Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 692
04.09.2023 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на тридесет и първи август две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
адм. дело № 689
по описа на съда за 2023 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5, вр. ал.
1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба, депозирана от С.С.А. ***, подадена чрез адв.В.Ч., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-1253-000135/29.05.2023 г.,
издадена от ВПД Началник група към ОД на МВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е неправилна,
немотивирана и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалните и
процесуални правни норми. Посочените от административния орган НП № 435/2007 г.,
НП № 4065/2007 г., НП № 5993/2007 г., НП № 2841/2008 г., НП № 707/2008 г., НП №
2308/2008 г. и НП № 800/2012 г. не били връчени на жалбоподателя и не били
влезли в сила. Обжалваната ПАМ била незаконосъобразна и защото не бил посочен
срок, за който се налага. За обжалваната ЗППАМ била изтекла абсолютната
погасителна давност. Същата била недопустима и незаконосъобразна съгласно
Решение от 04.05.2023 г. на СЕС по дело С97/2021 г.
С оглед на така изложеното, моли съдът да постанови
решение, с което да отмени изцяло като незаконосъобразна ЗППАМ № 23-1253-000135
от 29.05.2023 г. на ВПД Началник група към ОДМВР - Хасково, сектор „Пътна
полиция“, както и да му бъдат присъдени разноските по делото.
Процесуалният представител на жалбоподателя заявява в
съдебно заседание, че поддържа жалбата. Допълва, че административният орган не
представя по делото заверени копия от всички цитирани в обжалвания
административен акт наказателни постановления, като в тази връзка заявява, че
същият не е изпълнил задължението си да удостовери дали реално са отнети
посочените контролни точки. Оспорва връчването на НП № 800/2012 г. и
удостоверяването, че жалбоподателят не е открит на декларирания адрес, а също и
доказателствената стойност на справката от информационната система на полицията,
както и компетентността на органа, издал оспорваната заповед.
Ответникът – ВПД Началник Група
към ОД на МВР - Хасково, сектор „Пътна полиция“ (С. Л. С.) не се явява в съдебно
заседание и не изразява становище по основателността на жалбата. В
придружителното писмо от Началник сектор „Пътна полиция“, с което е изпратена
преписката, по която е издаден оспореният административен акт, е обективирано
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-1253-000135 от 29.05.2023 г., издадена от С. Л. С.- ВПД Началник Група към ОДМВР - Хасково, сектор „Пътна Полиция“, на
оспорващия С.С.А., е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.
4 от ЗДвП - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно
средство на водач – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на
който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по
чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Като фактология в заповедта е посочено, че на водача са
отнети всички контролни точки с НП № 435/2007 г. – 10 кт, НП № 4065/2007 г. – 6
кт, НП № 5993/2007 г. - 10 кт, НП № 2841/2008 г. – 6 кт, НП № 707/2008 г. – 6 кт,
НП № 2308/2008 г. – 6 кт, НП № 800/2012 г. – 6 кт.
Видно от отбелязването в заповедта за прилагане на
ПАМ, същата е връчена на адресата си на 29.05.2023 г., а жалбата срещу
заповедта е подадена в Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР – Хасково на 31.05.2023
г. и заведена с вх.№ 272000-9868/31.05.2023 г.
Видно от справката за нарушител/водач, наказателните
постановления, цитирани в заповедта, са отбелязани в същата като издадени и
влезли в сила, както следва:
1.
НП № 435/12.04.2007 г. - ОДМВР – Хасково, РУ -
Харманли, дата на влизане в сила: 25.09.2011 г. – отнети 10 контролни точки, копие
от което НП не е представено по делото.
2.
НП № 4065/03.09.2007 г. - ОДМВР – Хасково, РУ - Хасково,
дата на влизане в сила: 24.12.2009 г. – отнети 6 контролни точки, копие от
което не е представено по делото.
3.
НП № 5993/03.12.2007 г. - ОДМВР – Хасково, РУ -
Харманли, дата на влизане в сила: 24.12.2009 г. – отнети 10 контролни точки, копие
от което не е представено по делото.
4.
НП № 2841/11.04.2008 г. - ОДМВР – Кърджали, РУ -
Кърджали, дата на влизане в сила: 08.10.2011 г. – отнети 6 контролни точки, копие
от което е представено по делото.
5.
НП № 707/10.05.2008 г. - ОДМВР – Хасково, РУ - Харманли,
дата на влизане в сила: 25.09.2011 г. – отнети 6 контролни точки, копие от
което не е представено по делото.
6.
НП № 2308/26.05.2008 г. - ОДМВР – Хасково, РУ -
Хасково, дата на влизане в сила: 24.12.2009 г. – отнети 6 контролни точки,
копие от което не е представено по делото.
7.
НП № 800/18.05.2012 г. - ОДМВР – Хасково, РУ - Хасково,
дата на влизане в сила: 22.11.2012 г. – отнети 6 контролни точки, копие от
което е представено по делото.
Така възприетата фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна
– адресат на оспорения акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Заповедта е издадена от компетентен административен
орган на основание чл. 172, ал. 1, във връзка с чл. 171, т. 4 от ЗДвП, видно от
Заповед № 272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Хасково (т. 5 от
заповедта) и Заповед № 8121К-6039/29.06.2022 г. за преназначаване на държавен
служител на ръководна длъжност в МВР, поради което не е налице основание за
прогласяване на нищожността й съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл.
146, т. 1 от АПК.
Съгласно чл. 171 ЗДвП, за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилагат принудителни административни мерки по чл. 22 от ЗАНН, сред които
посочените в т. 4 - изземване на свидетелството за управление на лице, което не
е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на МВР. Цитираната норма придава самостоятелно правно значение на
отнемането на контролни точки, определяйки го като юридически факт, с чието
проявление водачът на МПС губи правоспособност. По своята същност отнемането на
контролни точки става автоматично с влизане в сила на НП и е задължителна
последица при установяване на нормативно посочените нарушения, която има за цел
тяхната отчетност, съгласно изричния текст на чл. 157, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-139 от 16
септември 2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които
се отнемат, първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на
извършваните нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на
моторни превозни средства е 39. Видно от оспорената по делото заповед, въз
основа на цитираните в същата седем броя наказателни постановления на водача са
отнети общо 50 контролни точки,
Съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № I-139 от 16
септември 2002 г., при отнемане на повече от 2/3 от контролните точки службата
за отчет на водачите на моторни превозни средства при областните дирекции
"Полиция" изпраща на водача писмено съобщение. В случая по делото не
са представени доказателства, че при отнемане на 2/3 от контролните точки
жалбоподателят е бил уведомен за това обстоятелство.
Съгласно чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (в приложимата
редакция), броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се
възстановява служебно, до максималния размер, след изтичане на две години,
считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно
постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Към настоящия
момент са изминали две години от евентуалното влизане в сила на всяко едно от
цитираните по-горе НП, но броят на точките не е възстановен служебно, до
максимално предвидения.
Съдът следва да подчертае, че ответникът, с оглед
разпределената доказателствена тежест, не представи по делото доказателства за
удостоверяване на фактите, изложени в оспорената заповед. Същият не представи пет
от цитираните в заповедта седем наказателни постановления въпреки
предоставената му възможност и дадените от съда указания да установи в съдебния
процес фактическите основания, които е посочил в обжалвания административен акт
и изпълнението на законовите изисквания - материално и процесуалноправни, които
са го мотивирали при неговото постановяване. По този начин се възпрепятства
възможността да се установи съдържанието на всяко едно от НП и влизането им в
сила, след настъпването на който факт и в условията на обвързана компетентност
административният орган издава заповед, от вида на процесната. Липсата на по-голяма
част от постановленията, въз основа на които е извършено отнемането на
контролните точки, представлява липса на основание за тяхното отнемане, защото
законодателят изрично е определил акта, чрез който контролните точки се
отнемат. Вписвания в информационната система на органа, за удостоверяването на
които е приложена справка за нарушител/водач, не могат да заместят липсващите
наказателни постановления.
Формира се извод, че заповедта е издадена при
неизяснена фактическа обстановка, не са съобразени от административния орган
осъществилите се факти и обстоятелства след влизане в сила на всяко едно от
цитираните НП, нито приложимата правна уредба относно възстановяването на
контролни точки. Допуснати са в този смисъл съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на лицето – адресат на заповедта. Оспореният акт
е издаден в противоречие с материалния закон и неговата цел.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в общ размер от 1 510 лева - държавна такса (10 лева) и адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.04.2023 г.,
платено в брой (1 500 лева). На основание чл. 144 от АПК, във връзка чл. 78,
ал. 5 от ГПК и чл. 36 от Закона за адвокатурата, възражението за прекомерност
на адвокатския хонорар не следва да бъде уважено, тъй като същото е направено
от лице, което няма представителна власт да извършва процесуални действия от
името на ответника по спора.
Въз основа на горното и на основание чл. 172, ал. 2 и
чл. 143, ал. 1 от АПК Административен съд – Хасково
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-1253-000135/29.05.2023 г.,
издадена от ВПД Началник група към ОД на МВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР – Хасково да заплати на С.С.А., ЕГН : ********** *** сумата в
размер на 1510 (хиляда петстотин и десет) лева – разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, във връзка с ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
СЪДИЯ: