№ 18935
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110117148 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 59 от А. А. З.
срещу Ц. А. Г. за сумата от 9800,00 лева, представляваща
стойността на разходите за СМР по сключен от ищеца с
Н.А.А. договор за изработка от 28.03.2017г., както и за
сумата от 9800,00 лева, представляваща стойността на
разходите за СМР, по сключен от ищеца с Т.Г.Н. договор
за изработка от 28.03.2017г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
28.03.2022г. до окончателно изплащане на вземането, и с
които суми ответницата се е обогатила за сметка на
ищеца.
Ищецът твърди, че през периода от 2016 г. до 2020 г., с
ответницата са живели във фактическо съжителство в
апартамента на ответницата, находящ се в /АДРЕС/.
1
Посочва, че по време на съжителството си с ответницата,
на 28.03.2017 г. е сключил Договор за изработка, по
силата на който ищецът възложил на Н.А.А.
извършването на шпакловка на тавани с площ 90 кв.м. и
на стени с площ 180 кв.м., както и поставянето на
мазилка на площ от 100 кв.м. Поддържа, че процесната
цена по този договор е платена на два пъти от него – 4900
лева, в момента на сключване на договора и още толкова
на 02.05.2017 г. Посочва, още че отново по време на
съжителството си с ответницата, на 28.03.2017 г. е
сключил Договор за изработка, по силата на който
ищецът възложил на Т.Г.Н. извършването на ръчно
шкурене на тавани с площ 90 кв.м. и на стени с площ 180
кв.м., поставяне на гипсо-картон, както и полагане на
подова замазка. Поддържа, че процесната цена по този
договор е платена на два пъти от него – 4900 лева, в
момента на сключване на договора и още толкова на
26.04.2017 г.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата е депозирала
отговор на исковата молба. Ответницата признава, че е
собственик на процесния апартамент. Признава също, че
е бил правен ремонт в жилището, но твърди, че този
ремонт е бил направен с помощта на майка й и баща й.
Оспорва твърдението на ищеца, последният да е участвал
финансово в извършването на ремонтите, тъй като
същият не е имал постоянна работа. Твърди, че
посочените от ищеца СМР и услуги са извършени в
2
жилището, но в други количества. Прави
правопогасяващо възражение за давност.
В съдебно заседание ищецът А. А. З., редовно призован, не
се явява, представлява се от адвокат М.Р.С., която
поддържа исковите претенции и моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответникът Ц. А. Г., редовно
призован, явява се лично и с адвокат Д. С., който
поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на
чл. 235, ал.2 от ГПК и чл. 12 ГПК приема от фактическа и
правна страна следното:
По отношение на правната квалификация, съдът отчита
съдебната практика. В ТР № 85/2.12.1968 г. се сочи, че
отношенията между собственика и лицето, което е
извършило подобрения в чужд имот, без да е било
обвързано с договор към собственика на имота, когато не
е владелец и не е държател, не е може да се ползва от
разпоредбите на чл. 72 и чл. 74 от ЗС. С решение №
571/14.10.2008г по т.д. № 313/2008г на ВКС, ТК, І Т.О. е
прието, че при извършени от наемател подобрения,
когато в договора за наем не е уговорено за чия сметка са,
съгласно ППВС № 1/1979г, обеднелият разполага с иска
3
по чл. 59 от ЗЗД. Качеството на лицето, извършило
подобренията се определя от даденото съгласие, с оглед на
което подобрителят може да бъде владелец, държател или
лице, което води чужда работа без пълномощие, като при
извършени подобрения от наемател, се дължат
направените разходи, а не увеличената стойност на
имота. В ТР на ОС на ВС № 85 от 2.12.1968 г. по гр.д.№
149/1968г е посочено, че чл. 59 от ЗЗД се прилага, когато
не е налице друг ред за възмездяване на държателя за
вложени в строителните работи средства. В решение №
180/25.04.2012 г. по гр.д.№ 198/2011г по описа на ВКС, І
Г.О., се сочи, че Постановление № 6/27.12.1974г на
Пленума на ВС и последвалата съдебна практика
приемат, че разпоредбите на чл. 72 и чл. 74 от ЗС се
отнасят само за подобрения, извършени от владелеца на
имота и, че на основание ТР № 85/196 г. отношенията
между собственика и подобрителя се уреждат съобразно
договора, а ако няма договор-по правилата за водене на
чужда работа без пълномощие, съответно на
неоснователно обогатяване. В конкретиката на случая не
е спорно между страните, че ответника е собственик на
самостоятелен обект на правото на собственост, находящ
се в /АДРЕС/, както и не е спорно обстоятелството, че в
периода от 2016г. до 2020г. страните са обитавали имота
заедно, на семейни начала. Доколкото ищецът не е
съсобственик на имота, съдът намира, че той по аналогия
има качеството на държател на имота, към момента на
4
извършване на СМР, поради и което може да претендира
репариране на разходите за ремонта по правилата на чл.
59 от ЗЗД, така, както правилно съдът е определил
правната квалификация първоначално при произнасяне
по искането на ищеца за допускане на обезпечение.
Въпреки, че впоследствие е квалифицирал иска по чл. 61
от ЗЗД, настоящия съдебен състав намира, че и при
горната квалификация няма пречка да се произнесе по
същество, доколкото е събран целия относим към спора
доказателствен материал и не е разместена
доказателствената тежест.
По делото са приети два договора за изработка от
28.03.2017г., сключени между ищеца, като възложител и
съответно Т.Г.Н., като изпълнител, по силата на който
ищецът възложил, а лицето Н. приел да изпълни следните
СМР: ръчно шкурене на тавани – 90 кв., ръчно шкурене
на стени – 180 кв.м., поставяне на гипсокартон /скрито
осветление на таван и обличане на тръби/ - 50 л.м. и
подова замазка – 50 кв.м. /чл. 1 от договора/, срещу
възнаграждение в размер на 4900 лева, платими в деня на
подписване на договора и 4900 лева, платими при
приключване на работата, или общо 9800,00 лева.
Съответно по втория договор от 28.03.2017г., ищецът,
като възложител възложил на Н.А.А., като изпълнител
извършването на следните СМР: шпакловка на тавани –
90 кв.м., шпакловка на стени – 180 кв.м. и поставяне на
мазилка – 100 кв.м. срещу възнаграждение в размер на
5
4900 лева платими в деня на подписване на договора и
4900 лева, платими при приключване на работата, или
общо сумата от 9800,00 лева.
Приета е по делото разписка от 28.03.2017г., от която се
установява, че на горепосочената дата Т. З. е получил от
ищеца сума в размер на 4900,00 лева, представляваща
остатъчно задължение от общо договорената сума от
9800,00 лева, съгласно сключения между страните
договор от 28.03.2017г. и разписка от 26.04.2017г., в която
с подписа си лицето Т. З. е удостоверило, че е получило
остатъка от цената по договора в размер на 4900,00 лева.
Приета е по делото и разписка от 28.03.2017г., от която се
установява, че на горепосочената дата Н.А.А. е получил
от ищеца сума в размер на 4900,00 лева, представляваща
остатъчно задължение от общо договорената сума от
9800,00 лева, съгласно сключения между страните
договор от 28.03.2017г. и разписка от 02.05.2017г., в която
с подписа си лицето Н.А. е удостоверило, че е получило
остатъка от цената по договора в размер на 4900,00 лева.
По делото са разпитани на страната на ищеца
свидетелите А. и Н., като изпълнители по двата договора
за изработка, които разпитани казват, че са извършили
възложените им от ищеца, като възложител СМР в пълен
обем, че подписите, положени върху оригиналите на
двата договора и разписките са положени именно от тях,
6
като обстоятелството, че двете лица са извършвали СМР
в процесния имот в периода месец март 2017г. се
потвърди и от показанията на свидетеля, разпитан на
страната на ответника и баща на ответницата – А.Д.Г..
Разпитан последният действително потвърждава, че
двамата свидетели Н. и А. са извършвали СМР в имота,
че обема на работа е бил доста голям, като двамата
свидетели работели с гипсокартон, изправяли стени,
правели куфари, вентилация, затваряли тръбите за
парното, като и самият той е правил ремонт на ВиК
инсталацията и на ел.инсталацията в имота. Посочва
също, че съпругата му продала гарсониера, за което
свидетелства приетият по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 200 от
18.10.2016г. и платежно нареждане, прието на л.33 по
делото, като сумите от покупко-продажбата били
предадени на ответницата за да влязат в процесния имот,
като свидетелят не може да даде точен отговор дали
средствата са вложени в ремонта, или за други цели.
С молба с вх. № 152708/31.05.2023г. процесуалният
представител на ответника сезира съда с искане да
допускане изслушване на СГЕ, за отговор на въпроса
дали подписите, положени под договорите за изработка и
разписките са положени от свидетелите Н. и А., като в
о.с.з. от 28.09.2023г. това искане беше оттеглено.
Първоначално изслушаната СТЕ установява площ на
7
процесния имот от 76,86 кв.м., като е посочена пазарна
цена за работа при шпакловка на таван, шпакловка на
стени и поставяне на мазилка при квадратура, а именно
за шпакловка на стени – 1206,17 лева, за шпакловка на
тавани – 500,36 лева и за полагане на декоративна
мазилка – 857,84 лева, или общо сумата в размер на
2 872,10 лева, съответно пазарната цена на вложените
материали при шпакловка на таван, шпакловка на стени
и поставяне на мазилка, както следва: направа на
шпакловка на стени – 170,46 лева, направа на шпакловка
на тавани – 70,71 лева и полагане на декоративна
мазилка – 1 377,01 лева, или общо 1618,18 лева. Вещото
лице е посочило, че цената за работа при ръчно шкурене
на таван, ръчно шкурене на стени и поставяне на
гипсокартон /скрито осветление на таван и обличане на
тръби/ - 50 л.м., подова замазка при процесната
квадратура е както следва: шкурене на стени – 333,50
лева, шкурене на тавани – 138,35 лева, направа на куфар
на гипсокартон за скрито осветление и скриване на тръби
– 464,51 лева и направа на подова замазка – 307,50 лева,
или общо с печалбата за фирма изпълнител 1393,12 лева,
съответно пазарната цена на вложените материали при
ръчно шкурене на таван, ръчно шкурене на стени и
поставяне на гипсокартон /скрито осветление на таван и
обличане на тръби/, подова замазка: за шкурене на стени
– 27,79 лева, шкурене на тавани – 11,53 лева, направа на
куфар от гипсокартон за скрито осветление и скриване на
8
тръби – 496,40 лева, направа на подова замазка – 173,00
лева, или общо 708,72 лева. В цялост вещото лице е
посочило крайна цена на така извършения ремонт, в това
число с труд и вложени материали от 6871,35 лева без
ДДС към датата на извършване на СМР и в размер на
6 652,84 лева към датата на изготвяне на експертизата,
като е посочена и цена с която се е увеличила стойността
на процесния апартамент от 11 836,71 лева.
Съдът кредитира експертизата, като компетентно
изготвена, след оглед, с участието и на двете страни и при
конкретни замервания в целия апартамент, съответно по
договор – шпакловка на таван от 90,00 кв.м., измерени
76,86 кв.м., тъй като, както и вещото лице обясни площта
на апартамента е 90 кв.м., шпакловка на стени по договор
180,00 кв.м., а измерени – 185,28 кв.м., шкурене на тавани
– измерени 76,86 кв.м., а по договор 90,00 кв.м., полагане
на декоративна мазилка – измерени 101,40 кв.м. и
съответно направа на куфар от гипсокартон - 29,53 м. и
направа на подова замазка – измерени – 50,00 кв.м.
По всичко гореустановено съдът намира, че се доказаха в
производството предпоставките за уважаване на иска по
основание: установи се че имота е собственост на
ответника, че ищеца в общ интерес /негов, на ответника и
на новороденото им дете/ е възложил на свидетелите Н. и
А. да извършат процесните СМР, от показанията им,
които съдът кредитира като съотносими на така приетите
9
договори и разписки, които в крайна сметка не се
оспориха откъм автентичност, се установи, че те като
изпълнителни са извършили ремонтните дейности,
съгласно договореното между страните и в обема,
установен от изслушаната по делото СТЕ.
Ответникът не доказа в производството възраженията си,
че ремонта е извършен със средства на родителите на
ответницата, че авоарите, получени от продажбата на
гарсониера, собственост на майката на ответницата са
вложени именно в процесния ремонт, което води до
крайния извод, че се е обогатил за сметка на ищеца,
доколкото е собственик на процесния имот.
Относно размера, до който исковете следва да се уважат,
съдът намира, че аналогично на разпоредбата по чл. 61 от
ЗЗД, това е по - малката сума измежду направените от
подобрителя разноски и увеличената стойност на имота,
или това е стойността на разноските за извършения
ремонт. Установи се по делото от заключението на
вещото лице по изслушаната съдебно - техническа
експертиза и от изслушването на вещото лице, в съдебно
заседание, че размерът на направените от ищеца
разноски, с които същият се е обеднил, представляваща
сбор от стойността на вложените труд и материали в
имота е в размер на 6871,35 лева без ДДС към датата на
извършването им – меродавният момент а с ДДС –
8245,62 лева. В посочената част, за размерът на
10
направените от ищеца разноски, следва да се кредитира
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно -
техническа експертиза, предвид, че същото е детайлно,
конкретно и логично, същото изследва отделните
дейности извършени в целият процесен имот, като сочи
количеството и стойността на всяка от дейностите
поотделно и на дейностите в цялост. Задължението за
заплащане на разноските за ремонта възниква в тежест
на лицето, което притежава собствеността върху имота по
времето, когато те са били извършени, и не следват имота
в ръцете на последващ собственик, който придобива
същия имот след това. С подобренията се обогатява
лицето, което е имало качеството на собственик към
момента на извършването им, в тази връзка /решение №
79 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5723/2007 г., III г. о.,
ГК; решениe № 1640 от 29.11.1999 г. на ВКС по гр. д. №
440/99 г., IV г. о.; решение № 2349 от 29. ХII. 1995 г. по гр.
д. № 2926/94 г., IV г. о./. С оглед всичко изложено
доколкото ответницата към датата на извършване на
подобренията е била собственик на целия имот, същата
следва да заплати по - малката сума измежду направените
от ищеца подобрител разноски с ДДС /8245,62 лева/ и
увеличената стойност на процесният имот /11 836,71
лева/, а именно сумата от 8245, 62 лева, тоест сумата и
при уважен иск по чл. 59 от ЗЗД, за която сума
ответницата не е ангажирала доказателства, че е
заплатила на ищеца и до който размер същата се е
11
обогатила за сметка на ищеца.
Съдът следва да се произнесе и по релевираното от
ответника в срока по чл. 131 от ГПК възражение за
давност. По възражението за изтекла погасителна давност
съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като
петгодишният давностен срок следва да се отчита от
момента на извършване на подобренията / Тълкувателно
решение № 88/68г ОСГК, Решение № 6/74г Пленума на
ВС, Решение № 663 от 5.02.2005г по гр.д. № 444/2005г
ВКС, І Г. О., Решение № 204 от 08.05.2006г по гр.д. №
1196/2005г ВКС ІІ Г.О. -т.е. че началният момент на
погасителната давност при вземания за извършени от
държател, каквото качество съдът прие по аналогия че е
имал ищецът в чужд имот подобрения, започва да тече от
момента на извършването им/, които от ангажираните
свидетелски показания се доказа, че ремонта е
приключил през пролетта на 2017 г. Последното се
извежда от показанията на свидетелите Н., който посочва,
че ремонта е започнал март месец и е приключил април
2017г., както и от показанията на свидетеля А.. Дори и
свидетеля, разпитан на страната на ответника – Г. в
показанията се възпроизвежда, че ремонта е приключил в
началото на пролетта, преди да се роди внучето му, както
и че е продължил месец и половина. Така съдът приема,
че ремонтните дейности са приключили през април 2017г.
Поради това към датата на предявяване на исковата
молба - 28.03.2022 г. не е изтекъл петгодишният давностен
12
срок. Не се доказаха възраженията на ответника, че
ремонта е извършен в края на 2016г.
Доколкото предмет на делото са два иска, съответно по
двата сключени договора за изработка от 28.03.2017г. с
лицата Н. и А., то установената сума следва да бъде
разделена на две за всеки един от договорите, или всеки
от исковете следва да бъде уважен до размера на сумата
от 4122,81 лева, а за сумата от 5677,19 лева, разликата над
уважената сума от 4122,81 лева до размера на пълно
предявената от 9800,00 лева следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал.3
от ГПК право на разноски се поражда в полза и на двете
страни, съобразно уважената и отхвърлена част от
исковете. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на
784,00 лева, 550,00 лева за изслушване на експертиза, като
се претендира и присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 3000,00 лева, за реалното
заплащане на което са налице доказателства на л.6 по
делото съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на
ОСГТК на ВКС. В последно о.с.з. ответникът е направил
възражение за прекомерност на така претендираното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно. Възнаграждението следва да бъде намалено
до размера на сумата от 1218,00 лева, изчислено от съда
съобразно чл. 7, ал.2, т.4, вр. чл. 7, ал.9 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения в редакцията и
13
с ДВ, бр. 68 от 31.07.2020г., приложима към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие.
Или на ищеца се следват общо разноски в размер на
2552,00 лева, като съобразно уважената част от исковете
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
1073,61 лева.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника също се
следват разноски в производството. Той претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
1800,00 лева, за реалното заплащане на което са налице
доказателства на л.34 по делото. Процесуалният
представител на ищеца в последно о.с.з., когато е
последният срок, не направи възражение за
прекомерност, при което положение, съдът няма
задължение да коментира дали възнаграждението
претендирано за присъждане от ответника е прекомерно
или не. Така на ответника съобразно отхвърлената част
от исковете следва да му се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1042,75 лева.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. А. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А.
14
А. З., ЕГН ********** сумата в размер на 4122,81 лева,
представляваща стойността на разходите за СМР по
сключен от ищеца с Н.А.А. договор за изработка от
28.03.2017г., извършени в собствения на ответника имот,
находящ се в /АДРЕС/ и с която сума ответника се е
обогатил за сметка на ищеца, сумата в размер на 4122,81
лева, представляваща стойността на разходите за СМР по
сключен от ищеца с Т.Г.Н. договор за изработка от
28.03.2017г., извършени в собствения на ответника имот,
находящ се в /АДРЕС/ и с която сума ответника се е
обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 28.03.2022г. до окончателно
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ всеки един от
двата иска за сумата в размер на 5677,19 лева, разликата
над уважената сума от 4122,81 лева до размера на пълно
предявената от 9800,00 лева.
ОСЪЖДА Ц. А. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А.
А. З., ЕГН **********, сумата в размер на 1073,61 лева,
деловодни разноски в производството на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. А. З., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.
А. Г., ЕГН **********, сумата в размер на 1042,75 лева,
деловодни разноски в производството на основание чл.
78, ал.3 от ГПК.
15
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16