Решение по НАХД №115/2023 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 28
Дата: 18 февруари 2025 г. (в сила от 5 юни 2025 г.)
Съдия: Даниела Христова Вълева
Дело: 20233120200115
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Девня, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И.ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20233120200115 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания и е образувано по жалба на
“Милки Груп Био”ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Методи Попов” N 22А, ЕИК: *********, представлявано от П. Д. П.а, ЕГН:
**********, чрез адв. Св. Ж. против Наказателно постановление N
209/2021/2022 г., издадено на 09.03.2022 г. от Директора на Териториална
дирекция „Митница Варна“ в Агенция „Митници“, с което на дружеството за
нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците, на основание чл. 234
ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в
размер на 2 732, 10 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите
публични държавни вземания.
Въззивникът намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Счита, че е наказан
при липса на основания за това, като твърди, че е извършил тарифирането на
стоките правилно. Оспорва заключението на ЦМЛ, въз основа на което е
достигнат извода за неправилно деклариран тарифен код, а оттам и за
частично избягване на митните сборове, респ. за митническа измама. Сочи, че
митническата лаборатория не разполага с акредитация за извършване на
изследването чрез пенетрометър /с което твърди текстуриране на мазнината/ и
понеже липсва нормативно призната методология си е разработила своя
1
методология - РАП - работна аналитична процедура, която не е нито научно,
нито правно утвърдена, поради което не може да служи като средство за
доказване на резултати. Сочи, че митническите органи са разширили обхвата
на правилата за тарифиране на стоките, като са добавили допълнителен
критерий за класирането на процесната стока в позиция 1517 т. нар.
„текстуриране“. На тези основания претендира цялостна отмяна на
обжалваното наказателно постановление и претендира разноски.
В с.з., въззивникът се представлява от редовно упълномощен
процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата на
основанията, посочени в нея, които допълва с аргумент за липса на
доказателства за проследимост на пробите, взети от процесната стока и
изследваните в ЦМЛ.
Въззиваемата страна Митница Варна, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата като неоснователна. Последният счита, че от
събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал безспорно
се установява извършването на митническо нарушение, че
административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана
правилно, поради което моли съда да потвърди издаденото наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна.
РП - Варна, редовно уведомена за делото, не изпраща представител за
участие в него.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.02.2021 г. на Пристанище Варна - Запад пристигнал контейнер
№EISU 3933782, натоварен с общо бруто тегло 23 421, 08 кг. „естерифицирана
палмова мазнина, APICON NH M01, /заместител на какаово масло/“ с
получател въззивника „МИЛКИ ГРУП БИО“ЕАД. За същата на 15.02.2021 г. в
Митнически пункт „Варна – Запад“ била подадена митническа декларация за
поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ № 21 BG
002002044950 R 6. Стоката била декларирана с код по Тарик **********,
ставка на митото в размер на 10, 90 %, въз основа на което били заплатени
държавни вземания в размер на 4 865, 99 лв. мито и 10 009, 54 лв. ДДС.
На 17.02.2021 г. от така декларираната стока с ЕАД № 21 BG
002002044950 R 6 била иззета проба, изпратена в ЦМЛ - София, където
изготвили експертиза № 06 _ 22.02.2021/29.09.2021 г. Съгласно заключението
на същата, анализираното представлява твърда, непластична, бяла маслена
маса /при температура на пробата 25°С/, с хомогенна гладка структура, без
2
видими кристали, неутрален мирис. Същата представлява препарат, съставен
от смес от растителни мазнини или техни фракции, дори и химически
модифицирани, с добавен сорбитанов емулгатор.
Въз основа на заключението на МЛЕ е изготвено становище на
Дирекция „Митническа дейност и методология“, съгласно което въз основа
правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид
Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и
кодиране на стоките за позиция 1517, стока с гореописаните обективни
характеристики се класира в код 15179099 на КН, различен от декларирания,
като предвид състава, приложимият ТАРИК код е **********. Декларираният
в митническата декларация код от позиция 1516 на КН не бил коректен, тъй
като от тази позиция се изключват мазнините, маслата или техните фракции,
хедрогенирани, интерстерифицирани, преестерифицирани или елайдирани,
ако в процеса на модификацията участват повече от една мазнина или масло.
Анализираната стока обаче представлява препарат - смес от растителни
мазнини или техни фракции, дори и химически модифицирани, с добавен
сорбитанов емулгатор, в качеството на модификатор на кристалната
структура, като са идентифицирани триглицериди, характерни за смес на
палмова и палмистова мазнини. Претърпяната допълнителна обработка е
недопустима за позиция 1516.
С оглед на така установеното е достигнат извод за осъществено от
„МИЛКИ ГРУП БИО“ЕАД митническо нарушение, покриващо признаците на
състава по чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците, поради което на
13.10.2021 г. до представляващ дружеството била изпратена покана да се яви в
3 - дневен срок в МП „Варна – Запад“ за съставяне на АУАН, като същата била
получена на 18.10.2021 г. Предвид неявяване на 23.10.2021 г. АУАН бил
съставен в негово отсъствие, като впоследствие на 26.11.2021 г. бил предявен
на представляващ. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН не били депозирани
писмени възражения. Административно - наказващият орган приел
констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на
въззивника с издаване на обжалваното наказателно постановление.
В хода на проведеното съдебно следствие приобщени по реда на чл.
283 от НПК са писмените доказателства, приложени към АНП, представени
при предходно разглеждане на делото от друг съдебен състав и пред
касационна инстанция.
В съдебна фаза на първоначалното разглеждане на делото от друг
въвзивен състав е била изготвена СХЕ, заключението на която също е
приобщено към доказателствения материал и от което е видно, че
изследваната от ЦМЛ мазнина е палмово масло, към което е добавено
палмистово масло. Наличието на сорбитан естер не може да се приеме за
3
доказано поради използването на невалидиран и нестандартизиран метод от
неакредитирана лаборатория.
В изпълнение на задължителните указания на касационната
инстанция, настоящия съдебен състав назначи СХЕ по делото въз основа на
писмени данни, доколкото не се установи налична проба за изследване то
процесната стока. Видно от заключението на същата е, че в настоящия случай
не са спазени правилата за вземане на проби и не е гарантирана тяхната
представителност, както и верността на получените въз основа на нейния
анализ резултати. Приложеният от ЦМЛ метод за изпитване РАП_51 е
подходящ, тъй като не може да бъде използван за определяне на
количественото съдържание на сорбитанов естер. В с.з. вещото лице М.
потвърждава констатациите на вещото лице, изготвило СХЕ при предходното
разглеждане на делото от друг съдебен състав, че минималното количество
сорбитанов естер не води до емулгиране на мазнините и за да се установи дали
мазнината е модифицирана следва да е установено количественото
съдържание на емулгатора, а не просто неговото наличие, както в случая е
установено от ЦМЛ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички гласни и писмени доказателства по делото и експертни
заключения. Съвкупността от събраните по делото доказателства не налага
различни от гореизложените фактически изводи, а така приетата за установена
фактическа обстановка не се и оспорва от страна на въззивника. Основните му
възражения касаят вида на внесената стока, респ. правилното й
класифициране в съответните тарифни позиции.
Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на
наложеното административно наказание, прави следните изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез
правния си интерес лице, поради което е приета от съда за разглеждане като
допустима.
Относно компетентния орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 231 от Закона за митниците – Началника на Митница Варна,
овластен с това правомощие от Директора на Агенция „Митници” със Заповед
№ ЗАМ – 1091/32-246841/02.08.2021 г.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
4
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че в АУАН и НП
фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е
процедурата за издаването им, регламентирана в ЗМ и ЗАНН. Описанието на
нарушението, дадено в двата акта, макар и да не съответства напълно на
състава на нарушението по чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ, в достатъчна степен
индивидуализират обвинението, така че правото на защита на
санкционираното юридическо лице не е било засегнато – същият е имал
възможност да разбере, че му се възвежда обвинение за митническа измама,
изразяваща се в избягване на пълно заплащане на митни сборове /мито/ и
частично заплащане на други публични държавни вземания /ДДС/ вследствие
на невярно деклариран тарифен номер на внасяната стока. Възражения за
допуснати нарушения на процесуалните правила не се правят и от въззивника.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт.
