№ 186
гр. гр. Добрич, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500456 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз
основа на жалба рег.№ 267513 /09.05.2021 год. на ДЖ. Т. УЛХ. ЕГН
**********,Т. УЛХ. М., ЕГН ********** и Ш. Р. М. ЕГН **********
,последните двама лично и като родители и законни представители на ДЖ. Т.
УЛХ. ЕГН **********, тримата от гр. Д., ЖК “С.*** и насрещна въззивна
жалба рег.№ 268257 /02.07.2021 год. на Й. Н. Й. , ЕГН ********** , действащ
със знанието и съгласието на своята майка и законен представител К. М. Г.
,ЕГН **********, от гр. Д. , ул. “З.С.** срещу решение № 260369/20.05.2021
год. по гр.д.№ 1390/2020 год. на Районен съд Добрич, с което ДЖ. Т. УЛХ.,
Т. УЛХ. М. и Ш. Р. М. са осъдени да заплатят солидарно на Й. Н. Й. сумата
от 12 000 лв. , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдание от извършен от непълнолетния ДЖ. Т. УЛХ.
деликт на 25.04.2019 год. в гр. Д. – нанесена средна повреда, изразяваща се в
травматична руптура на тестис, което е довело до трайно затрудняване на
функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност
,заедно със законната лихва от датата на увреждането – 25.04.2019 год. до
окончателното плащане, като иска за разликата над 12 000 лв. до
1
претендираните 15 000 лв. е отхвърлен.
Деликвента и неговите родители считат присъденото обезщетение за
горницата над 5 000 лв. за прекомерно, а увреденото лице счита присъденото
му обезщетение в размер на 12 000 лв. за недостатъчно.
С доводи за необоснованост и постановяване на обжалвания съдебен
акт в отклонение от материалния и процесуалния закон страните настояват
за отмяната му, като исковата претенция бъде уважена в пълен размер, респ.
присъденото обезщетение бъде намалено .Всяка страна излага доводи, че
въззивната жалба на срещупоставената й такава е неоснователна и настоява
да не бъде уважавана.
Страните оспорват фактическите констатации в първоинстанционното
решение и произтичащите от същите правни изводи на ДРС по въпросите за
наличието на предпоставките на чл.45 , чл.48 и чл. 51 ал.2 от ЗЗД ,както и
определено ли е обезщетението в съответствие с критериите на чл.52 от ЗЗД.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и чл.263 ал.2 от
ГПК и са процесуално допустими.
Обжалваното решение е постановено по искове на Й. Н. Й. , ЕГН
********** със съгласието на неговата майка и законен представител К. М.
Г. срещу 1./ДЖ. Т. УЛХ. ,ЕГН ********** ,солидарно с неговите родители
2./Т. УЛХ. М., ЕГН ********** и 3./Ш. Р. М. ЕГН ********** да му
заплатят сумата от 15 000 лв., съставляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от нанесената му на дата 25.04.2019 год. от първия
ответник средна телесна повреда изразяваща се в травматична руптура на
тестис.
Претенцията е основана на изложени твърдения ,че по различно време
непълнолетните ищец и ответник са имали връзка с момиче на име В..
Ищецът желаел да проведе с ответника разговор за изясняване на
взаимоотношенията им и отишъл до блока, където последният живеел
,придружен от приятеля си Д.. Размяната на реплики между двамата не дала
резултат,поради което ищецът си тръгнал.Ответникът Д.У. му извикал да се
обърне и го ударил с коляното на десния си крак в слабините.Още докато бил
присвит от силната болка,му бил нанесен и удар с ритник в задната част на
бедрото под таза.За известно време останал седнал на бордюра.Приятелката
му В. донесла обезболяващо и вода.Болката не отшумявала и Д. му помогнал
2
да се прибере у дома.Изпитвал нетърпими болки,за които не съобщил веднага
на родители си.По-късно споделил с баща си ,който го завел в Спешно
отделение,от където бил препратен в болница в гр.В..Състоянието му се
влошило ,вдигнал температура,наложило се оперативно лечение в резултат
на което бил отстранен левия му тестис.Тези обстоятелства се отразили
изключително неблагоприятно върху психиката му,изпаднал в
депресия,самоизолирал се ,търпял болки,страдания и унижения,станал
мрачен и неуверен.Тримата ответници живеят заедно и въпреки,че
родителите на непълнолетния Д.У. не са присъствали на инцидента , не са
изпълнили дълга си да го възпитават правилно и не са упражнявали
достатъчен и ефективен контрол върху поведението на сина си .С оглед на
горното е отправено искане за ангажиране на солидарната отговорност на
тримата ответници да заплатят на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди в размер от 15 000 лв.
С отговор рег.№26538/11.11.2020 год. ДЖ. Т. УЛХ. ,ЕГН **********
и родителите му Т. УЛХ. М., ЕГН ********** и Ш. Р. М. ЕГН
********** са оспорили исковете по основание и размер.Създадена била
ситуация между момиче и две момчета,приключила с инцидент,вследствие
необмислените действия на двете непълнолетни момчета.Ищецът реагирал
прибързано на закачка на ответника с момиче и го причакал пред дома му
заедно с двама свои приятели.Първоначално водения спокоен разговор
прераснал в размяна на обиди и от двамата.Ответникът не успял да
приключи мирно разправията поради отправени му подигравки и закани за
саморазправа.Ответникът отправил репликата“ела насам “ и тъй като ищецът
се засилил,решил да се защити от евентуално нападение и нанесъл удар с
крак,но не със засилване и само като вдигнал крака си,с цел да го събори на
земята и да не продължава нелепата случка.Нанесъл и втори удар,когато
ищецът го хванал за кръста.Не следвало да се ангажира отговорността на
двамата родители ,тъй като семейството им било сплотено,държало на
морала и семейните ценности.Децата в семейството се отглеждали с
любов,грижа и внимание ,като били изградени здрави основи на
възпитанието им.
В отговора е налице позоваване ,че вредоносния резултат е съпричинен
от Й. Н. Й. и неговото поведение,изразявяващо се в агресивно действие,атака
срещу ДЖ. Т. УЛХ. и организиране на ситуацията, принудила последния да
3
защитава живота и здравето си срещу нападението.Д.У. не бил извършил
умишлено действие,което да има за цел настъпилите травматични
последици,а единствено с цел да се защити живота и здравето си от
очакващото се нападение.
Ответниците заявяват и твърдение за съпричиняване на вредоносния
резултат от родителите на ищеца,непредприели своевременно лечението
му,при което оперативната намеса била забавена и се наложило
отстраняване на тестиса.
Въззивният съд след запознаване с материалите по делото и събраните
доказателства установи следната фактическа обстановка по претенцията:
С влязло в сила на дата 17.12.2019 год. определение № 376 по н.о.х.д.№
1541/2019 год. на Районен съд Добрич е било одобрено постигнато
споразумение между Районна прокуратура-гр.Д. и подсъдимият по делото,по
силата на което ,подсъдимият ДЖ. Т. УЛХ. ЕГН ********** се е признал за
виновен,че на 25.04.2019 год. ,след като е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,причинил на Й. Н. Й.,
ЕГН ********** средна телесна повреда,изразяваща се в травматична
руптура на тестис,което е довело до трайно затрудняване на функциите на
половите органи ,без причиняване на детеродна неспособност ,поради което и
на основание чл. 129 ал.2 ,във връзка с ал.1,във връзка с чл.63 ал.1 т.3,във
връзка с чл. 57 ал.1,във връзка с чл.55 ал.1 т.2 б. “б“ от НК и във връзка с чл.
42а ал.2 т.1 и 2 ,във връзка с чл. 42б ал.1 и ал.2 от НК му е наложено
наказание “пробация“ и на основание чл.24 ал.3 от НПК наказателното
производство по н.а.х.д.№ 1541/2019 год. е било прекратено.
Съгласно епикриза на МБАЛ“Света Анна-В.“АД,гр.В.-Клиника
Урология,Й. Н. Й. е постъпил за оперативно лечение на дата 26.04.2019 год.
и е бил изписан на 29.04.2019 год. по клинична пътека № 147 оперативни
процедури върху мъжка полова система.Поставена му е окончателна
диагноза“завъртане на тестиса (торзия)“.Констатирано е ,че левия тестис е
болезнен при палпация и уголемен,наличие на хематом в областта на
скротума и кожата в основата на пениса.Хистологичните резултати от
07.05.2019 год. са показали,че семенника, надсеменника и тестикуларните
обвивки са с остър кръвен застой, кръвоизливи и зона на некроза. На
26.04.2019 год. е била извършена операцията “орхиектомия в
4
ляво“,осъществена под обща анестезия. Чрез скротален разрез в ляво е бил
отпрепариран левия тестис.Установена е била масивна циркулярна руптура на
ляв тестис с масивни хематом и некроза,обхващи 80% от тестикуларната
тъкан.При срязване и изчистване до здраво,без данни за активно
кървене,тестисът изглежда нежизнеспособен и без данни за активно
кръвооросяване.
Вещото лице д-р Д.Д. ,изготвил назначената от съда съдебно-
медицинска експертиза е посочил в заключение рег.№261658/28.01.2021
год.,че на 25.04.2019 год.,пострадалият Й. Н. Й. е получил уврежданията “
травматична руптура на тестис,оперативно отстраняване на тестис“.Това
увреждане на органа,довело до оперативното му отстраняване представлява
трайно затрудняване функциите на половите органи,без причиняване на
детеродна неспособност.Обичайният период на възстановяване ,ако не
настъпят следоперативни усложнения е 20-30 дни.При наличните данни за
травматичната увреда на тестиса,времето от причиняване на травмата до
оперативната интервенция е без значение.То има значение относно
настъпване на допълнителни усложнения във връзка с руптурата върху
общото състояние на пострадалия.В тази насока е и заключение рег.№
265967/19.04.2021 год. на вещото лице д-р П.К. (уролог),посочил ,че травмата
е достатъчно тежка и причинява необратимо увреждане.С оглед на горното е
без значение ,дали оперативната интервенция ще бъде извършена на датата
на причиняване на увредата -25.04.2019 год. или на другия ден-26.04.2019
год.,както е в случая. И в двата случая ,оперативната интервенция би била
една и съща-отстраняване на тестиса. Факторът време има значение
единствено по отношение настъпване на усложнения от травмата-най-често
инфекция.
Ищецът е посещавал Консултативен кабинет през месеците октомври-
декември 2019 год.,тъй като е изпаднал в депресивно състояние,дължащо се
на идеята,че е пострадала мъжествеността и потентността му-така изготвен
психологически статус от “Майевтика“ЕООД.Направени са констатации,че е
депресиран: отдръпнат,дистанциран,затворен,стеснителен,тъжен,липсва му
енергия,трудно се концентрира,с физически оплаквания-безсъние, умора,
отпадналост,самоподценява се,неуверен ,чувства се неадекватен на
училище,нещастен,дисфоричен, много предпазлив.
5
Съгласно заключение рег.№ 265853/15.04.2021 год. по изготвената по
делото съдебно-психологическа експертиза, по време на операцията и след
нея при Й. Н. Й. е наблюдавана остра стресова реакция,съпроводена с
негативни емоционални преживявания, свързани с психотравмата и телесните
увреждания.След отшумяване на симптомите на острата стресова
ситуация,влошеното психично състояние на Й. се владее от клиничната
характеристика на СМЕСЕНА ТРЕВОЖНО ДЕПРЕСИВНА РЕАКЦИЯ,в
рамките на периода на адаптация към настъпилите значими промени и
неблагоприятните последици от преживяното стресогенно
събитие.Продължителността на психотравмените преживявания е около 7
месеца,но спомените и терзанията не могат да бъдат определени като
продължителност.Чувствал се е нервен,напрегнат,мрачен и
депресиран.Липсвал е жив интерес и активна включеност в
ситуациите.Изпитвал е съмнения в себе си,чувствал се е неадекватен и
безпомощен,некомфортно в присъствието на противоположния пол.Налице е
причинно-следствена връзка между нанесените нанесените телесни
увреждания ,отстраняването на тестиса и психотравмата на ищеца,като
именно те причиняват острата стресова реакция и последвали депресивни
реакции. Към настоящия момент не са налице данни за стеснен и
свръхконтролиран емоционален диапазон на преживяванията ,няма отричане
и потискане на негативните емоции от психотравмата и актуалните
преживявания.При разкриване на травматичните преживявания Й. Н. Й. става
леко напрегнат,липсва изтласкване и минимализиране на болезнените
преживявания,страх и безпомощност,но има фиксиране към телесното му
състояние.Споделя желание за повишена активност,желание за
себеотстояване,които по нов начин да осмислят живота му,има преосмисляне
на реалността и не се нуждае от специализирана помощ,ако сам пожелае
може да посещава психотерапевт за преодоляване на соматизациите.В
съдебно заседание от дата 20.04.2021 год.,вещото лице е пояснило,че лице от
мъжки пол,останало с един тестис ,няма как да забрави това.Състоянието се
приема,физиологичното и психичното функциониране продължава,но винаги
ищецът ще се сеща,че малко или много е непълноценен като мъж.
Св.Н. Й. Г. (баща на ищеца) е дал показания,че след като се прибрал със
съпругата си от гостуване на дата 25.04.2019 год. около 22 часа,синът му го
извикал в стаята си и му казал,че е бил ударен в тестисите през деня.Видял
6
,че тестисите на сина му са много посинели и възпалени.Завел го в Бърза
помощ,където се установил ,че болницата в Д. няма уролог ,за това го
транспортирал до гр.В. в болница“Света Анна“.Детето било
прегледано,извикан бил и втори специалист,но не могли да кажат нищо
конкретно за състоянието му .Изпратили ги за домашно лечение с
уговорката,при проява на температура или ако състоянието се усложни,да се
върнат в болницата.На следващия ден,Й. вдигнал температура и се върнали в
болницата и го оперирали.По време на операцията се установило,че единия
тестис е негоден и той бил отстранен.От самото начало болките били ужасни-
синът му се превивал,докато пътували в колата и докато го
преглеждали.Самите прегледи били болезнени,тъй като се налагало
нараненото място да бъде пипано и оглеждано,вкл. с различни
уреди.Свидетелят бил придружител в болницата и заявява,че най ужасния
момент бил след операцията-както за сина му,така и за него като
родител.Когато медицинските лица,взели сина му за операция,с цел да го
успокои му обещал,че всичко ще бъде наред.След операцията,докато Й. още
не бил излязъл от упойка,хирурга му съобщил,че единия тестис е премахнат
,което било шок за свидетеля и през цялото време,докато чакал синът му да се
събуди се чудел,как да му го съобщи.Когато Й. дошъл в съзнание и си
отворил очите първите му думи били“Там ли е ?“.Като отрекъл,синът му
заявил,че иска да умре.През цялото време докато били в болницата се
налагало да разговаря с Й.,да го успокоява.Като се прибрали в къщи,дълго
време синът му не ходел на училище.Това не било възможно,тъй като почти
не можел да се движи,можел но с ужасни болки и трябвало да му се помага и
да бъде подкрепян.Свидетелят не ходел на работа почти цял месец,защото
трябвало да обслужва сина си,тъй като той се притеснявал от майка
си.Трябвало да се сменят два пъти на ден превръзки,на сина му били
поставени дренажи,които постоянно течали,при най-малкото разместване в
леглото потичала и кръв.Първите 10 дена, сина му не бил влизал в
банята,обтривали го с мокри кърпи,спирт.През този месец ,докато раната
зараствала силните болки продължавали и детето имало нужда от чужда
помощ ,заради което изпитвало и постоянно неудобство.Не можело да отиде
само до тоалетната,всяко движение било болезнено.Избягвал да се храни и да
пие вода, за да не му се налага да посещава тоалетната .Трябвало да бъде
заплашен,че ще се обезводни и отново ще трябва се върне в
7
болницата.Бащата се опитвал да бъде опора абсолютно за всичко-физически
и психически. По време на престоя в къщи,синът му не искал никой да го
посещава .След този месец,Й. останал сам в къщи още 10-15 дни и след това
трябвало да се върне на училище. Това било още по трудно-трябвало да
излиза навън,да се среща със съученици.Ходел на училище само защото
трябвало и родителите му настоявали,но вътрешно не искал, срамувал се и се
притеснявал,тъй като съучениците му научили за операцията и синът му
споделил за подигравки.Както и да му давали кураж,Й. не можел да приеме
,че с нищо не е по различен след случката.Наложило се да потърсят
психологична помощ от специалист.При психолога отказвал да разговаря в
присъствие на баща си и даже и до днес не искал да говори с него за
случката.Няколко пъти в къщи бил посетен от момичето,повод за
инцидента,но впоследствие и тя се отдръпнала.В момента нямал отношения с
други момичета,контактувал единствено със своя втори братовчед,който му
бил и съученик.След инцидента ,Й. се затворил в себе си,престанал да
споделя с родителите си,не ги търсил за съвет,не се смеел,не играел шах с
баща си като преди,дори отказвал да сяда с тях на вечеря и се хранел сам през
нощта.
А.Р.А. (приятел на св.Н.Г. ) свидетелства ,че узнал за случката по повод
обаждането му да поднесе поздравления на семейството за
Великден.Разбрал,че са в болница гр.В..Бащата на Й. бил силно претеснен и
даже плачел.Посетил ги след изписването от болницата,видял се с момчето в
стаята му,от което то не се почувствало добре,почти не говорело от
притеснение.Два-три месеца,Й. останал в това състояние и при посещенията
си ,свидетелят усещал болката и разочарованието му от живота.За него се
грижел баща му-храна,тоалет,вдигане от леглото. Преди бил
жизнерадостен,готино хлапе,а след нараняването станал затворен,не искал да
го посещават,затворил се ,не ползвал телефон.Дъщерята на свидетеля била
много добра приятелка на Й.,но той даже не вдигал телефона,когато го
търсела.
Свидетелят Я.В.С. познава непълнолетните ищец и ответник.Не е
присъствал на инцидента ,но видял ищеца да лежи до един трансформатор и
да си говори с приятелката си и още две момчета.Случката му била разказана
от ответника.Видял ищеца една седмица след инцидента в градския парк сам
да кара колело,но не разговарял с него.Показанията не следва да бъдат
8
кредитирани-същите противоречат на останалите гласни доказателства,както
и на заключенията на вещи лица за дългия период на физическо и психическо
възстановяване,изключващ вероятността 2-3 дни след изписване от
болницата и мястото на оперативно отстранение на орган, да бъде карано
колело.
Предявените от Й. Н. Й. искове срещу ДЖ. Т. УЛХ. по чл. 45 от ЗЗД и
срещу неговите родители Т. УЛХ. М. и Ш. Р. М. по чл. 48 от ЗЗД са
основателни .
Основателността на иска по чл. 45 ЗЗД, се обуславя от наличието на
правопораждащ деликтната отговорност на ответника ДЖ. Т. УЛХ.
фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност
на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава –
вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към
собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се
презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на
деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154 ал. 1 ГПК, като
субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани
доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
В отговора на исковата молба са заявени твърдения,обосноваващи
възражения на ответниците за съпричиняване.
Съпричиняването е факт от действителността с настъпването, на който
правото свързва определени неблагоприятни за увреденото лице правни
последици ,изразяващи се в намаляването на обезщетението за всички вреди,
настъпили вследствие на непозволеното увреждане. Такъв по делото не се
установява.
От тълкуването на разпоредбата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД разпоредба
следва, че съпричиняването никога не проявява действие самостоятелно, а
само заедно с извършено непозволено увреждане. В този случай вредите на
пострадалия не са причинени само от действия или бездействия на
деликвента, а и от действия или бездействия на увреденото лице. При това
обаче причинената вреда трябва да бъде неделима, т. е. да не може да бъде
определено дали се дължи единствено на действията или бездействията на
деликвента или на тези на увреденото лице. В този случай причинността на
9
поведението на увредения няма самостоятелно съществуване и е обусловена
от наличието на причинна връзка между действието или бездействието на
деликвента и вредата. При това не е задължително действията на деликвента и
на пострадалия да се намират в причинна връзка едно с друго, а могат да се
проявяват и самостоятелно, но задължително следва да доведат до
настъпването на една обща и неделима вреда. В случаите на съпричиняване по
чл. 51 ал. 2 от ЗЗД е възможно деянието на деликвента да е обусловило това
на увредения и обратно, като го е предхождало и е било условие за неговата
реализация. Във всички случаи действията на деликвента и на увредения,
които са довели до настъпването на общата и неделима вреда трябва да са
реализирани преди или едновременно с непозволеното увреждане, но не и
след това-така решение № 18/ 17.09.2018 год. по гр. д. № 60304/2016 год. на
ВКС, IV г. о.
Касае се за право, което може да бъде предявено само по пътя на
възражението. За да бъде въведено в предмета на производството, това
възражение следва да бъде заявено от ответника в срока за отговор на
исковата молба. Доказването на това възражение би довело до намаляване на
обема на отговорността на ответника по предявения иск за обезщетение за
вреди от непозволено увреждане, поради което по силата на чл. 154, ал. 1 от
ГПК същият носи доказателствената тежест за установяване на факта на
съпричиняването. В случая не се касае до насрещно доказване, което може да
бъде и непълно, а ответникът следва да установи наличието на
съпричиняването при условията на главно и пълно доказване.
Не е налице хипотезата на съпричиняване в случаите,когато се твърди
,че деликвента е причинил увреждането за да се предпази от агресивно
поведение и атака от увреденото лице,принудила го да защитава здравето и
живота си,т.е. в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК .
Деянието, което е извършено при условията на неизбежна отбрана е
правомерно,не е обществено опасно ,не е престъпление,т.е. за него не се
ангажира наказателната отговорност на дееца -чл.24 ал.1 т.1 пр.2 от НПК и за
причинените от него вреди нападнатият не носи гражданска отговорност - чл.
46 ЗЗД.
По отношение на отговорността за вреди от неизпълнението на
задължения с определено съдържание е приложимо правилото на чл. 83, ал. 2
10
ЗЗД, че длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би
могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. При деликтната
отговорност няма нужда от подобно правило, тъй като делинквентът дължи
обезщетение само за тези вреди, които са в причинна връзка с неговото
противоправно деяние. Вредите, които са в причинна връзка с неполагането
на дължимата грижа от пострадалия,респ.неговите родители от непотърсена
своевременно медицинска помощ са следствие от тяхното поведение, което
прекъсва причинната връзка с противоправното деяние на делинквента и той
не може да носи отговорност за тяхното обезщетяване-така тълкувателно
решение № 1 / 11.12.2018 год. по тълк. д. № 1/2017 год. на ВКС, ОСГК.
Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на
основание чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК,влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,а съгласно
разпоредбата на чл. 383 от НПК одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда,т.е.налице е
виновно и противоправно поведение от страна ответника ДЖ. Т. УЛХ.,
установено с влязло в сила на дата 17.12.2019 год. определение № 376 по
н.о.х.д.№ 1541/2019 год. на Районен съд Добрич. Налице са и вреди за ищеца
Й. Н. Й. от противоправното поведение на ответника, свързани с
претърпените болки и страдания от ищеца от полученото увреждане с
характер на средна телесна повреда . Полученото увреждане и свързаните с
него болки и страдания са в пряка причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на ответника.За механизма на причиняване на
увреждането на дата 25.04.2019 год. освен посоченото определение, не са
ангажирани други годни доказателства по делото.Разпитаните по делото
свидетели не са присъствали на инцидента и показанията им касаят
причинените неимуществени вреди-по вид,интензитет и степен.
Гражданският съд не трябва да обсъжда, нито да основава решението си на
свидетелски показания и заключения на вещи лица, събрани в други
производства ( досъдебно производство № 391/2019 год. по описа на Първо
РУ-гр.Д.), а не по конкретното дело по установения в Гражданско-
процесуалния кодекс ред.С оглед на горното,настоящият състав не възприема
11
доводите на ответника, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредите,
като е предизвикал скандала между страните.Недоказано е ,каквото и да било
поведение (активно или пасивно) на пострадалия към момента на
извършването на процесния деликт, съпричиняващо вредоносния резултат.
Не се установи по делото, непосредствено противоправно поведение от
страна на ищеца, застрашаващо личността на ответника, което да го
провокира да му нанесе удари, причинили посочените по-горе телесни
повреди. Доказателства в такава насока не са събрани, а това е било в тежест
на ответника да установи. Настоящият състав не възприема и тезата на
ответника, че е действал в условията на неизбежна отбрана за защита на
телесната си неприкосновеност, която изключва деликтната отговорност съгл.
чл. 46, ал. 1 ЗЗД, още повече при наличие на осъждане за престъпление.
Ответникът ДЖ. Т. УЛХ. следва да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за претърпените болки и страдания в размер от 15 000 лв.,което
е справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.Съдът съобразява, особената
физиологична и психологична тежест на увреждането-отстранен е орган, с
който се асоциира мъжествеността и мъжката идентичност ,възможността за
пълноценен контакт с противоположния пол и продължаване на
рода;увреждането е причинено на момче на 15 години ,т.е. в периода на
полово и сексуално съзряване;поставена е била диагноза остра стресова
реакция,съпроводена с негативни емоционални преживявания, свързани с
психотравмата и телесните увреждания, а след това за период от около 7
месеца са налице клиничните признаци на смесена тревожно депресивна
реакция; състоянието след инцидента е довело е до промяна в характера и
поведението-неувереност,подценяване,чувство за непълноценност ;
физическите болки и негативните преживявания са били силни и
продължителни.
Съобразно трайната съдебна практика (решение № 270 от 10.01.2017
год. на ВКС по гр. д. № 916/2016 год., IV г. о.; решение № 407 от 15.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 1589/2011 г., IV г. о.; решение № 223 от 12.07.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 900/2010 г., III г. о.) родителите на непълнолетен извършител
на деликт отговарят по чл. 48 ЗЗД за уврежданията от противоправното
деяние, които те лично не са причинили, като отговорността им не е
гаранционно-обезпечителна - вместо непълнолетното дете - деликвент.
12
Родителите имат задължението да формират възгледи, убеждения и привички
за поведение на детето, и да го подготвят за живота в обществото, като
продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно
отношение при действията му, до навършване на пълнолетие - 18 години.
Отговорността им по чл. 48 ЗЗД е поради това лична - за неупражнен
родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето. Съгласно чл. 48,
ал. 3 ЗЗД те се освобождават от отговорност, ако не са били в състояние да
предотвратят настъпването на вредите. Имат се предвид случаите на деликт
поради неупражнен по обективни причини от родител надзор или неполагане
на грижи по доброто възпитание (също по обективни причини) на детето -
извършител на деликта. Обективните причини трябва да са от такова
естество, че родителят да е бил в невъзможност да предотврати
противоправното поведение на непълнолетния, както и да е изключена
изобщо възможността той да възпитава и контролира детето. Възможно е при
извършване на деликта родителят да не е имал възможност да осъществи
надзор или да попречи на непълнолетния да го стори, но той не може да се
ползва от чл. 48, ал. 3 ЗЗД, ако в периода преди деликта не е осъществил
правилно своя дълг по възпитанието на детето. Доброто възпитание не се
презумира и, ако непълнолетният извърши противоправно деяние, който е
инкриминирано като престъпление, то това е илюстрация, че усилията на
родителите не са дали резултат, а задълженията по възпитанието, контрола и
надзора, не са изпълнени. В този смисъл е без значение на какви добродетели
те са учили детето си, каква ценностна система са се стремили да изградят у
него и с какви методи, щом то с поведението си на практика демонстрира
незачитане на основни морални норми, неуважение към личността и
имуществото на други правни субекти. Важни са не намеренията и
субективните усещания на родителите във възпитателния процес, а
резултатът от същия.
Когато искът на увреденото лице е насочен срещу всички гражданско-
отговорни субекти срещу прекия непълнолетен причинител на вредата на
основание чл. 45 ЗЗД и срещу родителите му на основание чл. 48 ЗЗД,
отговорността на тези субекти е солидарна и произтича от закона.
13
С оглед изложеното, в настоящия спор няма основание за прилагане
на чл. 48, ал. 3 от ЗЗД и в съответствие с чл. 48, ал. 1 във вр. с чл. 53 от ЗЗД
ответниците Т. и Ш.М. дължат солидарно с техния син ДЖ. Т. УЛХ. да
обезщетят ищеца Й. Н. Й. за вредите, които тяхното дете му е причинило.
С оглед на горното ,обжалваното решение е законосъобразно
постановено в частта на уважаване на претенцията,респ. незаконосъобразно
постановено в частта на отхвърляне на исковата претенция ,поради което на
основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено в частта на
осъждането на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 12 000
лв.,респ.отменено в частта на отхвърляне на претенцията за разликата над
12 000 лв. и до пълния размер на заявяване на претенцията от 15 000 лв. и
спора решен съобразно настоящото изложение.
С оглед изхода по спора на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
от него съдебно деловодни разноски във въззивното производство в общ
размер от 1 260 лв.-заплатена ДТ за въззивното обжалване-60 лв. и
възнаграждение в размер на 1 2000 лв. за процесуално представителство от
адвокат,което не е прекомерно,при съобразяване,че минимално предвиденото
такова по чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. е 980 лв.,фактическата
и правна сложност на делото,осъществена е защита по подадени две въззивни
жалби,изготвени са били насрещна жалба и отговор на въззивна жалба,
явяване в съдебно заседание.
По тия съображения,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260369/20.05.2021 год. по гр.д.№ 1390/2020 год. на
Районен съд Добрич в частта на отхвърляне на исковете на Й. Н. Й. ,
действащ със знанието и съгласието на своята майка и законен представител
К. М. Г. срещу ДЖ. Т. УЛХ., Т. УЛХ. М. и Ш. Р. М. за горницата над сумата
от 12 000 лв. и до размера от 15 000 лв.,като вместо това п о с т а н о в я в а :
ОСЪЖДА ДЖ. Т. УЛХ. ,ЕГН ********** на основание чл. 45 от ЗЗД и
неговите родители Т. УЛХ. М., ЕГН ********** и Ш. Р. М. ЕГН
********** на основание чл. 48 ал.1 от ЗЗД, тримата от гр.Д., ЖК “С.***
ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Й. Н. Й. , ЕГН ********** , действащ със
14
знанието и съгласието на своята майка и законен представител К. М. Г.,ЕГН
**********,двамата от гр.Д. , ул. “З.С.** допълнително сумата от 3000
лв.,съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинената му
от непълнолетния ДЖ. Т. УЛХ. травматична руптура на тестиса
,впоследствие оперативно отстранен и неизпълнение на задълженията за
осъществяване достатъчен надзор и възпитание от родителите му Т. УЛХ. М.
и Ш. Р. М. ,ведно със законната лихва от датата на увреждането 25.04.2019
год. и до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260369/20.05.2021 год. по гр.д.№ 1390/2020
год. на Районен съд Добрич в останалата му част.
ОСЪЖДА ДЖ. Т. УЛХ. ,ЕГН ********** и неговите родители Т. УЛХ. М.,
ЕГН ********** и Ш. Р. М. ЕГН **********, тримата от гр.Д., ЖК “С.***
ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Окръжен съд Добрич сумата от 120 лв.-ДТ
върху допълнително присъденото обезщетение.
ОСЪЖДА ДЖ. Т. УЛХ. ,ЕГН ********** и неговите родители Т. УЛХ. М.,
ЕГН ********** и Ш. Р. М. ЕГН **********, тримата от гр.Д., ЖК “С.***
ДА ЗАПЛАТЯТ на Й. Н. Й. , ЕГН ********** , действащ със знанието и
съгласието на своята майка и законен представител К. М. Г. ,ЕГН **********,
от гр. Добрич , ул. “З.С.** сумата от 1 260 лв. ,сторени съдебно-деловодни
разноски във въззивното производство
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15