РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. София, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Здравка И.
Членове:Соня Найденова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка И. Въззивно гражданско дело №
20201100509756 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 291668/03.12.2019 г. по гр. д. № 51498/2018 г. на СРС, 36 с - в ЗАД
„А." с ЕИК: ******* е осъдено да заплати на М. З.И. с ЕГН: **********, действащ
чрез своята майка и законен представител З.А.И.. с ЕГН: **********, на основание чл.
226 КЗ (отм.), вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 2 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди за претърпени болки и страдания от причинени телесни увреждания - охлузване
на дясната лицева половина, сътресение на мозъка от типа зашеметяване, без изпадане
в кома, които увреждания му причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, в резултат на ПТП настъпило на 21.07.2016 г., реализирано по вина на
водача на „Фолксваген Голф" с peг. № *******, гражданската отговорност, на който е
била застрахована от ответника, както и да заплати на Г. З.И. с ЕГН: **********,
действащ със съгласието на своята майка и законен представител З.А.И.. с ЕГН:
**********, на основание чл. 226 КЗ (отм.), вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1 500 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от телесни
увреждания - дълбоки охлузвания и кръвонасядане по челото и външния нос, контузия
по гърба и кръстовата област, разкъсно - контузна рана и кръвонасядане по десния
горен крайник, които му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва за забава върху сумите
от датата на увреждането - 21.07.2016 г. до окончателното изплащане, като исковете са
отхвърлени до пълните предявени размери от по 5 000 лв. за всеки от пострадалите
(предявени като частични от общо 10 000 лв.).
С решението страните са осъдени за заплащане на разноски, съобразно
1
уважената и отхвърлена част от исковете.
Срещу решението в частта, в която исковете за обезщетение за неимуществени
вреди са отхвърлени до пълните предявени размери, е подадена въззивна жалба от
ищците М. З.И., действащ чрез своята майка и законен представител З.А.И.. и Г. З.И.,
действащ със съгласието на своята майка и законен представител З.А.И.., чрез
процесуалния им представител. В жалбата се поддържа, че основателно СРС е приел,
че са налице предпоставките за заплащане на застрахователно обезщетение по чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.), като са правилни изводите относно механизма за настъпване на
произшествието, връзката на претърпените от ищците вреди с него и вината на
застрахования при ответника водач на МПС. По делото е установено, че получените от
двамата увреждания съответстват на механизма на ПТП, като се поддържа, че
законосъобразно съдът не е приел за доказано съпричиняване на резултата от страна на
пострадалите. Основните доводи, които подробно се излагат във въззивната жалба,
касаят размера на присъденото в полза на ищците обезщетение, като се поддържа, че
то е значително занижено, съобразно вида и характера на претърпените увреди и не
съответства на търпените от ищците болки и страдания от нанесените им телесни
увреждания. В противоречие с правилата за справедливо обезщетяване по чл. 52 ЗЗД,
съдът не е определил правилно размерите на обезщетенията за неимуществени вреди,
като не е съобразил индивидуалните критерии приложими към случая, съобразно
събраните по делото доказателства и съдебната практика, лимитираща отговорността
на застрахователя. Сочат, че СРС не е обсъдил детайлно множеството получени
увреждания на ищците, тяхната възраст, периода на лечение и възстановяване, както и
периода, през който са търпели болки и страдания. Поддържат, се че не е взето
предвид, че пострадалият М.И. е претърпял мозъчно сътресение, което е тежко
увреждане и е следвало да даде отражение на размера на обезщетението. Според
ищците СРС не е отчел ниската възраст на пострадалите към момента на настъпване на
ПТП – 6 и 11 г., броя и характера на уврежданията, периода на възстановяването им,
продължаващите и до днес болки и страдания, както и трайното отражение върху
психиката им, включително преживения стрес, както от инцидента, така и от престоя в
болнично заведение. Неправилно съдът е приел, че ищците са се възстановили от
инцидента. Излагат подробни доводи във връзка с установените по делото травми от
заключението на СМЕ, периоди на възстановяване на децата и отражението на ПТП
върху психиката им. Сочат още, че определения от съда размер на обезщетенията
противоречи, както на съдебната практика, така и на установения в закона лимит на
отговорността на застрахователя, които към датата на ПТП 2016 г. е 10 000 000 лв. при
повече от един пострадал от ПТП. Позовават се на практика на съдилищата и на ВКС
относно определяне на справедливите размери на обезщетенията за аналогични вреди.
