№ 29
гр. , 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100652
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Д. К. М., ЕГН: **********, М. С. М.,
ЕГН: ********** и Ц. С. К., ЕГН: **********, подадена чрез адв.М.Е. от САК, срещу М.
СТ. М., ЕГН: ********** за признаване за установено в отношенията между страните, че
съществувалото в полза на ответника ограничено вещно право на ползване върху имот с
идентификатор №************** по КККР на гр.П., одобрени със Заповед
№*********/**********г. на ИД на АГКК (представляващ УПИ в парцел *******, кв.164
по предходния регулационен план на гр.П.), ведно с построените в него жилищна сграда с
идентификатор № **************.1 и сграда на допълващото застрояване с идентификатор
№ **************.2 е погасено поради неупражняването му в период от 5 години.
Ищците твърдят, че са наследници на С. М. М., ЕГН: ********** /техен съпруг и баща/,
починал на 28.12.2018г. Видно било от Нотариален акт № 72, том 2, рег. № *****, дело
№*** от **********г., че М. СТ. М., ЕГН: ********** /ответникът/ и съпругата му Ц.В. М.,
ЕГН: ********** прехвърлили на сина си С. М. М. с покупко-продажба следния свой
придобит по време на брака недвижим имот: УПИ в гр.П., ул. „**********“ №27, с площ
672 кв.м., който по регулационния план на града от 1984г. представлявал парцел 1569, в
кв.164, заедно с построените върху него едноетажна, еднофамилна масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 62.00 кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ от
32.00 кв.м. Сочи се, че по новия кадастрален план на града имотът е с идентификатор №
************** с площ от 688 кв.м.; жилищната сграда е с идентификатор №
**************.1 със застроена площ от 61 кв.м.; постройката на допълващо застрояване е с
1
идентификатор №**************.2. Сочи се, че по силата на този нотариален акт ищцата Д.
К. М. е собственик на ½ ид.ч. от описания имот. Продавачите М. СТ. М. и Ц.В. М. запазили
правото си на реално и безвъзмездно ползване на имота до края на живота на всеки един от
тях. М.М. и Ц. М. /починала/ обаче живели разделени близо 40 години. М.М. от 1985г.
/макар да няма развод с Ц./ имал друго семейство, жена, внуци, живеел постоянно в с.Ч. и
никога не бил живял в процесния имот. В къщата никога не било имало негови лични вещи,
нито някога имал ключ от къщата. П. М. до края на живота си- починала на 08.08.2021г.
живяла постоянно в къщата, предмет на договора. От момента на сключване на сделката
М.М. по никакъв начин не бил упражнявал правото си на ползване. Той никога не бил
плащал данъци, такси, застраховки и консумативи за къщата, по никакъв начин лично или
чрез другиго не бил упражнявал фактическа власт върху имота. След изповядване на
сделката през ****г. С. М., ищецът негов син- М. и ищцата негова съпруга- Д.М. се заели да
направят основен ремонт на къщата – направили вътрешна и външна изолация на къщата,
мазилка, нов водопровод, канализация, външна ограда, цялостно обзавеждане, оправили
двора. Близо 10 години всичките си парични средства давали за ремонт и поддръжка на
къщата. Ищецът М. също помагал, защото от малък живеел в къщата. Ответникът М.М.
нямал никакви претенции към имота и затова с Ц. М. го прехвърлили. С. М. обаче починал
внезапно на 28.12.2018г., от който момент ищците М. и Д. поели изцяло грижите по имота.
Баба Ц. останала да живее в имота, като ищците поели и нейната издръжка. М.М. изтеглил
заем от 30000 лв., за да довърши ремонтите, започнати от баща му. Сменил дограмата и
вратите, направил изолация, сложил парно и други неща. Настъпила обаче Ковид кризата и
М. останал без работа. Наложило се да замине за няколко месеца за Германия, за да плаща
заемите и разходите по къщата, а Д. останала да се грижи ежедневно за имота. Баба Ц.
починала на 08.08.2021г. Дядо М. продължил да си живее в с.Ч. при другото си семейство.
Ето защо ищците твърдят, че за тях е възникнал правен интерес от завеждане на делото, тъй
като са правоприемници на С. М., като живеят в имота и се грижат за него, а М.М. по
никакъв начин от момента на сключване на сделката през юни ****г. до момента на бил
упражнявал фактическа власт върху имота.
В срока за отговор на исковата молба от ответника бил подаден такъв, като с него
ответникът заявява, че признава иска. Счита същия за основателен и доказан и не го
оспорва. Сочи се, че написаното в исковата молба отговаря на истината и действително със
съпругата му Ц. М. били във фактическа раздяла от около 40 години, като тя останала да
живее в къщата им в гр.П.. За тази къща се грижел основно синът им С. М. /починал/, затова
решили да му я прехвърлят. След смъртта на сина им С., за къщата започнал да се грижи
внукът им М. – ищец по делото. Ответникът признава, че след раздялата си с Ц. М. не е
живял в тази къща, а живее в село Ч., където има друго семейство. Твърди, че не е ползвал
имота по никакъв определен от закона начин, не го е стопанисвал и не се е грижил за него.
Ответникът моли да бъде постановено решение при условията на чл.237 ГГПК.
В съдебно заседание ищците Ц. С. К., Д. К. М. и М. С. М. не се явяват, но се
представляват от упълномощената адв. М.Е. от САК, която поддържа изцяло исковата молба
2
и моли съда, на основание чл.237 ГПК, да се произнесе с решение при признание на иска по
отношение на ответника и да уважи предявения иск, който се явява основателен. Адв.Е.
заявява, че нейните доверители нямат искане за присъждане на разноски, с оглед запазване
добрите отношения между страните.
В съдебно заседание ответникът М. СТ. М. не се явява, но с отговора на исковата
молба е пожелал делото да се гледа в негово отсъствие и изрично е признал иска.
От фактическа и правна страна, Съдът намира следното:
По делото са приложени писмени доказателства, а именно: Нотариален акт за
покупко-продажба №73, том2, рег. №*****, дело №*** от ****г., издаден от нотариус Е.П.;
удостоверение за сключен граждански брак между С. М. и Д. Д., издадено от община
Златица; удостоверение за наследници на С. М. М. № 376/08.09.2021г., издадено от община
П.; удостоверение за наследници на Ц.В. М. изх. № 427/19.10.***г., издадено от община П.;
удостоверение за данъчна оценка № ***********/24.09.2021г., издадено от община П.; 3 бр.
скици на поземлен имот и сгради, издадени на 21.09.2021г. от АГКК, преводно нареждане и
приходни квитанции за платени данъци.
От така цитираните доказателства е видно, че процесният имот - с идентификатор
№************** по КККР на гр.П., одобрени със Заповед №*********/**********г. на
ИД на АГКК (представляващ УПИ в парцел *******, кв.164 по предходния регулационен
план на гр.П.), ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор №
**************.1 и сграда на допълващото застрояване с идентификатор №
**************.2, е придобит през ****г. чрез покупко-продажба от С. М. М., но
продавачите – Ц.В. М. и М. СТ. М. /ответникът/ са си запазили право на ползване върху него
до края на живота на всеки от тях. Видно е, че починалият на 27.12.2018г. С. М. М. е бил в
граждански брак към момента на смъртта си с Д. К. М. и е имал две деца- Ц.С. К. и М. С.
М.- ищци по делото, като и тримата се явяват наследници на починалото лице, т.е.
собственици на процесния имот, легитимирани да предявят иска. Ц.В. М. пък се установява,
че е починала на 09.08.2021г., като със смъртта й е погасено личното нейно право на
ползване върху имота. Ответникът М. СТ. М., който също е запазил правото си на ползване
върху имота, пък признава, че не го е упражнявал повече от 5 години, тъй като със
съпругата му Ц. М. са се разделили преди много години и той е напуснал имота.
С оглед направеното признание на иска и предвид искането на ищците за
постановяване на решение при признание на иска, съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.237 ГПК. В този случай решението се основава именно на
признанието на иска и не подлежи на мотивиране по същество, нито съдът дължи
обсъждане на доказателствата, макар в случая те да са обсъдени накратко. Не са налице
изключенията по чл.237, ал.3 ГПК, препятстващи постановяването на решение при
признание на иска.
Съдът постановява решението си въз основа на признанието на иска, извършено от
ответника.
3
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗС – за
установяване погасяването на правото на ползване поради неупражняването му в срок от 5
години, следва да бъде уважен.
Разноски не следва да се присъждат, предвид изрично волеизявеното от страна на
процесуалния представител на ищците, че не претендират такива.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.59, ал.3, пр. второ от Закона за
собствеността, по отношение на М. СТ. М., ЕГН: **********, с адрес: с.Ч., ул.
„***********“ №3, че запазеното от него с Нотариален акт за покупко-продажба №73, том2,
рег. №*****, дело №*** от ****г., издаден от нотариус Е.П., право на ползване на
недвижим имот - УПИ в гр.П., на ул. „**********“ №27, с площ 672 кв.м., съставляващ
парцел ******* в кв.164 по регулационния план на гр.П. от 1984г. и построените в него
жилищна и стопанска сгради /представляващ към момента УПИ с идентификатор
№************** по действащите КККР на гр.П., одобрени със Заповед
№*********/**********г. на ИД на АГКК, с площ 688 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи:
***************, ***************, ***************, ***************, ***************,
***************, ведно с построените в него жилищна еднофамилна сграда с
идентификатор № **************.1, със застроена площ от 61 кв.м. и сграда на
допълващото застрояване с идентификатор № **************.2, със застроена площ 61
кв.м./, Е ПОГАСЕНО в полза на собствениците Д. К. М., ЕГН: **********, М. С. М., ЕГН:
********** и Ц. С. К., ЕГН: **********, поради неупражняването му в продължение на 5 –
годишен срок.
Съдът УКАЗВА на ищците, че на основание чл.115, ал.2 ЗС, имат на разположение
шестмесечен срок, считано от влизане в сила на решението, в който същото следва да бъде
отбелязано в регистъра по вписванията, в противен случай вписването на исковата молба ще
загуби действието си.
Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от връчването му пред
Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4