Р Е Ш
Е Н И Е
№ 263
гр. Перник, 15.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд – П.***, в публично заседание
проведено на деветнадесети юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Слава Г.
при секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 425 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал. 2 от
Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Ц.И.И., чрез адв. Н.Х., със съдебен адрес:*** предявена срещу Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.П.***.
Ищцата претендира заплащане на
обезщетение за вредите, причинени й от незаконосъобразно задържане от органите на полицията, станало на 13.09.2018г. около 21:00
часа, когато в с. Е.***, заедно с разследващия журналист Д. С. от “***” и
румънски журналист А.Б.***били по повод на разследване известно като “***
гейт”. Същата шофирала лекия автомобил, собственост на Д.С.***. Сайта “***”
разполагал с информация, че компанията-„***“АД унищожавала доказателства и
изнасяла от офиса документи, свързани с обществени поръчки, с изплащани
комисионни и за злоупотреби с еврофондове. По оперативна информация,
документите се унищожавали в землището на с. Е.***. При пристигане в селото, Д.С.***
и А.Б.***отишли да търсят мястото, където се унищожават документите, а И.
останала да ги чака в колата. Успоредно
с това по същото време и на същото място се провеждала полицейска операция във
връзка с изгарянето на документи. И. била установена. Поставени и били
белезници и била накарана да стои извън колата.
След пристигане на водещите операцията-ГД“БОБ“ и в късните вечерни
часове, Ц.И.И. е отведена в РУ-Р.***.
Издадена е заповед за задържане на лице, с рег. № 328зз-147 от
14.09.2018г. от Р. С.***-мл. инспектор при РУ-Р.*** към ОД на МВР-П.***, с
която е наредено
задържане на жалбоподателката за срок от 24 часа. Заповедта е обжалвана по съдебен ред. Отменена е като незаконосъобразна, с влязло в сила
съдебно решение № 374 от 08.11.2018г., постановено по АД № 515/2018г. по описа
на Административен съд-П.***. С исковата молба ищцата претендира ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от общо 100 000 лв., представляваща обезщетение
за причинените неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от незаконосъобразното й задържане със
заповед за задържане-50 000лв. и 50 000лв., нанесени вреди от
незаконосъобразни действия на служители на ответника-унижения мъчения,
изтезания, заплахи от страна на служители на МВР.
Неимуществените вреди са вследствие на незаконното
й задържане, отменено с влязло в сила съдебно решение и от незаконни действия
на служителите, изразяващи се в унижения, мъчения, изтезания, заплахи,
причинили и болки и страдания и дали отражение върху здравословното й
състояние. Искането до съда е за
постановяване на осъдително решение, с което ответникът да бъде осъден да и заплати
обезщетение.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си адв. Н.Х..
Поддържа исковата молба по основание и по размер. Пледира същата да се уважи така, както е
предявена. Не заявява присъждане на
разноски и не представя списък на разноски по чл. 80 от ГПК. Не представя писмени бележки.
Ответникът-Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-П.***, чрез пълномощника си–юрисконсулт З.В., оспорва исковете по основание и размер. В пледоарията по същество и в писмено
становище излага доводи за неоснователност на претенциите. Счита, че не са
налице всички посочени в закона предпоставки за обезвреда, а вредите, за които
се твърди, че са претърпени не са доказани.
В условията на алтернативност, излага становище за прекомерност на
претендираното обезщетение. С тези аргументи, развити в писмен отговор, ответникът моли исковете да се отхвърлят. Не претендира присъждане на разноски.
Окръжна
прокуратура-П.***, чрез участвалия по делото прокурор Р. Р., пледира допустимост на исковите претенции. Предлага същите да се отхвърлят. Алтернативно предлага
исковете да се уважат в справедлив размер.
Административен съд-П.***, след като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. с чл.
144 от АПК, представените писмени доказателства и писмените становища, представени от
страните в производството, намира за установено следното:
По фактите:
Със Заповед за задържане на лице, с рег. № 328зз-147 от 14.09.2018г., издадена
от полицейски орган Р.С.*** към РУ-Р.*** при ОД на МВР-П.*** спрямо ищцата е приложена ПАМ
"Задържане за срок до 24 часа", за това, че на 13.09.2018г. има данни
за извършено престъпление /лица, установени на МП, я посочват като придружител.
И. е задържана на 13.09.2018г. в 21.20ч. за срок от
24 часа. Заповедта е обжалвана и с решение № 374 от
08.11.2018г., постановено по АД № 515/2018г. по описа на Административен съд-П.***,
е отменена като незаконосъобразна. С решение № 7450 от 20.05.2019г.,
постановено по АД № 15479/2018г. по описа на ВАС, първоинстанционнато решение е
оставено в сила. Решението е влязло в сила на 20.05.2019г.
За
установяване на посочените в исковата молба неимуществени вреди по делото се
допуснаха поисканите с жалбата двама свидетели. Свидетелите не бяха подсигурени
от ищцовата страна.
Изслушана е психолого-психиатрична експертиза,
която, като неоспорена от страните, е приета като годно доказателство. Същата
ще се разгледа по-долу в съществото на спора.
По
искане на ответника се допусна изслушване на свидетелски показания. До разпит
се допусна мл. инспектор Р.С.***, издател на заповедта на задържане.
Показанията му се ценят доколкото същите са перки и непосредствени и
последователно пресъздават фактическата обстановка, довела до задържане на
ищцата. Показанията му ще анализират подробно в изложението по същество.
От
описаната фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът прави
следните правни изводи:
По
исковата претенция по чл. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК:
Искът
с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Ц.И.И. е процесуално допустим, доколкото се основава на отменен с
влязло в сила съдебно решение незаконосъобразен административен акт - Заповед
за задържане на лице рег. № 328зз-147 от 14.07.2018г., издадена от полицейски орган при ОД на МВР-П.***, която е отменена
с влязло в сила решение по административно
дело № 515/2018г. на Административен съд-П.***.
От
изложените в исковата молба фактически обстоятелства, на които се основават
иска и неговия петитум, следва да се приеме, че се търси отговорност на ОД на
МВР-П.*** за вреди, причинени от административния орган, издал заповедта за
задържане при нейното изпълнение, което изпълнение представлява административна
дейност. Чрез изпълнението на незаконосъобразния акт от полицейския орган са й
причинени вреди, които съответната администрация следва да обезщети.
Правосубектен ответник по искове за вреди от този вид, съгласно разпоредбата на
чл.
205 от АПК е юридическото лице, от състава на което е органът, издал
незаконосъобразния акт-в случая ОД на МВР-П.***. Издателят на заповедта е
полицейски орган, мл. автоконтрольор в РУ-Р.*** към ОД на МВР-П.***. Интересът
от предявяването на иска и легитимацията на ищцата са обусловени от твърдение
за настъпила неимуществена вреда за ищцата от незаконосъобразен акт, на който
тя е адресат. Искът е заявен в законово определения срок, след отмяната на
административния акт, от надлежна страна, в хипотезата на чл.
204, ал. 1 от АПК, срещу надлежната пасивно легитимирана страна, пред
задължения да го разгледа съд и като такъв се явява допустим за разглеждане по
същество.
Разгледан
по същество той е и частично основателен, като доказан по основание, но не и по
размер. Мотивите на съда в тази насока са следните:
Съгласно чл. 7 от Конституцията на
Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове
или действия на нейни органи и длъжностни лица. Разпоредбата се съдържа в глава
първа на Конституцията, посветена на основните начала за държавно устройство и прогласява
основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Такъв
закон е Законът за отговорността на държавата и общините за вреди. ЗОДОВ
разграничи отговорността на два вида-отговорност за дейност на администрацията
и отговорност за дейност на правозащитни органи, като в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
посочено, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. По силата на алинея втора, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда,
установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се
определя по чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, като искът за обезщетение може да се предяви
пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на
увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В случая искът
е предявен по мястото на увреждането, поради което и Административен съд-П.***
е компетентен да разгледа спора.
В разпоредбата на чл. 203 АПК е регламентиран
редът за предявяване на искове за обезщетения, а за неуредените въпроси относно
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение
е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от
наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.
Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване
незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган.
Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи
наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1
от ЗОДОВ: незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или
бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна
дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
При липсата, на който и да било елемент от фактическия състав, не може
да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 205 от АПК, искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинените вреди.
Искът е осъдителен и с него се цели възмездяване на лицето, претърпяло вреди
вследствие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия. Отговорността
на държавата не е безусловна и за да бъде ангажирана, то следва да бъдат налице
визираните в чл. 1 от ЗОДОВ предпоставки посочени по-горе.
В настоящия случай, искът е насочен
срещу надлежен ответник-ОД на МВР-П.***,
който е юридическо лице и надлежен пасивно легитимиран ответник по
иска.
От събраните по делото доказателства е
видно, че ищцата претендира заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отмяна на Заповед
за задържане на лице. В настоящия случай, от приложените от страна на ищцата
писмени доказателства, се установява, че е налице първата предпоставка-налице е
отменен незаконосъобразен административен акт- Заповед за задържане на лице, рег. № 328зз-147 от
14.09.2018г., издадена от полицейски орган при РУ-Р.***
към ОД на МВР-П.***, отменена с решение на Административен съд-П.***,
влязло в сила на 20.05.2019г.. Спор относно този факт между страните не
съществува.
От заключението на приетата по делото
съдебно-психиатрично-психологическа експертиза се приема, че в резултат на преживяното
по време на задържането и последващите от това негативни събития, е възникнало
разстройство в адаптацията, протекло в умерено тежка форма, изразяваща се в пряко свързани със
задържането й тревожно-депресивни доминанти, емоционална лабилност, неврастенни
симптоми и възникване на базисно недоверие и страх спрямо силовите структури в
страната. Продължителността е била
няколко месеца с постепенна и бавна нормализация. Към настоящия момент
нормализацията е напълно приключила. За подобряване на състоянието е допринесла
терапията при психотерапевт, продължила интензивно около два месеца /до 14.12.2018г./ Задържането се е отразило
негативно на психичното състояние на ищцата, като поради естеството на
понесената психо-травма симптомите би
могло да се появят отново при евентуален повторен конфликт с органите на
МВР. В резултат на развилото се
разстройство в адаптацията, ищцата е
преживяла психически страдания. Естеството и симптомите на понесената
психо-травма би могла да се появи отново при повторен конфликт с органите на
реда. При ищцата е налице преживян стрес в житейска ситуация и е налице
психическо състояние, проявяващо се в тревожно-депресивни състояния и
вегетативна симптоматика, достигаща по тежест до изяви подобни на паническо
разстройство, които са израз на чувство за малоценност, чувство на страх,
онеправданост и безпомощност. Тези
чувства ищцата не е могла да преработи психически и това адаптивно
разстройство, според експертите е
възникнало единствено и само от задържането,
а не от друг фактор.
Въз
основа на възприетите доказателства, съдът намира за доказани като факт
отрицателните емоции и психически страдания, произтичащи лично за ищцата от
задържането. Установява се по безспорен начин, че ищцата е задържана за срок от
приблизително 7 часа, въз основа на незаконосъобразен административен акт,
отменен с влязло в сила съдебно решение. Самият престой в районното управление,
в резултат на наложена принудителна административна мярка по чл. 73
от ЗМВР, обективно води до негативни последици върху емоционалното,
психическото и физическото състояние на всяко лице. Ето защо следва да се
приема, че по повод задържането, както по време, а и след това, И. е преживяла психически дискомфорт, който се
доказа от съдебно-
психиатрично-психологическа експертиза. Адаптивното
разстройство на здравето е възникнало единствено от задържането и е отшумявало бавно във времето. Несъмнено
неправомерното задържане има негативно
отражение върху психическото състояние на задържаното
лице. В този смисъл са налице и причинени вреди
вследствие незаконосъобразния акт, изразяващи се в негативни емоционални
преживявания и психически страдания, като същите са в пряка причинно-следствена
връзка с отменената като
незаконосъобразна заповед за задържане на лицето. Въз основа на това се приема, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
задържането и вредоносния резултат.
