РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№
1228
гр.Пловдив, 27. 06 . 2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на четиринадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№ 628/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното :
С.Р.К.,***, представляван от адв.С.П.обжалва
изричен отказ на Началник сектор Пътна полиция при ОД МВР – Пловдив,
обективиран в писмено уведомление изх.№ 103000-2535/07.02.2022г.
Делото е образувано против мълчалив
отказ за ново произнасяне по молба вх.№ 103000-20596/06.08.2021г. при спазване
задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в
Решение № 2562/21.12.2021г., постановено по адм.д.№ 2749/2021г. на АС-Пловдив. На
жалбоподателя е указано, че при неизпълнение на влязло в сила съдебно решение
заинтересованото лице може да търси защита по реда на чл.306 и сл. от АПК, а не
посредством обжалване на мълчалив отказ, като при представяне на преписката се
установи, че е налице изрично произнасяне – писмо УРИ №
103000-2553/07.02.2022г., което не е връчено на оспорващото лице към момента на
подаване на жалбата против мълчалив отказ. Предвид изричното произнасяне, на
жалбоподателя бе указано да заяви дали поддържа жалбата като насочена против
изричния отказ /л.32/ и с молба от 14.04.2022г. /л.35/ бе уточнено, че жалбата
се поддържа против изричния отказ на Началник сектор Пътна полиция от
07.02.2022г.
- В ход по същество е поискано да
бъде отменен отказа за признаване на категория „С” в издаденото свидетелство за
управление на МПС, тъй като е незаконосъобразен и немотивиран. Заявена е
претенция за присъждане на направените разноски. В писмени съображения се
поддържа, че според Уверение /справка/ № 37/29.03.2018г. от ПОУ Староосколско училище
ДОСААФ Русия с превод, жалбоподателят е преминал обучение в същото – курсове за
подготовка на шофьори на транспортни средства категория „С” от 14 септември
1981г. до 25 март 1982г. В представената Екзаменационна карточка на водителя на
името на С.К.е отбелязано, че жалбоподателят се е обучавал за придобиване на
категория „С”. Представено е Свидетелство серия УП № 270821 на името на К..
Видно от справка „АНД” е призната единствено категория „А” и „В”. С молбата от
06.08.2021г. до Началник Сектор Пътна полиция при ОД МВР – Пловдив е поискано
от К. да му бъде призната придобитата категория „С” и след медицински изследвания
да му бъде издадено СУМПС за категория „С”, каквато не се отрича, че не е
призната и за която категория не му е издадено СУМПС. В отказ изх. номер от
07.02.2022г. е посочено единствено, че признаването и подмяната на чуждестранни
свидетелства за управление на МПС е регламентирано в ЗДв.П и Наредба №
I-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите
и тяхната дисциплина и придобитата в чужбина категория за управление на МПС
може да бъде призната единствено при условие, че фигурира в издадено
чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС и такова СУМПС бъде
подменено за българско при определените законови изисквания. Според
административния орган такава подмяна е била извършена и е било издадено
българско СУМПС, като са признати категории „А” и „В”. Счита се, че отсъства
произнасяне по същество на искането – да бъде призната категория „С” и бъде
издадено ново българско СУМПС от категория „С”. Посоченото води до
немотивираност на отказа, като липсата на мотиви е съществен порок на
административния акт, който води до неговата незаконосъобразност. Поддържа се и
неправилност на отказа с позоваване на чл.161 ЗДв.П и е заявено, че в случая
жалбоподателят е подал молба за издаване на българско свидетелство за
управление на МПС от категория „С”, тъй като притежава Свидетелство серия ХП №
270821 с придобита категория „С”, издадено от СССР. Цитирани са нормата на
чл.162 ал.4 ЗДв.П и чл.12 ал.1 т.4 вр. с чл.17 от Наредба № I-157/01.10.2002г. с твърдение, че е признато
свидетелство за управление на МПС № АБИ 276101 от 21.07.1982г., издадено от
СССР за българско такова за категории А и В, но неправилно и необосновано е
отказано издаване на СУМПС за категория С. Предвид изложените съображения е
поискана отмяна на отказа с връщане преписката на Началник сектор Пътна полиция
при ОД МВР – Пловдив.
- С представяне на преписката /л.13
и сл./ Началникът на сектор Пътна полиция при ОД МВР – Пловдив поддържа, че
съгласно указанията в Решение № 2562/21.12.2021г. по адм.д.№ 2749/2021г., е
изготвено писмо УРИ № 103000-2535/07.02.2022г. Счита се, че отказът за
признаване на категория е законосъобразен. Заявено е, че признаването и
подмяната на чуждестранни свидетелства за управление на МПС е регламентирана в
ЗДв.П и Наредба № I-157/01.10.2002г., като е цитирана разпоредбата на чл.17
ал.1 от наредбата. Посочено е, че в молбата на С.К.е изложено, че е преминал
курс за водач на МПС от категория С в периода от 14.09.1981г. до 25.03.1982г. в
Русия и след положен успешно изпит му е било издадено Свидетелство Серия ХП №
270821 с придобита категория „С”. Русия е страна ратифицирала Конвенцията за
движение по пътищата и попада в хипотезата на чл.17 ал.1 т.1 от наредбата и
съгл. чл.17 ал.2 от наредбата, подмяната на свидетелството по ал.1 т.1 и 2 се
извършва въз основа на представено чуждестранно свидетелство за управление на
МПС и документите по чл.13 ал.1 т.1, 3, 4, 6 и 7. Според административният
орган - Свидетелство Серия ХП № 270821 не представлява свидетелство за
управление на МПС, а свидетелство, че лицето е преминало обучение в програма за
подготовка на водачи на автомобили от трети клас, тъй като в края на втората страница
на Свидетелство Серия ХП № 270821 с печатни букви е напечатан текст „Документом
на право управления автомобилем не служит”, в превод – „Не служи като документ
за право на управление на автомобил”. Тоест, с посоченото свидетелство не може
да се управлява автомобил, а то единствено удостоверява, че е преминато
обучение. В тази вр. – компетентен орган по издаване на свидетелства за
управление на МПС в СССР за периода, в който С.К.е преминал обучение – 1981г.-
1982г., е бил „ГАИ” при „МВД” – Държавна автомобилна инспекция при Министерство
на вътрешните работи. В свидетелствата за управление на МПС, издадени от
компетентните органи на СССР за посочения период следва да присъства с печатни
букви наименованието на документа – „Водительское удостоверение”, „Permis De
Conduire”. В тази вр. се поддържа, че представеното от жалбоподателя свидетелство
Серия ХП № 270821 е издадено от ДОСААФ, СССР и в документа не фигурира
напечатан текст с наименование, че документа представлява свидетелство за
управление на МПС. Ответникът се позовава на Приложение № 6 към Конвенцията за
движение по пътищата /Виена, 1968г./ и счита, че Свидетелство Серия ХП № 270821
не представлява свидетелство за управление на МПС и не отговаря на изискванията
на приложение № 6 от Конвенцията. Придобитата в чужбина категория за управление
на МПС може да бъде призната при условие, че фигурира в издадено чуждестранно
национално свидетелство за управление на МПС и това СУМПС бъде подменено за
българско такова при определените законови изисквания. С арг. от чл.17 ал.15
т.2 от наредбата е посочено, че е установено посредством справка, че към
момента К. притежава валидно СУМПС № *********, изд. на 01.06.2020г. от ОД МВР
– Пловдив, валидно до 01.06.2030г.
1. Ответникът заяви, че изричния отказ
в писменото уведомление от 07.02.2022г. не е връчен към дата на подаване на
жалбата /л.13/, поради което предвид уточнението относно оспорван акт, жалбата
се приема за допустима. Обжалван е неблагоприятен акт от лице – заявител в
административното производство.
В писмено уведомление УРИ №
103000-2535/07.02.2022г. /л.26, 27/ е посочено, че същото се издава в
изпълнение на указания в Решение № 2562/21.12.2021г. по адм.д.№ 2749/2021г., АС
– Пловдив. Предмет на съдебно оспорване по посоченото дело е бил отказ да бъде
призната категория „С“ и да бъде издадено свидетелство за управление на моторно
превозно средство, обективиран в писмо изх. № 103000-23310/16.09.2021г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Пловдив /л.24/. Отказът е по молба вх. №
103000-20596/06.08.2021г. на С.К.до Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
– Пловдив за признаване на придобита категория „С“ и издаване на СУМПС, след
преминаване на медицински изследвания. Към
молбата са представени заверени копия от : уверение в превод; картотека на
водач; свидетелство серия ХП № 270821 и справка № 1846. АС – Пловдив приел, че
: „В случая, жалбоподателят е поискал издаване на българско свидетелство за
управление на МПС за категория „С“ чрез признаване на свидетелство серия ХП №
270821/27.03.1982г., издадено от ДОСААФ, СССР. По това именно заявление
ответният административен орган е формирал отказ за издаване на свидетелство за
управление на МПС за категория „С“, във основа на единствения мотив, че на
заявителя вече е била извършена подмяна на свидетелство за управление на МПС №
АБИ 276101 от 21.07.1982г., издадено от СССР, като било издадено СУМПС №
1203709 – български образец за категории „А“ и „В“. Съпоставката на серийният
номер и датата на издаване на посочените СУМПС без съмнение обосновават извод,
че административният орган въобще не е взел отношение по представените към
заявлението документи. Не е установил за едно и също СУМПС ли иде реч, или
заявителят се позовава на друг документ, от който се стреми да черпи права на
собствено основание. Ответникът не е изложил и мотиви на кои изисквания на
Конвенцията не отговаря представеното чуждестранно свидетелство за управление
на МПС № 270821/27.03.1982г. Респективно не е установил същото да е издадено от
държава, която не е договаряща страна по Конвенцията. Не са изложени
съображения за това спазени ли са изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредба №
I-157 от 01.10.2002 г. и представени ли са били към заявлението всички
изискуеми документи, нито са обосновани констатации в обратната насока.”.
2. Към молба вх.№ №
103000-20596/06.08.2021г. на С.К.до Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
– Пловдив /л.15 и сл./ са били приложени заверени копия на : Уверение и копие
от същото в превод; картотека на водач; Свидетелство серия ХП № 270821; справка
№ 1846. В хода на настоящото дело са представени официални преводи от руски на
български език на документите, приложени към молбата на С.К.за признаване
придобита категория „С” и издаване на СУМПС с категория „С”: - Справка № 1846
/л.51, 52/ представлява Приложение № 10 към инструкция „За реда за провеждане
на медицински прегледи на лица, желаещи да получат свидетелство за управление
на моторни превозни средства и градски електротранспорт, и за прегледи на
водачи на превозни средства”, Поликлиника № 1 с печат на Поликлиника №1 на
гр.Стари Оскол, като медицински преглед е извършен на 19.08.1981г., а
заключение не е попълнено; -
Удостоверение Серия ХП № 270821 е от 27 март 1982г. и издадено от Автошкола в
Стари Оскол /”Всесъюзно, наградено с орден „Червено знаме”, Доброволно
дружество за подпомагане на армията, авиацията и флота”/, а според съдържанието
му – същото е издадено на С.К.в уверение на това, че в период от 14 септември
1982г. до 25 март 1982г. той е преминал обучение по програма за обучение на
шофьор 3-ти клас и на заключителен изпит съгласно протокол № 39 от 25 март
1982г. е получил оценки : 1. МПС /устройство, техническо обслужване/ - основа
на експлоатация – добър; 2. Правила за движение по улиците на градовете,
населените место и пътищата по СССР – добър.; 3. Управление на автомобил –
добър и е присъдена квалификация на шофьор трета класа и издадено от Държавната автомобилна инспекция удостоверение №
687822, вкл. е вписано - „Настоящото удостоверение не се явява документ за управление на
МПС.”, л.54; - изпитна карта на водача удостоверява направения медицински
преглед в поликлиника № 1 на гр. Стари Оскол, удостоверение № 1846 и преминато
обучение за шофьор от категория С в автошколата в Стари Оскол – „Получи
удостоверение № 270821, вкл. изпит за издаване на шофьорска книжка, категория
на МПС : А, С. В изпитната карта на водача като забележка е отразено, че се
съхранява от водача и се представя от него на пътната полиция при подмяна на
свидетелството за управление на МПС и получаване на дубликат. В „Издадени
удостоверения” е посочено : категория С, Серия АБЖ, № 687822, Сериен № на талон
за предупреждения : АБМ, дата на издаване 27.08.1982г. Към молбата е било
представено и Уверение за преминатото обучение в Староосколската автошкола на
ДОСААФ - курсове за подготовка на шофьори на транспортни средства, категория „С”
от 14 септември 1981г. до 25 март 1982г. /л.16/.
В писменото уведомление от 07.02.2022г.
на Началник сектор Пътна полиция при ОД МВР-Пловдив е вписано съдебното решение
на АС-Пловдив, с което съдът отменя отказ от 16.09.2021г. по молба вх. № 103000-20596/06.08.2021г.
на С.К.да бъде призната категория „С“ и да бъде издадено свидетелство за
управление на моторно превозно средство, обективиран в писмо изх. №
103000-23310/16.09.2021г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
Пловдив и преписката по молба вх. № 103000-20596/06.08.2021г. е върната на Началник
на сектор „Пътна полиция“ за ново произнасяне при спазване задължителните
указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Макар в текста на
писмото от 07.02.2022г. да не е отразено, че административният орган издава
отказ по молбата от 06.08.2021г. на С..К., съдържанието в цялост и последицата
на писменото уведомление обосновават извод, че по същността си е отказ.
Съобрази се, че не наименованието, а съдържанието и последиците квалифицират
акта като индивидуален административен акт.
Отказът е мотивиран с документите към
молбата и приложимите норми : В молбата на С.К.е изложено, че е преминал курс
за водач на МПС от категория „С” в периода от 14.09.1981г. до 25.03.1982г. в
Русия и след положен успешно изпит му е било издадено Свидетелство Серия ХП №
270821 с придобита категория „С”. Русия е страна ратифицирала Конвенцията за
движение по пътищата и попада в хипотезата на чл.17 ал.1 т.1 от наредбата и
съгл. чл.17 ал.2 от наредбата, подмяната на свидетелството по ал.1 т.1 и 2 се
извършва въз основа на представено чуждестранно свидетелство за управление на
МПС и документите по чл.13 ал.1 т.1, 3, 4, 6 и 7. Според административният
орган - Свидетелство Серия ХП № 270821 не представлява свидетелство за
управление на МПС, а свидетелство, че лицето е преминало обучение в програма за
подготовка на водачи на автомобили от трети клас, тъй като в края на втората
страница на Свидетелство Серия ХП № 270821 с печатни букви е напечатан текст
„Документом на право управления автомобилем не служит”, в превод – „Не служи
като документ за право на управление на автомобил”. Тоест, с посоченото
свидетелство не може да се управлява автомобил, а то единствено удостоверява, че
е преминато обучение. В тази вр. – компетентен орган по издаване на
свидетелства за управление на МПС в СССР за периода, в който С.К.е преминал
обучение – 1981г.- 1982г., е бил „ГАИ” при „МВД” – Държавна автомобилна
инспекция при Министерство на вътрешните работи. В свидетелствата за управление
на МПС, издадени от компетентните органи на СССР за посочения период следва да
присъства с печатни букви наименованието на документа – „Водительское
удостоверение”, „Permis De Conduire”. Представеното от жалбоподателя свидетелство
Серия ХП № 270821 е издадено от ДОСААФ, СССР и в документа не фигурира
напечатан текст с наименование, че документа представлява свидетелство за
управление на МПС. Ответникът се позовава на Приложение № 6 към Конвенцията за
движение по пътищата /Виена, 1968г./ и счита, че Свидетелство Серия ХП № 270821
не представлява свидетелство за управление на МПС и не отговаря на изискванията
на приложение № 6 от Конвенцията. Придобитата в чужбина категория за управление
на МПС може да бъде призната при условие, че фигурира в издадено чуждестранно
национално свидетелство за управление на МПС и това СУМПС бъде подменено за
българско такова при определените законови изисквания. С арг. от чл.17 ал.15
т.2 от наредбата е посочено, че е установено посредством справка, че към
момента К. притежава валидно СУМПС № *********, изд. на 01.06.2020г., издадено
от ОД МВР – Пловдив, валидно до 01.06.2030г.
3. Съгласно чл.
161 т.1 ЗДв.П : „Свидетелство за управление на моторно превозно
средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република
България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата,
в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по
пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към
конвенцията.”. Административният орган правилно е посочил, че Русия е
ратифицирала Конвенцията за движение по пътищата от 1968г. Според чл.162 ал.4
ЗДв.П : „Чуждестранно национално свидетелство за управление на моторно превозно
средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, се
заменя с българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако
държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и
свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията.”. Конвенцията
за движение по пътищата /Виена, 08.11.1968г./ е ратифицирана от Република
България с Указ № 1457 от 15.08.1978г. на Държавния съвет на Народна Република
България /обн. в ДВ бр. 66/1978г./ и е в сила за Република България от
28.12.1979г. От ратифицирането на Конвенцията до датата на издаване на
обжалвания административен акт са налице изменения на Конвенцията, като по
отношение на Приложение № 6 от Конвенцията има изменение с акт TRANS. WP.
1/2003/1/Rev. 4 от 23.04.2004г., по отношение на което изменение няма данни
Република България да е направила декларации или резерви. В съответствие с
измененията на чл. 43 § 1 от Конвенцията, договарящите страни издават
национални свидетелства за управление в съответствие с новите изисквания на
Приложение № 6 най-късно 5 години след влизането им в сила или от 29.03.2011 г.
Съгласно измененият чл. 41, § 2, приложим от 29.03.2011г., с оглед на визирания
в чл. 43, § 1 срок, договарящите страни ще признават всяко национално
свидетелство, издадено в съответствие с разпоредбите на Приложение 6. Член 5,
ал. 4 от Конституцията на Република България предвижда непосредствено включване
на нормите на международните договори като съставна част от вътрешното право на
Република България и предимство за тях пред нормите на вътрешното законодателство,
които им противоречат. Международните договори представляват двустранни и
многостранни международни споразумения, сключени между държави с участие на
Република България и регулирани от международното право, независимо от тяхната
форма и наименование /договори, пактове, съглашения, протоколи и др./. Конвенцията
за движението по пътищата е ратифицирана през 1978г. при действието на
Конституцията на Народна Република България /отм., ДВ бр. 56 от 13.07.1991г., в
сила от 16.07.1991г./, като при съществуващия при ратификацията й ред
обнародването не е било задължително. Съгласно Решение № 7 от 02.07.1992г. по
к. д. № 6/1992г. на Конституционния съд на Република България, международните
договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България, но необнародвани
в "Държавен вестник", не са част от вътрешното право на страната,
освен ако са приети и ратифицирани преди сега действащата Конституция и по
съществуващия при ратификацията им ред обнародването им не е било задължително.
В мотивите на посоченото решение изрично е прието, че при необнародване
правните субекти не са длъжни да се съобразяват с международните договори и да
ги спазват. Държавата и нейните органи обаче не се освобождават от задължението
да направят необходимото за включването на международните договори във
вътрешното право и за изпълнение на съдържащите се в тях правни норми. Съгласно
чл. 24 от Виенската конвенция за правото на договорите договорът влиза в сила
по реда и на датата, предвидени в самия договор или съгласувани между участващите
в преговорите държави. С оглед нормативната уредба и даденото от
Конституционния съд тълкуване, органът – ответник в настоящото производство не
се е позовал на чл. 162 ал. 4 ЗДв.П, за да откаже заявеното искане от
жалбоподателя, а е обосновал отказа със съдържанието на представената към
молбата документация. Правилно е посочено, че по отношение на Русия, предвид
приложената към молбата документация, случаят е в обхвата на чл.
17 ал.1 т.1 от Наредба № I-157 от
1.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина : „Признаване
и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС се
допуска, ако: 1. (доп. – ДВ, бр. 52 от 2017 г.) страната, издала
съответното свидетелство, е подписала и ратифицирала Конвенцията за движението по пътищата
(Виена, 1968 г.) и свидетелството отговаря на приложение № 6 към конвенцията;”.
Несъответно на представената с молбата документация и наличието на валидно
СУМПС по отношение жалбоподателя е позоваването на чл.17 ал.15 т.2 от
наредбата, тъй като административният орган не е посочил за какви категории МПС
е издадено валидното СУМПС, а молбата касае категория „С”. Това не повлиява на
преценката за законосъобразност на отказа, тъй като са налице други
съображения, обосноваващи резултата от искането с молбата на С.К..
Изводът за съдържанието на
Свидетелство Серия ХП № 270821, направен в писмото-отказ се потвърждава от
официалния превод от руски на български език на конкретния документ. Както бе
посочено по-горе, в превода на Свидетелство Серия ХП № 270821 е вписан текст „Настоящото
удостоверение не се явява документ за управление на МПС.”, л.54. Официалният
превод на този документ отрича възможност заявителят да се позовава на същия с
искане за признаване на придобита категория и издаване на „СУМПС с категория
„С”. Дори да бъде възприето, че Свидетелство Серия ХП № 270821 представлява
свидетелство за управление на МПС - в съответствие със съдържанието на Приложение
№ 6 към Конвенцията за движение по пътищата, административният орган е посочил,
че в Свидетелство Серия ХП № 270821 отсъства заглавието на френски език
"Permis de conduire" – съгл. т.2 от Приложение 6 : „Свидетелството се
издава на езика или езиците, определени от компетентните органи, които издават
или на които е поръчано да издадат този документ; въпреки това на него е
написано на френски език "Permis de conduire", което може да бъде
съпроводено или не с названието на другия език или езици, а също така с името
и/или отличителния знак на страната, в която е издадено свидетелството.”.
Предвид съдържанието на Свидетелство
Серия ХП № 270821 в официален превод следва извод, че документът не
представлява чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС и това е
било достатъчно основание молбата да не бъде удовлетворена. Предвид изложеното
следва извод за законосъобразност на отказа.
Извън това се съобрази, че в
писмото-отказ е посочено - компетентен орган по издаване на свидетелства за
управление на МПС в СССР за периода, в който С.К.е преминал обучение – 1981г.-
1982г., е бил „ГАИ” при „МВД” – Държавна автомобилна инспекция при Министерство
на вътрешните работи. В тази вр. – в Удостоверение Серия ХП № 270821 е вписано
- Присъдена е квалификация на шофьор трета класа и издадено от Държавната
автомобилна инспекция удостоверение № 687822, а в изпитна карта на водача е
отразено „Издадени удостоверения” : категория С, Серия АБЖ, № 687822. Жалбоподателят
не е представил издаденото от Държавната автомобилна инспекция удостоверение №
687822, за да може да бъде преценено от административния орган дали
представлява чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС от
категория „С”. При наличие на този документ и при доказване на връзка между квалификация
на шофьор трета класа и категория „С”,
няма пречка данните да бъдат представени с друга молба на Началник сектор Пътна
полиция при ОД МВР – Пловдив.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на С.Р.К.,***, против
отказ на Началник сектор Пътна полиция при ОД МВР – Пловдив, обективиран в
писмено уведомление изх.№ 103000-2535/07.02.2022г.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :