Р Е Ш Е Н И Е
№ 1592
Гр. П., 13.11.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на десети октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01352/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу В.Г.М.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 1 207,61 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, с
абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 11.12.2018
г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 88,64 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 08768/2018 г. по
описа на Районен съд – П., ГО, III-ти състав, е
издадена Заповед № 6573 от 12.12.2018 г. за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в
качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на
ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът, като собственик на топлоснабденото
жилище, не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена
на топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от 1 207,61 лв.
и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с
изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението
си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата,
като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на сума в размер на 88,64 лв. за периода от 09.07.2017 г. до
27.11.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените
искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В.Г.М.
не е подала писмен отговор на исковата молба. В съдебното заседание, чрез
процесуалния си представител оспорва исковете по основание с твърдението, че
същата не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря за процесните
задължения поради липсата на правоотношение между нея и ищцовото дружество.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им,
с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични
вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът,
като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е
депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената
защита.
По
същество:
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е
доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва –
изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за покупко
– продажба на недвижим имот от 01.08.2005 г., обективиран в Нотариален акт № ***,
дело № ***г. по описа на нотариус М.М.третите за процеса лица Б.М. Г.Д.И.Г.,
като продавачи, прехвърлят собствеността върху процесния имот – апартамент ***,
находящ се в гр. П., ул. „***“, в жилищна сграда – бл. ***на В.Г.М. –
ответницата в настоящото производство, като купувач. Отразено е, че покупната
цена ще бъде платена от купувача чрез търговска банка въз основа на договор за
кредит, сключен между нея и ответницата В.М..
С
Декларация с вх. № **********/18.01.2006 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижим имот ответницата В.Г.М. *** правото на собственост върху
процесния недвижим имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. „***“ ***с вписано
придобивно основание – покупка по нотариален акт № ***г. В декларацията е
посочено, че имотът е в режим на съсобственост между декларатора и третото за
процеса лице В.Д.М.при равни квоти – по ½ идеална част от собствеността.
Съдържащите
се в така събраните доказателства данни обуславят извода, че по силата на
транслативния характер на покупко – продажбата от 01.08.2005 г. ответницата В.М.
е придобила собствеността върху процесния недвижим имот.
В
подкрепа на този извод е и изявлението на ответницата, обективирано в
представената и приета по делото декларация, която има характера на подписан
/което не се оспорва/ от нея частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се
с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че
автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа е лицето, подписало
документа. Същевременно, в настоящото производство и в посочената си част има
значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно,
че деклараторът – ответницата М. е собственик на жилището въз основа на
покупката, обективирана в процесния нотариален акт, което изявление се ползва с
висока доказателствена стойност в процеса, в случая съответстващо с останалите
писмени доказателства – арг. чл. 175 ГПК. В останалата част – относно наличието
на съсобственост върху имота между М. и третото за процеса лице В.М.съдът
намира, че декларацията няма посоченото доказателствено значение, тъй като
данните в нея са изолирани и неподкрепени от останалите доказателства по
делото, не следват и от придобивното основание – покупко – продажбата от
01.08.2005 г. с купувач ответницата М., което е и вписаното от нея основание на
правата ѝ върху имота в процесната декларация.
Доколкото
по делото няма данни и твърдения за последващо прехвърляне от ответницата на
притежаваните от нея права върху имота, то съдът приема, че през исковия период
същата е придобила и качеството потребител на топлинна енергия, чието основно
задължение към насрещната страна по облигационното правоотношение – ищцовото
дружество да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия,
съответстващо на правата му в съсобствеността – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи
условия.
С
оглед изричното становище, изразено от ответната страна, с протоколно
определение от 20.06.2019 г. за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
процеса е отделен фактът на реално извършената доставка на топлоенергия до
процесния имот от ищцовото дружество на твърдяната от него стойност, възлизаща
на сумата от 1 207,61 лв.
Предвид
изложеното и с оглед липсата на други възражения и оспорвания от ответницата,
съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към
процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство),
купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на
основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответницата, в качеството си на
длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е
необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. С протоколно
определение от 20.06.2019 г., с оглед изричното становище от ответната страна,
като безспорен между страните е определен размерът на обезщетението за забава
за процесния период от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г.,., възлизащ на сумата от 88,64
лв., следваща и от данните, съдържащи се в приетото по делото извлечение от
сметка за абонатен № ***.
Изложеното
обуславя извода, че и предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените
искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът, в
частност за тези, сторени в хода на ч. гр. дело № 08768/2018 г. по описа на
Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищцовото дружество, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 75,93 лв.
– платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и сумата от 135,92 лв. – платени държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от
Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото. Сторените от ответницата
разноски следва да останат за нейна сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу В.Г.М., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване
за установено в отношенията между страните, че В.Г.М. *** АД сумата от 1 207,61 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, с абонатен № ***,
законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 11.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 88,64 лв., представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г.,
за които суми по ч. гр. дело № 08768/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО, III-ти състав, е издадена Заповед № 6573/12.12.2018 г. за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата
от 75,93 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 08768/2018 г. по описа на Районен
съд – П., ГО, III-ти състав в и сумата от 135,92
лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 08768/2018 г. по описа на съда, да се върне на
съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: