Решение по дело №790/2016 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 191
Дата: 24 ноември 2016 г.
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20162150100790
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№191                                                        24.11.2016г.                                     гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                     ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на седемнадесети ноември                                    две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в състав:

            Председател: Мария Берберова-Г.

секретар: Р.М.

като разгледа докладваното от съдия Берберова-Г. гражданско дело №790/2016г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от А.С.Ш. с ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника й – адв.В.С. ***, със съдебен адрес:*** против ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на жилищен комплекс „”, находящ се в УПИ ******* по плана на КК Слънчев бряг-запад, представлявана от управителя „Д.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 4003, р-н Северен, бул*****, с управител.

Твърди се, че по силата на нот.акт за дарение на недвижим имот № 42 от 07.09.2005г. по описа на Нотариус Мария Бакърджиева с рег.№ 110 на Нотариалната камара, ищцата е станала собственик на Апартамент А25, находящ се в жилищна сграда, изградена в УПИ ****** по плана на КК Слънчев бряг-запад, със застроена площ от 49,50 кв.м. Сочи се, че всеки един от собствениците на индивидуални обекти в сградата пребивавал там през летния период. Въпреки това, на 02.08.2016г. ищцата, заедно с други собственици, била уведомена за проведено на 09-10.12.2015г. Общо събрание на етажната собственост в процесната сграда. Твърди се, че както ищцата, така и останалите етажни собственици не са били уведомявани по какъвто и да е начин за проведеното на 09.12.2015г. Общо събрание и не са получавали покана за същото, нито им е било съобщено за изготвянето на протокол. Предвид на това се твърди, че Общото събрание е нередовно свикано. В тази връзка се сочи, че всеки собственик е предоставил електронна поща за контакт, тъй като повечето не живеят в България и винаги по ел.поща са получавали всички съобщения за заплащане на такси за поддръжка на сградата. На следващо място се сочи, че никъде не е обявено със съобщение изготвянето на протокола. Наред с това, се твърди, че Общото събрание от 09.12.2015г. е нередовно проведено, тъй като нямало запис на явилите се лица, нито подписи, които да удостоверяват присъствието на същите. Сочи се, че нито едно от пълномощните не било приложено към протокола, поради което не ставало ясно дали въпросните собственици /А.Д.Ф.Х./ са били надлежно представлявани на събранието. Твърди се, че по т.1 от Дневния ред не са били представени никакви документи, обосноваващи твърдените за извършени разходи, описани в така наречения „отчет”. Сочи се, че решението по т.2 и т.6 от дневния ред, касаещо определяне годишните вноски за поддръжка и управление на общите части на сградата било взето в нарушение на императивната норма на чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Оспорва се и решението по т.3 от дневния ред, касаещо извършване на компенсация на всички платени от етажните собственици суми, като същите да се считат за платени съгласно решение на ОС от 10.12.2015г., като такова което е извън компетентността на ОС. Твърди се, че решенията по т.5 и т.13, с което е одобрен представения проекто-бюджет на ЕС за 2016г. били взети без да има необходимия кворум – квалифицирано мнозинство от 75% от идеалните части на общите части на ЕС. Сочи се, че решението по т.7 от дневния ред, касаещо разходите за поддържане на общите части и вноските по поддръжка на ЕС за 2016г. противоречи на чл.48, ал.8 от ЗУЕС, а решенията по т.9, т.10, т.11 и т.12 от дневния ред противоречат на разпоредбата на чл.50 от ЗЕУС.

Гореизложеното е мотивирало ищцата Ш. да поиска от съда да отмени всички решения на Общото събрание на етажната собственост на жилищен комплекс „Г.Д.”, приети с протокол от 09.12.2015г., като незаконосъобразни, поради неспазване на процесуалните правила при провеждане на събранието и като противоречащи на императивни материалноправни разпоредби на закона. Представя писмени доказателства. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от „Д.” ООД с ЕИК *********, представлявано заедно от управителите Д.Н.А. и К.К.Б. в качеството им на управляващо дружество на Етажната собственост на комплекс „Г.Д.”, находящ се в УПИ VІ-****** по плана на КК Слънчев бряг – запад, подаден чрез процесуалния им представител – адв.Е.н. ***, със съдебен адрес:***, с който оспорват предявения иск, като недопустим и молят същият да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото – прекратено. При условията на евентуалност оспорват иска, като неоснователен и недоказан и молят същият да бъде изцяло отхвърлен. Относно допустимостта на иска, сочат, че същият е подаден след изтичане на предвидения от закона 30-дневен срок от оповестяване на решенията, чрез залепване на съобщението за изготвения протокол на общодостъпно място на входа на комплекса на 15.12.2015г. В тази връзка твърдят, че срока за обжалване на решенията, взети на проведеното на 09.12.2015г. Общо събрание на ЕС е изтекъл на 15.01.2016г., а исковата молба е подадена в съда на 29.08.2016г. Наред с това се твърди, че ищцата Ш., включително и нейни пълномощници са присъствали в ЕС в периода от м.12.2015г. до м.08.2016г. и са могли да се запознаят, както с поканата за свикване на ОС, така и със съобщението за изготвения протокол, като същевременно са могли да изискат и копие от протокола и информация относно същия. Предвид гореизложеното считат, че ищцата е била надлежно уведомена както за свикването на ОС, така и за изготвения от същото протокол по реда на чл.13, ал.1 от ЗУЕС, поради което и предявения от нея иск се явява недопустим, като подаден след преклузивния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС.

Независимо от горното, ответната страна оспорва иска, като неоснователен и недоказан. В подкрепа на това излага доводи относно редовността на свикване на ОС в съответствие с разпоредбите на ЗУЕС – с покана, поставена на видно и общодостъпно място на входа на сградата на 27.11.2015г., в 11.00 часа, т.е. 11 дни преди провеждане на събранието. По отношение оспорване съдържанието на протокола от ОС, ответната страна сочи, че съобщението за изготвения протокол е било поставено на видно и общодостъпно място в ЕС на 15.12.2015г., от която дата тече предвидения в чл.16, ал.9 от ЗУЕС срок за оспорване на съдържанието му. Твърди се, че в рамките на посочения срок  - до 22.12.2015г. не са постъпвали каквито и да било оспорвания на протокола. Наред с горното, твърдят, че ОС е проведено съобразно всички изисквания на ЗУЕС, при изискуемия по закон кворум. Относно въведените оплаквания за незаконосъобразност на взетите решения, ответната страна сочи, че ОС е взело решения само по въпросите, посочени в дневния ред, които са изцяло и от компетентността на ОС съгласно чл.11 от ЗУЕС. Твърди се, че кворумът за вземане на решения е определен въз основа на чл.17, ал.3 от ЗУЕС, като се сочи, че нито една от точките не попада в хипотезата за наличие на квалифицирано мнозинство. По отношение наведените възражения за нарушаване изискванията на чл.50 и чл.51 от ЗУЕС, считат същите за неоснователни. Представят писмени доказателства. Оспорват представените от ищцата писмени доказателства под № 3-8 вкл., като недопустими и молят същите да бъдат изключени от доказателствения материал, а извадката от ел.поща под № 8 се иска да бъде изключена от доказателствения материал, тъй като не е придружена с превод на български език. В случай, че бъдат допуснати, ответната страна ги оспорва изцяло, като съставени единствено за нуждите на настоящото производство. Наред с това считат представения от ищцата протокол от ОС от 03.09.2014г. /№ 11/ за неотносим към спора. В случай, че ищецът ще се ползва от него се прави искане да бъде задължен същият да посочи какви факти и обстоятелства ще доказва с него. Правят искане за допускане до разпит на четирима свидетели, с чийто показания ще установяват изнесените в отговора на исковата молба факти и обстоятелства.

Ищцата А.Ш. не се явява в съдебно заседание. Вместо нея се явява процесуалния й представител, който поддържа исковата молба от името на доверителката си. Представя писмени и ангажира гласни доказателства. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Процесуалният представител на ответната страна – Етажната собственост на к-с „Г.Д.” – КК Слънчев бряг в съдебно заседание поддържа изцяло отговора на исковата молба. Също представя писмени и ангажира гласни доказателства. Моли съда да отхвърли изцяло иска, като неоснователен.  Претендира присъждане на разноските по делото, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Относно възражението на ответната страна, че исковата молба е подадена след предвидения в закона срок, за да се произнесе, съдът съобрази:

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗУЕС, молбата за отмяна на решение на общо събрание на етажна собственост се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Видно от приложените и приети по делото писмени доказателства, ищцата Ш. е била уведомена, съответно е получила копие от протокола от проведеното на 09-10.12.2015г. Общо събрание на ЕС на комплекс „Г.Д.” на 03.08.2016г. /л.12/. Исковата молба е депозирана на 29.08.2016г., поради което съдът приема, че същата е подадена в законоустановения 30-дневен срок. Исковата молба е подадена е от лице, което има правен интерес от решаване на казуса, пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити, поради което съдът счита същата за допустима.

Несебърският районен съд, като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС.

По делото не се спори, че ищцата А.Ш. е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост – Апартамент № А25, находящ се в комплекс „Г.Д.” в КК Слънчев бряг - запад. В подкрепа на това е и представения по делото нотариален акт № 42/2005г. на Несебърски нотариус /л.9/. Видно от представения по делото протокол /л.59-72/, на 09-10.12.2015г. е било проведено Общо събрание на собствениците на етажната собственост в к-с „Г.Д.” при спадащ кворум, на основание чл.15, ал.2 и ал.3 от ЗУЕС, поради това, че не е бил налице изискуемият според чл.15, ал.1 от ЗУЕС редовен такъв, изискващ присъствието на собствениците /лично или чрез пълномощник/, притежаващи поне 67% идеални части от общите части на етажната собственост. В протокола е отразено, че присъстващите са с общо 17,53% идеални части, което действително не позволява редовното провеждане на събранието в предварително определеното време, нито при спадащия кворум по чл.15, ал.2 от ЗУЕС, изискващ присъствието на притежаващите поне 33% от идеалните части от общите части на сградата, но е предпоставка за неговата редовност при спадащ кворум според чл.15, ал.3 от същия закон, съгласно която ако липсва необходимият кворум по ал. 1, събранието се провежда по предварително обявения дневен ред  на следващия ден и се смята за законно, колкото и идеални части от общите части на етажната собственост да са представени. В протокола са посочени в табличен вид като взели участие в това събрание имената на трима етажни собственици и притежаваните от тях обекти, както и отделните квоти на общите им части на ЕС.

 Твърди се от страна на ищцата, че общото събрание на ЕС, обективирано в протокола от 09-10.12.2015г. е нередовно свикано, проведено и оповестено. В тази връзка се сочи, че за всички предходни общи събрания ищцата е била уведомявана чрез електронната поща на майка й – свидетелката Ю.Д., като се представят и доказателства за това /извадки от електронната поща – л.117-119/. Наред с това се сочи, че сградата, в която ищцата притежава жилище е за сезонно ползване, поради което на всички предходни общи събрания до момента са били определяни дати за следващо общо събрание, като в протокола от 03.09.2014г. в т.5 са били приети дати за следващо ОС, както следва: за 2015г. – периода от 20 до 30 август и за 2016г. – 3 септември 2016г. Сочи се също така, че поканата за свикване на ОС е подписана само от Д.Н.А., в качеството й на представляващ „Д.” ООД – управител на етажната собственост, при все че визираното дружество се представлява от управителите Д.А. и К.Б. – заедно, за което представят справка от търговския регистър. В тази връзка се твърди, че липсва упълномощаване на Д.А. от страна на втория управител на „Д.” ООД – К.Б. за свикване и провеждане на ОС. Твърди се, че такова упълномощаване липсвало и с издаденото след ОС пълномощно от Б. на А. от дата 19.01.2016г.

Наред с горното се оспорва и реда за провеждане на ОС. В тази връзка се сочи, че в протокола не са посочени явилите се лица, нито има подписи, които да удостоверяват присъствието ми на ОС. Оспорва се и реда за оповестяване на протокола от проведеното ОС, съгласно чл.16, ал.7 от ЗУЕС.

Независимо от горното, ищцата твърди, че всички взети решения на ОС са незаконосъобразни, тъй като противоречат на нормите на ЗУЕС.

Процесуалният представител на ответната етажна собственост изразява становище, че проведеното на 09-10.12.2015г. ОС на етажната собственост на комплекс „Г.Д.” е законно свикано, проведено, както и че протокола от същото е редовно оповестен съгласно разпоредите на ЗУЕС. Относно възражението, че ищцата не била уведомена по ел.поща за свикването и провеждането на процесното общо събрание се сочи, че същата не е подала писмено уведомление за това по реда на чл.13, ал.2 от ЗУЕС, поради което за управителят на ЕС не съществувало задължение за такова уведомяване, освен предвиденото по закон чрез залепяне на съобщение на общодостъпно място на входа на комплекса. Отделно от това се твърди, че близки на ищцата, сред които и нейната майка посещават жилището й в процесния комплекс и през зимния период, поради което са имали възможност да разберат за насроченото ОС. Относно възраженията за незаконосъобразност на взетите на ОС решения, ответната страна сочи, че ОС е взело решения само по въпросите, включени в дневния ред и които са изцяло от компетентността на ОС. Относно възраженията за кворум, сочат, че нито една от точките от дневния ред не попада в изискванията за квалифицирано мнозинство по чл.17, ал.2 от ЗУЕС.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Относно свикването на Общото събрание:

Видно от поканата за ОС /л.56-57 вкл./, Общото събрание на ЕС е свикано на основание чл.12, ал.1, т.1 от ЗУЕС, по инициатива „Д.” ООД – дружество, избрано за управител на ЕС с решение на ОС от 03.09.2014г. /л.34-37 вкл./. От данните по делото се установява, че с решение на Окръжен съд-гр.Бургас, влязло в сила на 28.10.2015г. са били отменени всички решения на ОС на ЕС, проведено на 03.09.2014г., обстоятелство което не потвърждава и от страните по делото. Видно от показанията на свид.Нина Ч. това е била и причината за извънредно свикване на ОС на ЕС, за да се назначи управител на ЕС. По делото обаче липсват данни, ОС да е било свикано по реда на чл.12, ал.5 от ЗУЕС - т.е. по предложение на всеки съсобственик или ползвател в неотложен случай, както сочи свид.Ч. в съдебно заседание. След извършена служебва проверка, съдът констатира, че към датата на свикване на ОС – 27.11.2015г., „Д.” ООД не е било управител на ЕС на основание влязлото в сила решение на ОС-Бургас по гр.д. № 1371/2015г. по описа на съда, поради което не е имало правомощията да свика ОС на ЕС, в качеството му на управител. Наред с това, съдът констатира, че към датата на свикване на ОС, „Д.” ООД е било представлявано от двама управители – Д.А. и К.Б. - заедно /справка от ТР – л.33/. Видно от поканата, същата е била подписана единствено от единия управител – Д.А.. По делото няма доказателства същата да е била упълномощавана от вторият управител да свика от негово име ОС на ЕС. Действително по делото е представено пълномощно /л.92-93/, с което К.Б. упълномощава Д.А. да организира, присъства и гласува както намери за добре на всички Общи събрания, но пълномощното е от дата 19.01.2016, следваща датата на свикване и провеждане на процесното ОС.

Относно провеждането на Общото събрание:

Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, протоколът съдържа датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата – "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. Видно от приложения по делото протокол от проведеното на 09-10.12.2016г. ОС на ЕС, в него не са посочени явилите се лица, нито има техни подписи, от които да се установи присъствието им на ОС. В графа „представяне на ОС” срещу собственик „Д.” ООД е посочено – лично, но както беше посочено по-горе, дружеството се представлява от двама управители – заедно, поради което не става ясно кой точно е присъствал.

Правомощията на съда при иск по чл.40 от ЗУЕС са ясно дефинирани -отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че констатираните по-горе нарушения на процедурата за свикване и провеждане на ОС води до незаконосъобразност на взетите на това общо събрание решения, поради което същите следва да бъдат отменени.

Независимо от горното, съдът счита, че решенията на това ОС противоречат и на императивни материално правни норми, като чл.51, ал.1 от ЗУЕС сочеща как се разпределят разходите за поддръжка и управление на общите части и тези за "Фонд ремонт".

Предвид този изход от делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищцата Ш. има право на направените в настоящото производство съдебно - деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 703, 40 лева, от които: 80 лева – държавна такса, 600 лева - адвокатско възнаграждение и 23,40 лева – превод на документ. Размерът на адвокатския хонорар е бил оспорен от противната страна своевременно като прекомерен на основание чл.78, ал.5 от ГПК, но съдът не счита възражението за основателно, предвид преценката си за степента на правна и фактическа сложност на производството, при предвиден в чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. минимум за това от 300 лв.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ всички решения на проведеното на 09-10.12.2015г. Общо събрание на собствениците на Етажната собственост в комплекс „Г.Д.”, находящ се в УПИ ******* по плана на КК Слънчев бряг-запад, представлявана от управителя „Д.” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 4003, р-н Северен, бул*****, с управител Д.Н.А..

ОСЪЖДА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „Г.Д.”, находящ се в УПИ ******* по плана на КК Слънчев бряг-запад да заплати на А.С.Ш. с ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника й – адв.В.С. ***, със съдебен адрес:***, сумата общо в размер на 703,40 лева /седемстотин и три лева и четиридесет стотинки/, представляващи заплатени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.

                                                                                                                                                                                                                                                         

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: