№ 24
гр. Свиленград, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620201007 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш №********** за налагане на имуществена
санкция за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура”
към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с
който на „ТРАНС ГРУП ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Южен,ул.Чорлу 6,
представлявано от С.В.Д., с който за извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2
от Закона за движението по пътищата, на основание чл.187а,ал.2,т.3 вр с чл.
179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
2500 лв., както и съответна ТАКСА по чл.10б,ал.5 от Закона за
пътищата,съобразно категорията на притежаваното от дружеството пътно
превозно средство в размер на 133лева.
Дружеството жалбоподател , чрез пълномощника си адв.Л., моли за
отмяна на обжалвания акт, който счита за незаконосъобразен и неправилен –
издаден в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални
нарушения.Твърди се в жалбата,че неправилно за твърдяното адм.нарушение
бил издаден обжалвания ЕФ,а следвало да се приложи общата уредба
предвидена в ЗАНН,като се излагат подробни съображения в тази насока.
Отделно от това се оспорва извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя, налице било и съществено разминаване между словесното
описание на нарушението и цифровата квалификация на последното,мястото
1
на нарушението и самото описание на нарушението били неясни. Счита,че не
били спазени предвидените от закона давностни срокове за издаване на ЕФ,а и
последният не отговарял на утвърдения образец към датата на извършване на
нарушението.Твърди се още,че била нарушена процедурата при използване на
авт.техн. средства и системи и т.н.,както и се твърди,че неправилно АНО не е
приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Поради гореизложеното моли съда
да отмени обжалвания ЕФ.
В съдебната фаза, редовно призован, дружеството жалбоподател не
изпраща представител. От пълномощника му е постъпило становище,в което
поддържа изцяло доводите изложени в жалбата .Отделно от това се цитира
практика на СЕС,в която се приема,че в случаи като настоящият,наложеното
наказание не било пропорционално и съразмеримо,съобразно преследваните в
Директива 1999/62/ЕО , поради което моли съда да отмени обжалваното НП.
Претендира присъждане на адв.възнаграждение ,съобразно представения
списък.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, редовно призовани, изпращат
представител, който оспорва жалбата.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
По същество моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно,като излага доводи в тази насока в представеното пред съда
писмено становище. В условията на алтернативност моли съда в случай,че
приеме,че наложеното наказание е непропроционално,да измени размера на
наложената имуществена санкция с такъв,който се явява пропроционален.
Претендира присъждане на разноски по делото,а именно-юр.възнаграждение.
Отправя възражение за прекомерност на претендираното от другата страна
възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 07.09.2021 година в 16.52 часа в извъннаселено място, а именно: по
път - автомагистрала (АМ) "Марица" – А 4, при км. 83+554, на територията на
община Любимец, област Хасково, с контролно устройство (техническо
средство) с идентификатор № 20351 (част (елемент) от електронната система
за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т. нар. ТОЛ система), която е
стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни ), е
регистрирано и заснето движещото се в посока нарастващ километър, пътно
2
превозно средство (ППС), състоящо се от влекач марка "Мерцедес Актрос ", с
държавен регистрационен № ****** с технически допустима максимална
маса 18000 кг, брой оси 2, екологична категория – евро 5 ,в състав с ремарке с
общ брой на осите -5 и с обща техническа допустима максимална маса на
състава 40 000, като влекачът е собственост на дружеството - жалбоподател
(видно от справката приложена по АНПр), за което не е заплатена дължимата
такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП - нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,тъй като за посоченото МПС
нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаване.
След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден
процесния ЕФ на дружеството - жалбоподател в качеството му на собственик
на ПС, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на
деянието, налична в преписката (както вече бе посочено).
ЕФ е изготвен по образец съгласно Протокол № 28765/21 от 09.09.2021
година на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021
година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с образец към
последната, представляващ Приложение към посочената Заповед.
В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за
незаплащане на дължимата такса за движение по републиканската пътна
мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, приета и съответно вписана е правна
квалификация по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за
което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл.179, ал. 3б от ЗДвП, на
дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 2 500 лв., както и е посочено, че дължи
133 лв. - такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП.
Обжалваният ЕФ е редовно връчен на дружеството - жалбоподател на
06.11.2024 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне,
надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в
Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на името на
получателя му. Възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не
се противопоставят в настоящото съдебно производство. Даден е 14-дневен
срок на дружеството – жалбоподател да плати компенсаторната такса с оглед
анулирането на ЕФ.
В указания срок, дружеството - жалбоподател не е платил
компенсаторната такса.
За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е
изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.
От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на
нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС.
ЕФ е съставен на основание снимков материал – налични са записи от
системата и по-точно две снимка, на които е видно процесното ППС. От
същите /от едната снимка/се установява, че е заснето ППС, състоящо се от
3
влекач с прикачено към него ремарке с държавен регистрационен № ******.
От приложените снимки стават ясни датата и часа на заснемане.
Приети като доказателства по делото са и Свидетелство за регистрация
на МПС, Договор с национален доставчик на услугата,извлечение от подробна
справка за заплатени на тол такси и фактури за заплатени тол такси,ведно с
платежни нареждания към тях .
Налично по делото е и Становище от отдел „Управление на
информационна система и инфраструктура“ Национално тол
управление,ведно с таблица с данните за движение на ППС,съдържащо
сегементи за които има получени и платени тол декларации за датата на
нарушението и извлечение от актуализиран списък с рамки и съдилища в
частност рамка 20351, справка относно нарушението издадено от KAPSH и
писмо от Дижитол до АНО,от което се установява,че по време на заснемането
не е имало техническа неизправност в системата за пътно таксуване,която да
доведе до невъзможност за ползване на данни .
От публично достъпното Решение № 959 на Министерския съвет от 2018
г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за
което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на
отделно съоръжение по републиканските пътища, се установява, че А-4 –
автомагистрала, е част от този списък.
Представени по делото бяха и Заповед $РД-11-4/23.01.2020г. на
Председателя на УС на АПИ,ведно с одобрен екзепляр за издаване на
ЕФ,Протокол №24400/20 на АПИ и публикуваното в ДВ бр.42 от 09.06.2015г.-
Разрешение за строеж № РС-32 от 15.05.2015 година, издадено от
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, относно
внедряване на система за автоматизирано събиране и анализ на данни за
пътния трафик по АМ и първокласни пътища на територията на Република
България, т.е. за извършване на строително-монтажни работи – автоматичните
устройства, записващи пътния трафик се разполагат върху типови стоманени
рамки,като копие от същото е представено в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ и възприети от АНО, се установява по
категоричен начин от приложените по АНПр писмените доказателства и от
представените в съдебно заседание писмени такива.
Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание , Съдът
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
4
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189ж, ал. 5
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО / на
06.11.2024г. /, от надлежно легитимирано за това действие лице, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски Районен съд.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, "собственикът е длъжен да не допуска
движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на
ППС. Ако в Свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението
се изпълнява от него. ".
С нормата се регламентира забрана за собственика на ППС, движещо се
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото,
ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по установяване
размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на
ППС, така и по нейното заплащане.
Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, "ако собственикът на ППС е
юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на ППС,
без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага
Имуществена санкция, както следва - по чл. 179, ал. 3б - в размер 2 500 лв. ".
Съгласно цитираната санкционна разпоредба на собственик на ППС,
който е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени
задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, т. е. нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2
от ЗДвП, се налага Имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, "собственик на ППС от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с Глоба в
размер 2 500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има
такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага Имуществена санкция в размер 2 500 лв. ".
Съгласно цитираната разпоредба административното наказание се налага
на собственика на ППС при незаплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от ЗП – изцяло или частично, включително и когато това е последица от
невярно декларирани данни.
От систематичното тълкуване на тези разпоредби се обуславя извод за
неяснота на наказаното лице в какво действителност се изразява неговото
неправомерно поведение, предпоставка да му бъде наложено
5
административно наказание.
Не се установява безспорно дали жалбоподателят е наказан заради това,
че е нарушил забраната по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като е допуснал движението
на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване
размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, или заради
това, че не е заплатил дължимата пътна такса.
Изложеното е основание за отмяна на ЕФ поради допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените, препятстващи възможността на
лицето да разбере в какво се изразява обвинението спрямо него и да
осъществи ефективно правото си на защита.
Настоящата Съдебна инстанция намира, че е нарушена процедурата, по
която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството - жалбоподател.
Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 и т. 8 от ЗДвП, при изпълнение на функциите
си по този закон определените от Председателя на Управителния съвет на
АПИ длъжностни лица проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна
основа съставят Актове за установяване на административни нарушения
(АУАН) при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, както съставят и
връчват АУАН и връчват ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3- 3в.
Съгласно чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, "АПИ създава и поддържа
информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и
ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в. Правилата за изграждане и
функциониране на информационната система се приемат с Решение на
Управителния съвет на АПИ. В информационната система могат да се
съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на АУАН, АУАН и
Наказателни постановления (НП) за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, ако
същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с
квалифициран електронен подпис. ".
Съгласно чл. 187а, ал. 1, ал. 4 и ал. 5, изречение първо от ЗДвП, "при
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се
счита, че ППС е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
Свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател - от ползвателя,
освен ако бъде установено, че ППС е управлявано от трето лице.
Вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на АУАН или ЕФ представи Декларация, в която посочи данни за
лицето, което е извършило нарушението, и копие от Свидетелството му за
управление на МПС.
В случаите по ал. 4 въз основа на първоначално издадения АУАН не се
издава НП и административнонаказателното производство се прекратява, а
първоначално издаденият ЕФ се анулира. ".
6
Съгласно чл. 189е, ал. 1 - 5, ал. 12 и ал. 13 от ЗДвП, "АУАН по чл. 179, ал.
3 - 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл.
167, ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност.
При установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б преди съставяне на
АУАН, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да
заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП.
Когато АУАН се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за
заплащане на тази такса се предоставя с връчването на Акта. Таксата по чл.
10, ал. 2 от ЗП може да бъде заплатена по банков път или чрез картово
плащане, а пред органите по чл. 167, ал. 3 - 3б - и в брой, като плащането
може да бъде осъществено при извършване на проверката или в срок от 14 дни
от връчване на АУАН по чл. 179, ал. 3 - 3б.
В случаите, при които таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП се заплаща след
връчване на АУАН, нарушителят следва в Платежното нареждане да посочи
номера на АУАН. При заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП в срока и при
условията на ал. 3 и ал. 4 и след постъпване на сумата по сметката на АПИ,
нарушителят се освобождава от административнонаказателна отговорност за
конкретното нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено в АУАН. В тези
случаи се освобождават от административнонаказателна отговорност
собственикът, вписаният ползвател и водачът за извършеното
административно нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б във връзка с конкретното
ППС за съответния случай на движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа.
НП за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 -3в се издават от
Председателя на Управителния съвет на АПИ или оправомощени от него
длъжностни лица. За съставените АУАН и издадените НП по този член се
прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 1 – ал. 3 и ал. 13 – ал. 16. ".
Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изречение първо и ал. 7 от ЗДвП/действаща към
датата на извършване на нарушението и издаването на рпроцесния ЕФ/ , "при
нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по
чл. 167а, ал. 3, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на Глоба или Имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. По отношение на ЕФ за нарушение по
чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10. ".
В ЗП липсва правна уредба за налагане на административни наказания
чрез издаването на ЕФ. Ангажирането на административнонаказателна
отговорност се реализира с издаването на НП въз основа на АУАН.
От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя
извод, че неправилно на дружеството жалбоподател е ангажирана отговорност
по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е издаден ЕФ при условията на чл. 189ж от
ЗДвП. Съгласно ал. 1 на чл. 189ж от ЗДвП, ЕФ може да се издаде (правна
възможност за наказващия орган), когато се установи нарушение на чл. 179,
ал. 3 от ЗДвП.
7
За нарушения като процесното – по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, ЕФ не се
издава. Необходимо е да се посочи и, че нормите на чл. 179, ал. 3 и ал. 3б от
ЗДвП имат различно съдържание.
С първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората – наказание за
собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал.
1 от ЗП.
Различни са субектите, на които може да бъдат наложени и предвидените
със закона различни по вид и размер наказания, различни са и нарушенията, за
осъществяването на които се налагат тези наказания – незаплатена такса чл.
10, ал. 1, т. 1 от ЗП (чл. 179, ал. 3 от ЗДвП) и изцяло или частично незаплатена
дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно
декларирани данни, по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Предвид това се формира извод, че за извършеното от дружеството
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП незаконосъобразно е издаден ЕФ.
Приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на
АУАН и издаването на НП при наличието на предпоставките за това.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като се
ограничават правата на лицето, сочено за нарушител, включително да възрази
по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и да представи доказателства
в подкрепа на своите твърдения.
Установените непълнота и неяснота на правната уредба относно
издаването на ЕФ/към датата на извършване на нарушението и издаването на
ЕФ/ за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не могат да бъдат санирани по
аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове.
В изложения в т. 1 и в т. 2 смисъл е и Решение № 687 от 19.10.2022
година, постановено по КАНД № 758/2022 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Биляна Икономова и
други.
Едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила
от 13.02.2024 г. законодателят е предвидил възможността за издаване на
електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при
установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП. До изменението на закона липса изрична законова разпоредба,
предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП, което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид
административни нарушения. /така и Решение № 287 от 28.02.2024 г. на АдмС
- Шумен по к. а. н. д. № 18/2024 г.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесният обжалван ЕФ следва да
8
бъде отменен като незаконосъобразен поради това допуснато съществено
процесуално нарушение.
Извън горепосоченото ,дори и хипотетично да се приеме,че описаното
адм.нарушение е доказано по безспорен начин и липсват коментираните по
горе нарушение, то съдът като съобрази постановеното Ршение по дело
№61/2023 на СЕС ,съгласно което съдът е приел,че Член 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна
такса“ с фиксиран размер.
При това положение следва да се приеме,че е налице несъразмерност на
наказанието спрямо нарушението във връзка с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета. Принципът за пропорционалност/
съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е
основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение на Съда
на Европейския съюз (СЕС) от 09.02.2012 година по дело C-210/10, т. 23).
Налице е и постановено Решение на СЕС от 21.11.2024 година по дело С-
61/2023 година, където според т. 57 чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на Глоба или Имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна
такса” с фиксиран размер.
Очевидно налагането на Имуществена санкция в размер на 2 500 лв. се
явява крайно непропорционално спрямо тежестта на нарушението и
дължимия размер на незаплатената пътна такса, което положение е нетърпимо
съгласно правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета, доколкото наложената Имуществена
санкция се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е
предвидена възможност да бъдат взети предвид всички обстоятелства относно
извършването на нарушението, които да обосноват налагането и на наказание
в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в
абсолютен размер.
9
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да
бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната. От
тези условности следва, че принципът на пропорционалност изисква, от една
страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, и
от друга страна, при определянето на наказанието и на размера на
Имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая.
Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от законодателя
цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки
конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато разстояние,
дължима такса или други обстоятелства от техническо естество, дори прозира
и в обстоятелство, че независимо от налагането на административното
наказание, санкционираният правен субект дължи и заплащането на съответна
такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 167 лв.
Воден от изложените принципни постановки Съдът намира, че
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП противоречи на принципа
на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни
обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля
значително дължимите от собствениците/ползвателите на ПС такси.
Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но преценени
през принципа на пропорционалност, а при липсата на такава санкционна
разпоредба и наличието на административно наказание в абсолютно
определен/фиксиран размер, то същата следва да остане неприложена, а ЕФ
да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед констатираната от съда незаконосъобразно на процедурата в
АНПр,то ирилевантно е искането на процесуалният представител на
АНО,съдът,ако приеме,че наложеното наказание е непропроционално,да
измени размера на наложената имуществена санкция с такъв,който се явява
пропроционален , още повече че не е в компетността на съда да ревизира
законите, в случая да наложи наказание непредвидено в закона,като изземе
функциите на НС. Отделно от това в ЗАНН са възприети съвсем други
принципи при определяне на административните наказания – забрана за
условно наказание (чл. 19 от ЗАНН), забрана за замяна на наказанията с по-
леки по вид, освен в случаите по чл. 15, ал. 2 от ЗАНН (чл. 27, ал. 4 от ЗАНН;
чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК дава възможност за подобна замяна и по отношение на
пълнолетни), а също и забрана за определяне на наказанието под най-ниския
предел, освен в случаите, предвидени в закона (чл. 27, ал. 5 от ЗАНН). Тези
случаи са единствено разпоредбите на чл. 58б ал. 8 и чл. 79б ал. 1 от ЗАНН,
което също води до извода, че ако законодателят е предвидил определяне на
наказанието, както "глоба", така и временно лишаване от правото да се
упражнява определена професия или дейност, под най-ниския предел, това
изрично щеше да бъде посочено в разпоредбите на чл. 63б ал. 5 и ал. 6 от
ЗАНН, вкл. и рамките, в които може да бъде сторено това.
По разноските
10
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 780 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и от страна на АНО – 80
лв. за юрисконсулство възнаграждение.
С оглед изхода на делото, искането на АНО следва да бъде оставено без
уважение.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на
разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважено в
претендирания от него размер,а именно 660 лв. за адвокатски хонорар, но от
страна на АНО се отправя възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от
жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се
определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
(нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 2 при
интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.;
или в случая 550,00лева. Не е налице правна и фактическа сложност на
делото, работата на адвоката по това дело се състои, написване на Жалба и
пледиране, т.е. не е налице несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012
година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да намали
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност
по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК ,като се определи в минималния такъв /
550лева/.
Същевременно с Решение от 25.01.2024 година на Съда на Европейския
съюз (СЕС) по дело С-438/2022 година по описа на Съда е прието че
националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните
11
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и настоящия Съд не е
обвързан с прилагането на тази Наредба и може да присъди възнаграждение и
под определените там размери. По мнение на настоящия състав въпреки това
този минимум следва да се приеме като един от ориентирите
(незадължителен), спрямо който да се преценя справедливият размер. В
настоящия случай като съобрази действителната фактическа и правна
сложност на делото, която е типична за подобен род дела, както и вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно: не само изготвяне
на Жалбата, но и вземане на становище по делото, съдът намира, че
редуцирания от съда размер на адвокатския хонорар се явява справедлив и
обоснован .Т.е. не намира, че така определения от съда размер на хонорара
цели преследване на нелегитимни цели, както е посочено в Решение от
25.01.1024 година по дело С-438/2022 година.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на АПИ, е отговаряла Агенцията, а не
поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът намира,
че следва посочените разноски да бъдат присъдени именно в тежест на АПИ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1
вр с ал. 3, т.2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Електронен Фиш №********** за
налагане на имуществена санкция за нарушение,установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция
„Пътна Инфраструктура” към Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, с който на „ТРАНС ГРУП
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, район Южен,ул.Чорлу 6, представлявано от С.В.Д., с
който за извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата, на основание чл.187а,ал.2,т.3 вр с чл. 179, ал. 3б от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2500 лв., както и съответна
ТАКСА по чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата,съобразно категорията на
притежаваното от дружеството пътно превозно средство в размер на 133лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” с адрес: град София, бул.
„Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на „ТРАНС ГРУП ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
район Южен,ул.Чорлу 6, представлявано от С.В.Д., сумата от 550 лв.,
представляваща направените разноски по АНД № 1007/2024 година по описа
на Районен съд – Свиленград.
12
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13