№ 1630
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110201585 по описа за 2023 година
Образувано е по жалба на Д. Й. В. против НП № 22-4332-027118/21.12.2022г. издадено от
начални група към СДВР отдел ПП с което на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП глоба
в размер от 900 /деветстотин / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца.
В жалбата се сочи, че обжалваното НП е незаконосъобразно, издадено при съществени
процесуални нарушения. Сочи, че АУАН е съставен след изтичане на предвидените в ЗАНН
срокове. Излагат се доводи относно лаконично описание на нарушение. Моли да се отмени
обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, не се явява и
процесуален представител. Последния е депозирал становище по същество. Моли да се даде
ход на делото в негово отсъствие, като обжалваното НП бъде отменено.
Въззиваемата страна – редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание,
взема становище по жалбата, представя: декларация, снимков материал и копие от Заповед
на министъра на вътрешните работи за упълномощаване на длъжностни лица да издават
наказателни постановления по ЗДвП, които са били в сила към момента на издаване на
наказателното постановление.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените
1
доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено
от фактическа страна следното :
По съществото на жалба:
Разгледана по същество - жалба е неоснователна и не са налице основания за отмяна на
издаденото НП.
В производството е установено, че на 26.08.2022 г. в 20:05 ч., жалбоподателя е управлявал
лек автомобил "Ауди" с рег. ********, в гр.София, по бул. Никола Вапцаров, с посока на
движение от бул. Пейо Яворово към бул. Черни връх. При ограничение на скоростта за
населено място от 50 км/ч, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи със 128
км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка при измерване на
скорост и същата се зачита като 124 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство
- мобилна система за видеонаблюдениеCC CORDON M2 MD 1197, записваща дача, час,
място, скорост и регистрационен номер.
След извършване на справка за собствеността на автомобила е изпратена призовка на
собственика му да се яви в сградата на ОПП СДВР за съставяне на АУАН. На 02.12.2022 г.
жалбоподателя се е явил лично и е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която е
посочил, че лично е шофирал процесния автомобил.
При така изложената фактическа обстановка на жалбоподателя бил съставен АУАН №
129159 от 02.12.2022 г., а въз основа на него и процесното НП.
Съдът приема от правна страна, че както АУАН, така и НП са издадени в съответствие с
процесуалните правила, съобразени са с разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН, НП е издадено от компетентния орган и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. НП е
издадено от. началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция" – СДВР. От приетата по
делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи е видно, че
правомощия по издаване на наказателни постановления за нарушения по ЗДвП са
предоставени на началника и заместник-началника на Отдел "Пътна полиция", на
началниците на сектори в ОПП и началника на група "Административнонаказателна
дейност" в ОПП.
В случая срокът за съставяне на АУАН е от установяване на нарушителя, което е станало с
подаване на декларация от ползвателя на автомобила на 02.12.2022 г. в която посочил, че
той е управлявал заснетото МПС на съответната дата. Като този довод идва да обори
твърденията заложени в жалбата, че АУАН е съставен след изтичане на предвидения в чл.34
ЗАНН срок. От събраните по делото доказателства съдът приема за установена изправността
на техническото средство към момента на установяване на нарушението и то е от групата
"одобрен тип" устройства за измерване. Тъй като нарушението е извършено в населено
място позволената скорост за движение не може да бъде по-висока от 50 км. /ч. По
приложението на материалния закон съдът приема, че от доказателствата по делото
безспорно се установява, че жалбоподателя е нарушил правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
тъй като е управлявал МПС със скорост от 124 км. /ч, при ограничение от 50 км. ч., като
2
нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, като движейки се с превишена
скорост много добре съзнавал, че извършва закононарушение. Неоснователен е довода, че
не е доказано нарушението, тъй като видно от снимковия материал лекият автомобил е
заснет като единствено МПС на пътното платно към момента на отчитане на скоростта и
липсват други МПС.
Относно наказанието съдът намира, че предвид точно фиксирания размер на наказанието в
санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП (към момента на деянието) за
превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата
се увеличава с 50 лв. са определени правилно. Разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП регламентира
позволената скорост, с която, водачите следва да се съобразяват при шофиране на МПС в
населено място, която е 50 км в час. В конкретния случаи чрез камера, одобрена и
преминала съответните технически проверки, е установено, че водачът на МПС се е движил
със 124 км. /ч. в населено място при ограничение от 50 км/ч. Нарушението е заснето на
26.08.2022 г., в 20: 05ч. и жалбоподателя е попълнил декларация, че е управлявал
процесното МПС на тази дата. За това нарушение му е наложено съответното фиксирано в
чл. 185, ал. 1, т. 6 от ЗДвП наказание глоба в размер от 900 /деветстотин / лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Съдът не дължи произнасяне по разноски по делото, тъй като такова искане на е било
сторено от страните по делото.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
Потвърждава НП № 22-4332-027118/21.12.2022г. издадено от начални група към СДВР
отдел ПП с което на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП глоба в размер от 900
/деветстотин / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд гр.София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3