Основният спорен въпрос по делото е относно естеството на
внесената стока и в съответствие с това - правилността на извършеното
тарифиране. За да приеме, че въззивникът е избегнал заплащане на част от
митните сборове, административно наказващия орган е счел, че той е
извършил невярно деклариране на тарифния номер на внасяната стока в
позиция с по – малък процент на дължимото мито, вместо в позиция с по –
висока митническа ставка. Становището на митническите органи е
обосновано от резултатите на лабораторното изследване в ЦМЛ, съгласно
което изследваната стока е препарат, съставен от смес от растителни мазнини
или техни фракции, дори и химически модифицирани, с добавен сорбитанов
емулгатор.
Във връзка с възраженията, изложени в жалбата на първо място съдът
ще отбележи, че липсата на акредитация на ЦМЛ да изследва процесния
продукт не води до негодност на извършените изследвания. Според
разпоредбата на чл. 19 т. 8 от Устройствения правилник на Агенция
„Митници“ ЦМЛ е част от специализираната администрация в ЦМУ на
Агенцията. Съгласно чл. 27 т.4 от Устройствения правилник Дирекция „ЦМЛ“
изследва, анализира и идентифицира стоки за нуждите на класирането им в
Комбинираната номенклатура на Европейския съюз. Структурата и
компетенциите на ЦМЛ изрично са уредени с Устройствения правилник на
агенцията, т.е. компетентността й следва по силата на този нормативен акт.
Липсва нормативно изискване лабораторията, създадена въз основа на акт на
МС /ПМС, с което е приет устройствения правилник/, да подлежи на
акредитация. Неминуемо лабораторията е създадена към митническото
учреждение именно за целите на изследването и анализа на иззетите от
5
митническите служители стоки, предвид на което е налице нужната
компетентност. Следователно анализите, които извършва тази лаборатория са
за нуждите на митническия контрол, поради което НП, основано на
експертизата, извършена от нея не може да се определи като
незаконосъобразно само на това основание.
Именно обаче, защото ЦМЛ е част от системата на митническите
органи то нейното заключение не може да се кредитира безрезервно. Това
наложи в хода на съдебното следствие то да бъде проверено от независими от
страните експерти чрез назначаване на СХЕ. Заключенията и на двете
извършени по делото СХЕ съдът кредитира като обективно и компетентно
дадени, доколкото липсват каквито и да било основания да се съмнява в
безпристрастността или познанията на вещите лица. И двете вещи лица,
независимо едно от друго са категорични в заключенията си, че приложената
от ЦМЛ методика не може да установи модификацията на изследваната
мазнина, доколкото не е определено количественото съдържание на
установения в нея емулгатор – сорбитанов естер. Иначе казано, за да се
твърди, че процесният продукт е претърпял допълнителна обработка чрез
текстуриране, трябва да се докаже по - високо съдържание на сорбитанов
естер, което в случая не е установено от ЦМЛ. Нещо повече – в.л. С. с
категоричност заявява, че по делото не е налична информация относно
спазване изискванията на SAMANCTA - процедура SAM 102 “Храни, течни,
висок вискозитет” при вземането на проби от процесната стока, а именно:
“При наличието на различни партиди трябва да се вземат проби от всяка една
поотделно. Обща проба може да бъде образувана само от опаковките от една и
същата партида“. Според вещото лице С. не е налична ясна, точна, пълна,
еднозначна информация и проследимост на пробите, доколкото липсва
информация относно: дата и час на вземане на пробите; план/ метод/
процедура/ стандарт на вземане на пробите; идентификация на партидата, от
която са взети точковите проби; брой и количество на формираните проби;
идентификация на пломбите. Видно от приложените към делото документи,
издадени в процеса на пробовземане - Акт за вземане и разработване на
средна проба № 2155/17.021.2021 г. на „Вилмар Контрол“ ООД и Протокол за
вземане на проба № 23/17.02.2021 г. е, че липсва идентичност в тяхната
идентификация. В първия документ, съставен от сървейор от „Вилмар
Контрол“ООД са описани като взети 5 бр. кутии, поставени в полиетиленови
торби, пломбирани с оловна пломба със знаци, както следва – „VC“ от едната
страна и „3“ от другата, а във втория, съставен от митнически служител са
описани 4 бр. ПЕ торби, запечатани с оловни пломби от „Вилмар контрол“ с
№ 191. В МЛЕ пък получените за изследване проби са описани като 2 бр.
пластмасови кутии, маркирани с етикети на проба и запечатани с оловни
6
пломби №191 и етикет от „Вилмар Контрол“ООД. Освен това, съгласно СХЕ,
допусната от настоящия състав по указания на касационния такъв, периодът
между датата на постъпване на пробата в ЦМЛ /17.02.2021 г./ и датата на
изпитване и издаване на МЛЕ /29.08.2021 г./, както и материала, и вида на
опаковката, начина на съхраняване на пробите могат да се отразят на
характеристиките на продукт, като процесния. Доколкото в настоящия случай
не са налични записи за условията и параметрите на заобикалящата среда
/температура и влажност на въздуха, наличие на пряка слънчева светлина,
температурни амплитуди и др./ по време на манипулирането и съхраняването
на процесната проба, то не може да се даде категоричен отговор дали са
настъпили промени в процесната проба по време на манипулирането и
съхраняването й в ЦМЛ.
При тези изводи на вещите лица по делото съдът приема, че
заключението на ЦМЛ /която, както вече бе посочено не е независима от
страните/ е в значителна степен опровергано, вкл. и досежно извода, че се
касае за смес от мазнини, а не само относно това претърпяла ли е процесната
стока допълнителна модификация чрез т. нар. тектуриране. По делото липсва
проследимост на изследваните проби, поради което не може да се приеме за
безспорно установено, че взетите от процесната стока проби са изследваните
от ЦМЛ такива. В допълнение с това, че са изследвани по нестандартизиран
метод, негоден да установи модифицирането на мазнината, води до
несъмнения извод за необоснованост на извода за осъществено невярно
деклариране, а от там и за извършена митническа измама.
Гореизложените обстоятелства мотивират съда да приеме
обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно от материално
правна страна, а с това и претенцията на въззивника за неговата отмяна за
основателна.
С оглед изхода на делото и претенцията на въззивника, в тежест на
ответната страна - ТД „Митница Варна” следва да бъдат възложени
направените от него разноски, които са в общ размер на 1 880 лева, от които
660 лева заплатено по банков път възнаграждение на един адвокат с начислен
ДДС за въззивна инстанция, 720 лева заплатено по банков път възнаграждение
на един адвокат с начислен ДДС за касационна инстанция и 500 лева депозит
за експертиза. Възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се преценява за неоснователно, тъй като
договореният и заплатен адвокатски хонорар надвишава незначително
определеният минимален размер в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – чл. 18 от същата в редакцията му към момента
на договаряне и заплащане на възнаграждението и е напълно съответен на
фактическата и правна сложност на делото и на обема на извършената от
7
проц. представител работа и адекватен на цената на труда към момента на
заплащането му.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 209/2021/2022 г., издадено
на 09.03.2022 г. от Директора на Териториална дирекция „Митница Варна“ в
Агенция „Митници“, с което на на “МИЛКИ ГРУП БИО”ЕАД, ЕИК
********* за нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците, на
основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от същия закон е наложена
имуществена санкция в размер на 2 732, 10 лева, представляваща 100% от
размера на избегнатите публични държавни вземания.

ОСЪЖДА Териториална дирекция „Митница Варна“ ДА ЗАПЛАТИ
на “МИЛКИ ГРУП БИО”ЕАД, ЕИК ********* гр. София, ул. „Медоти
Попов” N 22А, представлявано от П. Д. П. сумата от 1 880 лева /хиляда
осемстотин и осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски
на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Варна в 14 дневен срок, считано от получаване на уведомленията за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________

8