Р Е Ш
Е Н И Е
N 76
гр.Русе, 17.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание
на седемнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА, мл. съдия
при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N863 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от Р.Т.Й. *** против решение
№1596/15.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 4133/2018 г. на Русенския
районен съд, с което е осъден да заплати на Й.Р.Й. сумата в размер на
15 853.19 лв.- обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата в
размер на 1000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2015 г.
до окончателното плащане, както и разноските за производството. Твърди се, че
решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в
жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което
исковете да се отхвърлят, евентуално да се намали размера на дължимите
обезщетения. Претендира и направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата Й.Р.Й.
счита жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в отговора. Иска
решението да се потвърди като правилно, както и да му се присъдят направените
разноски за въззивното производство.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна.
Производството по делото
е образувано по предявените от Й.Р.Й. против жалбоподателя искове за заплащане
на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от деликт с правно основание чл.45 от ЗЗД.
От събраните по делото
доказателства е установено, че Й.Р.Й. е собственик на
недвижим имот в местността „„Дрибак 4,5“, с.Николово,
общ.Русе, представляващ земеделска територия V, имот №503.731 с площ 493 кв.м., с построена
върху терена сезонна сграда с площ 29 кв.м. с
изба и таван съгласно нотариален акт
№***/**********г., том **, дело
№****на нотариус при РРС, а
жалбоподателят Р.Т.Й. е собственик на
съседен имот – ПИ 503.2426 по кадастралната карта на местност
„„Дрибак 4,5“ в землището на село Николово, Русенска област.
С решение №5/17.09.2014г. Общинският
експертен съвет по устройство на
територията при община Русе приел
ПЗ на имот №503.2426 с ограничителни линии на застрояване свободно разположени в имота на по
3 и 5 метра от вътрешните имотни граници, на източната
външна имотна граница и на 3 м от западната външна
имотна граница е определил
зона за малко етажно жилищно застрояване. Във връзка с бъдещото строителство през м. октомври 2014 Р.Й. ангажирал екип на
„Лаборатория по геотехника и агроекология“
ЕООД за
извършване на инженерно – геоложки проучвания на площадката
за сграда, инфраструктура на ПИ №503.2426, фундиране на бъдещата сграда
и съоръжения, което се установява от представената
обяснителна записка, съдържаща
информация от извършените проучвания, ведно с таблични и графични приложения. На 29.07.2015г. община Русе издала разрешение
№403/29.07.2015г. за строеж на еднофамилна
жилищна сграда с подземен гараж, басейн, външно ел.захранване и площадкови ВиК мрежи и съоръжения.
С
показанията на разпитаните св. Ц.С.(технически ръководител
на обекта) и св.В.е установено, че при започване
на строежа се установило наличие
на подпочвени води, за които
липсвали данни в обяснителната записка от извършеното геоложко проучване, че вследствие изкопните
работи брега на процесния имот започнал да се
свлича, че мястото на свлачището имало насаждения, че свличането
е нормално, тъй като ъгъла на
откоса на земната маса е бил около 45 градуса.
Свидетелите установяват, че приблизително два месеца строителната бригада правила опит да го
укрепи с бетонни панели и метални колове, както и че била изградена бетонна стена
с дължина около 25 – 26 метра, с направа на дренаж около
бъдещата къща. Към настоящия момент трябвало да се
попълни с пръст пространството между бетонната стена и имота на Р..
За установяване
разходите, необходими за отстраняване на щетите и възстановяване
имота в първоначалното състояние, е приета съдебно – техническа експертиза, със заключението на което е установено, че жалбоподателят е изградил стоманобетонова
стена на границата между двата имота,щ.като стойността на изммършените СМР за нейното изграждане възлиза на 11312.15
лв., както и за да се възстанови имота на Й.Р. е необходимо
да се засипе
участъка между стоманобетонната стена и неговия имот, като
се трамбова земната маса и едва след това,
да се изгради
оградата между двата имота, както
и деформираната винкелова конструкция. За възстановяване на терена на ищеца
необходимите СМР са посочени в таблица 2 от заключението и съгласно същата те
са на стойност 3071.04 лв.
С
показанията на св. И.е установено, че Й.Р. продължителбно
време старателно обработвал мястото
и го обгрижвал като свой втори
дом, че след започване на изкопните работи,
част от земната
маса в имота му се
свлякла и в резултат на това били унищожени една
редица с плодни дръвчета, на чието
място към настоящия момент се образувал голям
ров. Свличането на земната маса
нанесло много поражения на растенията
и насажденията в имота на ищеца: освен
плодните дръвчета („Реглота“, зарзала, праскова, дюля и круша) 80% от асмалъка бил унищожен; част от лозето, намиращо
се в горния край на мястото
се свлякло, като останалите колове били изметнати,
а лозите – почти изкоренени. Свидетелката установява също, че
Й.Р. полагал значителни грижи
за дворното си място и насажденията и когато
видял пораженията бил много
притеснен и наранен, говорел с умиление
за загубения си труд; вдигал
кръвно; ядосвал се, както и че тревогите, свързани
със състоянието на имота му, допринесли
за влошаване на здравословното му състояние.
С приетата, неоспорена
от страните, агротехническа
– агрономическа експертиза са
,установени
нанесените вреди, изразяващи се в стойността на унищожените
трайни насаждения, които вреди възлизат на 1470 лева.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове
по съображения, че са осъществени елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 от ЗЗД, което следва да ангажира обезщитетителната отговорност на жалбоподателя. Приел е, че
стойността на причинените имуществени вреди възлиза на 15 853.10 лв.,
представляващи разходите за възстановяване на имота и стойността на унищожените
трайни насаждения, както и 1000 лв., обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените морални страдания и дискомфорт и е присъдил дължимата лихва
съобразно чл.84 от ЗЗД считано от 01.09.2015 г.- крайния момент на периода на
увреждащото действие.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо. При преценка на неговото правилност въззивният
съд съобрази следното:
Непозволеното увреждане,
регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен юридически факт, елементите на
който са: деяние, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата.
Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата
на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. На обезщетение подлежат всички вреди- както
имуществените, така и неимуществените, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като последните се определят от съда по справедливост
/ чл.51 и чл.52 от ЗЗД/.
Деянието, което трябва
да е противоправно, е конкретна човешка постъпка, а причинната връзка е
обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност за вреди, в процеса в доказателствена тежест на ищеца е да
установи горепосочените елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, както и да не е осъществено обратното доказване- т.е. оборването на законоустановената презумпция за виновност.
В настоящият случай
изводът на първоинстанционният съд за осъществяване на елементите от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД е правилен.
По делото е установено
по категоричен начин, че страните са собственици на два съседни имота, находящи
се в землището на с.Николово, както и че при извършване на строителни дейности
в имота на жалбоподателя брега на имота на
ответника по жалбата започнал да се свлича. В резултат
на това свличане бил разрушен имота на ответника по жалбата, както и били
унищожени трайни насаждения.
При тези
факти правилно е прието, че в резултат на виновно и противоправно поведение на
жалбоподателя, на Й.Р. са били причинени вреди от имуществен характер, които
подлежат на обезщетяване.
С приетите
по делото ексептизи е установено, че за
възстановяване на имота на Р. е необходимо
да се засипе участъка между изградената от жалбоподателя стоманобетонова стена и неговия имот като се възстановяват
отнетите земни маси и същите се
трамбоват, както и след това да се възстанови оградата между двата имота като
стойността на необходимите СМР за възстановяването на имота са посочени в
таблица 2 от заключението на СТЕ и същите възлизат на 3071.04 лв., а стойността
на унищожените трайни насаждения възлизат на 1470 лв. съгласно САТЕ. С оглед на
установените размери на щетите дължимото обезщетение за имуществени вреди
възлиза на 4541.04 лв., до който размер предявеният иск е основателен.
Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че размерът на дължимото обезщетение възлиза
на 15 853.19 лв. В тази сума е включена стойността на извършените СМР по
изграждане на стоманобеновоната ограда, която е
изградена със средства на жалбоподателя. Вложените от жалбоподателя срества не съставляват имуществена вреда за ответника по
жалбата, поради което неправилно и абсолютно необосновано първоинстанционният
съд е присъдил и тяхната стойност. В тази част решението е неправилно и следва
да бъде отменено като вместо него се постанови ново, с което искът за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди за сумата над 4541.04 лв. до размер на
15 853.19 лв. се отхвърли.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че вследствие на действията на жалбоподателя
на Р. са били причинени и вреди с неимуществен характер.
По делото е
установено, че ответникът по жалбата е
ползвал процесния имот като свой втори дом, полагал е много грижи за имота и
трайните си насаждения, както и че в резултат на неговото увреждане същият е бил много
притеснен и наранен, говорел с умиление
за загубения си труд; вдигал
кръвно; ядосвал се, както и че тревогите, свързани
със състоянието на имота му, допринесли
за влошаване на здравословното му състояние. Преживените
психични страдания имат характер на неимуществени вреди, които са в пряко
причинна връзка с увреждането и правилно районният съд е приел, че същите
подлежат на обезщетяване. При определяне на размера на дължимото обезщетение
съдът е приложил правилно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като е отчел конкретно
съществуващите обстоятелства- вида и характера на увреждането, както и на
преживените морални страдания и дискомфорт, техния интензитет и влошаване на
здравето на Р.. Определеният размер от 1000 лв. отговаря на критерия за
справедливост, поради което в тази част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Правилно е
определен и момента, от който е присъдена законната лихва върху дължимото
обезщетение. Разпоредбата на чл.84 от ЗЗД посочва, че това е момента на
увреждането, а ако то продължава през определен период от време- крайния
момент. Правилно въз основа на събраните доказателства и при съобразяване на
съдебната практика е определен началния момент на дължимостта
на законната лихва- 01.09.2015 г., поради което и в тази част решението следва
да бъде потвърдено.
С оглед
изхода от спора обжалваното решение е неправилно и в частта за разноските.
Същите следва да бъдат определени съобразно уважената част от иска, поради
което присъдените в полза на ищеца разноски следва да бъдат намалени до размер
на 1200 лв.
Съгласно
чл.78 от ГПК следва да се определят и разноските за въззивното производство. В
полза на жалбоподателят следва да се присъдят разноски в размер на 1153.87 лв.,
а ответника по жалбата има право на разноски в размер на 522 лв. След
извършване на служебно прихващане в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на 631.87 лв.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№1596/15.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 4133/2018 г. на Русенския
районен съд, в частта, с която Р.Т.Й.
*** е осъден да заплати на Й.Р.Й. сумата над 4541.04 лв. до размер на
15 853.19 лв.- обезщетение за причинени имуществени вреди, както и в частта за разноските над сумата от 1200
лв. и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й.Р.Й. против Р.Т.Й. иск за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди от деликт
над сумата от 4541.04 лв. до размер на 15853.19 лв. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Й.Р.Й. да заплати на Р.Т.Й. *** сумата в размер на
631.87 лв. разноски за въззивното производство.
Решението в частта, с
която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди над сумата от 1000 лв. до размер на 2000 лв. като необжалвано е влязло в
сила.
Решението може
да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: