Решение по дело №1352/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3547
Дата: 13 ноември 2019 г. (в сила от 26 юни 2020 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20191720101352
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1592

Гр. П., 13.11.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА

при участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията                     гр. дело № 01352/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу В.Г.М. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,                            ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1 207,61 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***, с абонатен                             № ***,  законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 11.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 88,64 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 08768/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО, III-ти състав, е издадена Заповед № 6573 от 12.12.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответницата, в качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът, като собственик на топлоснабденото жилище, не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от 1 207,61 лв. и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 88,64 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.  

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В.Г.М. не е подала писмен отговор на исковата молба. В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител оспорва исковете по основание с твърдението, че същата не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря за процесните задължения поради липсата на правоотношение между нея и ищцовото дружество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,                            ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

По същество:

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение. 

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за покупко – продажба на недвижим имот от 01.08.2005 г., обективиран в Нотариален акт № ***, дело № ***г. по описа на нотариус М.М.третите за процеса лица Б.М. Г.Д.И.Г., като продавачи, прехвърлят собствеността върху процесния имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. „***“, в жилищна сграда – бл. ***на В.Г.М. – ответницата в настоящото производство, като купувач. Отразено е, че покупната цена ще бъде платена от купувача чрез търговска банка въз основа на договор за кредит, сключен между нея и ответницата В.М..

С Декларация с вх. № **********/18.01.2006 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот ответницата В.Г.М. *** правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. „***“ ***с вписано придобивно основание – покупка по нотариален акт № ***г. В декларацията е посочено, че имотът е в режим на съсобственост между декларатора и третото за процеса лице В.Д.М.при равни квоти – по ½ идеална част от собствеността.

Съдържащите се в така събраните доказателства данни обуславят извода, че по силата на транслативния характер на покупко – продажбата от 01.08.2005 г. ответницата В.М. е придобила собствеността върху процесния недвижим имот.

В подкрепа на този извод е и изявлението на ответницата, обективирано в представената и приета по делото декларация, която има характера на подписан /което не се оспорва/ от нея частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа е лицето, подписало документа. Същевременно, в настоящото производство и в посочената си част има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че деклараторът – ответницата М. е собственик на жилището въз основа на покупката, обективирана в процесния нотариален акт, което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса, в случая съответстващо с останалите писмени доказателства – арг. чл. 175 ГПК. В останалата част – относно наличието на съсобственост върху имота между М. и третото за процеса лице В.М.съдът намира, че декларацията няма посоченото доказателствено значение, тъй като данните в нея са изолирани и неподкрепени от останалите доказателства по делото, не следват и от придобивното основание – покупко – продажбата от 01.08.2005 г. с купувач ответницата М., което е и вписаното от нея основание на правата ѝ върху имота в процесната декларация.

Доколкото по делото няма данни и твърдения за последващо прехвърляне от ответницата на притежаваните от нея права върху имота, то съдът приема, че през исковия период същата е придобила и качеството потребител на топлинна енергия, чието основно задължение към насрещната страна по облигационното правоотношение – ищцовото дружество да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия, съответстващо на правата му в съсобствеността – арг. клаузата на  чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.

С оглед изричното становище, изразено от ответната страна, с протоколно определение от 20.06.2019 г. за безспорно и ненуждаещо се от доказване в процеса е отделен фактът на реално извършената доставка на топлоенергия до процесния имот от ищцовото дружество на твърдяната от него стойност, възлизаща на сумата от 1 207,61 лв.

Предвид изложеното и с оглед липсата на други възражения и оспорвания от ответницата, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е основателен и следва да бъде изцяло уважен.

По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок. Съгласно клаузата на чл. 34,                   ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответницата, в качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. С протоколно определение от 20.06.2019 г., с оглед изричното становище от ответната страна, като безспорен между страните е определен размерът на обезщетението за забава за процесния период от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г.,., възлизащ на сумата от 88,64 лв., следваща и от данните, съдържащи се в приетото по делото извлечение от сметка за абонатен                               № ***.

Изложеното обуславя извода, че и предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.

 

По отговорността за разноски:

При този изход на спора – основателност на предявените искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът, в частност за тези, сторени в хода на ч. гр. дело                     № 08768/2018 г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 75,93 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 135,92 лв. – платени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от                    2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Сторените от ответницата разноски следва да останат за нейна сметка.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация – П.“ АД,                    с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу                  В.Г.М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че В.Г.М. *** АД сумата от 1 207,61 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в                         гр. ***, с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 11.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 88,64 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 27.11.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 08768/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО, III-ти състав, е издадена Заповед № 6573/12.12.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА В.Г.М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата от 75,93 лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № 08768/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО, III-ти състав в и сумата от 135,92 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П.,              в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 08768/2018 г. по описа на съда, да се върне на съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: