Разпореждане по дело №407/2020 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 260011
Дата: 7 януари 2021 г.
Съдия: Веселин Христов Коларов
Дело: 20205630200407
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 7 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А  Н  Е

 

гр.Харманли 07.І.2021г.

 

 

Веселин Коларов, съдия- докладчик по НЧХД № 407/2020г. по описа на Районен съд- Харманли като се запозна с материалите по делото и в изпълнение на пра-вомощията си по чл. 250 - 252 от НПК намирам, че не са налице условията за разглеж-дане на тъжбата по същество, доколкото същата е нередовна, като съображенията за това са следните:

Производството е образувано по тъжба с вх. № 260983/07.Х.2020г., депозирана от С.С.С. ЕГН ********** ***, чрез адв. Пен-ка К.-***, с която е поискано ангажиране на наказателната отговорност на Д.Ж.Д. ЕГН ********** и Р.Д.Д. ЕГН ********** ***, както и осъждането им да заплатят на тъжителя сумата в размер на 16 000 лева, представляваща неимуществени вреди вследствие на твърдяното деяние.

С Определение постановено в съдебно заседание на 23.ХІІ.2020г. съдът е оставил тъжбата без движение, като е указал на тъжителя в седемдневен срок да от-страни констатираните в тъжбата нередовности, како : уточни обстоятелствата относ-но времето, мястото, начина, както и конкретните думи или изрази, посредством които счита, че е бил обиден или наклеветен, както и авторството от страна на подсъдимите; конкретизира дали подсъдимите са разгласили позорни или неверни  обстоятелства за тъжителя или са му преписали престъпление; да посочи обстоятелства във връзка настъпилите тежки последици от из-вършеното престъпление и да конкретизира срещу кого от подсъдимите е насочена гражданскоправната претенция за обезщетяване, респективно ако е срещу двамата подсъдими - дали се претендира солидарното им осъждане.

В указания срок е постъпила молба с вх. № 263881/29.ХІІ.2020г., в която процесуалния представител на тъжителя е изложил фактически твърдения относно вме-неното на подсъдимите деяние, с които според настоящия състав на съда не са отстра-нени констатираните в тъжбата нередовности. Конкретизирано е времето на извърш-ване и узнаване за вмененото на подсъдимите деяние, като е посечен периода 14.VІІІ. 2020г.- 30.ІХ.2020г., като не е конкретизирано, кога кой от подсъдимите какво е извър-шил – разгласяване на позорни обстоятелства и/или приписване на престъпление. По отношение на посечения период не е уточнено дали се свързва с момента на извърш-ване на престъплението или с момента, когато тъжителя е узнал за него.

На следващо място не е отстранена съществуващата неяснота относно мястото на извършване на деянието, доколкото с посоченото: „ в собствения им живот-новъден обект, …търговски обекти в центъра на село Свирково ”  като не се внася нуж-ната конкретика относно това обстоятелство.

Що се отнася до начина на извършване на деянията, също липсва надлежно описание пред кого подсъдимите са разгласили клеветническите твърдения и как са достигнали до частни тъжител. В уточняващата молба е посочено : „ в присъствието на трети лица  и чрез телефонни разговори“ , без да са посочени индивидуализиращи беле-зи на съответните лица.

С оглед изложеното състава на съдът намира, че тъжбата не съдържа опи-сание на съществените от гледна точка на изискванията на чл.81 ал.1 от НПК обстоя-телства, при които е извършено вмененото на подсъдимите престъпление, поради което е негодно процесуално основание за образуване на наказателно производство от частен характер.

В теорията и практиката еднопосочно се приема, че в наказателните про-изводства от частен характер тъжбата е актът, аналогичен на обвинителния акт в нака-зателното производство от общ характер, който определя предмета на разглеждане по делото и предмета на доказване в процеса. Тъжбата очертава престъплението, с негови-те съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу което подсъдимият следва да се защитава. В този смисъл  връчването на препис от тъжбата за запознаване на подсъдимия по дело от частен характер се приравнява на привличането като об-виняем и предявяване на обвинението в наказателния процес от общ характер. Именно от този момент възниква правото на защита на подсъдимия и от този момент той може да използва всички средства за защита - да прави възражения, да ангажира доказа-телства, за да обори повдигнатото му обвинение. Посочването по точен, ясен и недву-смислен начин на всички съставомерни признаци на вмененото престъпление, а имен-но: изпълнително деяние, време и място на извършване, престъпен резултат, които се явяват съществен елемент от правото на защита на подсъдимия, като в противен случай, той се поставя в положение да се брани срещу едно предполагаемо деяние, с чиито фактически и правни рамки той не е запознат. В този смисъл е недопустимо, с оглед правото на защита на подсъдимите в настоящото производство, да се даде ход на тъжба, която не съдържа ясно изложение на всички съставомерни обстоятелства. В настоящия случай такова ясно посочване на всички елементи от фактическия състав на престъпление, не са налице.

С оглед изложено, съдът намира, че на основание чл.24 ал.5 т.2 от НПК, наказателното производство следва да бъде прекратено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 250 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.5 т.2 от НПК съдът,

 

 

Р  А  З  П  О  Р  Е  Ж  Д  А  :

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по НЧХД № 407 по описа на Районен съд-Харманли за 2020г.

 

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване по реда на Глава ХХІ от НПК .

 

 

 

                                                                                     Съдия – докладчик: .................