По тези и допълнителни съображения молят да се отмени решението в частите, в които
исковете за заплащане на обезщетение неимуществени вреди са отхвърлени над
присъдените размери до претендираните и те да се уважат изцяло. Претендират се
разноски в производството, включително за адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв.
Въззиваемата страна - ответникът ЗД „Л.И.”, не е подал писмен отговор по реда
и в срока по чл. 263 ГПК, но в съдебно заседание оспорва жалбата, чрез представителя
си. Поддържа, че решението е правилно и обосновано в оспорените части, като е
съобразено както с процесуалните, така и с материалноправните норми относно
справедливите размери на обезщетеието за неимуществени вреди. Моли да се потвърди
решението в оспорената от ищците част, като претендира разноски, включително -
2
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното :
Настоящият състав намира, че решението е постановено при изяснена
фактическата обстановка, след обсъждане на всички представени по делото
доказателства, в тяхната цялост.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая, в оспорените части решението е валидно и процесуално допустимо. В
решението са обсъдени подробно приетите пред СРС писмени и гласни доказателства
и установената въз основа на тях фактическа обстановка, която въззивният състав не
намира за необходимо да преповтаря в цялост, а препраща към нея, на основание чл.
272 ГПК.
Предмет на разглеждане са били обективно съединени искове по чл. 226, ал. 1
КЗ (отм. към момента, но действащ към датата на ПТП и приложим в случая),
предявени срещу застрахователя по гражданската отговорност на лицето причинило
увреждането при ПТП, за което се претендира обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), увреденият, спрямо който
делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на
вредите направо спрямо застрахователя по договора за гражданска отговорност на
делинквента - т. н. пряк иск. Материално - правните предпоставки на тази претенция са
: валиден към момента на деликта договор за гражданската отговорност на
делинквента и настъпване на деликта - застрахователното събитие, за което
застрахованият е отговорен. При деликтната отговорност вината по чл. 45 ЗЗД се
предполага до доказване на противното.
Тъй като спорът по делото е правен, а не фактически, съдът намира за
необходимо да обсъди само доказателствата, относими към предмета на обжалване -
свързани с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.).
Настъпването на ПТП, механизмът му и причинната връзка на уврежданията на
двамата ищци с произшествието се установяват от обсъдените пред СРС писмени и
гласни доказателства в тяхната съвкупност, в това число неоспорените от двете страни
САТЕ и СМЕ и свидетелските показания, включително на водача на автомобила,
участвал в процесното ПТП – Д. С.М. и на свидетеля на ответника Ю.М. И..
Механизмът на осъществяване на ПТП е установен от САТЕ, а именно: на
21.07.2016 г., около 11:00 часа, лек автомобил „Фолксваген Голф" с per. № *******,
управляван от Д.М. се движел по път ПП-1-5, с. Тулово с посока на движение от гр.
Казанлък към гр. Стара Загора, в светлата част на денонощието при сухо, слънчево
време със скорост около 80 км/ч. По същото време от западния край на път ПП-1-5, с.
Тулово, по черен път се движело ППС - каруца, теглена от животинска тяга,
управлявано от К.П., в което пътували три деца. Конят, теглещ каруцата, навлязъл на
път ПП-1-5, с. Тулово и между двете превозни средства настъпил удар. Скоростта на
лекия автомобил в момента на удара е била в диапазона 27-30 км/ч. Ударът е нанесен с
предната част на лекия автомобил в задната част на каруцата. От произшествието
настъпили деформации по превозните средства, пострадали пътуващите в каруцата
деца.