С оглед изложеното в горните два пункта,
състава приема, че са налице доказани психически страдания, пряко свързани с
отменената като незаконосъобразна заповед за задържане. С оглед на това са
налице и останалите, визирани в чл. 4 от ЗОДОВ предпоставки за присъждане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на
задържането и настъпилите от отмяна на незаконосъобразната заповед за задържане
вреди, които са пряка и непосредствена последица от задържането, като на ищцата
се дължи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-психически
страдания, силно притеснение и страх.
Доказа се и причинната връзка между неимуществените вреди и отменения
административен акт-вследствие на задържането, извършено със заповедта за
задържане, ищцата е развила адаптивно разстройство на здравето, чувство за
малоценност, чувство на страх, онеправданост и безпомощност. Неимуществените вреди представляват сериозно
засягане на личността и достойнството на гражданина, изразяващи се в
претърпяване на болки /като болката е краткотрайно преживяване на неприятно
усещане, предизвикано от външно въздействие/, и страдания /страданието е
продължаваща болка/. В случая при ищцата
е налице страдание, продължило около три месеца. Това страдание е пряко
свързано със задържането й и е в причинно-следствена връзка с него. Задържането
само по себе си предполага изживяване на
дискомфорт и чувство за несправедливост, но в случая високите стойности на
невротичност са остатъчен симптом от разгърналата се след преживяната
психотравма клинична картина на разстройство в адаптацията. Доколкото става
въпрос за млад човек, при снета анамнеза без данни за минали заболявания, в
т.ч. и проблеми с психическото състояние, при лице притежаващо голям
самоконтрол, въздържаност и
самодисциплина, не се приема тезата на защитата, че тези вреди не са вследствие
на задържането.
Предвид
обстоятелството, че в ЗОДОВ липсва разпоредба как се определя обезщетението за
неимуществени вреди, то следва да намери приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, в който е залегнал основен принцип
на правото, според който обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение, се определя на принципа на справедливостта.
Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 ЗЗД, възмездява
главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от
увредения вследствие на увреждането.
Задължителни указания по приложението на
чл. 52 ЗЗД, се съдържат в т. ІІ на Постановление № 4/1968г. на ВС. Съгласно
него, понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в
сочената норма, не е абстрактно, а е всякога обусловено от редица конкретни и
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението.
Изхождайки
от горното обезщетението, което следва да се присъди на ищцата за претърпените
от нея неимуществени вреди вследствие отмяната на незаконосъобразния
административен акт-заповедта за задържане, следва да бъде в размер на 2000
лева, което е справедливо и ще репарира претърпените от ищцата неимуществени
вреди-изразяващи се в психическо разстройство на здравето. Размерът на обезщетението
от 2000 лева е определен от съда, като е съобразен размера на обезщетенията,
които присъжда Съдът по правата на човека в своите решения по близки казуси
(напр. в решение от 18.01.2005г. на ЕСПЧ по делото „***“; решение от 05.04.2007г.
на ЕСПЧ по делото „Т. Т. срещу България“; решение от 12.10.2006г. на ЕСПЧ по
делото „***“), но също така е съобразен и с реалния стандарт на живота в
Република България, към момента на увредата и към настоящия момент, вкл. и с
размерите на минималната работна заплата и социални пенсии в страната за
процесния период, които са със
значително по-ниски стойности от тези в останалите страни-членки на ЕС. При
определяне на размера на обезщетението се взема предвид също така краткотрайния
период на задържане, в който е ограничено правото на свободно придвижване-около
7 часа, както и факта на претърпени психически страдания, свързани с
неправомерното задържане проявили се по- осезателно до приключване на терапията
при специалист /14.12.2018г./.
Доказателства за размера на
обезщетението до пълния му размер от 50 000 лева, не се представиха.
Претендираното обезщетение до пълния размер на обезщетението от 50 000 лева е
недоказано, неподкрепено с доказателства и ще бъде отхвърлено. В тежест на ищеца
е да установи и докаже по безспорен начин както основанието на иска си, така и
размера на исковата претенция. Пълно и главно доказване в тази връзка не се
проведе от ицщата.
В контекста на изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че на ищцата И. следва да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2000 лева, което е справедливо и съответно ще я
обезщети за претърпените от нея неимуществени вреди. Искът за разликата над
2000 лева до предявения размер от 50000 лева е недоказан и ще бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора само ищецът,
съгласно пар. 6 от ПЗР на ЗОДОВ има право на разноски. Същият не заявява
присъждане на разноски и не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
поради което и не му се присъждат такива.
По исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 4 от АПК:
По
отношение на искът за незаконосъобразни действия на служителите, изразяващи се
в унижения, мъчения, изтезания, заплахи, при задържане на ицщата и причинили и
болки и страдания и дали отражение върху здравословното й състояние, оценен на
50 000лв., настоящит състав приема, че ищецът не успя да се справи с
доказателствената тежест. Същият при условията на пълно и главно доказване не
успя да докаже конкретно незаконосъобразно действие, осъществено от ответната
страна, което да е причинило мъчения, изтезания, заплахи и което да е дало
повод за завеждане на иск с такъв характер. Не са доказани претендираните
неимуществени вреди, изразили се в унижения, мъчения, изтезания. От
свидетелските показания на Р.С.*** се приема, че срещу
ищцата не е оказвана сила. На същата не са поставяни белезници, нито е
задържана в помещение за временно задържане. Свидетелят сочи, че е предоставил поларния си елек, за да се загърне задържаната.
Заключила е колата си, като телефонът и е останал в колата, а ключовете ги е
държала. Отказала е да се качи в служебния автомобил, но по-късно когато са
пристигнали служители от други структури се е качила в техен автомобил. След
приключване на действията в с. Е.***, ищцата заедно със свидетеля е откарала
автомобила си в РУ-Р.***. Там е издадена заповедта за задържане и след като е
направен разбор на събитията ищцата е освободена.
Показанията на
този свидетел се ценят в цялост. Същите се потвърждават и от документите
представени от ответника по иска, които са приети като годни доказателства по
делото. Показанията му кореспондират и с дадените от ищцата обяснения по
случая, в които тя посочила, че на
13.09.2018г. тя е помолена от журналистите Д.С.*** и от А.Б.***да ги придружи
до с. Е.***, във връзка с техни
професионални ангажименти по случай, който те разследват. Пристигнали в
селото и видели кофи за смет, около които имало празни класьори. Класьорите ги
натоварили в автомобила. След това двамата журналисти слезли от автомобила и тя
останала сама до пристигането на патрулен автомобил. Помолена била да остане
извън автомобила от полицейски орган. Белезници не са и поставяни, нито е
обискирана. Не е настанявана в помещение за временно задържане. Показанията на
разпитания свидетел се подкрепят и от обясненията на
Д. Д. М., А. Е. К. и И. П. С., приети по делото. Въз основа на изложеното съдът
приема, че в случая не е доказано никакво действие,
което да се приеме за незаконосъобразно в условията на чл. 204, ал. 4 от АПК и
което да обуслови самостоятелна репарация за неимуществени вреди. Незаконосъобразни
действия свързани с унижения, мъчения, изтезания и заплахи не са доказани по делото. Искът
в тази си част е изцяло недоказан и като такъв ще бъде отхвърлен изцяло.
Воден от горното и на основание чл. 203 АПК, вр.с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд-П.***
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи-П.***, със седалище гр. П.***, ул. „Самоков“ № 1 да
заплати на Ц.И.И., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на отмяна на заповед за задържане с рег. № 328зз-147 от 14.09.2018г., издадена от полицейски орган-Р.С.***-мл. инспектор при РУ-Р.*** при ОД на МВР-П.***, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 2000лева до предявения размер от 50 000лева, както и
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение в размер
на 50 000лева за причинени
неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на ОД на МВР-П.***,
изразяващи се в унижения, мъчения, изтезания, заплахи, причинили и болки и
страдания и дали отражение върху здравословното й състояние.
Решението може да се обжалва от страните
в 14 дневен срок от получаването му пред Върховен административен съд на
Република България.
Съдия:/П/