Р Е Ш Е Н И Е
№………./ ……...05.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на десети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието
на секретаря Христина Атанасова
като разгледа
докладваното от съдията Стоянова
въззв. търговско дело № 290 по описа за 2019г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано
е по въззивна жалба вх. №81556/10.12.2018г. от
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша" № 89 Б, ЕИК ********* срещу решение
№4623/15.11.2018г., постановено по гр.дело № 5288/2018г. на Варненския районен
съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника
срещу Община Варна, с административен адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски
полк", № 43, представлявана от Кмета на Община Варна искове, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 3718.07
лв., представляваща половината от сумата, заплатена от ищцовото
дружество за възстановяване на щетите, а именно възнаграждение за ремонта на
увредения застрахован автомобил „Фолксваген Пасат", peг.
№ ********, поради настъпило на 06.06.2013 год.,
около 19:15 ч., ПТП в гр.Варна, на пътен възел с ул. „Хр. Смирненски" и
бул. „Осми Приморски полк"; сумата от 7.50 лв., представляваща
половината от ликвидационните разноски, които са направени за приключването на
преписка по щета № 44010311304440; мораторна лихва в
размер на 1407.43 лв., считано
от 28.07.2014 год. /датата, на която Община Варна е изпратила до застрахователя
писмото за отказ от заплащане на претендираните суми/
до датата на депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната лихва
върху главницата от общо 3725.57 лв.,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане., на основание чл.213 от КЗ/отм./ във вр. с чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице надлежна
хоризонтална маркировка М1, като ответникът е създал организация за движението,
а водачът на автомобила е нарушил забраната за пресичане на тази маркировка.
Посочва се, че от събраните гласни доказателства и протокола за ПТП, който е
неоспорен като официален документ се установява, че на посоченото място липсва
както маркировка и пътен знак, които да забраняват завой на ляво, което е
причина за честите инциденти. Вещото лице по допусната съдебно автотехническа експертиза е заключило, че маркировката е
доста избеляла, почти окончателно изтрита. По изложените причини се излага, че
ответникът не е изпълнил задължението си да контролира изпълнението и
поддържането на генералния план за организация на движението, който включва
както организация с пътни знаци, така и сигнализация на пътищата с пътна
маркировка /видима и в добро състояние/. Изложени са подробни правни аргументи
с позоваване на чл.3, ал.1, чл.19, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата
и чл.3 от Наредба №1/1701.2011г. за организиране на движението по пътищата,
чл.3, ал.3, т.1 и ал.4 от Наредба №2/17.01.2011г. за сигнализация на пътищата с
пътна маркировка и чл.3 от Наредба №18/23.07.2011г. за сигнализация на пътищата
с пътни знаци.
По
изложените съображения въззивникът моли съда да
отмени първоинстанционното решение и да се постанови
друго, с което да се уважи предявения иск, както и да му се присъдят
направените разноски.
В
срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата Община Варна.
В съдебно заседание въззивникът
редовно призован чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба
с писмено становище. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от
спора.
Съдът намира производството за
редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от
надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите
изисквания за редовност. Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът е бил сезиран предявени от „ДЗИ
– Общо Застраховане“ ЕАД срещу Община Варна искове с правно основание чл.213,
ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 49 от ЗЗД и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 3718.07 лв.,
представляваща половината от заплатено застрахователно обезщетение за
нанесени щети на лек автомобил „Фолксваген Пасат", peг.
№ ********, причинени в следствие на настъпило на 06.06.2013
год., около 19:15 ч., ПТП в гр.Варна, на пътен възел с ул. „Хр.
Смирненски" и бул. „Осми Приморски полк", сумата от 7.50 лв., представляваща половината от
ликвидационните разноски, които са направени за приключването на преписка по
щета № 44010311304440, сумата от 1407.43
лв., представляваща мораторна лихва считано
от 28.07.2014 год. до датата на депозиране на исковата молба в съда, ведно със
законната лихва върху главницата от общо 3725.57 лв., считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното й изплащане.
В
исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и „Зевс Инвестмънт" ЕООД е сключен
договор за доброволна автомобилна застраховка "Каско
+", клауза "Пълно Каско" по отношение
на притежавания от второто дружество лек автомобил „Фолксваген Пасат",
per. № ******** по застрахователна
полица № 440113031001807/10.04.2013 год., действаща за периода от 00:00 ч. на 15.04.2013 год. до 24:00 ч. на 14.04.2014 год.
Твърди
се, че на 06.06.2013 год., около 19:15 ч. в гр.Варна,
на пътен възел с ул. „Хр. Смирненски" и бул. „Осми Приморски полк",
поради лошо създадена организация на движението по пътния участък и липсата на
маркировка е настъпило ПТП, при което Х.Б., водач на лек автомобил „Фолксваген
Пасат" навлиза в насрещното платно за движение и удря движещия в това
платно лек автомобил „Сеат Ибиза",
per. № *******,
управляван от Н.Н.Н..
За
настъпилото застрахователно събитие застрахователят е уведомен на 07.06.2013
год., като е образувал преписка, заведена под № 44010311304440. Въз основа на
издадено възлагателно писмо е извършен ремонт на
увредения автомобил в „Автотранс сервиз - Варна"
ООД, за който е заплатена от застрахователя сумата от 7436.14 лв. по фактура №
**********/14.08.2013 год.
Ищцовото дружество твърди, че ответникът не е
изпълнил задължението си да контролира изпълнението и поддържането на
генералния план за организация на движението, който включва както организация с
пътни знаци, така и сигнализация на пътищата с пътна маркировка /видима и в
добро състояние/. На пътния възел, образуван от ул. „Христо Смирненски" и
бул. „Осми приморски полк" е липсвал пътен знак, който да указва на участниците
в движението по ул. „Христо Смирненски", че е забранено завиването на
ляво, тъй като същото движение би довело до навлизане в насрещното движение,
осъществяващо се по бул. „Осми приморски полк". Липсвала е също ясно
поставена единична непрекъсната линия – M1, която
да указва на участниците в движението, че е забранено превозните средства да я
застъпват и пресичат. Това неизпълнение на задължението, вменено на ответника,
се намира в пряка причинно-следствена връзка с пътния инцидент, настъпил на 06.06.2013 год. и във връзка с щетите, които са били нанесени
на лек автомобил „Фолксваген пасат", per. № ********.
Ищцовото дружество приема, че от страна на
водача Б. са нарушени правилата за движение по пътищата, съгласно разпоредбата
на чл. 6, т. 1, предл. 4 от ЗДвП и че същият, с
поведението си, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат с 50%. На
това основание се твърди, че претенцията към ответника не е частична. Същата е
формирана като половината от общо заплатеното от застрахователя възнаграждение
за ремонта за процесния лек автомобил, в размер на
7436.14 лв., а именно – 3718.07лв. Формулиран е петитум
за осъждане на ответника да заплати процесните суми.
По делото е постъпил отговор от
ответната страна Община Варна в срока по чл.131 от ГПК, в който се оспорват
предявените искове по основание и размер. Оспорва се вината на ответника по
реда на чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД. Твърди, че вина
за ПТП носи единствено водача на лекия автомобил, както е записано и в
уведомлението за щетата. В тази връзка е съставен и АУАН на водача, като видно
от същия той е нарушил разпоредбите на чл. 6 т. 1 от ЗДвП и чл. 63 ал.2 т. 1 от
ППЗДвП. Отделно твърдят, че не е спазена разпоредбата
на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП при избор на скоростта на движение на водача.
По изложените съображения моли съдът
да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
При така очертания обхват на предявения иск и на предмета
на въззивен контрол, съдът като разгледана въззивната жалба по същество намира
същата за неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно нормата на чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.410, ал.1, т.1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу причинителя на вредата.
За основателност на регресния
иск следва да са доказани по безспорен начин следните предпоставки: валидно
сключен договор за застраховане, да е причинено застрахователно събитие от
трето лице, което отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната или договорната отговорност и застрахователят да
е изплатил дължимото застрахователно обезщетение на застрахования.
От събраните по делото доказателства се установява, че е сключен
валиден договор за застраховка, по отношение на лек автомобил „Фолксваген
Пасат", per.
№ ********, обективиран в застрахователна полица №440113031001807/10.04.2013
год., действаща за периода от 00:00 ч. на 15.04.2013
год. до 24:00 ч. на 14.04.2014 год.
Няма
спор и относно обстоятелството, че е настъпило застрахователно събитие в срока
на договора, а именно, че на 06.06.2013 год., около
19:15 ч. в гр.Варна, на пътен възел с ул. „Хр. Смирненски" и бул. „Осми
Приморски полк" е настъпило ПТП, при което Х.Б., водач на лек автомобил
„Фолксваген Пасат" навлиза в насрещното платно за движение и удря движещия
в това платно лек автомобил „Сеат Ибиза",
per. № *******,
управляван от Н.Н.Н.. Този механизъм на ПТП се
установява и от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1620/06.06.2013г. и акт за установяване на административно
нарушение №061970/06.06.2013г., подписан от водача Х.Б..
