Решение по дело №1264/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по реда на по чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. АПК.

Делото е образувано по касационна жалба, предявена от Заместник директор на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ - Пловдив, чрез процесуалния представител – юрисконсулт С., срещу Решение № 534/12.04.2024 г., постановено по АНД № 4429/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено НП № 693982-[рег. номер]/06.03.2023г. на зам.-директор на ТД на НАП Пловдив, с което с което на „ВИВАГРО“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.182 ал.2 вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложена имуществена санкция в размер на 3 055.98 лв. за нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС

С жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено със съответното потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът – „ВИВАГРО“ ЕООД, с ЕИК *********, в отговора по касационната жалба излага доводи за неоснователност на същата. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение, като сочи доводи за неговата законосъобразност.

Прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага решението на ПРС като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Административен съд - Пловдив, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

При извършена проверка на регистрирано по ЗДДС лице „ВИВАГРО“ЕООД, е установено, че дружеството в качеството си на получател по доставка на актив – комбайн за бране на домати MTS TH 500 – употребяван, при условията на финансов лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, не е отразило в дневника си за покупки и в подадената справка-декларация за м.05.2022 г. кредитно известие № **********/10.05.2022г. с данъчна основа „минус“ 61 119.69лв. и ДДС „минус“ 12 223.94 лв. по фактура № **********/10.05.2022г. с данъчна основа 61 119.69 лв. и ДДС - 12 223.94 лв., общо на стойност 73 343.63 лв., издадени от „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ" ЕАД – клон Пловдив. Това довело като резултат до определяне и внасяне на по-малък размер ДДС с 12 223,94 лева. Същият е деклариран и внесен за данъчен период м.06.2022 г. вместо м.05. 2022 г. За така констатираното нарушение е съставен АУАН, а въз основа на него било издадено и обжалваното НП, с което „ВИВАГРО“ ЕООД е санкционирано с имуществена санкция в размер на 3 055,98 лева за нарушение на чл.124, ал.5 вр. чл.182, ал.2 вр. чл.182, ал.1 ЗДДС.

При така изложената фактическа обстановка, районният съд приел, че при издаването на АУАН и НП не са спазени всички изискванията на ЗАНН, като АНО не е отразил и още повече не е изследвал получаването на кредитното известие, като елемент от състава на нарушението. Настоящият касационен състав споделя изцяло изводите на въззивния съд. Посочената в АУАН и НП като нарушена законова разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС предвижда, че регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. Видно от разпоредбата е, че задължението за отразяването в дневника за покупки се отнася до получени кредитни известия. Следователно, необходим елемент от изпълнителното деяние в случай на нарушаване на разпоредбата е фактът на получаването на известието.

В тази връзка, задължение на административнонаказващия орган е да установи факта на получаване от лицето на кредитното известие. В случая и в АУАН, и в НП липсват констатации за датата на получаване на кредитното известие. В тези актове единствено общо е цитирана законовата разпоредба – “не е отразило“, но не е установено получаване от дружеството на данъчен документ – кредитно известие.

Обективното задължение за отразяване на КИ в дневника за покупките е обусловено от получаването на тези счетоводни документи от регистрираните лица, което обстоятелство следва да бъде установено и което е в доказателствената тежест на данъчните органи. В писмените доказателства липсват такива за получаване на кредитното известие по процесното НП. Настоящият касационен състав изцяло се солидаризира с изводите на РС Пловдив, че получаване на кредитното известие е елемент от състава на нарушението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и санкционирано по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, което е следвало да бъде установено от АНО.

От друга страна, не се спори и, че кредитното известие е отразено в период - м.06.2022 година по инициатива на наказаното лице, като в резултат на това е коригиран данъка за внасяне. Следователно, като краен резултат, в случая няма ощетяване на фиска чрез внасяне на ДДС в размер по-малък от дължимия, а само несвоевременност ползване на данъчен кредит, за което се дължат съответните лихви, които обезщетяват държавата. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС, съгласно което в случаи от вида на разглеждания националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размера на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане.

С оглед на гореизложеното, като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

По отношение на разноските, с оглед изхода на спора, такива се дължат на касационният ответник, който не е направил своевременно искане за тяхното присъждане, поради което съдът и не дължи произнасяне по тях.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. 1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXVI състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 534/12.04.2024 г., постановено по АНД № 4429/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.