размер, исковете по реда на чл. 422 ГПК с правно осн.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, следва да бъдат уважени.
Доколкото ответникът не е заплатил цената на доставените услуги същият дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, на осн. чл. 33, ал. 2 ОУ в размерите,
посочени от ищцовото дружество и неоспорени от ответника.
Потребителят не дължи на оператора стойността на последната фактура №
**********/19.12.2018г. в размер на 20, 82 лв., доколкото не се установява претендираните
количества услуги от 7 куб.м., да са били доставени до обекта, съответно потребени от
ответника, поради което искът, следва да бъде отхвърлен, ведно със законната лихва от деня
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението,
ведно със законната лихва в размер на 4, 01 лв.
При този изход на спора с право на разноски разполага ищецът „В и К – Варна“ ООД,
чиито размер възлиза на 185, 12 лв., а за производството по ч.гр.д. № 2546/2021г. на ВРС
сумата от 61, 71 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски в полза на ответника не се присъждат, поради липса на искане и
доказателства за извършването на такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. Н. К., ЕГН
**********, **** ДЪЛЖИ на “В.КВ.” ООД, ЕИК ****, гр. Варна сумата от 95, 16 лв.
/деветдесет и пет лева и шестнадесет ст./, представляваща цена на ползвани и незаплатени
В и К услуги за обект, находящ се в **** за периода от 18.04.2018г. до 19.11.2018г., във
връзка с която са издадени 3 броя фактури за времето от 25.09.2018г. до 21.11.2018г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.02.2021г. до
окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 20, 11 лв.
/двадесет лева и единадесет ст./ за периода от 25.10.2018г. до 11.02.2021г., както следва:
1./ фактура № **********/25.09.2018г. в размер на 32, 71 лв. и обезщетение за забава
възлизащо на 7, 07 лв. за периода от 25.10.2018г. до 11.02.2021г.;
2./ фактура № **********/18.10.2018г. в размер на 56, 50 лв. и обезщетение за забава
възлизащо на 11, 85 лв. за периода от 17.11.2018г. до 11.02.2021г.;
3./ фактура № **********/21.11.2018г. в размер на 5, 95 лв. и обезщетение за забава
възлизащо на 1, 19 лв. за периода от 21.12.2018г. до 11.02.2021г., за които суми е издадена
заповед № 261655/01.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 4179/2021г. на ВРС по предявените от “В.КВ.” ООД, ЕИК ****,
гр. Варна срещу Р. Н. К., ЕГН **********, **** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “В.КВ.” ООД, ЕИК ****, гр. Варна срещу Р. Н. К., ЕГН
**********, **** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 20, 82 /двадесет лева и осемдесет и
две ст./, представляваща цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се
в ****, отчетени за периода от 19.11.2018г. до 17.12.2018г. по фактура №
**********/19.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 19.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение
за забава в размер на 4, 01 лв. /четири лева и една ст./ за периода от 18.01.202019г. до
3
11.02.2021г., за които суми е издадена заповед № 261655/01.03.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4179/2021г. на ВРС.
ОСЪЖДА Р. Н. К., ЕГН **********, **** ДА ЗАПЛАТИ на “В.КВ.” ООД, ЕИК
****, гр. Варна сумата от 246, 83 лв. /двеста четиридесет и шест лева и осемдесет и три
ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, от които за
настоящото производство в размер на 185, 12 лв. и за производството по ч.гр.д. №
2546/2021г. на Районен съд – Варна от 61, 71 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4