Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Б., 10.06.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на единадесети май през
две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
при секретаря-И.Т.,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Ц.
гражданско дело № 606
по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл.422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.367 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
„М.”ЕООД,
със седалище и адрес на управление: Б., ул.А.С№*, вх.*, ет.*, с ЕИК:*********,
чрез пълномощник адв. М.Н. от САК моли да бъде признато за установено по
отношение на ”Г.”АД, със седалище и адрес на управление: Б., бул.”Ц.О.”37, с
ЕИК: *********, за съществуването на вземането, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 260084 от 08.01.2021г. по ч.гр.д.№
8/2021г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 2625.62лв., представляваща стойността на
извършени транспортни услуги за превоз на пътници по сключен между страните договор
за превоз на пътници, отразени във
фактури №№ *********от 29.02.2020г. за сумата от 2222.08лв. с ДДС и
фактура № **********от 13.03.2020г. за сумата от 403.54лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 07.01.2021г. до изплащане на вземането. Ищецът
моли да му се заплатят направените разноски по настоящето дело и в заповедното
производство.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. М.Н.
от САК, поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, както и да се присъдят
направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по
чл.80 от ГПК/л.98/.
Ответникът-”Г.”АД-Б.,
с ЕИК: *********, чрез изпълнителния директор Иван Лазаров Манолов, е направил
възражение по иска и е представил писмен отговор с вх.№ *****от 31.05.2021г.,
изпратен по куриер с дата 28.05.2021г. в предвидения в закона срок.
В писмения
отговор ответникът оспорва изцяло предявения иск като твърди, че между страните
няма сключен писмен договор за извършване на транспортни услуги/превоз/, тъй
като приложеният Договор за превоз на пътници от 21.07.2016г. е подписан от
лице без представителна власт към датата на сключване 21.07.2016г. Освен това
същият договор в периода от 01.02.2020г. до 06.03.2020г. е бил прекратен поради
изтичане на срока на действието му, който е прекратен, считано от 21.07.2018г.
С прекратяване на договора престават да
се прилагат клаузите относно цени на маршрут и уговорените маршрутни
разписания, в това число и процесните, за които са издадени фактури от
29.02.2020г. и от 13.03.2020г. Заявява, че приложените фактури не удостоверяват
надлежно възникнало задължение за ответника за плащане, тъй като не става ясно
за кой период се отнасят и как е формирана посочената в тях сума. Приложените
към тях справки за транспорт са подписани едностранно и не удостоверяват
постигнато от страните съгласие. Фактурите не са представени на ответника,
същите не са осчетоводени в дружеството и по тях не е ползван данъчен кредит.
За тези фактури ответникът е уведомен с получаване на препис от исковата молба.
Оспорват извършването на описаните във фактурите транспортни услуги от страна
на ищеца. Ответникът твърди, че има сключен договор за превоз на работници от
14.01.2020г. с друго лице. Оспорва иска по размер, тъй като между страните няма
постигната уговорка за размера на
транспортната услуга. Оспорва и претенцията за законна лихва за забава,
тъй като няма данни ответникът да е в забава. Оспорва приложените към исковата
молба фактури и справки за транспорт, тъй като не са подписани от ответника,
същите са с недостоверна дата. Прави предложение за постигане на спогодба.
В с.з.
ответникът, чрез пълномощник адв.Н.Х. от АК-Ловеч оспорва иска и поддържа
направените възражения в писмения отговор. Моли да се отхвърли иска и се
присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за
разноските по чл.80 от ГПК/л.99/. Представя писмени бележки с вх.№ 260649 от
18.05.2022г., изпратени по ел. пощата на съда.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От
представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело №8/2021г. по описа на
РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 08.01.2021г. е
разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 260084 от 08.01.2021г. по ч.гр.д.№ 8/2021г.
по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 2625.62лв.,
представляваща сума за извършени превози на пътници по сключен между страните
договор за превоз на пътници, за което са съставени фактура № *********от 29.02.2020г. за сумата
от 2222.08лв. с ДДС и фактура № **********от 13.03.2020г. за сумата от
403.54лв. с ДДС, ведно със законната
лихва върху горната сума-главница,
считано от 07.01.2021г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ответникът
е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на 24.02.2021г. след
като е получил съобщение и препис от заповедта за изпълнение по частното
гражданско дело на 01.02.2021г.
Ищецът е бил уведомен за възражението
на ответника и възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане
№****** от 02.03.2021г., връчено му на 11.03.2021г.
Исковата
молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 606/2021г. по описа на
БРС с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 12.04.2021г./понеделник/ в РС-Б., т.е. в едномесечния
срок, предвиден за това в ГПК от постановяване на горното разпореждане.
Страните са
търговски дружества и са има имали облигационни взаимоотношения от 21.07.2016г.
във връзка с извършване на транспортни услуги или превоз на пътници, работещи
във фирма Г. АД с маршути, описани в приложен анекс, като ответникът възлагал,
а ищецът реално извършвал транспортните услуги, за което са издавани от ищеца
счетоводни фактури, изпращани до ответника, в които е посочено, че плащането се
извършва по банков път по посочената сметка на ищеца. Преди издаването на
фактурата ищецът е изпращал справка транспорт-служители по дати, смяна на
работа, маршут, вид на МПС, брой курсове, ед. цена и обща цена и след одобрение
от страна на ответника е издавана фактура.
За периода от 21.07.2016г. до 21.07.2018г.
страните са имали сключен писмен договор за превоз, който за възложителя е
подписан от Иван Лазаров Манолов, който сега е управител на ответното дружество
и го представлява. От приложеното копие от договор за превоз на пътници от
21.07.2016г. се установява, че е определен предмета на договора като е посочен
маршута и цената му с оглед вида на превозното средство по съответния маршут.
Приложен е график на маршут за превоз на служители на ответното дружество за
три работни смени /І-ва, ІІ-ра и ІІІ-та/ от Б. и от гр.Етрополе, изготвен от
ответника, маршутно разписание, подписано от представители на двете страни, а
именно превозвач и клиент и декларация от зам. изпълнителния директор на
ответното дружество, сега управител Иван Манолов за лица от приложен списък,
които са работници и служители на ответното дружество и тяхното работно време.
Страните не спорят, че договорните
отношения между страните във връзка с осъществяван от ищеца превоз на работници
и служители на ответното дружество е продължил до 31.12.2019г. Горното се
установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ с вх.№
260545 от 20.04.2022г., изготвена от вещото лице М.Б., според която за периода
от 31.07.2018г. до 31.01.2020г. са осчетоводени както при ищеца, така и при
ответника 19 броя фактури за превоз, които са включени в Дневниците за продажба
и при двете страни. Към всяка една от фактурите е приложена Справка
транспорт-служители като общата сума съответства на тази по издадената фактура.
При ответника не са предоставени описаните по-горе справки транспорт-служители,
въпреки, че фактурите са осчетоводени и сумите по тях платени.
За това, че договорните взаимоотношения
между страните за превоз на работници и служители, изпълняван от ищеца, е съществувал
до 31.12.2019г. са и показанията на св.Мая Василева Николова, която е служител
при ответника.
Спорното
между страните е дали е извършен превоз на работници и служители на ответното
дружество през месец февруари на 2020г. и до 06.03.2020г.
Ищецът е представил фактура№ *********от
29.02.2020г. за сумата от 2222.08лв. с ДДС, в която като основание е посочено
„извършен превоз на работници“ и към същата има приложена Справка
транспорт-служители, в която подробно по дати, смяна, маршут, вид МПС, брой
курсове, ед. цена и обща цена е посочена общо цената на извършените транспортни
услуги от ищеца за месец февруари на 2020г. на обща стойност от 2222.08лв. Също
така е приложена и фактура № **********от 13.03.2020г. за сумата от 403.54лв. с
ДДС заедно със Справка транспорт-служители, удостоверяваща по дати извършения
превоз за месец март на 2020г., а именно на 02.03.2020т., на 04.03.2020г. и на
06.03.2020г. Горните писмени доказателства не са подписани от представител на
ответника, двете фактури не са осчетоводени от ответника и приложението към тях
не са представени от ответника на в.л. Б. във връзка с изготвяне на
заключението. От приетата ССчЕ се
установява, че описаните две фактури са осчетоводени при ищеца и са включени в
Дневниците за продажбите, а при ответника не са осчетоводени.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели Свели Петров Иванов и Георги
Йорданов Петков, се установява, че работят като шофьори в ищцовото дружество,
като св.Светли Иванов е управлявал бус, с който е превозвал работници на ответната
фирма от 02.05.2018г. до 06.03.2020г., като всеки извършен от него курс е
отбелязвал във воден от него тефтер като
всеки месец е предоставял информацията на счетоводителя на фирмата за броя на
извършените курсове и маршути. В показанията си подробно посочва спирките и
маршутите, по които е превозвал
работници на ответника. От показанията на св.Георги Петков се установява, че
той от 2016г. до месец март на 2020г. е превозвал работници на ответната фирма,
като на смяна са били до 10-ти човека средно. Работниците са превозвани от Б. и
от гр.Етрополе. Той е представял пътен лист, затова, че е пътувал по съответния
маршут.