За
настъпилото събитие застрахователят е бил уведомен и е образувал преписка по
щета №20700702763, в който са описани щетите по застрахования „Фолксваген
Пасат", чийто обем и вид не се оспорват от ответника в отговора на
исковата молба.
Съобразно представените писмени доказателства / възлагателно писмо, фактура №428/14.08.2013г., нареждане за
групово плащане/ е налице плащане по договора за застраховка на увреденото лице
и на дружеството „Автотранс сервиз - Варна“ ООД,
осъществило сервизната услуга в размер на 7436.14лв.
Предвид изложеното съдът пристъпва към разглеждане на
спорния въпрос пренесен в настоящата инстанция, а именно дали е налице
твърдяното бездействие на ответника, което да е довело до съпричиняване
на крайния вредоносен резултат.
В случая съдът съобрази, че се пътният участък, където се
е реализирало произшествието е в границите на гр. Варна, поради което се явява
общински път. В тази връзка и на основание чл.19, ал.1 от Закона за пътищата,
неговото стопанисване следва да се осъществява от кмета на общината, като по
силата на чл.3 от Закона по движение по пътищата съществува задължението да го
поддържа в изправност с необходимата маркировка и сигнализация за съответния
клас път, да организира движението по него така, че да осигури условия за бързо
и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства.
От анализа на събраните писмени и гласни доказателства,
както и от изслушаното заключение на вещото лице по допусната съдебно
техническа експертиза се установява, че на пътният участък, който се намира на
бул. „8-ми Приморски полк“ е налице хоризонтална пътна маркировка „М1“. Тази
маркировка е отразена, че е съществувала в протокола за ПТП, който в тази му
част има характер на официален свидетелстващ документ, поради което се ползва
обвързваща материална доказателствена сила, относно
този факт. Това официално удостоверяване на длъжностното лице не е опровергано
по надлежен начин в хода на съдебното дирене, а напротив потвърдено от
останалия доказателствен материал. Разпитан св. П.В.излага
преките си впечатления, че има пътна маркировка М1, това е констатирало и
вещото лице при извършения оглед. Това обстоятелство не е оспорено и от водача
на застрахования автомобил, като АУАН е подписан от него без възражения.
Съгласно чл. 11 от НАРЕДБА № 2 от 17.01.2001г. за
сигнализация на пътищата с пътна маркировка, „единичната непрекъсната линия М1
се използва за въвеждане на забрана за пътните превозни средства да я застъпват
и пресичат“.
В нарушение на тази пътна маркировка водачът на лек
автомобил „Фолксваген Пасат" я пресича и навлиза в насрещното движение по
бул. „Осми Приморски полк“, където се блъска с движещия се в това платно лек
автомобил „Сеат“.
С това си действие водачът на лек автомобил „Фолксваген
Пасат" виновно е нарушил както чл.6, т.1 от Закона за движение по
пътищата, така и чл.63, ал.2, т.2 от Правилника за неговото приложение. Той е
бил длъжен също и на основание чл.20, ал.2 от цитирания нормативен акт да се
съобрази със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост. С оглед, на което неговото поведение е в пряка
причинна връзка за настъпването на целия краен вредоносен резултат.
С поставянето на маркировка на пътния участък, която ясно
регулира движението и чийто смисъл е забрана за нарушаването й, съдът приема,
че ответникът е изпълнил задълженията си да го поддържа в изправност с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път.
В хода на съдебното дирене не са ангажирани
доказателства, че съгласно генералния план за организацията на движението в
населените места по чл.6 от НАРЕДБА № 1 от 17.01.2001г. за организиране на
движението по пътищата е налице предвиждане за този пътен участък освен пътна
маркировка и пътни знаци и други сигнализации. В тежест на ищеца е било, чиито
са и твърденията, на които той основа регресната си
претенция да установи, че такова предвиждане е било налице, но виновно не е изпълнено
от лицата, които следва да стопанисват пътя, в частност ответникът по иска.
Изложените мотиви и тези в
първоинстанционният акт, към които въззивният съд препраща на основание чл.272 от ГПК,
обуславят крайният извод, че не е изпълнена хипотезата на чл.213, ал.1 от КЗ
/отм./
С оглед горното предявеният главен иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както и обусловения акцесорен за мораторна лихва, а първоинстанционното решение, с което е постановен същият
резултат следва да бъде потвърдено.
По
разноските.
Въззиваемата страна не е направила искане за
разноски, поради което не дължи присъждането на такива.
Воден от изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№4623/15.11.2018г., постановено по гр.дело № 5288/2018г. на Варненския районен
съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.