РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. Бургас, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252100500570 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на
Етажните собственици в сграда в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл.217,
представлявани от „Акритос ТТК“ – ООД – ищец в първоинстанционното, чрез адв.
Мариана Трифонова, против Решение №2342/08.11.24г. по гр.д.№4343/2023 г. по описа
на Районен съд Бургас, в частта, с което е отхвърлен иска на въззивника, за осъждане
на ответника П. А. Р., над сумата от 62.37 лева, до претендирания размер от 345.58 лева,
представляваща припадащите се за собствения на ответника СО с идентификатор
07079.651.179.1.30 по КККР на гр. Бургас неплатени разходи за дължимите суми за
ежемесечните такси към етажната собственост, включващи сумите за фонд „Текуща
поддръжка“ и за предоставяне на услугата „Професионален домоуправител“ към
етажната собственост за периода от октомври 2022г. до юни 2023г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от деня на подаване на исковата молба – 20.07.2023г.
до окончателното изплащане на задължението; в частта, относно съдебно – деловодните
разноски. Въззивникът изразява недоволство от решението и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен изцяло.
Въззивникът оспорва изводите на БРС, че ответниците дължат само сумата
94.50 лева – възнаграждение за домоуправител и за фонд „Ремонт и обновяване“ за
периода м. октомври 2022г.- юни 2023г., предвид липсата на доказателства, че в
периода са били заплащани на суми за електроенергия, ВиК, асансьор и др. В тази
връзка излага подробни аргументи за естеството на претенцията, чийто размер е
определен с решение на ОСЕС – чл.6, т.10, вр. чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДР ЗУЕС.
Намира, че с доклада по делото съдът не е дали изрични указания ищецът да ангажира
доказателства за извършени плащания, а и такива не следва да се представят, т.к.
1
претенцията е за дължима такса за поддържане и управление, чийто размер е
определен от ОСЕС и се установява от събраните таблици – излага съображения и
анализира показанията на св.Каремедчиев в тази връзка.
Въззиваемият – ответник П. А. Р. представя чрез адв. Неделчева – особен
представител по чл.47, ал.6 ГПК, в срока по чл.263, ал.2 ГПК отговор на жалбата. В
него излага съображения за потвърждаване на решението. Споделя изводите на БРС,
че ищецът следва да докаже направените разноски, след като претенцията е за минало
време и се твърди, че тези разходи са направени. Споделят изводите на БРС относно
доказателствената сила на представените от ищеца таблици.
Първоинстанционното решение не се обжалва и е влязло в сила в частта, с
което са уважени предявените искове срещу Н. Х. К., К. Х. К., Ж. А. Д., С. К. Д..
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните,
обсъди събраните по делото доказателства и като съобрази закона намира, че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, а
именно: ответниците са съсобственици на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.651.179.1.30 по КККР на гр. Бургас с адрес на имота *** с площ
30, 85 кв.м. заедно с открита тераса с площ 18, 19 кв.м., ведно с 3, 79 кв.м. ид.ч. от
общите части на сграда с идентификатор 07079.651.179, при квоти:за П. А. Р. 2/3 ид.ч.;
Н. Х. К. и К. Х. К. – общо 1/6 ид.ч.; Ж. А. Д. и С. К. Д. – общо 1/6 ид.ч.
БРС е установил, че на 31.03.2022 г. е проведено Общо събрание на етажната
собственост (ОСЕС), на което е избран управител на ЕС - „Акритос ТТ“ ООД. По т. 5 от
дневния ред на това общо събрание е взето решение относно разпределение на
месечните режийни такси, които да се начисляват на брой живущ, без таксите
домоуправител и касиер, както и фонд „Ремонт и обновяване“; таксата професионален
домоуправител и касиер - да бъде начислена на всички самостоятелни обекти по 5, 50
лв. на обект (апартамент или ателие) както е и прието трайно необитаемите
самостоятелни обекти, които се ползвали до 30 дни в рамките на една календарна
година да заплащат само таксата за професионален домоуправител и касиер и таксата за
фонд „ремонт и обновяване“, както и всички ремонти по общите части. Взето е решение
да се определи такса за домашен любимец на основание чл.51, ал.7 от ЗУЕС като за
един брой живущ. По т. 6 от дневния ред е взето решение за определяне на паричните
вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 5 лева на месец за всеки СОС.
С определението по чл.146 ГПК, съдът е указал на ищеца да докаже че са
били приети решения относно размера на дължимите месечни такси за чистота,
електроенергия, за асансьор и текуща поддръжка, като е посочил че в тази връзка
доказателства не са ангажирани. След дадените указания, ищецът се е позовал на
посочената по-горе т.5 от протокола, считайки че с нея е доказал твърденията си. Съдът
не е кредитирал представени месечни справки, т.к. е квалифицирал същите като
неподписани частни свидетелстващи документи, без яснота за авторство.
Въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази им част на осн. чл.272 ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След
като взе пред вид установените факти и като съобрази Закона, намира, че същото е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне мотивите на
съда и в тази им част на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже:
Съобразно разпоредбите на чл.6, т.10, вр. вр. чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11
ДРЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща разходите за
2
управлението и поддържането на общите части на сградата, чийто размер е определен
от Общото събрание по определения в чл.51 с.з. начин. Следователно от
компетентността на Общото събрание е да определи размера на вноските, дължими
авансово за посочения в решението период. В настоящия случай с решението по т.5,
взето на ОСЕС на 31.03.22г., етажните собственици не са определили конкретен размер
както на общата такса за поддържане на общите части, така и на нейните съставни
елементи. Взетото решение е на човек (брой живущ) да се разпределят таксите за
електроенергия за стълбищно осветление, за чистота, за асансьор и електроенергия за
асансьор, без тези на 1 етаж. Ето защо, при направеното от ответниците оспорване, за да
се определи размера на дължимите от всеки етажен собственик такси за поддържане на
общите части, ищецът следва да докаже за всеки от претендираните месеци какъв е бил
размера на разходите по горепосочените елементи – за електроенергия стълбище и
асансьор, за чистота, за асансьор. Въпреки указаната му тежест в тази връзка, ищецът
не е ангажирал доказателства. Въззивната инстанция споделя изводите на БРС, че
представените таблици са документи без автор и съставляват частните неподписани
свидетелстващи документи, които не се ползват с формална доказателствена сила. Ето
защо въззивната инстанция намира, че ищецът не доказа извършването на разходи по
поддържане и управление на общите части за процесния период, както и техния размер.
По изложените съображения исковете са неоснователни. Решението на
първоинстанционния съд, постановено в този смисъл е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2342/08.11.24г., постановено по гр.д.
№4343/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, в обжалваната част.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.
чл.280, ал.2, т.2 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3