Р Е
Ш Е Н
И Е
20.12.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Номер 317 2 0 2 1
година град Кюстендил
Кюстендилски
административен съд,
на двадесет
и четвърти ноември 2
0 2 1 година
в публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
Секретар: Лидия
Стоилова и с участието на
Прокурора: Йордан
Георгиев
Като
разгледа докладваното от съдия Демиревски
Н.А.Х.Д.
№ 320 по описа на КнАдмС за 2021 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с
чл. 63 от ЗАНН.
Делото е
образувано по касационна жалба от „Т.- Б.д.” АД /до 18.08.2021 г. с правна
форма ЕАД/, с ЕИК ********, срещу Решение №43/06.08.2021 г., постановено по АНД
№ 554/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е изменено НП № 93/12.04.2021
г., издадено от директора на РИОСВ – София, като размерът на наложената на „Т.-
Б.д.” АД на основание чл. 150 ал. 4 пр. 1 във вр. с чл. 127 т. 2 б. „а” от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ имуществена
санкция е намален от 10 000,00 лв. на 5 000,00
лв. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.
Касаторът е редовно призован, не се представлява по
делото. Процесуалният представител по пълномощие на „Т.- Б.д.” АД – юрисконсулт Г. С. е
уведомил съда с писмено становище вх. № 4843/23.11.2021 г., че поради служебна
ангажираност е в невъзможност да се яви в съдебното заседание, но моли същото
да бъде разгледано в негово отсъствие, като излага съображения по съществото на
спора.
РИОСВ – София не се
представлява в съдебното заседание по делото. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението на въззивния
съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с
право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211
ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на въззивно обжалване е НП № 93/12.04.2021 г., издадено от директора на РИОСВ – София. От фактическата страна
на спора районният съд е установил, че на 26.02.2021 г., в с. Големо село „Т.- Б.д.” АД не е спазило принудителната административна мярка, наложена със Заповед № Д-01/03.07.2020 г. на директора на
РИОСВ – София, а именно – да извърши екологосъобразно третиране на неопасни
отпадъци с код 19 12 12, собственост на „Т.- Б.д.” АД в общо
количество 995,16 тона, намиращи се на площадката на „Хийт
Енерджи” ЕООД съгласно Договор за услуга № 42Б/02.05.2019 г., чрез предаването им на дружество, притежаващо
действащ разрешителен документ по чл. 35 ал. 1 от ЗУО за
извършване на дейност с код R1 „Използване на отпадъци предимно като гориво или
друг начин за получаване на енергия”. Отпадъците с код 19 12 12 са предмет на
трансграничен превоз, като съгласно нотификация IT 010862, изпращач е VIBECO
SRL, Италия, а получател по чл. 2, § 14 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 е „Т.-
Б.д.” АД. Отпадъците са приети от „Т.- Б.д.” АД за извършване на дейност по
оползотворяване чрез изгаряне, обозначена с код R1, и същите са съхранявани на площадка на „Хийт Енерджи”
ЕООД съгласно Договор за услуга №42Б/02.05.2019 г. При извършената на 26.02.2021 г. проверка на място, резултатите от която са обективирани в
Констативен протокол № ККФОС-СМ-06/26.02.2021 г., е
установено, че на площадката на „Хийт Енерджи” ЕООД се намират 306,52 тона
отпадъци от нотификация IT 010862 с код 19 12 12. Срещу „Т.- Б.д.” АД е
съставен АУАН № 50/26.02.2021 г. за нарушение по чл. 150 ал. 4 пр. 1 във вр. с чл. 127 т. 2 б. „а” от ЗУО. Въз основа на акта е издадено процесното НП, в което
са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че
административното нарушение е доказано,
но целите на наказанието биха били постигнати и
със санкция, определена в минимален размер, и е изменил наказателното
постановление, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 5 000,00 лева.
В пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2
от АПК и във връзка с наведеното от
„Т.- Б.д.”
АД касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо, а преценено за съответствие с
материалния закон – правилно.
Правилен е изводът на районния съд за законосъобразно
проведена процедура по съставяне на акта за установяване на административното
нарушение и издаване на наказателното постановление. Процесният АУАН е съставен от лице, притежаващо
правомощия за това, а наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, актът и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити
съответно по чл. 42 и чл. 57 ал. 1 от ЗАНН, спазени са изискванията за предявяване
и връчване на акта, както и за връчване на наказателното постановление. Фактическите обстоятелства, относими към процесното
деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 150 ал. 4 пр.
1 във вр. с чл. 127 т. 2 б. „а” от ЗУО, са посочени ясно в акта и в
наказателното постановление. Обжалваното решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Изводите на районния съд, че „Т.- Б.д.” АД е
осъществило състава на процесното административно нарушение, са правилни и
обосновани, същите не противоречат на събраните по делото доказателства и се
споделят от настоящия състав. От събраните по делото доказателства се
установяват по безспорен начин всички елементи от обективната страна на
процесното деяние. Съгласно разпоредбата на чл. 150 ал. 4 пр. 1 от ЗУО за неспазване
на принудителните административни мерки по чл. 127 т. 2 на
юридическите лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер
от 5 000,00
лв. до
10 000,00 лв. Видно от съдържанието на Заповед № Д-01/03.07.2020 г. на
директора на РИОСВ – София, с нея на дружеството е наложена принудителна
административна мярка по чл. 127 т. 2 б. „а”
от ЗУО, изразяваща се в извършване от същото на екологосъобразно третиране на
неопасни отпадъци с код 19 12 12 в общо количество 995,16 тона, намиращи се на
площадка на „Хийт Енерджи” ЕООД съгласно Договор за услуга № 42Б/02.05.2019 г.,
чрез предаването им на дружество, притежаващо действащ разрешителен документ
по чл. 35 ал. 1 от ЗУО за
извършване на дейност с код R1 „Използване на отпадъци предимно като гориво или
друг начин за получаване на енергия”.
В заповедта е посочено, че на основание чл. 129 ал. 6 от ЗУО в срок до седем
работни дни от получаването ѝ
„Т.- Б.д.”
АД следва да представи удостоверение,
че отпадъците са приети за екологично третиране, а в съответствие с чл. 16 б.
„д” от Регламент (ЕО) № 1013/2006 следва да бъде издаден
сертификат за окончателно оползотворяване на отпадъците с код 19 12 12 в
30-дневния срок по чл. 24 § 3 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, след което същият
да бъде представен в РИОСВ – София. Заповедта
е връчена на дружеството на 03.07.2020 г. Налице е и вторият елемент от
фактическия състав на отговорността – от съдържанието на КП № ККФОС-СМ-06/26.02.2021 г. се
установява неизпълнение на предписанието в указания срок /протоколът, като официален свидетелстващ документ, е с необорена в
рамките на съдебното производство материална доказателствена сила/. Ирелевантен е фактът на осъществено частично третиране на отпадъци. В случая са осъществени
материалноправните предпоставки за ангажиране на
отговорността на „Т.- Б.д.” АД по чл. 150, ал. 4, пр. 1 от ЗУО.
Отговорността на дружеството е обективна /безвиновна/, поради което не следва да се обсъжда субективната съставомерност на
деянието. При намаляване на размера на
имуществената санкция до предвидения в закона минимум са съобразени критериите
по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. От
доказателствата по делото не се установява към датата на извършване на
процесното деяние „Т.- Б.д.” АД да е санкционирано в друго
административнонаказателно производство, приключило с влязло в сила наказателно
постановление, на основание чл. 150 ал. 4 пр. 1 във вр. с чл. 127 т. 2 б. „а”
от ЗУО. Налагането на имуществена санкция над предвидения минимален размер от
5000,00 лева е прекомерно с оглед постигане
на целите,
установени с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Изложените съображения обуславят извод за правилност
на решението на районния съд, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43/06.08.2021 г.,
постановено по АНД №554/2021 г. по описа
на Районен съд – Дупница.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.