3
Обосновано СРС е направил извод, на база обсъдените от него писмени и гласни
доказателства, че в резултат на ПТП – то от 21.07.2016 г. по вина на водача на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, двамата ищци са
претърпели увреждания на здравето така, както са посочени от вещото лице по
приетата и неоспорена съдебно медицинска експертиза, изготвена въз основа на всички
представени медицински документи в производството, която се кретидира и от
въззивният състав.
Съгласно заключението, вследствие на процесното ПТП М. З.И. получил
контузия на лицето - охлузване на дясната лицева половина, сътресение на мозъка от
типа зашеметяване, без изпадане в кома, които увреждания са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, а възстановителният период е
продължил около 30 дни, Г. З.И. получил дълбоки охлузвания и кръвонасядане по
челото и външния нос, контузия по гърба и кръстовата област, разкъсно-контузна рана
и кръвонасядане по десния горен крайник, които му причинили също временно
разстройство на здравето, неопасно за живота като възстановителният период
продължил около 15 - 20 дни. Вещото лице в съдебно заседание на 12.06.2019 г. е
посочило, че съгласно представените медицински документи и като се съобрази
характера на уврежданията, двете деца са се възстановили напълно от инцидента. Няма
медицинска документация или сведения за някакви остатъчни явления, нито са
ангажирани някакви писмени или гласни доказателства, че ищците са продължили да
търпят вреди от процесното ПТП в период, по – дълъг от посочения от експертизата.
Въззивният състав намира за обоснован извода на СРС, че в производството е
доказано, че травмите на двамата ищца съответстват на удара при ПТП, т. е. в
установена е причинно - следствената им връзка с ПТП.
Предвид изложеното, основателно СРС е приел при съвкупна преценка на
писмените доказателства, в това число на заключението по съдебно - медицинската
експертиза и на гласните доказателства, че вследствие поведението на застрахования
при ответника делинквент ищците са претърпели вреди. В първоинстанционното
производство са установени вида и характера на настъпилите вследствие на
произшествието вреди, причинната им връзка с увреждането, както и интензитета на
увреждането, причинените вследствие от увредата болки, страдания, дискомфорт и
възстановителния период за двамата ищци. Презумцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за
виновното причиняване на вредите от застрахования при ответника водач не е оборена
в производството.
След установяване на материалноправните предпоставки за ангажиране на
застрахователната отговорност на ответното дружество, спорен е основно въпроса
какъв е справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл.
52 от ЗЗД.
Относно основните възражения, поддържани във въззивната жалба,
касаещи справедливия размер на обезщетението, настоящият състав намира
следното : Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като неимуществените се преценяват по
справедливост от съда - чл. 52 ЗЗД.
Относно размера на вредите, които могат да се претендират от застрахователя по
„гражданската отговорност” на виновното лице, въззивният съд споделя практиката на
ВКС обективирана в решение № 129 от 29.11.2012 г. по т. д. № 346/2011 г., ТК, ІІ на
ВКС, решение № 11/08.02.2013 г. по т. д. № 620/2011 г. на ВКС, II Т. О. и др., обобщена
4
в ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС. Според нея, обемът на
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е функционално зависима от деликтната отговорност на прекия
причинител, което предполага, че застрахователят не може да отговаря за вреди в по -
голям обем от тези, за които отговаря прекият причинител на непозволеното
увреждане - делинквента. При иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) съдът определя размерът
на обезщетението за неимуществени вреди съобразно общите критерии за
справедливост предвидени в чл. 52 ЗЗД, като съобрази събраните доказателства в
тяхната съвкупност.
Съгласно т. 11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило значение и е
задължително за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 206/12.03.2010 г. по
т. д. № 35/2009 г.; решение № 93/26.03.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение №
59/29.04.2011 г. по т. д. № 635/2010 г., ІІ ТО; решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. №
211/2009 г., ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г., ІІ ТО, решение
№ 16/06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012 г. по т. д. №
346/2011 г., ІІ ТО и др., понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
При телесни увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната
съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр.
Неимуществените вреди включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи
физически и социален дискомфорт за определен период от време.
Следователно, при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се съобразят установените от СМЕ и от свидетелските показания
претърпени от ищците болки и страдания, техния интензитет и продължителност,
както и възстановителният период за двамата ищци, възможността за пълно
възстановяване, възрастта и здравословно състояние на пострадалите.
Като съобрази степента и продължителността на болките и страданията
претърпени от ищците, вида и характера на уврежданията им, относително краткия
период на възстановяване от травмите – 30 дни за М.И. и около 15 – 20 дни за Г.И.,
както и възрастта на ищците, настоящият състав, намира, че обезщетенията, които
съответстват на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД, съобразно
претърпените травми, болки и страдания от двамата ищци са в размера определен от
СРС, съответно 2 000 лв. за М.И. и 1 500 лв. за Г.И.. Не са налице основания за промяна
изводите на първоинстанционния съд относно размерите на обезщетенията. При
определянето им съдът е съобразил обстоятелството, че няма данни за никакви трайни
увреждания на пострадалите или дългосрочно отражение върху психиката им. За да
направи този извод СРС е съобразил конкретните доказателства по делото и по
специално заключението на СМЕ. Показанията на свидетеля Ю.М. И., който
свидетелства, че М. бил стреснат и притеснен, имал смущения на съня, а Г. се оплаквал
от болки в кръста и получил страх от автомобили, не се подкрепят от други писмени
или гласни доказателства по спора.
Предвид изложеното въззивният състав намира, че жалбата е неоснователна и
решението следва да се потвърди в частите, в които исковете за обезщетение за
5
неимуществени вреди по чл. 226 КЗ (отм.) са отхвърлени до пълните предявени
размери от по 5 000 лв. (предявени частично от общо 10 000 лв.) спрямо всеки от
двамата ищци. Доколкото не е налице промяна в изводите на настоящият състав,
решението следва да се потвърди и в частта по присъдените в тежест на ищците
разноски.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора право на разноски има ответника. Предвид факта, че
ответникът не е подал отговор на въззивната жалба, а единствено е изпратил
представител в съдебна заседание, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. ЗПП,
съдът присъжда в негова полза разноски за юрисконсулт в размер на 50 лв.
Воден от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 291668/03.12.2019 г. по гр. д. № 51498/2018 г. на
СРС, 36 с - в в частта, в която исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
предявени от М. З.И. с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен
представител З.А.И.. с ЕГН: ********** и от Г. З.И. с ЕГН: **********, действащ със
съгласието на своята майка и законен представител З.А.И.. с ЕГН: **********, срещу
ЗАД „А." с ЕИК: *******, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
претърпени болки и страдания от причинени телесни увреждания в резултат на ПТП,
настъпило на 21.07.2016 г., реализирано по вина на водач на „Фолксваген Голф" с peг.
№ *******, гражданската отговорност на който към датата на ПТП е била застрахована
от ответника, са ОТХВЪРЛЕНИ над сумата от 2 000 лв. до пълния предявен размер от
5 000 лв. (предявени като частични от общо 10 000 лв.) спрямо М. З. И., както и над
сумата от 1 500 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. (предявени като частични
от общо 10 000 лв.) спрямо Г. З.И., и ищците са осъдени за заплащане на разноски.
РЕШЕНИЕ № 291668/03.12.2019 г. по гр. д. № 51498/2018 г. на СРС, 36 с - в е
влязло в сила в останалите неоспорени части.
ОСЪЖДА М. З.И. с ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен
представител З.А.И.. и Г. З.И. с ЕГН: **********, действащ със съгласието на своята
майка и законен представител З.А.И.. с ЕГН: **********, двамата с адрес по делото :
гр. Казанлък, ул. „******* № ******* чрез адв. П. К., да заплатят на ЗАД „А.“ с ЕИК:
******* и седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „*******, на основание чл.
78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НПП, разноски за юрисконсулт за СГС в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6