Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260125 10.05.2022 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, ХVІІ състав
На 14.04.2022 Година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Илияна Куцева-Гичева
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА
търговско дело номер 256 по описа за 2020
година
намери за установено следното:
Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.
558, ал.5, вр.чл.557, ал. 1, т. 2, б. а от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците Д.В.К. ЕГН **********,
**, действащ лично със съгласието на
неговия ** В.А.К., и И.В.К. ЕГН **********, действащ чрез своя ** и законен
представител В.А.К., и двамата с постоянен адрес:***,
предствавялани от адв. А.Х.Г., молят ответникът ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД със седалище и адрес на управление гр. София,ул. „Граф Игнатиев“ № 2,
ет.4, да бъде осъден да им заплати по
100 000 лв. на всеки от двамата ищци като обезщетение за неимуществените
вреди – болки и страдания вслествие смъртта на **им З.В.К.,
настъпила в резултат на ПТП, настъпило
на 16.12.19 г. на път І-8 км 201+000 при разклона за с. **, община Пазарджик,
виновно причинено от лицето З.Г. Ш.в качеството й на водач на л.а. марка
“Форд“, модел Кугар, рег.№ РВ**ТР, за което МПС към датата на настъпване на
произшествието няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“,
ведно
със законна лихва върху сумите, считано от 30.03.2020 г. – датата на която изтича
срокът за отговор и/или изплащане на обезщенение, до окончателното плащане на
сумите .
Твърди се в исковата молба,
че на 16.12.19 г. на път І-8 км 201+000 при разклона за с. **, община
Пазарджик, е настъпило ПТП, виновно причинено от лицето З.Г. Ш. в качеството й
на водач на л.а. марка “Форд“, модел Кугар, рег.№ РВ**ТР, в резултат на което
починала ** на ищците З.В.К. /пътник в автомобила, упраляван от З.Ш./.
За ПТП бил съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 1006р.-13632 от 17.12.19
г. и образувано досъдебно производство № 1415/2019 г. на РУ към ОД на МВР
Пазарджик, респ. прокурорска преписка № 3805/19 на ОП Пазарджик.
Към датата на ПТП З.К. била
едва на ** години, млада, здрава, жизнена жена; била от добро семейство,
работлива, отговорна **; Д. и И. К. имали много силна емоционална връзка със **си,
между тях съществувало особено силно чувство на обич, уважение, подкрепа и
всеотдайност. С причинената й смърт ищците загубили морална, физическа и
финансова подкрепа, на която разчитали. Не можели да приемат и преодолеят
трагедията, мъката им била огромна, говорили само за ** си, били отчаяни, като
безвъзвратната загуба на ** им се
отразила изключително тежко на емоционалното и здравословното им състояние,
загубили смисъла на живота, не празнували празници, не се радвали от нищо,
животът им бил напълно променен. Моралните им страдания, претърпяната скръб от
загубата на ** им били огромни и неописуеми и щели да ги съпътстват през целия им живот.
Ищците считат, че имат
материалноправна легитимация с оглед ТР по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГНТК на
ВКС, с което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
За увреждащия лек автомобил
“Форд“, модел Кугар, рег.№ РВ**ТР управляван от водача З.Ш., не била налице
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с
което ищците обосновават правния си интерес от завеждане на иск против
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД.
На 30.12.2019 г. била входина
в Гаранционен фонд претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди
по доброволен ред вх.№ 24-01-846/30.12.19 г., като била образувана щета №
19-210453/30.12.20 г. за Д.К. и щета № 19-210454/30.12.20 за И.К.. С писмо от
3.1.20 г. ищците били уведомени от ответника за представяне на допълнителни
документи, които същите заявяват, че на този етап няма как да представят, тъй
като не е приключило образуваното досъдебно производство и прокурорска
преписка.
Предвид изтичането на тримесечият
срок за произнасяне от страна на ответника на 30.03.20 г. ищците обосновават
правния си интерес от завеждане на настоящия осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед посоченото молят да
им се присъдят обезщетения за претърпените неимуществени вреди – болки и
страдания вслествие смъртта на тяхната **З.К. в размер на 100 000 лв. за
всеки от тях, ведно със законната лихва от 30.03.20 г. – посочена като дата на
изтичане на срока за произнасяне на ответника Гаранционен фонд по предявените
претенции.
От ответника е постъпил
отговор на исковата молба, в който предявените искове се оспорват изцяло като
неоснователни.
Не се оспорва твърдението, че
към датата на ПТП за лекия автомобил
„Форд кугар“, управляван от З.Ш., няма валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
Не се оспорват и твърденията,
свързани с предявяването на претенции от двамата ищци пред ГФ за изплащане на
обезщетения и образуването на съответните щети така, както са посочени в
исковата молба.
Оспорват се изцяло
твърденията в исковата молба относно механизма, причините и обстоятелствата,
довели до получаване на травмите на З.В.К.. Твърди се, че липсват
доказателства, удостоверяващи житейки обстоятелства и ситуации, които да са
станали причина между починалата **и ищците – нейни братя, да се е породила
особена близост, както и ищците да са понесли морални болки и страдания от
загубата с продължително проявление във времето, които в достатъчна степен да
обосновават основание за търсените обезщетения.
Евентуално, се поддържа възражение за
съпричиняване от страна на починалото лице З.К., която като пътник в лекия
автомобил „Форд Курагр“ не е използвала задължителния според чл. 137а от ЗДвП
обезопасителен колан, поради което при инерционно движение на тялото й напред,
нагоре и встрани е получила смъртоносните увреждания при удари на гръдния кош и
главата в части на купето на автомобила.
Оспорват се като нелепи
твърденията на малолетните ищци – Д. на ** г. и И. на ** г. към момента на
смъртта на ** им, че са загубили морална, физическа и финансова подкрепа, че не
са радват на нищо, че животът им е напълно променен, че са загубили смисъл на
живота, че страданията им са неописуми и т.н.
Поддърж се тезата, че с оглед тяхната възраст, даже и да си спомнят след
време, че са имали **З., не е възможно да загубят смисъл в живота, че същите ще
преживеят неминуемо тази загуба, тъй като са подрастващи и са общо ** живи
братя и сестри.
Оспорват
се претендираните размери на обезщетения като изключително завишени и
несъответстващи на принципа за справедливост, икономическите условия в
страната, стандарта на живот и съдебната практика към датата на ПТП.
Във връзка с размера на
евентуално дължимото обезщетение ответникът се позовава и на пар.96 от ПЗР на
ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от
7.12.2018 г.), съгласно който до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на
лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв. /ал.1/, като до
влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, лицето, което отговаря за причинените неимуществени
вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4, дължи обезщетение в размера по ал. 1 /ал.2/.
Позовава се на проект за Методика, обявен
на интернет страницата на ГФ.
В допълнителната искова молба се поддържат наведените искания твърдения от
ищците.
Оспорва се наличието на съпричиняване от страна на починалата З.К., като се
сочи, че липсват доказателства в подкрепа на възражението.
Във връзка с ограниченията по пар.96 от ПЗР на ЗИДКЗ по отношение размера
на евентуално дължимото обезщетение, ищците възразяват, че разпоредбата
противоречи на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.
В допълнителния отговор ответникът изцяло поддържа наведените възражения в
отговора, като се оспорват тези в допълнителната искова молба.
По делото е конституирано трето лице – помагач на ответника Гаранционен
фонд – Е.З.Ш., действащ като малолетен чрез назначения си настойник Е. Й.С., в
качеството му на правоприемник- наследник по закон на водача З.Ш..
Страните ангажират доказателства. Претендират
направените деловодни разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:
Представени са писмени
доказателства по делото за това, че ищците са отправили писмена претенция до ответника
Гаранционен фонд на 30.12.2019
г. г.,
за изплащане на обезщетение във връзка с настъпилата смърт на тяхната сестра,
като не е спорно, че фондът не е удовлетворил искането.
Изложеното сочи, че са
налице предпоставките по чл.558 КЗ за допустимост на предявените преки искове.
Разгледани
по същество, исковете са неоснователни.
Не е
спорно по делото, а и е установено от събраните доказателства- писмени, САТЕ и
СМЕ, че на на
16.12.19 г. на път І-8 км 201+000 при разклона за с. **, община Пазарджик, е
настъпило ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на сестрата на ищците З.В.К.
/пътник в л.а. марка “Форд“, модел Кугар, рег.№ РВ**ТР,управляван от З.Ш./. Според
заключението на изслушаните САТЕ и КСМАТЕ, изцяло кредитирани от съда като
обосновани и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, основна
причина за настъпването на ПТП е, че водачът на л.а. Форд Кугар, при
преминаване през десен завой на пътя, е загубила контрол над автомобила, при
което със странично плъзгане е навлязла в лявата /северна/ пътна лента на
платното на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е.,
когато там насрещно се е движел т.а. Форд Транзит. В резултат на горното е
настъпил удар между двете МПС, който не е могло да бъде избегнат от водача на
т.а.
За ПТП е било образувано досъдебно производство № 1415/2019
г. на РУ към ОД на МВР Пазарджик, респ. прокурорска преписка № 3805/19 на ОП
Пазарджик, като досъдебното производство е прекратено с Постановление от
05.01.2020 г. на ОП-Пазарджик поради липса на престъпление по чл.343, ал.1, б.в,
вр.чл.342, ал.1 НК.
Не се
спори по делото, че към датата на настъпване на ПТП за лекия автомобил,
управляван от Ш.не е имало сключена задължителна застраховка «Гражданска
отговорност».
Безспорна
е и родствената връзка на ищците с починалата при ПТП З.К.- нейни **, което се
установява и от представеното удостоверение за родствени връзки, издадено от
Община **.
Спорът е ищците попадат ли в категорията на лицата, на които се дължи
обезщетение и евентуално какъв следва да е размерът му.
С Тълкувателно
решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата, активно
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго
лице, като е обявено за изгубило сила Постановление
№ 2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на
правоимащите до лицата, изброени в Постановление
№ 4/1961 г. и Постановление
№ 5/1969 г. на Пленума на ВС. Според т. 1 от
решението, "материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление
№ 4/25.05.1961 г. и Постановление
№ 5/24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени;
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди". В
съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления
№ 4/61 г. и №
5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те
не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт); Особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови баби/дядовци и внуци
(както и братя/сестри); В традиционните за
българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците и братя/сестри са част от най-близкия семеен
кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик; В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления
№ 4/61 г. и №
5/69 г. на Пленума на ВС, че случай на смърт право
на обезщетение имат само най-близките на починалия; Наличието на особено близка
житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и
доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания.
Изложените мотиви към тълкувателното решение разкриват
ясно идеята, от която се е ръководило общото събрание на съдиите от трите колегии
на ВКС при разширяване на кръга на лицата с право на обезщетение - да се
признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-близките (по
смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г.), в частност на братята и сестрите, за получаване на обезщетение за
неимуществени вреди, когато поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства
те са създали с починалия особено близка духовна и емоционална връзка,
отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки между братята и сестрите, и когато интензитетът
и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на
близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт
на брата или сестрата. Житейските ситуации и
обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на
изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни
ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат изключително близки
отношенията между близнаци, съвместно съжителство между братя и сестри, които нямат отделни семейства,
полагане на грижи за непълнолетни брат
или сестра, когато по причина на заболяване, смърт или дезинтересиране, такива
грижи не могат да бъдат предоставени от родители, съпруг или деца и други. В
заключение: независимо от спецификата на отношенията, присъждането на
обезщетение в полза на брата или сестрата е
обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите, възприети
в тълк. решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС - наличие на особено близка духовна и
емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение
от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно постановления
№ 4/1961 г. и № 5/1969
г. на Пленума на ВС, и проявление на
неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто
интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между
братя и сестри морални болки и страдания.
В показанията си разпитаните по делото
свидетели – Д.Д.и Ю.З., твърдят, че ищците и З. винаги са живеели заедно, като
няколко пъти за по няколко месеца К..работела в **. През времето, когато е била
в **, помагала на Д. и И. както в училище, така и с финансови средства. Грижила
се за образованието им, облеклото, храната, когато имала възможност им давала
средства. Грижила се за тях като майка. Болката им била голяма, много тежко
преживели загубата й. Все още питали за нея, често посещавали гроба й и плачели.
От друга страна в показанията си свид.Ш./ с родствена връзка с третото
лице-помагач/, съобщава, че познава З. като приятелка на своята **З.Ш., както и
че двете през последните 4 години живеели заедно първоначално в гр.**, после и
в гр.**, заедно отивали да работят в **. Свидетелката не познава ищците и не
била чувала З. да говори за тях.
При така установената фактическа обстановка следва да
се приеме, че не са доказани конкретни житейски обстоятелства, обуславящи
създаване на такава особена духовна и емоционална близост между **и ** по смисъла на
тълкувателното решение, която да поражда основание за включване на ищците в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на З.К.. Дори в аванс на
ищците да се приеме за установено/ при наличните противоречиви свидетелски
показания/, че е била налице силна привързаност между тях и че загиналата е полагала грижи за братята
си, както и безспорният от житейска гледна точка факт, че ищците тежко са понесли смъртта на **си, то търпените болки и страдания не
надхвърлят икато интензитет и продължителност болките
и страданията, които е нормално да търпят брат
или ** по повод загубата на обичан от тях ** или **. В тази връзка в случая не може да бъде
направен несъмнен извод, че ищците са провели пълно и главно
доказване за съществуването на такава трайна и дълбока емоционална връзка с
починалата, създаваща по изключение активна
легитимация за тях да претендират обезщетение за неимуществени вреди. Не се
установяват отношения, заместващи отношенията на ищците с най – близките от
тесния семеен кръг – родители, нито друго особено житейско обстоятелство,
каквото не се и твърди. Недоказването на
критериите, възприети от ОСНГТК като основание за присъждане по справедливост
на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най-близкия
родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление
№ 4/1961 г. и Постановление
№ 5/1969 г. на Пленума на ВС обуславя неоснователност
на исковата претенция по чл. 558, ал. 5 КЗ.
При
този изход на спора и на осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника се дължат направените
по делото разноски в размер на 1605 лв., съобразно списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.В.К. ЕГН **********, **, действащ лично със съгласието на неговия **В.А.К.,
и И.В.К. ЕГН **********, действащ чрез своя **и законен представител В.А.К., и двамата с
постоянен адрес:***, предствавялани от адв. А.Х.Г., искове против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес
на управление гр. София,ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, за заплащане на сума от по
100 000 лв. на всеки от двамата ищци като обезщетение за неимуществените
вреди – болки и страдания вслествие смъртта на **им З.В.К.,
настъпила в резултат на ПТП, настъпило
на 16.12.19 г. на път І-8 км 201+000 при разклона за с. **, община Пазарджик,
виновно причинено от лицето З.Г. Ш.в качеството й на водач на л.а. марка
“Форд“, модел Кугар, рег.№ РВ**ТР, за което МПС към датата на настъпване на
произшествието няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“,
ведно
със законна лихва върху сумите, считано от 30.03.2020 г. – датата на която изтича
срокът за отговор и/или изплащане на обезщенение, до окончателното плащане на
сумите .
ОСЪЖДА
Д.В.К. ЕГН **********,
**, действащ лично със съгласието на
неговия **В.А.К., и И.В.К. ЕГН **********, действащ чрез своя **и законен
представител В.А.К., и двамата с постоянен адрес:***,
предствавялани от адв. А.Х.Г. да заплатят на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес
на управление гр. София,ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 сумата от 1605 лв.
деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-
помагач на страната на ответника Е.З.Ш., ЕГН **********, чрез неговия законен
представител Е.Й.С., ЕГН **********, с адрес ***.
Решението подлежи
на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: