№
Град Сливен, 21.08.2019 г.
Окръжен
съд Сливен, Гражданско
отделение, Въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и първи
август две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Толева въззивно частно гражданско дело № 411/2019
по описа на Окръжен съд Сливен взе предвид следното:
Производството
е по чл. 278 във връзка с 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано
е по постъпила частна жалба от В. Д. И., ЕГН: **********,
с адрес: *** чрез процесуален представител адвокат Е.М. *** срещу определение №
1835 от 30.05.3019 г. по гражданско дело № 1676/2018 по описа на Районен съд
Сливен, с което определение е спряно производството по делото на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК поради наличието на дело, което се разглежда в друг съд и решението,
по което има значение за правилния изход на спора по спряното гражданско
производство.
Частният
жалбоподател намира определението за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че
по процесното дело не са налице изискуемите условия за спиране на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото няма данни и доказателства в същия или в друг
съд да се разглежда дело решението, по което би имало значение за правилното
решаване на спора. Твърди, че ответниците подали молба за възобновяване на
наказателното дело, чийто предмет било деянието, причинило непозволеното
увреждане, както и молба до Прокуратурата на Република България, като не
конкретизира какъв е предметът на втората молба. Излага довод, че нито молбата
за възобновяване на наказателното производство, нито молбата до Прокуратурата
означават, че е налице висящо дело, решението, по което да е преюдицициално за
изхода на процесното съдебно производство. Аргументира се още, че не е
установено разкриване на престъпни обстоятелства със сила на пресъдено нещо,
следователно не е налице и основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Релевира
довод, че обстоятелството дали ще се възобнови наказателното производство
следва да бъде преценено от Апелативен съд Бургас, като към момента на спиране
на делото такова произнасяне нямало.
В
заключение частният жалбоподател намира, че съдът е постановил спиране на
делото превантивно без да е налице
основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Допълва, че не следва при всяка молба
до Прокуратурата на Република България или по всяка молба за възобновяване да
се спират гражданските дела, защото това би довело до необосновано забавяне на
производството, а в по - общ план би затруднило своевременното разглеждане и
решаване на гражданските дела. Моли съда да отмени процесното определение като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски.
Препис от частната жалба е връчен на ответниците в
производството на 31.07.2019 г. - на И.К.И. – лично и на К.И.К. чрез неговия
син – ответника И.К.. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на
частната жалба.
Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството по гражданско дело № 1676/2018 по описа на
Районен съд Сливен е образувано по
подадени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за обезщетяване на
претърпени от ищеца – частен жалбоподател имуществени
и неимуществени вреди вследствие на противоправно деяние
на ответниците – К.И.К., ЕГН: ********** и И.К.И., ЕГН: **********. Предявените
претенции са, както следва: 1) иск за обезщетение на имуществени вреди,
представляващи разходи за проведено лечение, детайлно описано в допълнителната
искова молба, в размер на 600 лева ведно с мораторна лихва, считано от
10.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и 2) иск за обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от причинени физически
увреждания – избиване на два предни зъба и психически увреждания - стрес,
уплах, срам в размер на 14 000 лева ведно с мораторната лихва от 12.05.2016 г.
до окончателното изплащане на сумата.
За описаното в исковата молба деяние е било образувано
наказателно дело от общ характер (НОХД) № 682/2017 по описа на Районен съд
Сливен, по което с присъда от 02.10.2017 г. ответниците са били признати за
виновни в това, че на 12.05.2016 г. в съучастие като съизвършители са причинили
на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без наличието,
на които се затруднява дъвченето и говоренето. Присъдата е потвърдена с Решение
от 29.12.2017 г. на Окръжен съд Сливен, постановено по ВНОХД № 661/2017 и е
влязла в сила на 29.12.2017 г. С оглед проведеното и приключило с влязъл в сила
съдебен акт наказателно производство и предвид нормата на чл. 300 ГПК, съгласно
която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, към гражданското дело са изискани и приложени НОХД
№ 682/2017 по описа на Районен съд Сливен и ВНОХД № 661/2017 по описа на
Окръжен съд Сливен.
По делото е постъпила молба с изх. № СД-01-01-4753 от
29.05.2019 г. от съдията – докладчик по НОХД № 682/2017 по описа на Районен съд
Сливен, който уведомява гражданския съд, че е постъпило искане за възобновяване
на наказателното производство и в тази връзка изисква преписката по НОХД №
682/2017, която следва да бъде изпратена към компетентния да разгледа молбата
за възобновяване съд.
С писмо с изх. № СД-02-08-4816/30.05.2019 г. на съдията -
докладчик по гр.дело № 1676/2018 производството по НОХД № 682/2017 е изпратено
на съдията - докладчик по последното с молба съда по гражданското дело да бъде
уведомен своевременно след приключване на производството по възобновяване с
влязъл в сила съдебен акт.
С Определение № 1835 от 30.05.2019 г., постановено в
закрито заседание, първоинстанционният съд е спрял производството по гражданско
дело № 1676/2018 на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с мотива, че по
приложеното към гражданското дело НОХД № 682/2017 г. на Районен съд Сливен е
подадена молба за възобновяване на наказателното производство и същото е било
изискано от съдията - докладчик за изпращане към компетентния за произнасяне по
молбата съд. Изложени са доводи, че доколкото НОХД № 682/2017 г. по описа на
Районен съд Сливен, е безусловно необходимо на първоинстанционния съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието предвид нормата на чл. 300 ГПК,
се налага спиране на производството по гр.д. № 1676/2018 до приключване на
производството, образувано по молбата за възобновяване на наказателното дело.
Срещу така цитираното определение е подадена процесната жалба.
Kъм датата на спиране на гражданско дело № 1676/2018 по
описа на Районен съд Сливен няма произнасяне по молбата за възобновяване на
производството по НОХД № 682/2017 по описа на Районен съд Сливен.
Като взе предвид установеното от фактическа страна съдът
достига до следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК – препис
от определението е връчен на жалбоподателя чрез неговия процесуален
представител на 01.07.2019 г., срокът за обжалване изтича на 08.07.2019 г., а
жалбата е подадена на 04.07.2019 г., от легитимирано лице срещу акт на съда,
който подлежи на съдебен контрол на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, поради
което същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Спирането на делото представлява временно преустановяване
развитието на исковия процес, при което висящността на делото и значението на
вече извършените процесуални действия се запазват, но се забранява извършването
на процесуални действия от съда и страните, които са насочени към решаване на
спора. За да бъде спряно делото в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК следва
да е налице връзка на обусловеност (преюдициалност) между спряното дело и друго
висящо дело, което се разглежда в същия или в друг съд. За да бъде едно дело
обуславящо е необходимо не само да има връзка между предметите на делата, но и
между страните по тях, така че страните по обусловеното дело да могат да се
позоват на правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо по обуславящото
дело.
В настоящия случай производството по гр.дело № 1676/2018
г. на Районен съд Сливен е спряно поради наличие на подадена молба за
възобновяване на НОХД № 682/2017 по описа на Районен съд Сливен. Безспорно е,
че доколкото предмет на процесното гражданско дело са гражданските последици от
деянието, за което е налице влязла в сила присъда, на основание чл. 300 ГПК
последната е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновност на дееца, следователно НОХД №
682/2017 на Районен съд Сливен се явява обуславящо по отношение на спряното
гражданско дело. Производството по възобновяване, обаче, е извънреден способ за
защита срещу последиците на влязла в сила присъда, при наличието на
изчерпателно посочени в закона основания, а не е по съществото на самото
наказателно дело, чието възобновяване се иска. Молбата за възобновяване на производството
по НОХД № 682/2017 не води автоматично до неговото възобновяване, съответно
висящност. Нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК урежда хипотеза на спиране при
наличие на конкретен висящ спор, независимо дали по гражданско, наказателно или
административно дело, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или
отречени права или факти, релевантни за субективното право, предмет на спряното
дело. Съгласно дадената по - горе дефиниция за преюдициалност на спора,
възприета и в съдебната практика, производството по възобновяване на
наказателното дело не е преюдициално за изхода на спора по спряното гражданско
дело.
На следващо място, доколкото към момента на спиране на
производството не е налице произнасяне от компетентния да разгледа молбата за
възобновяване съд, в случая Апелативен съд Бургас, то няма яснота по въпроса
дали наказателното производство ще бъде възобновено. Единствено при решение за
неговото възобновяване силата на пресъдено нещо на присъдата ще отпадне и ще се
възстанови висящността на наказателното производство, изходът на спора, по
което е преюдициален за гражданския съд. Следователно към момента на спиране на
производството не е налице и висящ спор по обуславящото дело, а същото е
приключило с влязла в сила присъда. В случая би било налице основание за
спиране на първоинстанционното гражданско дело, ако в производството по
възобновяване съдът се е произнесъл с решение, с което е възобновил
обуславящото за изхода на гражданския спор наказателно дело, защото едва тогава
последното ще е висящо, а именно то е преюдициално за спряното гражданско дело,
а не производството по възобновяване на наказателното производство.
В подкрепа на горните съждения е и трайната съдебна
практика - Определение № 14 от 30.12.2011г.
по ч.т.д. № 840/2011г. на ВКС, II
т.о.,ТК;
Определение № 111 от 25.02.2016г. на ВКС по ч.т.д. № 228/2016, II т.о.,
ТК;Определение № 61 от 28.01.2019г. на ВКС по ч.т.д. № 2314/2018 I т.о., ТК;
Определение № 2319 от 24.07.2018 г. на САС по в.ч.гр.д. № 3678/2018 г.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да
отбележи, че изложените в частната жалба доводи, че липсва разкриване на престъпни обстоятелства с влязъл в сила
съдебен акт, които да налагат спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т.
5 ГПК, както и твърденията за подадена до Прокуратурата на Република България
молба, която също не обуславявала спиране на гражданското дело, са ирелевантни
и не следва да бъдат обсъждани по настоящото производство, доколкото то има за
предмет да контролира законосъобразността на определение за спиране
производството на друго правно основание – чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
С оглед гореизложеното съдът намира, че частната жалба е
основателна и като такава следва да се уважи, а обжалваното определение за
спиране на производството по гражданско дело № 1676/2018 на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 ГПК е незаконосъобразно, поради което същото следва да се отмени, а
делото да се върне на Районен съд Сливен за продължаване на
съдопроизводствените действия.
По разноските:
Частният жалбоподател претендира и доказва разноски в
настоящото производство, както следва адвокатско възнаграждение в размер на 200,00
лева и заплатена държавна такса в размер на 15,00 лева. Същият представя
договор за правна зашита и съдействие № 5 от 04.07.2019 г. с предмет обжалване
на процесното определение, в който е посочено заплащане в брой на договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 200,00 лева, като в тази част договора има характера
на разписка съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 на
ОСГТК на ВКС и представлява доказателство за заплащане на адвокатското
възнаграждение. Представено е и платежно нареждане за внесена по сметка на Окръжен
съд Сливен държавна такса в размер на 15,00 лева. Предвид изхода на спора и доказване
на сторените разноски ответниците по делото следва да бъдат осъдени на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на частния жалбоподател разноски в
размер на 215,00 лева.
Така мотивиран Окръжен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно определение № 1835 от 30.05.2019 г., постановено по гр.д. №
1676/2018 г. по описа на Районен съд Сливен, с което гражданското дело е спряно
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
ВРЪЩА делото на
Районен съд Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОСЪЖДА К.И.К.,
ЕГН: ********** и И.К.И., ЕГН: ********** *** да заплатят на В.Д.И., ЕГН: **********,
адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 215,00 лева, представляваща
сторените в настоящото производство разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.