Решение по дело №1755/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 664
Дата: 17 май 2022 г. (в сила от 9 юни 2022 г.)
Съдия: Милена Николова
Дело: 20213110201755
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 664
гр. Варна, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110201755 по описа за 2021 година
жалба от „Стройпроект - Инвест" ЕООД, против Наказателно
постановление № 03-012796/16.06.2020г. на Директора на Дирекция "
Инспекция по труда" - Варна, с което на „ Стройпроект-Инвест" ЕООД е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на
5 000 лева на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
В жалбата се навеждат доводи, че описаното в постановлението
нарушение не е допуснато, тъй като на същата дата в обекта се е намирал
представител на „Ромикс 777" ЕООД , с който е имало устна уговорка за
сключване на договор за извършване на СМР, но нито той, нито лицата, които
са били с него, са работили на строителния обект. На следващо място се
навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не били посочени датата и
мястото на извършване на нарушението и не били посочени конкретните
факти, свързани с неговото извършване. В заключение се иска отмяна на
постановлението, а в условията на алтернативност- приложението на чл.415
„в" и налагането на санкция в минималния предвиден от закона размер, тъй
като нарушението е било отстранено след неговото установяване и за
работника не са настъпили вредни последици.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество адв.Н.С.
пледира за отмяна на постановлението , доколкото счита , че не е безспорно
доказано, че работникът е престирал труд за дружеството.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява
упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди
атакуваното наказателно постановление.Прави се искане да бъде присъдено и
юристконсултско възнаграждение. След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 02.04.2020 г., служители на ДИТ - Варна, една от които св. М.М.-Ж.,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на
територията на строителен обект, намиращ се в гр. Варна, ул. „р.м." № 24, на
който дейност осъществявало „Стройпроект-Инвест" ЕООД. При
пристигането си на място св.М.-Ж. възприела четири лица, които извършвали
товаро-разтоварна дейност на строителни материали от камион. Един от тези
работници бил Мариян Р.. Проверяващите предоставили на установените в
обекта лица да попълнят декларации. Р. собственоръчно попълнил
декларацията, като посочил, че полага труд в полза на „Стройпроект -Инвест"
ЕООД, с място на работа проверявания строителен обект, работно време от
08.00 часа до 17.00 часа и с уговорено възнаграждение в размер на сумата от
20лева на ден, с почивни дни събота и неделя и едночасова почивка в рамките
на работния ден. Лицето декларирало още, че работи на този обект от
02.04.2020г., като в последствие тази част от декларацията била допълнена. Р.
вписал още „ днес съм за първи ден на работа, ще ми плащат 20лв. " и „ днес
разтоварвах материали". Проверяващите се свързали с управителя на
дружеството, който заявил, че лицето няма сключен трудов договор, което
мотивирало служителите на ДИТ да обявят с постановление за съществуващо
трудовото правоотношение между страните. Всичко установено при
проверката св. М. -Ж. описала в Протокол № ПР 2008949 / 30.04.2020г., с
който дала и съответните предписания.
На 30.04.2020г. св. М.-Ж. съставила против „ Стойпроект-Инвест" ЕООД
акт за установяване на нарушение за това, че дружеството в качеството на
работодател е допуснало до работа Р. , изпълняващ трудови функции на „общ
работник", с определено работно време, трудово възнаграждение, без с него
да е сключен писмен трудов договор. Било прието, че нарушението е
извършено на 02.04.2020г. и квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 вр.
чл.61 ал.1 и ал.1 ал.2 от КТ. При предявяването на акта, както и в срока по
чл.44 ал. 1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно - наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което изцяло възприел фактическите констатации и
правната квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 вр. чл.1
ал.2 от Кодекса на труда и наложил на „ Стройпроект-Инвест " Е ООД
2
наказание "Имуществена санкция" в размер на 5 000 лв. на основание чл.416
ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св. Милена
Монолова-Ж., актосъставител, чиито показания съдът кредитира като
логични, последователни и непротиворечиви. От тях стана ясно, че към
момента на проверката Р. е разтоварвал строителни материали от камион.
Свидетелката посочи още, че управителят на фирмата е потвърдил, че Р. няма
сключен трудов договор, поради което и за него е било издадено
постановление за обявяване на съществуващо трудовото правоотношение.
Идентични показания пред съда дал и свидетелят по акта свид.М.М..
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
гласните доказателства и писмените доказателства по административно-
наказателната преписка , които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в
предвидения от закона срок и приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна и в шестмесечния
преклузивен срок. То съдържа всички минимално изискуеми от закона
реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като са
посочени датата, мястото и обстоятелствата по неговото извършване, поради
което и възраженията в тази насока са неоснователни. Наказанието за него е
индивидуализирано. Актът също отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
При неговото предявяване, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били
направени или депозирани възражения, в които да са били наведени спорни
обстоятелства, нуждаещи се от разследване. По никакъв начин не е нарушено
правото на защита на наказаното лице, като същото е реализирано в цялост с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Поради изложеното до тук
съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които
да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира,
че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ предвижда, че трудовият договор се
3
сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа.От
доказателствата по делото, а именно показанията на св.М.-Ж. и съдържанието
на попълнената от работника декларация, е видно че към момента на
проверката в обекта Р. е изпълнявал трудови функции на общ работник, като
заедно с други лица е разтоварвал строителни материали от превозно
средство и ги е поставял в обекта. От същите доказателства е видно, че този
работник е бил за първи ден на работа, имал е уговорено трудово
възнаграждение, работно време, работно място и т.н., като не е имало
сключен нито трудов, нито граждански договор. С оглед на това съдът намира
за недоказани твърденията в жалбата за това, че Р. не е престирал труд в
обекта. Напротив, от всички доказателства по делото се установява, че той е
престирал труд в полза на „ Стойпроект-Инвест" ЕООД в качеството му на
общ работник , при уговорено работно време, работно място и трудово
възнаграждение. Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е
приел, че е налице нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, тъй като безспорно е
установено, е работодателят е допуснал до работа работника преди с него да е
бил сключен трудов договор.
Правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между
работника и „ Стойпроект-Инвест" ЕООД са между „ работник" и
„работодател" , като дружеството безспорно има качеството „работодател",
тъй като се явява лице което самостоятелно наема работници или служители
по трудово правоотношение.
Правилно е била ангажирана отговорността на „Стройпроект-Инвест"
ООД в качеството му на работодател. чрез налагане на "имуществена
санкция". Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и
представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на
задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се
реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента
на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на
чл.415 „в" от КТ, доколкото нарушенията на чл.62 ал.1 от КТ независимо от
тяхното отстраняване , не са маловажни съгласно чл.415 „в" ал.2 от КТ. С
оглед обективните характеристики на самото нарушение пък съдът счита, че
не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, доколкото неговата обществена
опасност не е по-ниска от останалите нарушения от този вид.
Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в
чл.414 ал.3 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 62 ал. 1, каквото имаме в настоящият случай.
Наказващият орган е наложил на „Стойпроект-Инвест" ЕООД „ имуществена
санкция" в размер на 5 000лв. Съдът обаче намира, че това наказание е
4
завишено като размер, доколкото липсват доказателства дружеството да е
допускало и други нарушения на КТ, за които да са му били налагани
санкции.Поради това следва да се приеме, че нарушението е извършено за
първи път и от него не са настъпили вредни последици. С оглед на тези
съображения съдът намира, че следва да намали размера на наложената
санкция от 5 000лв. на 1 500лв., като счита че това наказание е съответно на
извършеното нарушение.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание
чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на
Дирекция „Инспекция по труда"-Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място
съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е" от Наредбата за
заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120лв.
Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата
сложност, съдът прецени, че следва да определи на Дирекция „Инспекция по
труда"-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. , а в
съответствие с правилото на чл. 78 ал.3 вр. ал.1 от ГПК и да присъди на
Дирекция „Инспекция по труда"-Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 24лв. , пропорционално с изменения размер на административната
санкция.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012796/16.06.2020г. на
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" - Варна, с което на „
Стройпроект-Инвест" ЕООД е наложено административно наказание
„Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева, на основание чл. 416 ал.5, вр.
чл. 414 ал.3 от КТ , като НАМАЛЯВА размера на наложената „Имуществена
санкция" от 5 000 лв. на 1 500 лв.

ОСЪЖДА „ Стройпроект-Инвест" ЕООД, БУЛСТАТ ********* да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда" Варна, юристконсултско
възнаграждение в размер на 24 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
5
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6