О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
гр. Габрово, 13.04.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
закрито съдебно заседание от тринадесети април, две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите
по адм. дело № 49 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-522 от 28.03.2022 г.,
подадена от Г.В.В., ЕГН: **********, против Изричен отказ № 6184 от 23.06.2021
г. на началник отдел СДВРП при ГДИН към МП, упълномощен от главен директор на
ГДИН, с което му е отказано преместване от затвора в гр. Плевен в затвора в гр.
Ловеч. С Определение № 2784 от 23.03.2022 г. на ВАС, трето отделение, като
местно компетентен да разгледа правния спор е определен Административен съд Габрово.
Тъй като жалбата е
изпратена директно в съда, на основание чл. 152, ал. 4, във вр. с ал. 3 от АПК
съдът е изискал служебно от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София
оспорения административен акт, в едно с цялата преписка по неговото издаване.
На 8.09.2021 г.
жалбоподателят В. е поискал предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 2 и т. 3
от ЗПП, към която е приложил Декларация за имотно, семейно и имуществено
състояние, като заявява, че не получава месечни доходи, има сключен граждански
брак и той и съпругата му притежават недвижими имоти, но не могат да се
издържат от тях, тъй като имат наложена възбрана от 2010 година от КПКОМПИ и
делото е все още висящо във ВТОС; не притежават МПС, дялове и акции в търговски
дружества, както и нямат парични влогове в банки. Съдът служебно е изискал
информация за лицето и от АВ, НАП и НОИ, ОД на МВР - сектор “ПП“, с оглед установяване на негово
имущество и доходи.
От събраната по този
повод информация е видно следното:
1. Съгласно Справка от
5.04.2022 г. от ОД на МВР – Габрово, Сектор „Пътна полиция“ е видно, че Г.В.В.
притежава пет МПС, върху които са наложени запори. Съпругата му – Анелия
Стойчева Вълева, притежава автомобил,
който не е запориран. Двамата имат сключен граждански брак от 1986 г., видно от
приложеното удостоверение, а автомобилът е придобит през 1993 г. и следва да се
приеме, че същият е в режим на СИО, което е законова презумпция по чл. 18, ал.
2, чл. 20, чл. 21, ал. 3, във вр. с ал. 1 от СК, т. к. няма данни да е лична
собственост на съпругата.
2. От получени справки за
жалбоподателя и съпругата му от АВ е видно, че двамата притежават редица
недвижими имоти, които са ипотекирани с кредитори – в голямата си част частни
лица и ипотекарни длъжници – жалбоподателят и съпругата му, налице са и
заличавания на договорни ипотеки. Някои имоти са под наложена възбрана, но не всички,
като някои от тях са заличени. През 2017 г. и по-рано са налице продажби на
имоти, чиито собственици са тези лица. Има вписан договор за наем с наемодател
– жалбоподателят, от 2016 г.
3. Съпругата на
жалбоподателя има осигурителен доход за една година до момента по 650.00 лв.
месечно, като самоосигуряващо се лице при „Валенс 2010“ ЕООД. Жалбоподателят
няма доходи.
Съгласно чл. 21, т. 1 - 3
от ЗПП, видовете
правна помощ са: 1. консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството
или за завеждане на дело, включително консултация по глава пета "а"; 2. подготовка на документи за завеждане на
дело; 3. процесуално представителство, а т. 4 не касае вида на настоящото производство. Очевидно
жалбоподателят желае предоставяне на правна помощ по т. 3, т.к. делото е вече
заведено в АСГ. За настоящото дело не се предвижда задължително съдебно
представителство под формата на адвокатска защита. Според нормата на чл. 23,
ал. 2 от АПК системата за правна
помощ обхваща случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по
наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за
заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват
това. С оглед предоставените справки за имотното състояние на
жалбоподателя съдът установи, че като притежател, той и съпругата му, на
множество недвижими имоти и на автомобил, не може да се направи извод за
наличието на тази хипотеза. Възбраната е обезпечителна мярка, уредена в от Гражданско-процесуалния
кодекс и представлява забрана на собственика да се разпорежда с възбранения
имот докато трае съдебния процес или принудителното изпълнително производство. Това обаче не е пречка
имоти да се отдават например под наем. Ипотеката пък не е пречка дори за сключване
на разпоредителни сделки с имота при спазване на определени условия за това. Както
се установи семейството притежава освен запорираните автомобили и незапориран
такъв.
Освен липсата на първата
предпоставка – страната в производството да не разполага със средства за заплащане на
адвокат, не е налице и другата кумулативно изисквана такава- интересите на правосъдието да изискват това. Съдът в настоящото
производство, с оглед служебните си правомощия по чл. 9 и чл. 170 от АПК да
установява служебно релевантните факти, има активна функция и негово задължение
е да дава указания на страните, но и сам да събира доказателства за изясняване
предмета на спора и относимите обстоятелства. Случаят не е такъв с фактическа
сложност, фактите не се спорят от страните, налице са и индиции за
недопустимост на жалбата.
С оглед на така изложеното
АСГ намира, че не са налице предпоставки за предоставяне на правна помощ на
жалбоподателя по настоящото дело на основание ЗПП. Съгласно чл. 24, т. 1 от ЗПП
правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която
тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, като настоящият съдебен
състав намира, че тази предпоставка е налице. На жалбоподателя е осигурен достъп до правосъдие, който се осъществява съобразно действащия национален процесуален
закон. Спорът не представлява фактическа или правна сложност, поради което
евентуално предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с
ползата, която тя би донесла на кандидатстващия, с оглед на което молбата
за предоставяне на безплатна правна помощ на жалбоподателя следва да се остави
без уважение.
По делото:
С Молба от 4.06.2021 г.
жалбоподателят В. се е обърнал към началника на ОЗ – Плевен и към главен
директор на ГДИН с искане да бъде преместен от затвора в гр. Плевен в затвора –
гр. Ловеч.
На 1.08.2021 г. той получава
писмо рег. № 6184 от 23.06.2021 г. на началник отдел „СДВР“ при ГДИН,
Министерство на правосъдието, в което му се съобщава, че молбата му до ГДИН,
съдържаща искане за преместването му в ОЗ – Ловеч, е разгледана, извършена е
служебна проверка по нея, която установява, че В. многократно е депозирал молби
и жалби с това искане, запознат е с реда за оспорване на издаваните в тази
връзка заповеди и се е възползвал от тази възможност. В момента са в ход
административни производства по този повод пред АС – Плевен и ВАС. По този повод
се нарежда да бъде уведомен л. св. В., че ГДИН ще изпълни своевременно
постановеното съдебно решение по отношение оспорвания административен акт след
произнасяне на компетентните съдебни органи.
Това писмо не съставлява
административен акт и не подлежи на самостоятелно обжалване пред съд, понеже с
него не се създават, нито признават или удостоверяват права и задължения на
жалбоподателя, нито се засягат пряко или косвено такива. То има единствено
уведомителен характер. Жалбата против него следва да се окачестви като
недопустима.
С жалбата си от 16.07.2021
г. В. е оспорил „изричен отказ с рег. № 6184/23.06.21 г. на началник отдел СДВР“.
Тъй като Административен съд Габрово е установил още при завеждане на делото,
че това писмо не е административен акт, подлежащ на съдебен контрол, е изискал
служебно от ГДИН преписката по подадената от В. молба за преместване, вкл. обжалвания
административен акт /в случай, че е издаден такъв/. В отговор ГДИН изпраща на
7.04.2022 г. единствено същото това писмо и молбата на жалбоподателя. От
отговора обаче не става ясно дали и кога е издадена заповед за преместване или
отказ от преместване на В. по молбата му от 4.06.2021 г., дали тази заповед или
наименован по друг начин административен акт, е обжалвана, ако е обжалвана –
кога и пред кой съд, висящ ли е спорът към настоящия момент. Тази информация
следва да се изиска както от жалбоподателя, така и от ГДИН – София, за да бъде
изяснена ситуацията с оглед това, дали съществува реално административен акт,
съставляващ „изричен отказ с рег. № 6184/23.06.21 г. на началник отдел „СДВР“
при ГДИН“, който би могъл да бъде обект на правен спор в случая и повдигнат ли
е спор за неговата законосъобразност.
С оглед на
гореизложеното и на посочените правни основания, Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.В.В. за предоставяне на правна помощ по адм. дело № 49/2022 г. на Административен съд Габрово.
ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателя и главен
директора на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София в 7- дневен срок
писмено да посочат, дали по Молба вх. № М-489 от 4.06.2021 г. на Г.В.В. *** е
издаден изричен отказ, обективиран в заповед или друг административен акт и ако
е издаден такъв – да се посочат неговите: наименование, номер и дата на
издаване, автор, както и да се предостави информация дали административният акт
е влязъл в сила, дали е обжалван, в случай, че е обжалван – пред кой съд е
висящо в момента производството, има ли постановени съдебни актове по него и
влезли ли са в сила те.
ГДИН – София да предостави и съответния
административен акт и налични съдебни актове, свързани с неговото оспорване, в
случай, че такива са издадени.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд Габрово, на основание чл. 62, ал. 4 от ЗИНЗС в частта й, в която се постановява отказ от предоставяне на безплатна правна помощ.
Препис от Определението да се изпрати на жалбоподателя и
на ГДИН – София, в едно със съобщението за изготвяне на процесния съдебен акт.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/