Решение по дело №675/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2020г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 ХХХVI – ти състав

На двадесет и осми май                                                               две хиляди и двадесета година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

 

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. №675 по описа за 2020 година, установи следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

   Образувано е по жалба на Ю.Б.М., с ЕИК: **********,*** против Наказателно постановление № 481856-F525074/03.12.2019г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 700 лева, за нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

В жалбата се посочва, че в случая неясно било дали е наказан жалбоподателят като физическо лице или представляваното от него ДЗЗД предвид обстоятелството, че приложената санкция по своя размер касае приложима имуществена санкция на юридическо лице, а не на физическо такова. С оглед на изложеното се моли за отмяна на издаденото НП, евентуално за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН или за намаляване на размера на наложената санкция до законоустановения минимум от 100 лева.

В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът, редовно призован се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата изцяло на заявените в нея основания.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – ТД на НАП – гр. Варна главен юрисконсулт А.моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, като посочва, че доколкото жалбоподателят е един от представителите на ДЗЗД, то правилно е била реализирана именно неговата отговорност за установеното нарушение.

След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На 05.11.2019 година служители на НАП и в частност св. В.Н.И. извършила оперативна проверка на търговски обект по смисъла на § 1. т. 41 от ДР на ЗДДС, а именно специализиран магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 6, стопанисван от ДЗЗД „Кебуп 3“ с управител и представляващ Ю.Б.М..

При проверката било установено, че на 05.11.2019 г. М. като управител и представляващ ДЗЗД не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, тъй като св. И. е извършил плащане на сумата от 4.80 лева за 1.6 кг. пилешки бутчета, за което не бил издаден съответен касов бон.

С оглед установеното при проверката, бил издаден АУАН, а впоследствие административнонаказващият орган приел от правна страна, че са били нарушени разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, като нарушението било извършено за първи път.

Гореизложената фактическа обстановка се установи по ясен и недвусмислен начин от показанията на св. В.Н.И. – актосъставител, както и от всички налични по преписката писмени доказателства между които не съществуват никакви противоречия.

При така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от процесуално легитимирано лице (наказаното юридическо лице) и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

 Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

 В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.

Съгласно разпоредбата на чл. 279, ал.1 от ДОПК актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице какъвто в случая се явява Началника на отдел. Съобразно чл. 7, ал.1, т.4 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) орган по приходите е и служителят, заемащ длъжност "инспектор по приходите". Актът, въз основа на който е издадено обжалваното НП е съставен от свидетеля В.Н.И., заемащ длъжност „инспектор по приходите“, с оглед на което съдът намира, че същата е била компетентна да състави процесния АУАН.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Фактическото описание на вмененото на жалбоподателя на нарушение е описано точно и ясно, както в АУАН, така и в НП, като посочената от АНО правна квалификация съответства на фактическото описание.

 В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, като за пълнота съдът следва да отбележи, че на жалбоподателя са били предоставени всички предвидени в закона процесуални възможности да изрази възраженията си, свързани със съставените АУАН и НП.

 По отношение вмененото нарушение, съдът намира следното:

           Съгласно чл.118,ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, като получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

В ал.4 на чл. 118 от ЗДДС

 е предвидено, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Именно в тази връзка е издадена Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съгласно чл.3,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно разпоредбата на чл.25,ал.1 от Наредбата, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: по чл.3,ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3,ал.1. Съгласно чл.25,ал.3 от Наредбата фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

От анализа на цитираните разпоредби следва извод, че в момента на извършване на плащането, продавачът следва да издаде фискален касов бон.

Неизпълнението на задължението за издаване на фискален бон или касова бележка при извършване на плащането подлежи на санкция, която е разписана в чл.185 от ЗДДС – глоба за физическите лица в размер от 100 лв. до 500 лева.

В настоящия случай е безспорно установено по делото, че търговецът на 05.11.2019г. е продал 1.6 кг. пилешки бутчета, без да издаде касова бележка, с което е осъществил фактическия състав на вмененото му нарушение.

По делото не се твърди и не се установява наличието на обстоятелства, които да изключват задължението на търговеца да издаде касова бележка, поради което санкцията му е била наложена законосъобразно.

Незаконосъобразно е бил определен единствено размерът на приложимата в случая санкция, а именно глоба в размер на 700 лева, тъй като такъв не е предвиден в закона при санкциониране на физическо лице какъвто се явява процесният случай. Поради посоченото съдът намира, че следва да измени наказателното постановление като наложи санкция в размер на 100 лева за допуснатото нарушение, предвид обстоятелството че се касае за първо нарушение от съответния вид.

Възраженията на защитата, че в случая не ставало ясно дали санкционирано е ДЗЗД, а не физическото лице, съдът намира за неоснователни предвид обстоятелството, че ДЗЗД не е самостоятелно юридическо лице, като за неговите действия и/или задължения отговаря всеки от съдружниците му, какъвто в случая се явява и жалбоподателят М..

Съдът намира, че в настоящия случай не са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН въпреки твърденията в посочения смисъл от представителя на жалбоподателя.

 За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбите на чл.3,ал.1 и чл.25,ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ са част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат оборота на пари и документи съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не може да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба.

Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено в посочения смисъл. 

Доколкото във въззивното производство нито една от страните не е направила искане за присъждане на разноски, съдът не следва да се произнася в този смисъл.

 Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

   ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 481856-F525074/03.12.2019г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на Ю.Б.М. е наложена „глоба” в размер на 700 лева, за нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ., като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 100 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: