Р Е Ш Е Н И Е
№ 55
Гр.Велико Търново, 18.01.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд, първи състав в публично заседание
на десети януари
през двехиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов
при секретаря Анита Бижева и в присъствието на прокурора . . .
. . . , като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр.дело № 2343/2014г., за да се произнесе, съдът
взе предвид следното:
Делба
във втора фаза.
С
влязло в сила съдебно решение по делото е допуснато да се извърши съдебна делба
между страните, на недвижим имот в град В.Търново, на ул. Д-р Васил Берон, №
19, представляващ поземлен имот с
идентификатор 10447.509.142 по КККР на град В.Търново, одобрени със
заповед № РД-18-86/19.09.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 504 кв.м. с трайно
предназначение на територията „урбанизирана”, начин на трайно ползване „за друг
вид застрояване”, 677, кв.216, при съседи: ПИ 10447.509.143; ПИ 10447.509.222;
ПИ 10447.509.149, заедно с построената в този имот сграда с идентификатор
10447.509.142.2, със застроена площ 33 кв.м. на един етаж и с предназначение
еднофамилна жилищна сграда, при следните квоти: 1/4 ид.ч. за Й.В.Т. и 3/4 ид.ч.
за С.К.С..
От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа и
оценъчна експертиза
се установи, че допуснатия до делба недвижим имот е неподеляем
съобразно правата на страните. Въпреки, че поземленият имот е поделяем по правилата на ЗУТ и след
становището на Гл. архитект на Община В.Търново, въпреки дадената на страните
възможност за това, същите не предприеха действия за внасяне в общината на
проект за изменение на действащия план за регулация. Страните проявяват
незаинтересуваност, съставляваща пречка за продължаване на производството за
делба във втората му фаза. Така съдът следва да продължи разглеждането на
делото до окончателното ликвидиране на съсобствеността между съделителите чрез
онзи способ, който е приложим в зависимост от естеството на делбените имоти,
съобразно събраните доказателства - в този смисъл е практиката на ВКС по
определение № 424/11.12.2013г. по дело № 6082/2013г. на ВКС, ІІ г.о.
По делото се установи, че към момента на оценката на
вещото лице, през 2013г. е построена нова двуетажна жилищна сграда с монолитна
конструкция, която е недовършена - в груб строеж. Съгласно чл.137, ал.1 от ЗУТ
новопостроената жилищна сграда е строеж от пета категория, за който се изисква
одобрен инвестиционен проект и строително разрешение, каквото не е предсатвено
по делото. В случая се касае за извършен незаконен строеж в пземления имот,
който съгласно ЗУТ подлежи на премахване.
По въпроса за делбата на незаконни строежи се счита, че
делбата е допустима само при наличието на посочениите в закона предпоставки.
Ако обаче предмет на делбата е дворното място с всички постройки в него
/какъвто е настоящия случай/, то тогава е допустима делба и на такива строежи,
дори да не са представени доказателства за тяхната търпимост, тай като
собственикът на земята по силата на чл.92 от ЗС е собственик и на всички
подобрения, като разпоредбите на ЗУТ не го лишават от това негово право.
Извършвайки делбата на дворното място, съдът ще извърши делбата и на незаконно
построените сгради, като при оценката във втората фаза следва да се отчете
обстоятелството, дали същите са търпими или подлежат на премахване.
Отчитайки именно това
обстоятелството, че постройката в процесното дворно
място представлява незаконен строеж, допуснатият до делба недвижим имот има
пазарна стойност 30910 лв. Съдът приема заключението на вещото лице в тази
част, като
пълно, компетентно
и обосновано.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че допуснатия до делба имот
следва да бъде изнесен на публична продан, по реда на чл. 348 от ГПК.
Неподеляемостта
на имота препятства съставянето на дялове и тегленето на жребие. Невъзможно е и
разпределянето им между страните, тъй като имотът е един, а страните са две. Ответникът
С.К.С. е направил искане за възлагането на жилищния имот в негов дял, но по
делто не се доказаха предпоставките на чл.349, ал.1 и ал.2 от ГПК, за да бъде
възложен имота на него. Тъй като предмет на настоящото дело е ликвидиране
съсобствеността върху недвижим имот, то съответно ще е невъзможно друго такова освен изнасянето
на имота на публична продан.
По искане на ответникът
С.К.С., заявено в първото по делото заседание, е открито производство
по реда на чл.346 от ГПК за сметки против ищцата Й.В.Т., за заплащането на
сумата от 9500 лв., която е 1/4 ид.ч. от сумата 38000
лв., представляваща общата стойност на вложените средства за труд и материали,
за извършения от него през 2013г. ремонт
на покрива и на сградата, построена в имота.
Ищцата Й.В.Т., чрез упълномощения си процесуален представител оспорва
заявената претенция на ответницата по сметки, като твърди, че през 2013г. е
извършен незаконен строеж в имота от ответника, без тя да е давала съгласието
си и без нужното разрешение за строеж. Счита тези подобрения и за недоказани,
поради което и моли съда ги отхвърли.
От своя страна ищцата Й.В.Т. е заявил сметна претенция против ответника за
заплащане на сумата общо 1900 лв., представляваща наемоподобно
обезщетение за това, че е била лишена от ползването на имота за период от 30.04.2014г.
до 11.11.2015г., по 100 лв. месечно, съответстваща на притежаваната от нея
идеална част от имота.
Ответникът, чрез упълномощения си процесуален представител оспорва
претенцията на ищцата. Твърди, че не е получавал покана за плащане на обезщетение.
Моли съда да отхвърли тази му сметна претенция, като неоснователна.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 и сл. ГПК, приема за установено
следното и достига до следнита правни изводи:
По сметната претенция на С.К.С.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът приема претенцията за заплащане стойността на извършените
от С.С. подобрения в имота за недоказана. От изложените обстоятелства
в молбата на ответника и въз основа на доказателствата по делото, подобренията
са направени от единия съсобственик при наличието на противопоставяне от страна
на останалите - в случая от страна на ищцата, тъй като с влязло в сила решение по гр.д. № 1895/2001г. на
ВТРС, отменено с решението по в.гр.д. № 647/2003г. на ВТОС, Д* М*
К*, Р* К.С. и С.К.С.- ответник по настоящото дело, са осъдени да
предадат на ищцата по настоящото дело Й.В.
владението на ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот на осн.чл. 108
от ЗС във вр. с чл. 27 от СК.
С
оглед на това и правната квалификация на сметната претенция е чл.59 от ЗЗД,
т.е. ответникът С. претендира това, с което се е обогатил до размера на
обедняването. По делото се установи, че извършеният от ответника строеж под
формата на ремонт на покрива на къщата, е незаконен - не бяха представени
доказателства за издадено преди това разрешение за строеж за построената
сграда, която съгласно
чл.137, ал.1 от ЗУТ новопостроената жилищна сграда е строеж от пета категория,
за който се изисква одобрен инвестиционен проект и строително разрешение. Тъй
като строежът е незаконен същия подлежи на премахване съгласно правилата на
ЗУТ. Съобразно дадените в ППВС 6/1974г. на ВС разяснения, подобрение на един
имот е налице, когато вложения труд, средства и материали са довели до
увеличаване на стойността му като критерият, по който следва да се определи
дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е трайното прикрепване към
земята, защото само в този случай може да се мисли за трайно увеличаване на
стойността на имота. Със същото ППВС е дадено разрешение и относно незаконните
строежи, като е посочено, че в случай че те подлежат на премахване не се дължи
плащане по тях, освен ако собственикът не пожелае тяхното запазване. В случая
се установи, че строителни книжа по отношение на постройката в имота не са
налични, а и ответницата изрично е заявила чрез процесуалния си представител,
че не желае запазването й. Предвид изложеното сметната претенция на
ответника, основана на чл.59 от ЗЗД за сумата 9500 лв., представляваща 1/4 ид.част от стойността на извършения от него незаконен строеж,
следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
По сметната претенция на Й.В.Т.
Сметната претенция на ищеца против ответника за заплащане на сумата общо 460
лв., представляваща наемоподобно обезщетение за това,
че е била лишена от ползването на имота за период 30.04.2014г. - 11.11.2015г.,
съответстваща на притежаваната от нея идеална част от имотите, е основателна. Ищцата
е поканила ответника с писмена покана, която му е връчена - ответникът е
отговорил писмено на същата нотариална покана на 19.05.2014г. /л.94 от делото/.
По отношение на размера на претенцията съдът отново кредитира заключението на
вещото лице като компетентно, обосновано и пълно. Поради това и ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 460 лв. обезщетение по чл.31,
ал.2 от ЗС за периода 30.04.2014г. - 11.11.2015г., като искът за разликата до 1900
лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При този изход
на делото, страните следва да заплатят по сметката на ВТРС държавна такса,
определена съгласно стойността на дяловете им. Или, ищцата
следва да заплати държавна такса от 309.10 лв., а ответникът 927.30 лв., както и сумата от 5.00 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
При този изход
на делото, ищцата Й.Т. следва да заплати по сметка на ВТРС държавна такса
от 50 лв. върху отхвърлената й сметна претенция, както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Ответникът С.С.
дължи държавна такса от 380 лв. върху размера на отхвърлената му сметна
претенция, както и сумата 50 лв. – държавна такса за присъдената на ищцата
сума по сметки.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имоти, находящ се в гр. В.Търново, на ул. Д-р
Васил Берон, № 19, представляващ поземлен имот с идентификатор 10447.509.142 по КККР на град
В.Търново, одобрени със заповед № РД-18-86/19.09.2008г. на ИД на АГКК, с площ
от 504 кв.м. с трайно предназначение на територията „урбанизирана”, начин на
трайно ползване „за друг вид застрояване”, 677, кв.216, при съседи: ПИ
10447.509.143; ПИ 10447.509.222; ПИ 10447.509.149, заедно с построената в този
имот сграда с идентификатор 10447.509.142.2, със застроена площ 33 кв.м. на
един етаж и с предназначение еднофамилна жилищна сграда, при първоначална продажна
цена на имота от 30910 лв. /тридесет
хиляди деветстотин и десет лева/.
ПОЛУЧЕНАТА от
публичната продан сума да се разпредели съобразно правата на страните – 1/4 ид.ч. за Й.В.Т. с ЕГН
********** ***, и 3/4 ид.ч. за С.К.С.
с ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА на
основание чл.346 от ГПК С.К.С. с ЕГН
********** ***,
да заплати на Й.В.Т. с ЕГН
********** ***, сумата 460 лв. /четиристотин
и шестдесет лева/, обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за периода 30.04.2014г. -
11.11.2015г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки по чл.346 от ГПК, за
разликата от 460 лв. до пълния предявен размер от 1900 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА
и НЕДОКАЗАНА.
ОТХВЪРЛЯ сметната претенция по чл.346 от ГПК, на С.К.С. с ЕГН
********** ***, против Й.В.Т. с ЕГН **********
***, за заплащане на сумата 9500 лв., представляваща 1/4 ид.
част от стойността на извършения от него незаконен строеж в имота, като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА С.К.С. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на ВТРС сумата от 927.30 лв. /деветстотин двадесет и седем лева и тридесет
стотинки/ - държавна такса върху стойността на дела му, сумата 380 лв. /триста и осемдесет лева/ държавна такса върху отхвърлената
му сметна претенция, сумата 50 лв.
/петдесет лева/ – държавна такса за присъдената на ищцата сума по сметки, както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Й.В.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на ВТРС сумата от 309.10 лв. /триста и девет лева и десет стотинки/ - държавна
такса върху
стойността на дела й, сумата 50 лв.
/петдесет лева/ държавна такса върху размера на отхвърлената й сметна
претенция, както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: