О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 15.12.2020 г.
Административен
съд - Русе, в закрито заседание на 18 ноември,
през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
като
разгледа докладваното от съдия АГУШ ЧКАН дело № 419 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
2 от ЗАНН, във връзка с чл. 229 и сл. от АПК.
Постъпила е частна жалба от Второ
Районно управление към ОДМВР - Русе против Определение № 260140 от 26.10.2020
г., постановено по АНД № 879/2020 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е оставено
без уважение искането на частния жалбопадтел за изменение на съдебното решение
по посоченото дело в частта на присъдените разноски. Развиват се съображения за
неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон. Иска се
касационният съд да отмени определението и реши въпроса по същество като измени
решението на Районния съд в частта за раноските като отмени присъдените такивя
в полза на жалбоподателя във въззивното производство.
Ответникът по частната жалба в писмен
отговор, депозиран по делото, поддържа становище за неоснователност на частната
жалба. Поддържа становище, че непредставянето на списък по чл. 80 от ГПК не е
пречка за присъждане на разноски при своевременно заявено искане за това.
След като обсъди оплакванията в частната
жалба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна
и в законоустановения срок.
По същество, частната жалба е неоснователна.
Оспореното определение е постановено
в производство по чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 68, ал. 3 ЗАНН по
искане на частния жалбоподател за изменение на решение № 260102/23.09.2020 г.
по АНД № 879/2020 г. по описа на РРС в частта, с която ОДМВР – Русе е осъдена
да заплати на на Г.К.Н. разноски, направени в производството пред районния съд,
в размер на 300 лв. Искането е мотивирано с аргумент, че жалбоподателят в АНД №
879/2020 г. не е депозирал списък по чл. 80 от ГПК и при липса на такъв правото
му да иска присъждане на разноски е ненадлежно упражнено, съответно присъждането
на разноски в такава хипотеза е недопустимо. Съдът е оставил искането без
уважение, посочвайки че непредставянето на списък за разноските не изключва
възможността същите да бъдат присъдени, доколкото последиците от това
непредставяне са законово уредени и касаят единствено правото да се иска
изменение на съдебното прешение в частта за разноските.
Съдът напълно споделя доводите на
въззивния съд и счита възраженията на частния жалбоподател за неоснователни.
Фактически развитите в частната жалба възражения са идентични с доводите,
изложени в самото искане за изменение на съдебното решение, които районният съд
е отхвърлил като неснователни.
По делото не се спори, че
жалбоподателят във въззивното производство е заявил искане за присъждане на
разноски още с подадената до районния съд жалба, което искане е поддържано и в
хода на делото по същество. Няма спор също така, че на пълномощника на
жалбоподателя е заплатена в брой сумата от 300 лв., представляваща договореното
между страните адвокатско възнаграждение. Безспорно е също така, че по делото
не е представен списък на претендираните разноски по чл. 80 от ГПК.
При тези данни настоящата инстанция
намира, че непредставянето на списък по чл. 80 ГПК рефлектира неблагоприятно само в
правната сфера на страната, която е поискала присъждане на разноски, и засяга
допустимостта на евентуална нейна молба за изменение на съдебното решение в
частта за разноските (вж. т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на
ВКС). Този извод следва еднозначно както от буквалното, така и от логическото
тълкуване на чл. 80 ГПК, в частност на правната последица по
изр. 2 във връзка с предпоставките по изр. 1 на текста. Според т. 8 от същото тълкувателно
решение на ВКС, и по аргумент от чл. 80, изр. 2 от ГПК, липсата на представен
списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се
е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на
решението в частта му за разноските. По аргумент за по-силното основание това
означава, че е допустимо присъждане на разноски и при липса на представен
списък по чл. 80 от ГПК, стига искането за присъждането им да е направено
най-късно до приключване на последното заседание по делото. В конкретния случай
този срок е спазен и правилно съдът се е произнесъл по претендираните разноски
като с оглед изхода на делото е присъдил такива в полза на жалбоподателя,
респективно е отхвърлил искането за изменение на решението в тази част с
оспорваното в настоящото производство определение.
Касационният съд споделя доводите на
касационния ответник, развити в отговора по частната жалба, относно
неотносимостта на цитираната от частния жалбоподател съдебна практика към
конкретния казус. Цитираното от частният жалбоподател решение на АдмС – Русе
безспорно касае случай обратен на процесния, при който е представен списък без
да е направено искане за присъждане на разноски. Дори и Определение № 1386 от
9.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1774/2014 г., III о. не налага изводи в
обратна посока на изложените от насоящия съдебен състав. В това определение съдът
е посочил, че представянето на списък по чл. 80 от ГПК е задължителен елемент
при упражняването на правото да се иска присъждане на разноски, но случаят
касае искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чийто претендиран
размер не би могъл да бъде установен по друг начин освен чрез представен списък
по чл. 80 от ГПК. Когато се касае за претендирано адвокатско възнаграждение, с
представените доказателства за заплатено такова, се установява и претендираният
размер предвид факта, че искането е за репариране на направените разноски, т.е.
в размера, в който такива са направени по делото. С оглед на това настоящия съд
намира, че и това съдебно определение не е относимо към настоящия случай.
Съдебната практика по спорния въпрос
е еднозначно изразена в Определение № 6370 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
14298/2018 г., V о., Определение № 1178 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. №
10381/2019 г., 5-членен с-в, Определение № 11463 от 4.09.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 819/2020 г., II о., Определение № 11560 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д.
№ 5924/2020 г., II о., и много други.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 2 от ЗАНН, във вр. с чл. 236 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение №
260140 от 26.10.2020 г., постановено по АНД № 879/2020 г. по описа на Районен
съд – Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.