Р Е Ш Е Н И Е
№ 348
гр.Русе, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание
на деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
СПАС СПАСОВ
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ, като разгледа
докладваното от съдия Агуш к.а.н.д.
№ 364 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от
глава XII от АПК.
Делото е образувано по постъпила касационна
жалба от директор на Регионална инспекция
по околната среда и водите (РИОСВ) - Русе, против решение № 542/20.07.2022
год. на Районен съд - Русе, постановено по АНД № 169/2022 г. по описа на съда, с
което е отменено Наказателно постановление № 67/14.12.2021 г., издадено от
Директора на РИОСВ-Русе, с което на основание чл.165, ал. 2 от Закона за
опазване на околната среда /ЗООС/ на „Линамар Лайт Металс" ЕООД, с ЕИК
*********, е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в
размер на 2000 лева за нарушение на чл. 149, ал. 1, предл. първо от ЗООС, като
незаконосъобразно.
В жалбата се релевират оплаквания за
незаконосъобразност на решението
на районния съд, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Излагат се подробни доводи
против решаващия извод на въззивния съд за несъставомерност на деянието.
Претендира се отмяна на оспорения съдебен акт
и потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател
се представлява от адв. Виолета
Минчева от РАК, която поддържа касационната жалба и искането за отмяна на
въззивното решение и постановяване на друго, с което наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски, съгласно
представен списък, включващ заплатеното от страната адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба, в депозиран по делото писмен отговор по
касационната жалба, както и в съдебно заседание, излага подробни съображения за
неоснователността й, като навежда и допълнителни съображения за незаконосъобразността
на оспореното пред районния съд наказателно постановление, поддържани и пред
въззивната инстанция.
Иска се касационната жалба да бъде оставена без уважение и решението на
районния съд да бъде оставено в сила. Претендират се разноски по делото, съгласно представен списък, включващ
заплатеното от страната адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение решението на
районния съд да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
РРС е установил правилно релевантните факти за правния спор, които е
изложил в решението, предмет на касационната проверка.
Със Заповед № 21/31.03.2021 г., издадена на основание чл. 42, Раздел 10 от
Правилника за вътрешния трудов ред на „Монтюпе" ЕООД, било определено, че
служители на държавни институции се допускат на територията на завода при
спазване на процедурите за посетители и правилата за безопасност /т. 6.2. от
Заповедта/, като в случай на непредизвестено посещение, служителите на КПП
трябва да информират своевременно Организатор Стопански дейности и/или друг
служител на „Монтюпе" ЕООД, при невъзможност те да бъдат открити да се
информират други ръководни лица от фирмата /т. 6.3. от Заповедта/
Във връзка с получени множество сигнали на зеления телефон на РИОСВ-Русе в
часовия диапазон от 20:28 до 22:54 часа на 03.09.2021 г. за наличие на
неприятна миризма на „изгорял бакелит" в гр. Русе служители на
РИОСВ Русе са извършили проверка в различни части на гр. Русе. От 21:04 часа
експертите на РИОСВ-Русе са стартирали обход по следния маршрут: кръговото
кръстовище на КАТ-Русе по бул. „Липник", гара Разпределителна, ул.
„Потсдам", в района на ГКПП „Дунав мост" до площадката на
дружеството.
С оглед на горепосочената заповед и с оглед извършваната дейност в завода,
на лицата, посещаващи завода, бил извършван инструктаж на всеки шест месеца и
същите следвало да бъдат придружавани по време на престоя си от служител на
дружеството. Така
изложеното се отнасяло и за служителите на РИОСВ-Русе, които извършвали
планирани и непланирани проверки, като в рамките на работния ден на последните
бил осигуряван достъп до предприятието в рамките на десет минути.
Към 03.09.2021 г. мениджърът „Инфраструктура, екология и енергия", бил
натоварен със задължението да придружава служителите на РИОСВ- Русе при
извършваните от тях проверки.
На 03.09.2021 г. във връзка с множество постъпили сигнали на зеления
телефон на РИОСВ-Русе в часовия диапазон от 20:28 до 22:54 часа, за наличие на
неприятна миризма на „изгорял бакелит" в гр. Русе, била извършена
проверка в различни части на гр. Русе от служители на РИОСВ-Русе.
От 21:04 часа служителите на РИОСВ-Русе стартирали обход по следния
маршрут: кръговото кръстовище на КАТ-Русе по бул. „Липник", гара
Разпределителна, ул. „Потсдам", ул. „Никола Петков", в района на ГКПП
„Дунав мост" до площадката на дружеството. В района на гара
Разпределителна и ул.„Никола Петков" било установено органолептично
наличие на неприятна миризма на „изгорял бакелит".
В 21:18 часа, при оглед на площадката на дружеството, служителите на РИОСВ
Русе констатирали видимо изпускане на производствени отпадъчни газове от
организираните източници на емисии - с по-голям дебит на емисии - комина на
Карусел № 8 и комина на Карусел № 4.
В тази насока същите решили да извършат проверка на територията на
предприятието. Служителите на РИОСВ били наясно, че площадката на
предприятието е с ограничен достъп, поради което около 21:40 часа посетили
портала. Дежурният служител им разяснил, че достъпът се осъществява само в
присъствието на упълномощено от ръководството лице.
Свидетелят Милков се обадил на телефона на свидетеля Ангелов и го помолил
за съдействие за извършване на проверка в завода във връзка с получени сигнали
за неприятна миризма на територията на гр. Русе, оприличавана
на „изгорял бакелит". Свидетелят Ангелов посочил, че ще съдейства на
служителите на РИОСВ-Русе, но, тъй като се намира в дома си, ще трябва да го
изчакат на портала.
В рамките на около двадесет минути
свидетелят Ангелов успял да се придвижи от дома си до завода, като през това
време служителите на РИОСВ-Русе го чакали на портала. През това време
сигналите на зеления телефон се увеличавали.
В 22:10 часа служителите на РИОСВ Русе, в присъствието на свидетеля Ангелов,
успели да влязат на територията на предприятието, като към тях се присъединил и
свидетеля Д. Г. - механотроник в дружеството. Била извършена
проверка на Карусел № 8, в хода на която не било установено, че замърсяването
на въздуха е осъществено от територията на предприятието.
Служителите
на РИОСВ напуснали завода в 22:50 часа.
Гореизложеното
било обективирано в Констативен протокол ВП-1/03.09.2021 г.
Съобразявайки гореизложеното, свидетелката Панкова приела, че с поведението
си, изразило се в неосигуряване незабавен достъп до площадката на дружеството-
жалбоподател, последното е осъществило нарушение на чл. 149, ал.1, предл. първо
от ЗООС, като в тази връзка бил съставен АУАН № 0002608/04.10.2021 г.
Представител на дружеството-жалбоподател го подписал, като отбелязал, че има
възражения, тъй като изложеното не отговаря на действителната фактическа
обстановка.
Въз основа на съставения АУАН № 0002608/04.10.2021 г. било издадено и
оспореното наказателното постановление, с фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на
дружеството-жалбоподател на основание чл. 165, ал. 2 от ЗООС била наложено
административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 2000 лева.
Не се споделя крайният
извод на районния съд, че дружеството не е осъществило нарушение на чл. 149,
ал. 1, предл. първо от ЗООС, във връзка с което е ангажирана и
административнонаказателната му отговорност.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните
изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност
от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно
постановление, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е
описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в
същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и
конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени
от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Както в АУАН, така
и в издаденото НП деянието е описано по начин, напълно позволяващ на наказаното
дружество да бъде запознато, както с приетите за осъществили се факти от
обективната действителност, така и с дадената от страна на наказващия орган
правна квалификация на тези факти и според настоящия съдебен състав по никакъв
начин не нарушено правото на защита на дружеството, да разбере, за какво
конкретно нарушение е санкционирано и да организира защитата си, както по
фактите, така и по правото.
Наказващия орган е упражнил правомощията си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН във
връзка с правната квалификация на приетите за осъществили се факти. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на дружеството жалбоподател от стана на наказващия орган.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗООС вменява в задължение на физическите
и юридическите лица да осигуряват незабавен
достъп и да оказват съдействие на органите по чл. 148, ал. 3 за всички
обекти и територии за извършване на проверка, за измерване или за вземане на
проби от настоящи или потенциални източници на замърсяване и/или увреждане на
околната среда.
Адресат
на това задължение са както физическите
така и юридически лица.
От
събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на
служителите на РИОСВ Русе не е бил осигурен незабавен достъп, като същите е
следвало да изчакат около 20 минути, за да получат достъп до площадката на
дружеството, за извършване на проверка.
Проверяващите са лица по чл. 148, ал. 3 ЗООС, а именно оправомощени от
Директора на РИОСВ – Русе длъжностни лица.
Безспорно
е установено и доказано, че при отиване на площадката контролните органи са
констатирали, че на територията на площадката на дружеството, достъпа до който
е бил ограничен посредством охрана, е имало служител, като след проведен
разговор със служител на дружеството, е бил осигурен достъп след около 20
минути.
Неосигуряването на незабавен достъп на служителите на РИОСВ Русе до
площадката на дружеството с цел извършване на проверка, при наличието на
обективна възможност за това, с оглед наличието на работници и служители на дружеството
на самата площадка, не могат да обосноват извод, че дружеството е изпълнило
своите задължения, произтичащи от нормата на чл. 149, ал. 1 ЗООС и не е
осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност.
Изпълнителното
деяние в конкретния случай е извършено от дружеството, чрез бездействие, изразяващо
се в неизвършване на определено действие, за което субектът има задължение, а
именно неосигуряване на незабавен достъп до площадката на длъжностно лице по
чл. 148, ал. 3 ЗООС от страна на работници на юридическото лице
В
правната теория се приема, че бездействието не е нито липса на воля, нито липса
на външна проява на дадена волева дейност, а е неизвършване на очаквано дължимо
действие, което в случая произтича от разпоредбите на закона – чл. 149, ал. 1
ЗООС.
Назабавно следва да се тълкува в смисъл веднага, бързо, без
отлагане. В конкретната хипотеза достъпът до площадката на дружеството не е бил
осигурен веднага, не е осигурен и бързо, тъй като служителите са изчакали около
20 минути, като достъпът е бил и отложен до пристигането на свид.А.
Противно
на приетото от РРС е налице забавен достъп, тъй като оказано съдействие е след
изтичане на такъв времеви интервал, който обезмисля провеждането на проверката.
Правилно е издирена и приложена от страна на наказващия
орган на санкционна разпоредба на чл. 165, ал. 2 ЗООС, като на дружеството е
наложена минималната предвидена в същата имуществена санкция. Разпоредбата
на чл. 27, ал. 5 ЗАНН не допуска определяне на наказание под предвидения
най-нисък размер, предвиден в санкционната разпоредба.
Правилно административнонаказващият орган е приел, че случаят не е
маловажен и не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН,
"Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.
В
конкретния случай по делото не са налице многобройни или едно, но изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, което да обосновава извод, че
извършеното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с нарушенията от този вид.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция счита, че решението на
Русенския районен съд, с което е отменено наказателно постановление № 67/14.12.2021
г. на директора на РИОСВ – Русе, е постановено в противоречие с материалния
закон, поради което следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде
постановено друго по съществото на спора, с което да се потвърди наказателното
постановление.
При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с
чл. 143 от АПК касационният жалбоподател има право на претендираните и доказани
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 440 лева в
касационното производство, както и на разноски пред въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен от съда на
основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК вр.чл.
чл.63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
542/20.07.2022 год. на Районен съд - Русе, постановено по АНД № 169/2022 г. по
описа на съда и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
Наказателно постановление № 67/14.12.2021 г., издадено от
Директора на РИОСВ-Русе, с което на основание чл.165, ал. 2 от Закона за
опазване на околната среда /ЗООС/ на „Линамар Лайт Металс" ЕООД, с ЕИК
*********, е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в
размер на 2000 лева за нарушение на чл. 149, ал. 1, предл. първо от ЗООС.
ОСЪЖДА „Линамар Лайт Металс" ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище
гр.София, с адрес на управление: район Средец, бул.“Цар Освободител“ № 8А, представлявано
от управителя Л. А., да заплати на Регионална инспекция по околната
среда и водите - Русе сумата от общо 520 лева – деловодни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: