№ 16689
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110147744 по описа за 2022 година
Ищецът твърди, че с ответника са били в трудово правоотношение, възникнало въз
основа на трудов договор № 418 от 09.06.2020 г., което е прекратено от ответника,
упражинил правото си да отправи едномесечено предизвестие за прекратяването му до
работодателя.
Поради неспазване срока на предизвестие от страна на ответника в полза на ищеца
възникнало вземане за обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 531.83 лв. за
общо 18 календарни дни, а тъй като страните по силата на сключено между тях
споразумение се били договорили въпросното обзещетение да бъде заплатено в срок до
11.09.2020 г., което в случая не било изпълнено, то в полза на ищеца възникнало и вземане
за мораторна неустойка за несвоевременноно изпълнение на това задължение, равняваще се
на сумата от 159.55 лв., уговорена като пределен максимален размер на неустоечното
вземане от страните, както и вземане за обезщетение за забавено плащане на главното
задължение, начислено на основание чл. 866 ЗЗД, възлизащо в размер на 143.85 лв.
В срока за отговор е постъпил такъв от особения представител на ответницата, който
оспорва исковете като неоснователни – поддържа, че обезщетението по чл. 220 КТ следва да
се начислява за работни, а не за календарни дни, като заявява неравноправност на
уговорената от страните неустоечна клауза поради противоречието й с принципа на добрите
нрави, оспорва и твърдението на ищеца, че в негова полза е възникнало вземане по чл. 86
ЗЗД, тъй като последното е изключено като възможност за кумулиране с вземане за
мораторна неустойка, явяващо се санкционна последица от неизпълнение на същото главно
парично вземане.
1
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото е безспорно, а и от представените по него доказателства се установява, че
страните са били в трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор №
418 от 09.06.2020 г., което е прекратено от ответника, упражинил правото си да отправи
едномесечено предизвестие за прекратяването му до работодателя.
На 16.07.2020 г. ответницата е подала предизвестие за прекратяване на трудовото й
правооттношение с ответника, като съгласно обективираното в молбата на л. 10 от делото,
тя е заявила, че, считано от 29.07.2020 г. ще преустанови изпълнението на служебните си
задължения.
Следователно за времето от 29.07.2020 г. до 16.08.2020 г. тя дължи обезщетение на
ищеца, начислено на основание чл. 220 КТ.
Като база за определяне на въпросното обезщетение се взема брутното трудово
възнаграждение, като в него, съгласно Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над
основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда,
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата, с
друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт
на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени
възнаграждения. Целевите награди и премиите поради предназначението си да стимулират
трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат не спадат към
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.
Следва да се отбележи, че за времето от 16.07.2020 г. до 31.07.2020 г. брутното трудово
възнаграждение на ищцата възлиза на 932 лв. -900 лв основно месечно възнаграждение + 32
лв –допълнително за трудов стаж и възраст -0.6х6/900 лв/, а за периода след 01.08.2020 г. -
същото възлиза на сумата от 725 лв. -700 лв основно + 25лв допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и възраст /чл. 6 от договора/.
Следователно дължимото обезщетение е в размер на 466.56 лв. / 121.56лв. -932
лв./23работни дни за м.август 2020 г.х3 работни дни в периода 29.07.2020 г.-31.07.2020 г.+
345 лв. – 725лв./21 работни дни х 10 работни дни в периода 01.08.2020 г.-16.08.2020 г./.
В случая страните са постигнали уговорка в сключеното между тях споразумение
обезщетението по чл. 220 КТ, дължимо от ищцата да е в размер на 531.83лв.
Съдът счита, че клаузата в споразумението, касаеща размера на обезщетението при
прекратяване на трудовия договор между страните, е нищожна поради противоречие със
закона.Възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите
правоотношения се урежда от КТ.
Страните могат да договарят свободно по-благоприятни за работника
/служителя/ условия, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона /чл. 66,
2
ал.2, пр.1 КТ/. Обезщетенията, дължими от страните при прекратяване на трудовото
правоотношение, са уредени изчерпателно в КТ в зависимост от прекратителното
основание.
При прекратяване на трудовия договор страните не могат свободно да определят
размера на дължимото от служителя обезщетение и тази договорка противоречи на
императивната норма на чл. 220, ал.1 КТ, която урежда обезщетението при прекратяване на
трудовия договор с предизвестие.На същото основание се явява нищожна и клаузата за
договорена неустойка за неизпълнение на задължението за заплащане на обезщетение, тъй
като нищожният договор не поражда правни последици и не е налице неизпълнение на
валидно възникнало задължение.
Ето защо искът по чл. 92 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно искът с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Обезщетението по чл. 220 КТ се дължи след покана - страните са уговорили срок за
заплащане на обезщетението по споразумението, но както се посочи по-горе уговорката за
определяне на това обезщетение е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
В случая ищецът е отправил покана за изпълнение на това задължение /л.13 и л. 14 от
делото/, но по делото няма данни същата да е достигнала до знанието на ответника /на
товарителницата на л. 15 е отбелязано – „грешен телефон, неточен адрес“.
Ето защо съдът намира, че ответникът не е изпаднал в забава за изпълнение на това
задължение и този иск следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
юрисконсулт в размер на 56 лв., определени съобразно правилото на чл. 78, ал. 1, вр .ал. 8
ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. В., ЕГН **********, да заплати на А. Ф. ООД, ЕИК .., обезщетение
по чл. 220 КТ за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудов договор № 418
от 09.06.2020 г., ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълнияь предявен размер от 531.83лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от А. Ф. ООД, ЕИК .., срещу Д. Г. В., ЕГН
**********, за заплащане на мораторна неустойка в размер на 159.55 лв., начислена на
основание чл. 2 от Споразумение, сключено на 28.07.2020 г., както и искът по чл. 86 ЗЗД за
3
заплащане на мораторна лихва в размер на 143.85лв., начислена за периода 12.08.2020 г. до
30.08.2020 г.,
ОСЪЖДА Д. Г. В., ЕГН **********, да заплати на А. Ф. ООД, ЕИК 20280697
разноски за юрисконсулт в размер на 56 лв., определени съобразно правилото на чл. 78, ал.
1, вр .ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4