От
показанията на св.Цанко Веселинов Цветанов, който заявява, че работи като
шофьор на лек и товарен автомобил във фирма „ДАЕСЕФ“, се установява, че е имало
проблем с транспортната фирма и той е превозвал между 3 и 10 човека за
ответното дружество, което е било от началото на пандемията, януари, февруари
на 2020. Според показанията на св.Мая Василева Николова, която работи като „организатор
производство и планиране“ в ответното дружество, се установява, че тя от месец
януари 2020г. с личния си автомобил е извършвала превоз на работещи в ответното
дружество, което продължава да прави и до днес. Според нея и св.Цветанов няма
логика ищцовата фирма да е извършвала паралелно превоз на работници през месец
февруари и м. март на 2020г.
Видно от
приложеното копие от Договор за превоз на пътници от 14.01.2020г., сключен
между ответника като възложител и „ДАЕСЕФ“АД като изпълнител за извършване на
превоз на работници и служители на
ответното дружество, който е в сила от 01.02.2020г.
Ответникът отрича съществуване на задължение
за плащане на процесните суми и няма представени доказателства за плащането им.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От
изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да
приеме, че така предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1
от ГПК във вр. с чл.367 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД е допустим, тъй като е предявен в срока, регламентиран в чл.415, ал.1
от ГПК.
Разгледан по същество искът по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.367 от ТЗ за съществуване на вземането на ищеца спрямо
ответника за сумата-главница от общо 2625.62лв.,
представляваща стойността на извършени транспортни услуги за превоз на
пътници/работници и служители/ за периода от 03.02.2020г. до
06.03.2020г.вкл. по сключен между
страните Договор за превоз на пътници, отразени във фактури№ № *********от 29.02.2020г. за сумата
от 2222.08лв. с ДДС и фактура № **********от 13.03.2020г. за сумата от
403.54лв. с ДДС, е основателен и следва да се
уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:
Сделките, сключени между страните са
търговски, тъй като отговарят на изискванията на чл.286, ал.1 от ТЗ-сключени са
от търговци и са свързани с упражняваното от тях занятие. Съгласно чл.293, ал.1
от ТЗ за действителността на сделката е
необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. В
настоящият случай страните не спорят, че за периода от 21.07.2016г. до
31.12.2019г. са имали търговски взаимоотношения във връзка с превоз на работници
и служители от ищеца на ответника.
Приложен е писмен договор за превоз на пътници, сключен между страните
за периода от 21.07.2016г. до 21.07.2018г., като след изтичане на срока му
договорните взаимоотношения във връзка с превоза на пътници е продължил по
същия маршут и цени.
Фактите
и обстоятелствата посочени в исковата молба, сочат че главното вземане на ищеца
срещу ответника е на основание чл.367
от ТЗ-С
договора
за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до
определено място лице.
Съдът
приема, че от така събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени, гласни
доказателства и заключението на приетата ССчЕ, изготвена от вещото лице Б., се
установява, че между страните има
сключен договор за превоз на пътници, извършен за периода от 03.02.2020г.
до 06.03.2020г. вкл., тъй като съгласно чл.36, ал.1, т.2 от Закона за
автомобилните превози-При превоз на пътници превозвачът е длъжен да издава
или да осигури издаването на фактура-при случайни превози. В случая ищецът е издал
процесните две фактури от 29.09.2020г. и от 13.03.2020г., които надлежно е
осчетоводил и вписал в Дневниците за продажба. Възраженията на ответника, че не
се установява маршута, цената са неоснователни, тъй като от приложените Справки
транспорт-служители, изготвени от ищеца, подробно са описани дати, на които е
извършен превоза, маршута, броя курсове и единичната цена. Горните справки от
м. февруари 2020г. и от м. март 2020г. са приложение към описаните по-горе две
фактури.
Съгласно трайната съдебна практика,
отразена в Решение № 60 от 07.05.2012г. по търг.дело №241/2011г. по описа на
ВКС, ТК, ІІ-отд., е прието, че превозният договор е неформален, консенсуален и сключването му може да
се доказва с всички предвидени от закона средства. В случая за извършения
договор за превоз на работници и служители от ответното дружество са събрани
писмени доказателства- фактури от 29.09.2020г. и от 13.03.2020г. заедно със
Справки транспорт-служители към тях, които фактури според приетата ССчЕ са
надлежно осчетоводени при ищеца и са включени в Дневниците за продажба и
показанията на разпитаните по делото свидетели Светли Иванов и Георги Петков,
които са шофьорите, извършили превоза на пътниците за процесния период от време
по маршут и разписание, дадено от ответника, което се изпълнява от 2016г., за
което до 31.01.2020г. ответникът е осчетоводил фактури за извършен от ищеца
превоз на пътници по същите маршути, тъй като се касае за превоз на работнци и
служители на ответното дружество съгласно отразеното в приетата ССчЕ.
Показанията на св. Цанко Цветанов и
св. М.Н., служител на ответника, не опровергават и не дескредитират горните
показанията, тъй като е логично и възможно определени работници и служители да
пътуват до работа при ответника с транспорт, различен от възложения от
ответника на ищеца служебен превоз. Освен това приложения договор за превоз на
пътници от 14.01.2020г. също не означава, че не е извършван този от ищеца, за
което има показания на свидетели-очевидци /св.Иванов и Петков/, които лично са
го осъществявали.
Договорът
за превоз е двустранен и възмезден и всяка от страните може да иска пълно
изпълнение от насрещната, само в случай, че от своя страна е изпълнила
задължението си точно.
Настоящият
съдебен състав приема, че е извършена услугата, отразена в процесните фактури
от 29.02.2020г. и от 13.03.2020г., надлежно осчетоводени при ищеца, съгласно
показанията на св.Иванов и св.Петков превозът на работници и служители на
ответника е извършен за периода от 03.02.2020г. до 06.03.2020г.вкл. по тези фактури
и задълженията за заплащането им са с настъпил падеж. Процесният превоз на
пътници е продължение от съществуващи между страните договорни взаимоотношения
в тази насока след 21.07.2018г. с оглед осчетоводените и заплатени от ответника
19 броя фактури, отразяващи стойността на извършения от ищеца превоз на пътници
за периода от 31.07.2018г. до 31.01.2020г. съгласно приетата ССчЕ, изготвена от
вещото лице М.Б..
Възраженията на ответника за несъществуването на договорни правоотношения
между страните относно превоза на работници и служители за процесния период от
време са неоснователни като недоказани.
Върху
главницата се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, а именно от 07.01.2021г. до окончателното
заплащане.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва
да заплати на ищеца сумата от 653лв. за направени разноски в хода на
заповедното производство / по ч.гр.д.№ 8/2021г.
по описа на БРС/, както и сумата от 753лв. за направени разноски по
настоящето дело, включващи платена държавна такса /53лв./, адвокатско
възнаграждение/600лв./ и платен депозит за вещо лице/100лв./.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на
основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение на ”Г.”АД, със седалище и адрес
на управление: Б., бул.”Ц.О.”37, с ЕИК: ********* за съществуване на вземането
на „М.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: Б., ул.А.С№*, вх.*, ет.*, с
ЕИК:*********, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 260084 от 08.01.2021г. по ч.гр.д.№
8/2021г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 2625.62лв./две хиляди шестстотин двадесет
и пет лева и 62 стотинки/, представляваща стойността на извършени транспортни
услуги за превоз на пътници по сключен между страните договор за превоз на
пътници, отразени във фактури №№ *********от
29.02.2020г. за сумата от 2222.08лв. с ДДС и фактура № **********от
13.03.2020г. за сумата от 403.54лв. с ДДС,
ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от
07.01.2021г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
”Г.”АД, със седалище и адрес на управление: Б., бул.”Ц.О.”37, с ЕИК: *********
да заплати на „М.”ЕООД, със седалище и
адрес на управление: Б., ул.А.С№*, вх.*, ет.*, с ЕИК:********* сумата от 653лв./шестстотин
петдесет и три лева/ за направени разноски в хода на заповедното производство
/по ч.гр.д.№ 8/2021г. по описа на РС-Б./, както да заплати и сумата от 753лв./седемстотин петдесет и три лева/
за направени разноски по настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/И.Ц./