Мотиви по НЧД №2167 на СГС, НО, 3
състав за
2019 г.
Производството е по реда на глава V от
Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА).
Образувано е по повод постъпила Европейска заповед за арест (ЕЗА)
спрямо българската гражданка Г. З. С., издадена
на 18.03.2019 г. от Наказателен съд №21 на гр.Барселона, Кралство Испания по
дело №1037/2016 г. във връзка с изпълнение на влязла в сила на 18.04.2016 г.
присъда, издадена от Наказателен съд №16 на гр.Барселона, Кралство Испания по
съкратено производство №450/2015 г. с
цел изтърпяване на наложено на българската гражданка С. наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 8 месеца за извършено от нея на 25.11.2015 г.
престъпление „опит за кражба с утежняващо вината обстоятелство- множество
рецидиви“ по смисъла на чл.234 вр. чл.16 от НК на Кралство Испания.
В съдебно заседание и с оглед
събраните по делото доказателства представителят
на СГП моли съда да откаже
предаване на българския гражданка С. на испанските власти за изпълнение на
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца предвид
обстоятелството, че в съдебното производство осъденото лице е заявило, че не е
съгласно да бъде предадено и желае да изтърпи това наказание в Република
България.
Защитникът
на исканото за
предаване лице- адв.И.Й. заявява, че
се присъединява към заявеното от прокурора относно заявеното от подзащитната му
желание да изтърпи наказанието си по присъдата на Кралство Испания в Република
България и моли съда в тази връзка да откаже изпълнението на ЕЗА.
Исканото
за предаване лице Г.С.
заявява, че би желала да изтърпи наказанието си в България, където се намира
семейството й- съпруг и четири деца.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Българската гражданка Г. З. С. е родена на *** г. в гр.Русе, осъждана, със средно образование, семейна,
не работи, ЕГН **********.
Постъпила е Европейска заповед за арест издадена на 18.03.2019 г. от Наказателен съд №21 на
гр.Барселона, Кралство Испания по дело №1037/2016 г. във връзка с изпълнение на
влязла в сила на 18.04.2016 г. присъда, издадена от Наказателен съд №16 на
гр.Барселона, Кралство Испания по съкратено производство №450/2015 г. с цел изтърпяване на наложено на
българската гражданка С. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца за
извършено от нея на 25.11.2015 г. престъпление „опит за кражба с утежняващо
вината обстоятелство- множество рецидиви“ по смисъла на чл.234 вр. чл.16 от НК
на Кралство Испания. Описаното деяние, за което е осъдена Г.С. с присъдата на
испанските власти се наказва съгласно законодателството на Кралство Испания с
наказание лишаване от свобода.
В производството пред испанския съд,
българската гражданка е била защитавана от адвокат, като не е присъствала
лично, но е била уведомена за воденото спрямо нея наказателно производство и
възможността да обжалва решението.
Описаните в ЕЗА факти във връзка с
престъплението, за което е била осъдена българската гражданка не подлежат на
проверка, установяване и доказване от българския съд, тъй като процедурата по
изпълнение на ЕЗА е подчинена на принципа на взаимно доверие и признаване между
държавите –членки, т.е. това не е процедура по съществото на правния спор в
издаващата държава.
Установява се, че в България спрямо С.
няма висящи незавършени наказателни производства, както и че тя е трайно
установена на територията на Р България- в гр.Златица, където живее със своето
семейство и отглежда своите 4 деца.
Като съобрази съдържанието на
разглежданата ЕЗА издадена от испанските власти и доказателствата за личността на българската гражданка, в
рамките на компетентността си по същество, съдът прие, че искането за
изпълнение на ЕЗА е принципно допустимо и основателно.
Тази ЕЗА съдържа всички изискуеми от чл.37 от ЗЕЕЗА реквизити за допустимост. Придружена
е с превод на български език, като в необходимата степен са описани периода на
осъществяване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено
престъплението- място и степен на участие на исканото лице, правна квалификация
на деянието, вида и размера на наложеното наказание, като ЕЗА на испанските
власти съдържа и в достатъчна степен данни за самоличността и гражданството на
исканото лице, уточнена и след допълнително получената информация от испанските
власти. Посочен е и в достатъчна степен компетентния орган издал същата.
Същевременно съдът констатира, че са налице и изискванията на чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЗА, доколкото
наказанието във връзка, с което се иска предаването на българската гражданка и
което й е наложено за престъплението, за което е осъдена е 8 месеца
"лишаване от свобода"- т.е. не е по- малко от 4 месеца "лишаване
от свобода". От друга страна деянието, описани в ЕЗА на испанските власти,
за които е осъдена С. съставлява престъпление и съгласно българското
законодателство- а именно такова по чл.196 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК на Р България.
Наред с това съдът констатира, че не
са налице и пречките, визирани в чл.39
от ЗЕЕЗА, които се явяват пречка за предаване на лицето и изпълнение на
ЕЗА, доколкото исканото лице е пълнолетно; престъпленията, за които е осъдена С.
в Кралство Испания макар и да попадат и под наказателната юрисдикция на Р
България не са амнистирани в България. Същевременно Г.С. не е осъждана на
територията на Р България за същото
престъпление с влязла в сила присъда на български съд, респ. не предстои да
изтърпява наказание, наложено по влязла в сила присъда на български съд за
същото престъпление. С други думи няма данни българската гражданка да е осъждана
за същите факти в държава членка на Европейската общност или на територията на
България, като срещу българската гражданка не е провеждано и наказателно
преследване в България за същото престъпление (видно от справката за съдимост
на същата), за което е издадена заповедта на испанските власти, респ. няма
и прекратяване за това престъпление. От съдържанието на ЕЗА и от съпровождащите
я документи, представени от испанските власти, е видно, че не е изтекла
давността във връзка с престъплението, за което е осъдена Г.С. в Кралство
Испания. В този смисъл не са налице и предпоставките, визирани в чл.40, ал.1,
т.1, т.1а, т.2 и т.3 от ЗЕЕЗА, при наличието на които съдът евентуално би могъл да откаже предаване
на българската гражданка на испанските власти във връзка с издадената спрямо нея
ЕЗА.
В конкретния случа обаче съдът прие,
че е налице основанието, визирано в чл.40,
ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, според което съдът може
да откаже да изпълни ЕЗА, ако лицето, чието предаване си иска, живее или е постоянно
пребиваващо в Република България или е български
гражданин (както е настоящият случай) и ако българският съд приеме да се преведе в изпълнение от прокурора
наказанието "лишаване от свобода", наложено на българския гражданин в
държавата издателка на ЕЗА. В конкретния случай и доколкото Г.С. заяви изрично,
че е запозната с наложеното й наказание и постановената спрямо нея присъда,
както и с оглед на изявеното от самата нея желание да изтърпи наложеното й
наказание в България, където се намира семейството й, респ. предвид и
направеното от страна на прокурора искане по смисъла на чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА, съдът прие, че евентуалното предаване на българската гражданка на испанските
власти за изтърпяване на наложеното й наказание от 8 месеца "лишаване от
свобода" би било необосновано, след като е налице възможност след нейното
предаване по нейно желание да стартира процедура по трансфер на осъденото лице
от Кралство Испания в Република България.
В този смисъл именно е и волята на
законодателя, който е позволил на български съд в производство по предаване на
лице въз основа на ЕЗА за изпълнение на наказание "лишаване от
свобода" да осигури бързина и ефективност на правораздаването и да
осъществи началната фаза на производството по трансфер на осъдено лице, като
приеме да се приведе в изпълнение наказанието "лишаване от свобода". Именно
и с оглед на това съдът постанови и своето решение във връзка с испанската ЕЗА, като отказа да изпълни същата и да предаде
българската гражданка на испанските власти, а прие наказанието, за чието изпълнение тя се иска от испанските
власти по депозираната ЕЗА, да бъде прието за изпълнение от българските власти.
В рамките именно на това производство по трансфер на осъдено лице, ще следва
обаче да се изискат и всички необходими документи във връзка с привеждане в
изпълнение на това наказание, а не в рамките на производство по издадената от
словенските власти ЕЗА.
Така мотивиран съдът постанови
решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.