№ 531
гр. Плевен, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430106685 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „***” АД ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. С., срещу П. Н. Н., ЕГН
**********,с постоянен адрес: град *** кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.500,
ал.1 т.3 КЗ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ
размер на 265,40 лева, от които 250,40 лв., представляващи регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение и 15 лв., представляващи
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
плащане на дълга.
Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че ищецът е подал срещу
ответника заповед за изпълнение, за което е образувано ч.г.д. №5296/2021 г.
по описа на ПлРС, срещу която заповед е подадено в срок възражение, поради
което и в изпълнение указанията на съда е предявил настоящия иск. навежда
доводи, че на 11.10.2016 г., около 16:40 часа, в град ***, пред магазин ***,
водачът на МПС марка „****, с рег. № *** - П. Н. Н. - ответник в настоящето
производство, при извършване на маневра за навлизане в реда на паркираните
МПС-та, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
1
движението, не е спазил необходимата дистанция, вследствие на което е
блъснал паркираното междувременно на улицата МПС марка „****, с рег. №
***, собственост на ВЛ. СТ. Т. и му причинява материални щети. Излага се,
че по повод инцидента е съставен Протокол за ПТП № 1625582/11.10.2016 г.,
по описа на СПП към ОД на МВР - гр. Плевен, видно от който водачът на
МПС марка „****, с рег. № ***, е виновен за настъпването на ПТП. Сочи се,
че спрямо виновният водач е взето административно отношение с АУАН,
серия „Г“, с бл. № 751366/11.10.2016 г., по описа на СПП към ОД на МВР - гр.
Плевен, на основание чл. 23, ал. 1 и чл. 25, л. 1, предл. трето ЗДвП. Твърди се,
че към датата на застрахователното събитие собственикът на увреденото
МПС ответникът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с с ищеца по делото по полица № ВО/23/116001559651/02.06.2016
г., валидна от 14.06.2016 г. до 13.06.2017 г. Излага се, че на 12.10.2016 г.
собственикът на МПС марка „****, с рег. № *** е подал Уведомление за щета
в представителство на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД и е предявил претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение. Сочи се, че в ищцовото
дружество е била заведена щета № 0410701-0018-2016, като на 12.10.2016 г.
е проведен оглед на увреденото МПС, въз основа на който е съставен Опис -
техническа експертиза по щетата. Сочи се, че въз основа на доклад по
процесната щета, ищецът е определил за изплащане застрахователно
обезщетение в размер на 250,40 лева, която сума била изплатена на
собственика на увредения автомобил. Твърди се, че видно от процесния
протокол за ПТП ответникът виновно е причинил настъпването на пътния
инцидент, след което е напуснал мястото на пътното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата. Излага, че за
ищеца, на основание чл. 500, ал. 1 т. 3 КЗ е налице правен интерес да
претендира възстановяване от ответника на изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 250,40 лв., представляващи изплатеното
застрахователно обезщетение, както и сторените ликвидационни разноски по
щетата в размер на 15 лв. Твърди се, че е поканил ответника да заплати
процесната сума, но поканата му била върната като непотърсена.Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В
нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като основателен
и доказан. Претендира присъждане на разноски
2
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът е
упражнил процесуалното си право да подаде отговор на исковата молба.
Сочи, че предявения иск е неоснователен. Не оспорва начина на настъпване
на ПТП, както и, че към датата на същото е имал валидно сключена
застраховка ГО при ищеца. Твърди, че при извършване на процесната
маневра не е забелязал и разбрал, че неволно е закачил косо предния калник
на увреденото МПС. Излага, че за това разбрал едва когато органите на МВР
дошли в дома му и го информирали, че е реализирал произшествие при
извършване на маневрата, за което бил съставен протокол за ПТП и АУАН.
Оспорва претендираното вземане на ищеца. Твърди, че не е налице право на
регрес. Сочи, че съгласно чл.500, ал.1, т.2 от КЗ застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно е
платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният
водач. Навежда доводи, че, за да възникне за ищеца правото на регрес в
хипотезата на чл.500, ал.1, т.2 от КЗ е необходимо виновният водач да е
напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях
е задължително по закон. Твърди, че по отношение на процесното ПТП,
посещението на местопроизшествието от органите за контрол на движение по
пътищата не е било задължително. Излага, че в настоящия случай не е налице
нито една от хипотезите на чл.125 ЗДвП, при която службите за контрол на
МВР посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие,
поради което счита, че за него не е съществувало задължение да изчака
тяхното идване. Сочи и, че не е налице и хипотезата на чл.125, т.7 от ЗДвП
доколкото не е оспорил, че е извършил деликта, от който са произлезли
материални щета за ударения автомобил, както, и че същият е бил в
състояние да се придвижва на собствен ход след произшествието. поради
изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на
ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
3
недоказан, за което развива подробни съображения.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 5296/2021г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за сумата от 250,40 лв.,
представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
и 15 лв., представляващи направени ликвидационни разноски по щетата,
както и разноски в размер на 385,00 лева. Въз основа на подаденото заявление
е издадена заповед за изпълнение № 3085/16.08.2021 г., като срещу
издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника в настоящето
производствто. Ищецът с оглед на реализираната от длъжника възможност да
оспори вземането по издадената заповед е депозирал искова молба за
установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в
настоящето производство.
От приложения по делото Протокол за ПТП с № 16255 от 21.10.2016г.
се установява, че участник № 1 – П. Н. Н., като водач на МПС марка „****, с
рег. № *** при маневра да влезе в ред на паркинг не съобразява разстоянието
от паркирания в дясно него участник №2 - МПС марка „****, с рег. № ***,
собственост на ВЛ. СТ. Т., като го удря косо и реализира ПТП с материални
щети.
Приобщена по делото е и застрахователна полица №
BG/23/116001559651, сключена между ищеца и „***“ АД, от която се
установява, че МПС марка „****, с рег. № *** е имало валидно сключена
застраховка ГО от 00.00.00 часа на 14.06.2016 г. до 23.59.59 часа на 16.06.2017
г.
Видно е от представеното по делото Уведомление за щета на МПС, че
ВЛ. СТ. Т., в качеството си на пострадал от ПТП-то водач на МПС марка
„****, с рег. № *** е уведомил ищеца за настъпилото ПТП с материални
щети.
Установява се, че към Уведомлението за щета на МПС е представено и
Свидетелство за регистрация на увреденото МПС и Удостоверението му за
техническа изправност.
От представената по делото Опис по техническа експертиза по щета №
4
0410-701-0018-2016 /12.10.2016 г. се установява какви са вредите, нанесени на
увреденото МПС, вследствие на процесното МПС.
Приобщен като доказателство по делото е и Доклад по щета №1 №0410-
701-0018-2016, изготвен от ищеца по делото, от която се установява, че
определеното обезщетение за изплащане на собственика на увреденото МПС
е в размер на 250,40 лева, като е предложено да бъде потърсен регрес от
ответника за сума в размер на 265,40 лева.
Видно е от представеното по делото преводно нареждане, че на
собственика на пострадалото от процесното ПТП МПС е изплатена сумата от
250,40 лева.
Установява се от приложената по делото Регресна покана, невръчена на
ответника, че спрямо същият е отправена покана да заплати процесната сума.
Приобщена като доказателство по делото е и административно-
наказателната преписка, образувана във връзка с процесното ПТП, от която
се установява, че : на ответника е съставен АУАН и НП № 16-0938-
003896/24.10.2016 г. за това, че на 11.10.2016 г. е причинил процесното ПТП,
като е напуснал без да съобщи за това на контролните органи, като му е
наложено наказание.
Събрани като доказателство по делото са и гласни доказателства
посредством разпита на свидетеля ВЛ. СТ. Т.. Свидетелят сочи, че в
процесния ден бил в командировка, но бил уведомен от случайно лице, че
собствения му автомобил, паркиран в гр. Плевен до магазин „***“ на ул.
****, бил ударен. Твърди, че когато се върнал забелязал, че имало
увреждания по предната броня и по мигачите. Разказва, че другият водач не
бил на мястото на ПТП. Сочи, че сигнализирал органите на КАТ към 19,00
часа същата вечер. Обяснява, че не е водил разговор с другия водач на МПС,
както и ,че дори не го е видял. Излага, че пътят е еднопосочен с две ленти.
Твърди, че „малко нерегламентирано“, но можел да се движи с увреденото
МПС.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения иск е очертан от нормата на
чл.422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже,
5
учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410
от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от
длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; наличие на
валидно застрахователно правоотношение по отношение на увреждащия
автомобила по повод договор за застраховка "Гражданска отговорност"; че в
този период е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят
носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така
настъпилото застрахователно събитие на увредения автомобил са причинени
имуществени вреди, съответно техния вид и размер; че е заплатил
застрахователното обезщетение на застрахователя на увредения автомобил;
че ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, чието посещение е било задължително.
В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си изключващи
отговорността му.
Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства противоправното поведение на ответника при ПТП. За
допуснатите от него нарушения на ЗДвП е бил наказан по административен
ред с влязло в сила НП.
При така установените безспорно факти, следва да се даде отговор на
въпроса дали е налице хипотезата, на която ищецът основава претенцията си
и даваща му регресно право да получи от делинквента платеното от него
застрахователно обезщетение и разноски.
В настоящия случай, ищецът се позовава на нормата на чл. 500, ал. 1, т. 3
КЗ твърдейки, че ответникът след настъпване на ПТП е напускал
произшествието. Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ регламентира
регресно право на застрахователя, когато виновният водач е напуснал мястото
на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение на
пътищата, когато посещението от тях е задължително по закон, освен в
случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ
или по друга неотложна причина. Т. е не всяко действие от страна на
виновния водач по напускане на произшествието дава право на регрес, а само
онова поведение, когато то не е било съобразено с буквата на закона, в
частност ЗДвП, предвиждащо задължително обслужване на произшествието
от контролните органи на МВР. А кои са тези случаи ЗДвП ги разписва в чл.
6
125, ал. 1- при произшествието има убит или ранен човек; произшествието е
предизвикало задръстване на платното за движение; в произшествието
участва ППС, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на
пътя и в резултат на това създава опасност за движението; има съмнение, че
участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не
притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство;
произшествието е с участието на ППС на Министерството на отбраната или
на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили,
преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на
нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на
отбраната; между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него; произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинените му от произшествието вреди. В настоящия случай
няма спор, че при настъпването на ПТП пострадали лица няма. Има данни
само за причинени материални щети на друго МПС. Не е налице и нито една
от хипотезите на чл. 125, ал. 1, т. 7 ЗДвП, доколкото от ангажираните по
делото гласни доказателства категорично се установи, че спор относно вината
на ответника за ПТП, между участниците в него никога не е имало и
увреденото МПС е могло да се движи на собствен ход /в. т.с. Р-е №
224/7.06.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 224/2019 г./.
Изложеното обосновава извод, че не са налице предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника по см. на чл. 500, ал. 1 КЗ, поради
което и предявения иск следва да се отхвърли.
Съобразно изхода на спора на ответника се дължат разноски в
размер на 300,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***” АД ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр. С., срещу П. Н. Н., ЕГН **********,с постоянен адрес:
град *** кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.500, ал.1 т.3 КЗ, вр. чл.86, ал.1
7
ЗЗД с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 265,40 лева, от които
250,40 лв., представляващи регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение и 15,00 лв., представляващи ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното плащане на дълга, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „***” АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
С., да заплати на П. Н. Н., ЕГН **********,с постоянен адрес: град ***,
сумата от 300,00 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8