Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 91
гр.Свищов, 08.06.2018г.
Свищовският районен съд
в публично заседание на 12.03.2018година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Таня Луканова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.695 по описа за 2017г., за да се
произнесе, взема предвид:
Производството е с правно основание
чл. 26, ал. 2, пр.5 от ЗЗД вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, чл.
26, ал. 2, пр.4 от ЗЗД, чл. 33, ал. 2
ЗС.
Ищцата твърди, че е собственик по
наследство на 1/8 ид.ч. от 2/3 ид.
ч. на подробно описани в исковата молба имот – дворно място и 1/8 ид. ч. от жилищна сграда – реален първи жилищен етаж.
Твърди, че с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка майка й Р.Г.Т. е прехвърлила собствеността си върху 5/8 ид.ч. от описаните по-горе имоти и така първите двама ответници по делото са станали собственици на 7/8 ид.ч. от описания имот. Твърди, че в началото на 2016 г.
майка й предупредила ответника П.И., че ще заведе дело за разваляне на договора
за издръжка и гледане, т.к. той не изпълнявал задълженията си по него. Същият
заявил, че ще прехвърли имота на трето лице, но няма да позволи тя да си вземе
имота обратно. Твърди, че към настоящия момент има такова образувано дело №
231/2016 г. пред Районен съд Свищов. Твърди се, че с нотариален акт от
11.03.2016 г. първите двама ответници са дарили на
третия ответник Г.А. 1/8 ид.ч. от описания по-горе
имот и с нотариален акт от същата дата първите двама ответници
са продали на третата ответница останалите свои ид.ч.
от имота за сумата от 9800 лева. Ищцата твърди, че за тези прехвърлителни
сделки е научила на 14.05.2017 г. от своя брат П.П..
Твърди, че договорът за дарение от 11.03.2016 г. на първо място е симулативна сделка, защото прикрива договора за
покупко-продажба, твърди, че същият е без основание е и че накърнява добрите
нрави, защото е извършен с цел тя да бъде лишена от възможността да закупи
имота на посочената в нотариалния акт цена. Счита, че поради тези три основания
договорът се явява нищожен и не може да породи предявените правни последици.
Кумулативно предявява иск и по чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността за
изкупуване на 6/8 ид.ч. от описаните в исковата молба
имоти.
В срок е постъпил писмен отговор от ответниците по иска. В него твърдят, че исковата молба е
нередовна, т.к. в исковата молба ищцата е посочила само бланкетно
основанията за нищожност по чл. 26 от ЗЗД. Като в обстоятелствената част на
исковата молба се съдържа единствено твърдение за привидност на сключената
сделка, като липсва твърдение за наличие на другите две основания – липсата на
основание и накърняването на добрите нрави. Твърди се, че искът за нищожност е
неоснователен, счита, че атакуваният договор е валиден, оформен в изискуемата
от закона форма и сключен на основание съществуващите близки отношения между
дарителите и дарената. По отношение на кумулативно предявения иск счита, че
неговото уважаване зависи от уважаването на предходния иск за обявяване нищожност, счита, че двумесечният срок е
изтекъл, т.к. моментът на узнаване от страна на ищцата не е на 14.05.2017 г.,
както тя твърди, а е от образуване на висящото Гражданско дело № 231/2016 г.,
както и от роднини и от вписванията в имотния регистър. Предвид на това моли
съдът да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба №1004, том
ІІ, д.№94/1972г Д.П.Т.е станал собственик на дворно място в землището на
гр.Свищов от цялото 980 /деветстотин и осемдесет/ квадратни метра, което се
намира извън чертите на града с построената в него жилищна сграда и стопанска
постройка, обозначено с пл.№3019, при съседи: *****, Л. И., Д.Т.И.и горски път,
само 580 /петстотин и осемдесет/ квадратни метра дворно място, заедно с
построените в тази част жилищна сграда и стопанска постройка, при съседи: *****,
Л. И., Д.Т.И.и останалата част – нов съсед Б. И.Б., срещу задължението за цялолостна издръжка и гледане на продавача Е.П.Б.и неговата
съпруга П. А. И. до тяхната смърт, да им осигури един сносен и спокоен живот и да им гарантира квартира, храна,
отопление и грижи при болест и немощ.
Видно от Нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по давностно владение
№150, том І, д.№528/1995г. Д.П.Т.е признат за собственик по давностно
владение на следния недвижим имот: ЕДНА ЖИЛИЩНА СГРАДА- двуетажна,ОТ КОЯТО
ПЪРВИ ЕТАЖ-състоящ се от две спални,хол, детска, кухня,баня-тоалетна и коридор
с площ от 94.15- деветдесет и четири кв.м. и петнадесет кв.см. със
самостоятелен вход от източната страна на сградата; ВТОРИ ЕТАЖ-две спални,
хол,детска,кухня,баня,тоалетна и коридор, с площ от 94.15-деветдесет и четири
кв.м. и петнадесет кв.см.,със самостоятелен вход от източната страна на
|сградата,представляващ външно стълбище;ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ, стоящ се от
гараж-западен с площ от 24.37-двадесет и четири кв.м. и тридесет и седем
кв.см.,гараж-среден с площ 22.10-двадесет и два кв.м. и десет кв.см.;склад-
|точен,целия с площ от 12-дванадесет кв.м.; склад западен, целия с площ от
7.82-седем кв.м. и осемдесет и два кв.см.; склад-среден,целия с площ от
5.20-пет кв.м. и двадесет кв.см.,която жилищна сграда е построена в собствено
дворно място с площ от 580/980-петстотин и осемдесет- деветстотин и осемдесет
идеални части от 980-деветстотин и осемдесет кв.м., съставляващо пл.№3019-три
хиляди и деветнадесет извън регулационният план на град Свищов,при граници: от север-ул*****.,от изток- Л. П. и от запад-Н.А.А..
Видно от удостоверение за наследници
№06-09-412/19.05.2017г. Д.П.Т.е починал на 30.06.1995г., за което бил издаден
акт за смърт №0158/01.07.1995г. на Община Свищов и оставил за свои наследници
съпругата си Р.Г.Т., и трите си деца - ищцата С.Д.П., Е.Д. Р. и П. Д. П..
Видно от представените нотариални
дела, изискани от Нотариус И.А., рег. №295
на НК, с НА от 20.03.2009г. на Нотариус Н.Г.за покуко-продажба
№147, том І, рег.№1229, дело №94 от 2009г. синът на наследодателя – П. Д. П. е
продал на ответника П.Б.И. 1/8 идеална част от наследствения недвижим имот , а
именно : 2/3 (две трети) идеални части от ДВОРНО МЯСТО, цялото от 595
(петстотин деветдесет и пет) кв.метра, съставляващо УПИ XII-3019 (дванадесети,
три хиляди и деветнадесет) в квартал б /шести) по подробния устройствен
план на ГР.СВИШОВ на ул. "*****”*******, при граници: на
север - улица, на запад -задънена улица (тупик), на
юг - Б.И.Б. и на изток - Л. П. и от построената в него двуетажна масивка ЖИЛИЩНА СГРАДА - РЕАЛНО: а) ПЪРВИЯ ЖИЛИШЕН ЕТАЖ,
със самостоятелен вход от изток, който етаж се състои от две спални, хол,
детска стая, кухня, баня-тоалетна и коридор, със застроена площ 94.15
(деветдесет и четири цяло и петнадесет стотни) кв.метра; : б) СКЛАД -ИЗТОЧЕН в ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ със застроена
площ 12 (дванадесет кв.метра); в) СКЛАД - СРЕДЕН в ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ със застроена
площ 5.20 (пет цяло и двадесет стотни) кв. метра, заедно със съответните
идеални части от ОБЩИТЕ ЧАСТИ на сградата.
Видно от НА от 27.02.2009г. на
Нотариус Н.Г.за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане №97, том І, рег. № 843, дело №260 от 2009г. Р.Г.Т. прехвърлила на П.Б.И.
притежаваните от нея 5/8 идеални части от същия недвижим имот.
Видно от НА от 10.03.2009г. на нотариус Н.Г.за покуко-продажба №112, том І, рег.№974, дело №71 от 2009г.
дъщерята на наследодателя – Е.Д. Р. е продала на ответника П.Б.И. 1/8 идеална
част от същия недвижим имот.
Така съсобственици върху 7/8 от процесния
недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност станали ответниците П.Б.И. и неговата съпруга Е.И.И..
Видно от Нотариален акт от 11.03.2016г. №166, том ІІ,
рег. №1155, дело 76/2016г. на Нотариус И.А., ответниците
П.Б.И. и неговата съпруга Е.И.И. продават на ответникацата Г.К.А. собствените си 6/8 ид.ч.
– шест осми идеални части, тяхна съпрушеска
имуществена общност от процесния недвижим имот, който
притежават съгласно НА №147, том І, рег.№1229, дело №94 от 2009г. на нотариус Н.Ганева, рег.№349.
Видно от Нотариален акт от 11.03.2016г. за дарение на
недвижим имот №165, том ІІ, рег. №1153, дело 75/2016г. на Нотариус И.А. ответниците П.Б.И. и съпругата му Е.И.И.
дарили на ответницата Г.К.А. собствената си 1/8 ид.ч.
от процесния недвижим имот, който притежават съгласно
НА №147, том І, рег.№1229, дело №94 от 2009г.
на нотариус Н.Ганева, рег.№349.
Видно от разпита на свидетеля по делото М.К.– съжител
на майката на ищцата е, че майката на ищцата - Р.Т.има три деца – дъщерите С.П.
и Е.Р., и син П.П.. Преди около 5-6 години
отношенията между Р.Т.и синът й П.П. се влошили,
поради това, че той искал да продава имота. Св.М.К., с посъветвал Р.Т., че така
имот не се продава. Станали скандали и
той напуснал имота. П. също напуснал имота и започнал да пътува.
По-късно съпругата на П. решила да
раздели децата им и свидетелят и Р.Т., които междувременно от 1-2 години отново
се събрали и живеели в процесния имот прибрали
внучето. След като спрял да пътува, П. също дошъл да живее при тях. По тази
причина отношенията между Р.Т.и ответника П.И. - нейн
племенник се изострили. Това се случило някъде към 2016г. Свидетелят чул Р.Т.да
казва на ответника, че ще заведе дело срещу него за разваляне на договора за
издръжка гледане. Свидетелят заяви, че познава ответницата Г.А., която била
жена на братът на ответницата Е.И..
Свидетелката И.П. – дъщеря на ищцата твърди, че
апартаментът в Свищов бил продаден, като майка й научила за това обстоятелство
на 14 май миналата година, което се падало неделя. Това им го съобщил вуйчо й П.П.. Казал на ищцата, че може да заведе дело и да си върне
частта. Твърди, че преди това не заели, че апартамента е продаден. Просто дошъл
да каже на майка й, че етажа е продаден и ако иска майка й да си върне дела да
заведе дело срещу „***“, понеже е продаден без нейно съгласие. На следващия ден
майка й направила пълномощно.
Съдът кредитира частично показанията на тези двама
свидетели, дотолкова, доколкото същите се подкрепят от останалите доказателства
по делото и като съобрази, че свидетелката И.п. е дъщеря на ищцата, а
свидетелят М.К.– съжител на майката на ищцата.
Според свидетеля М.Т.– леля и на ищцата и на
ответника, която е в добри отношения с дете страни заяви, че братът на ищцата –
П. изгонил майка си от процесния имот и тя отишла да
живее на квартира. Тогава се намесил ответника П.И. и прибрал лелея си. Това се
случило отдавна, може би през 2006-2007г. Заяви, че знае, че къщата е
прехвърлена и П. си продал дела на П.. От П. разбрала, че е дал пари и на
дъщерите на и са ходили да прехвърлят къщата.
Заявява, че отношенията между Р. и П. се обтегнали преди 1-2 години,
като Р. спряла да ходи у П.. До преди това тя обядвала и вечеряла в племенника
си. Знае за дело, което завела Р. за
разваляне на договора за издръжка и гледане. Заяви, че отношенията между ответниците П.И. и съпругата му Е.И. са близки с
ответницата Г.А..
Според свидетеля А.А.майката
на ищцата, която познава много добре била завела дела, за това, че Р. била
прехвърлила къщата на П.. Свидетелят
твърди, че П. коментирал с него, че процесния имот е
прехвърлен много отдавна на Г.. От П. и Е. също узнал, че къщата е прехвърлена
на снахата на Е.Г..
Св.И.А. заяви, че няма спомен за сделките изповядани
пред нея в качеството й на нотариус. Същата заяви, че все пак, ако има
съмнения, че воляизявленията на страните по сделката
са симулативни щяла да откаже изповядването на
сделката. Фактът, че ги е изповядала означавал, че е преценила , че всичко е
наред.
На въпроси по реда на чл.176 от ГПК ищцата отговори, че е узнала за договора на
14.05.2016г. Получила е съобщение за дължимите данъци на процесния
имот през м. февруари или м. март 2017г.
По делото са
представени два броя съобщения до ищцата С.Д.П. *** за дължим местен
данък за 2016г. и за 2017г. за имот „*****“ №63 в гр.Свищов.
Приложено по
делото е пълномощно, заверено на 15.05.2017г. от кмета на с.****от ищцата С.Д.П.,
с което упълномощава своята майка Р.Г.Т. да се снабди от съответната служба от
Община Свищов с удостоверение за данъчна оценка и скица на процесния
имот.
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По отношение на
направеното възражение за недопустимост на предявените искове за нищожност,
съдът намира същото за неоснователно. С допълнителната искова молба ищцата е
уточнила три форми за недействителност на процесния
договор за дарение между ответниците П.и. и Е.И. от
една страна и от друга ответницата Г. А. – привидност, липса на основание и
накърняване на добрите нрави. Следователно предявени по този начин исковете са
процесуално допустими, тъй като за ищцата е налице правен интерес от оспорване
на процесната разпоредителни сделки. Никоя сделка
обаче не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Ето защо, въведените
от ищцата основания за нищожност са предявени в условията на евентуалност, като
съдът дължи произнасяне като почне от най - тежкия заявен порок на нищожността,
в случая основанието, след това обсъди привидността и стигне, в случай на
отхвърляне на предходните два порока до накърняване на добрите нрави.
Разпоредбата на чл.
225, ал. 1 ЗЗД определя дарението като договор, с който дарителят отстъпва
веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Като безвъзмездна
сделка, дарението се характеризира с намерението на дарителя да осъществи акт
на щедрост спрямо надареното лице и да изяви воля в
този смисъл. То има наситен субективен състав - намерение за даряване, за
оказване на щедрост, акт на алтруизъм и
благотворителност, с която си особеност договорът за дарение се отличава от
другите безвъзмездни сделки. Като всеки договор той следва да има правно
основание, без което би бил нищожен. Освен това следва да има и мотив за
сключването му, който е субективната психологическа движеща сила за договорното
волеизявление. Подбудите, поради които се прави дарението са основанието на
договора и те трябва да бъдат установени с оглед на всички изявления на
страните и доказателствата по делото.
По иска на основание
чл. 26, ал. 2, пр.4 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за дарение
на недвижим имот №165, том ІІ, рег. №1153, дело 75/2016г. на Нотариус И.А., с
който ответниците П.Б.И. и съпругата му Е.И.И. дарили на ответницата Г.К.А. собствената си 1/8 ид.ч. от процесния недвижим имот
– липса на основание, съдът намери иска за неоснователен. Съгласно чл. 26, ал.
2 от ЗЗД основанието се предполага до доказване на противното. Ангажираните в
тази насока обяснения на страните по делото не доказват такъв порок. Напротив
от свидетелските показания на свидетелите М.Т., която се намира в еднакво
близки родствени отношения с ищцата и ответника П.И., както и от покозанията на свидетеля А.А., се
установява, че отношенията между ответниците П.И. и
съпругата му Е.И. с ответницата с Г.И.
са били изключително близки. Житейски логично е при такива близки отношения
първите да имат дарствени намерения. Последващата
покупко-продажба на останалите 6/8 ид.ч. от процесния имто не е достатъчна до
докаже, че липсва намерението за дарение. Ето защо съдът приема, че в случая
ищцата не доказа в условията на пълно и главно доказване, че липсва мотив за
сключването на договора за дарение.
С оглед отхвърлянето на
наведеното от ищцата основания за нищожност на договора за дарение поради липса
на основание, съдът следва да се произнесе по наведеното от нея при условията
на евентуалност основание за нищожност на договора поради привидност.
По иска с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД вр. чл. 17, ал.
1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за
дарение на недвижим имот №165, том ІІ, рег. №1153, дело 75/2016г. на Нотариус И.А.,
с който ответниците П.Б.И. и съпругата му Е.И.И. дарили на ответницата Г.К.А. собствената си 1/8 ид.ч. от процесния недвижим имот,
съдът намери иска за неоснователен. Съдът намира наведеното основание за
нищожност на сделката за дарение на 1/8 ид.ч. от процесния имот, с твърдение, че тя прикрива договор за
продажба за недоказано. За да е налице твърдяната относителна
симулативност на сключения между ответниците
договор за договор за дарение, по делото следваше да бъде безспорно установено,
че страните по сделката не са желаели настъпването на последиците от дарението,
а действителната им и прикрита от тях воля е била за сключване на договор за
покупко-продажба, т.е. следваше да се докаже, че страните всъщност са се
споразумели да не се прехвърля собствеността върху идеалните части от имота
безвъзмездно, а да бъде платена определена цена. Ангажираните от ищцата доказателства не установиха волеизявленията на страните по
договора за дарение да имат съдържание различно от отразеното в представения по
делото нотариален акт. Дори и да се приеме, че действително е имало скандал между
майката на ищцата и ответника П.И., при който той е узнал от нея, че има
намерение да развали договора за издръжка и гледане на 5/8 ид.ч.
от процесния имот и ѝ завил, че ще го продаде
на трето лице, но няма да допусне развалянето на договора, то с това не може да
се изведе извод за симулативността на сделката.
Напротив, от свидетелските показания на водените от ответната страна
свидетели се установи, че двамата ответници П.И. и съпругата му Е.И. са в много близки
отношения със третата ответница Г.А.. Освен близките родствени отношения – А.е
съпруга на брата на ответницата И., между тях имало и финансови отношения. При
това положение логично е ответниците Илиеви да са
имали намерение да надарят отв.А. с 1/8 ид. ч., като няма пречка да ѝ продадат останалите 6/8
ид.ч. от съсобствения си
имот. Според съда ирелевантно намерението на майката
на ответницата да развали договора за издръжка и гледане, тъй като ответниците притежават ощ 2/8 ид.ч. от процесния имот, които те
са придобили преди много години и по този начин отново участват като
съсобственици на този имот. С оглед на изложеното тази претенция за нищожност на сделката дарение
се явява неоснователна.
С оглед отхвърлянето на
наведеното от ищцата основания за нищожност на договора за дарение поради
привидност, съдът следва да се произнесе по наведеното от нея при условията на
евентуалност основание за нищожност на договора поради противоречие с добрите
нрави.
По иска с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор
за дарение на недвижим имот №165, том ІІ, рег. №1153, дело 75/2016г. на
Нотариус И.А., с който ответниците П.Б.И. и съпругата
му Е.И.И. дарили на ответницата Г.К.А. собствената си
1/8 ид.ч. от процесния
недвижим имот. Накърняване на добрите нрави по смисъла на закона е налице,
когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично
формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби,
част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските взаимоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване. Доказателства в тази насока не се събраха по
делото. Съдът не споделя наведените от ищцата
доводи, че договорът за дарение е сключен на първо място, за да не се
налага този имот да бъде предложен за закупуване първо на ищцата, като по този
начин се увредят интересите й. Съдебната практика приема, че значителната липса
на еквивалентност в насрещните престации при
двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави,
доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в
чл. 9 ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните
разпоредби на закона. Така при преценка действителността на двустранните
възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да
преценява действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го
задължава при тълкуване на договорите да установява действителната обща воля на
страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и
целта на договора. Дарението обаче е едностранна сделка и чрез него едно лице
се обогатява, т. е. неговото имущество се увеличава, като обогатяването на
дарения и обедняването на дарителя настъпват веднага, тъй като основанието на
договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно и тази цел е елемент от
договора за дарение. Дарението е единственият договор, при който мотивите имат
правно значение. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, ако мотивът,
единствено поради който е направено дарението, е противен на закона или добрите
нрави, дарението е нищожно. В случая, презумпцията, установена в чл. 26, ал. 1,
т. 3 ЗЗД обръща доказателствената тежест и този,
който твърди, че сделката е сключена в нарушение на добрите нрави, трябва да
докаже това свое твърдение. Такова по делото не бе сторено.
По искът с правно
основание чл. 33, ал. 2 ЗС: С оглед по- горните изводи за
действителност на договора за дарение, с който ответниците
П.И. и Е.И. са дарили 1/8 ид.ч. от процесния имот на трето лице- ответницата Г.А., следва да
се приеме, че и искът с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС, съсобственикът може да продаде
своята част от недвижим имот на трето лице, само след като предложи на другите
съсобственици да купят тази част при същите условия. Уважаването на иска по чл.
33, ал. 2 ЗС предпоставя наличието на съсобственост
между страните по делото по отношение на недвижим имот, идеална част от който е
продадена на трето лице, което не е съсобственик, без да е предоставена
възможност на съсобственика да купи частта на съсобственика-продавач.
С оглед приетото по
делото, че договорът за дарение, сключен с нотариален акт № 165, том II, peг.№ 1153, дело № 75/2016 г. на 11.03.2016 г. на нотариус
№ 295 - И.А. е валиден и е произвел вещноправния си
ефект, то ответницата Г.А. е била съсобственик на имота към момента извършване
на продажбата на останалите 6/8 ид.ч. с нотариален
акт № 166,
том II, рег.№ 1155, дело № 76/2016 г. от 11.03.2016 г. на нотариус № 295 И.А..
Ето защо, за ответниците
П.И. и Е.И. – продавачи по втората сделка не е съществувало задължение да
предложат съсобствените си идеални части от имотите
си за изкупуване на другите съсобственици. Право на изкупуване по чл. 33, ал. 2
ЗС не е възникнало, поради което иск на това основание не може да бъде уважен.
Съсобственик може да предяви искане за изкупуване на дял, прехвърлен от друг
съсобственик, само ако приобретателят е външно
неучастващо в съсобствеността лице. Съсобственик, който продава част или цялата
идеална част, която притежава от съсобствен недвижим
имот, не е длъжен да го предлага на останалите съсобственици. Кръгът на
купувачите според чл. 33, ал. 2 ЗС е ограничен само до т.нар. "трети
лица" (в случая след като е била дарена ответницата е станала
съсобственик) и не са отнася до останалите съсобственици. Ето защо искът по чл.
33, ал. 2 ЗС в случая е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на
делото, ищцата С.Д.П. следва да заплати на ответниците
П.Б.И., Е.И.И. и Г.К.А. направените по делото
разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК в размер на 500,00
лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.П. с
постоянен адрес *** ЕГН ********** чрез адв.С.Д.П. -
ВТАК против П.Б.И. с ЕГН ********** ***, Е.И.И.
с ЕГН ********** *** и Г.К.А. с ЕГН ********** *** иск чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД вр.
чл. 17, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на
нищожността на сключения с нотариален акт № 165, том II, peг.№
1153, дело № 75/2016 г. на 11.03.2016 г. на нотариус № 295 - И.А., договор за
дарение, с който ответниците П.Б.И. с ЕГН **********
и Е.И.И. с ЕГН ********** са прехвърлили
собствеността си върху 1/8 ид.ч. от 2/3 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, цялото 595 ( петстотин деветдесет и
пет) кв.м, съставляващо У ПИ XII-30I9 (дванадесети, три хиляди и деветнадесет)
в квартал 6 (шести) по подробния устройствен план на
гр. Свищов на ул.“*****“*******, при граници на север - улица, на
запад - задънена улица (тупик), на юг - Б.И.Б. и на
изток - Л. П. - ПИ с идентификатор 65766.701.3019 с площ по скица на ПИ №
15-101765-02.03.2016 г. от 602 кв.м. при съседи № 65766.701.3025, 65766.701.28,
65766.701.27 и 65766.701.9506 и от построената в него двуетажна масивна ЖИЛИЩНА
СГРАДА - РЕАЛНО: а) ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, със самостоятелен вход от изток, който
етаж се състои от две спални, хол, детска стая, кухня, баня-тоалетна и коридор,
със застроена площ 94,15 ( деветдесет и четири цяло и петнадесет стотни) кв.
метра съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65766.701.3019.1.1, с предназначение - жилище, апартамент, на едно ниво, с площ
от 94.15 кв.м. съгласно схема № 15-101771-02.03.2016г. ; б) СКЛАД-ИЗТОЧЕН в
ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ със застроена площ 12 ( дванадесет) кв.м,; в) СКЛАД-СРЕДЕН в
ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ със застроена площ 5,20 (пет цяло и двадесет стотни)кв.м, заедно
със съответните идеални части от ОБЩИТЕ ЧАСТИ на сградата на третата ответничка Г.К.А. с ЕГН **********, поради привидност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.П. с
постоянен адрес *** ЕГН ********** чрез адв.С.Д.П. -
ВТАК против П.Б.И. с ЕГН ********** ***, Е.И.И. с ЕГН
********** *** и Г.К.А. с ЕГН ********** ***
иск по чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на
сключения с нотариален акт № 165, том II, peг.№ 1153,
дело № 75/2016 г. на 11.03.2016 г. на нотариус № 295 - И.А., договор за
дарение, с който ответниците П.Б.И. с ЕГН **********
и Е.И.И. с ЕГН ********** са прехвърлили
собствеността си върху 1/8 ид.ч. от 2/3 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, цялото 595 ( петстотин деветдесет и
пет) кв.м, съставляващо У ПИ XII-30I9 (дванадесети, три хиляди и деветнадесет)
в квартал 6 (шести) по подробния устройствен план на
гр. Свищов на ул.“*****“*******, при граници на север - улица, на
запад - задънена улица (тупик), на юг - Б.И.Б. и на
изток - Л. П. - ПИ с идентификатор 65766.701.3019 с площ по скица на ПИ №
15-101765-02.03.2016 г. от 602 кв.м. при съседи № 65766.701.3025, 65766.701.28,
65766.701.27 и 65766.701.9506 и от построената в него двуетажна масивна ЖИЛИЩНА
СГРАДА - РЕАЛНО: а) ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, със самостоятелен вход от изток, който
етаж се състои от две спални, хол, детска стая, кухня, баня-тоалетна и коридор,
със застроена площ 94,15 ( деветдесет и четири цяло и петнадесет стотни) кв.
метра съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65766.701.3019.1.1, с предназначение - жилище, апартамент, на едно ниво, с площ
от 94.15 кв.м. съгласно схема № 15-101771-02.03.2016 г. ; б) СКЛАД-ИЗТОЧЕН в ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ със застроена площ 12 (
дванадесет) кв.м,; в) СКЛАД-СРЕДЕН в ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ със застроена площ 5,20
(пет цяло и двадесет стотни)кв.м, заедно със съответните идеални части от
ОБЩИТЕ ЧАСТИ на сградата на третата ответничка Г.К.А.
с ЕГН **********, поради липса на основание, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.П. с
постоянен адрес *** ЕГН ********** чрез адв.С.Д.П. -
ВТАК против П.Б.И. с ЕГН ********** ***, Е.И.И. с ЕГН
********** *** и Г.К.А. с ЕГН ********** ***
иск чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключения с
нотариален акт № 165, том II, peг.№ 1153, дело №
75/2016 г. на 11.03.2016 г. на нотариус № 295 - И.А., договор за дарение, с
който ответниците П.Б.И. с ЕГН ********** и Е.И.И. с ЕГН ********** са прехвърлили собствеността си върху
1/8 ид.ч. от 2/3 ид.ч. от
ДВОРНО МЯСТО, цялото 595 ( петстотин деветдесет и пет) кв.м, съставляващо У ПИ
XII-30I9 (дванадесети, три хиляди и деветнадесет) в квартал 6 (шести) по
подробния устройствен план на гр. Свищов на ул.“*****“*******, при граници на север - улица, на запад - задънена улица (тупик), на юг - Б.И.Б. и на изток - Л. П. - ПИ с
идентификатор 65766.701.3019 с площ по скица на ПИ № 15-101765-02.03.2016 г. от
602 кв.м. при съседи № 65766.701.3025, 65766.701.28, 65766.701.27 и
65766.701.9506 и от построената в него двуетажна масивна ЖИЛИЩНА СГРАДА - РЕАЛНО:
а) ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, със самостоятелен вход от изток, който етаж се състои от
две спални, хол, детска стая, кухня, баня-тоалетна и коридор, със застроена
площ 94,15 ( деветдесет и четири цяло и петнадесет стотни) кв. метра
съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65766.701.3019.1.1, с
предназначение - жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 94.15 кв.м.
съгласно схема № 15-101771-02.03.2016 г. ; б) СКЛАД-ИЗТОЧЕН в ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ
със застроена площ 12 ( дванадесет) кв.м,; в) СКЛАД-СРЕДЕН в ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ със
застроена площ 5,20 (пет цяло и двадесет стотни)кв.м, заедно със съответните
идеални части от ОБЩИТЕ ЧАСТИ на сградата на третата ответничка
Г.К.А. с ЕГН **********, поради накърняване на добрите нрави, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.
33, ал. 2 от ЗС от С.Д.П. с постоянен адрес *** ЕГН **********
иск за изкупуване на продадените от ответниците П.Б.И. с ЕГН ********** и Е.И.И. с ЕГН ********** на третата ответница Г.К.А. с ЕГН **********
с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 166, том II, рег.№
1155, дело № 76/2016 г. от 11.03.2016 г. на нотариус № 295 И.А., а именно съотв. ид.ч. от 2/3 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, цялото 595 ( петстотин деветдесет и
пет) кв.м, съставляващо УПИ XII-3019 (дванадесети, три хиляди и деветнадесет) в
квартал 6 (шести) по подробния устройствен план на
гр. Свищов на ул.“*****“*******, при граници на север - улица, на
запад - задънена улица (тупик), на юг - Б.И.Б. и на
изток - Л. П. - ПИ е идентификатор 65766.701.3019 с площ по скица на ПИ №
15-101765-02.03.2016 г. от 602 кв.м. при съседи № 65766.701.3025, 65766.701.28,
65766.701.27 и 65766.701.9506 и от построената в него двуетажна масивна ЖИЛИЩНА
СГРАДА - РЕАЛНО: а) ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, със самостоятелен вход от изток, който
етаж се състои от две спални, хол, детска стая,кухня, баня-тоалетна и коридор,
със застроена цлощ 94,15 ( деветдесет и четири цяло и
петнадесет стотни) кв. метра съставляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 65766.701.3019.1.1, с предназначение - жилище, апартамент, наедно
ниво, с площ от 94.15 кв.м. съгласно схема № 15-101771-02.03.2016 г. ; б)
СКЛАД-ИЗТОЧЕН в ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ със застроена площ 12 ( дванадесет) кв.м.; в)
СКЛАД-СРЕДЕН в ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ със застроена площ 5,20 (пет цяло и двадесет
стотни)кв.м, заедно със съответните идеални части от ОБЩИТЕ ЧАСТИ на сградата,
на цената посочена в нотариалния акт, а именно 9800.00 лв.
ОСЪЖДА С.Д.П. с постоянен адрес *** ЕГН ********** да заплати на П.Б.И. с ЕГН ********** ***, Е.И.И. с ЕГН ********** *** и Г.К.А. направените по делото
разноски, в размер на 500,00 лева /петстотин лева/, за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: