Р Е Ш Е Н И Е
№ 329
гр. Велико Търново, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на пети октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 431 по описа за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба, подадена от „А и К груп” ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Поп Харитон” № 2, ет. 2, офис 1, чрез пълномощник, срещу
Решение № 1012-04-60#4/ 18.05.2021 г. на директора на
Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр.
Велико Търново. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на „А и К груп” ЕООД срещу Задължителни предписания №
ЗД-1-04-00894995/ 17.03.2021 г., издадени от старши инспектор по приходите в ТП
на НОИ – гр. В. Търново, с които дружеството-жалбоподател е задължено в
определения му за това срок, да подаде до ТД на НАП – гр. В. Търново,
коригиращи данни в Декларация обр. 1 за периодите от
м. 06.2020 г. до м. 01.2021 г., със заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО, по отношение на лицето А.М.К. с ЕГН **********. Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на наложената ПАМ, поради издаването й при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствени
правила, противоречие с материалноправните разпоредби
и принципи на закона, а потвърждаващото я решение счита за несъответстващо на
целта на закона. Акцентира върху обстоятелството, че не е в правомощията на
контролните органи на НОИ едностранно да обявяват за недействителен даден
трудов договор, съответно и възникналото въз основа на него осигурително
правоотношение. По същество твърди неправилност на изводите на администрацията
за формално сключване на трудов договор между „А и К груп”
ЕООД и А.М.К., като последната реално е изпълнявала трудовите си задължения,
съответни на заеманата длъжност „общ работник строителство сгради“, и е престирала работна сила в полза на работодателя. Сочи, че К.е
изпълнявала рутинни задачи, свързани с употреба на ръчни инструменти и
изразяващи се в извършване на обща нетежка работа по подготовка на обектите за
СМР, същата е наета след провеждане на изпит и представяне на всички необходими
документи. Изтъква, че е известен и конкретният обект, на който са извършени
въпросните работи, а контролните органи не са успели да направят проверка във
въпросния обект, вероятно по причина честите отсъствия на управителя на „МДС
инженеринг“ ЕООД от офиса, предвид характера на дейността му. Оспорващото
дружество заявява и че няма стационарен обект в който да извършва дейността си,
а работи на различни обекти, в изпълнение на съответните поръчки. С тези доводи
се иска да бъдат отменени издадените на дружеството задължителни предписания и
потвърждаващото ги решение на ръководителя на ТП на НОИ – гр. В. Търново. В
съдебно заседание оспорващото дружество, чрез пълномощника си по делото ***М.И.от
ВТАК, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и
допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания и в писмена
защита, като се позовава и на събраните в хода на съдебното производство
доказателства. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК, прави възражение за прекомерност на претендираното
от ответника юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът,
ръководителят на ТП на НОИ – гр. В. Търново, чрез пълномощника си по делото гл.
***М., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди законосъобразност на
оспореното решение, като се позовава и на изложените в същото мотиви при
потвърждаване на оспорените по административен ред задължителни предписания.
Счита, че в административното и съдебното производства не са представени
доказателства, които по безспорен начин да установяват действително извършвана
трудова дейност от А.М.К. в „А и К груп” ЕООД,
представляваща основание за възникване на декларираното осигурително правоотношение
и по-конкретно такава на обекта на „МДС инженеринг“ ЕООД. Излага анализ в този
смисъл на събрания по делото доказателствен материал,
вкл. и относно действителността на абонаментния договор, сключен между „А и К
Груп“ ЕООД и „МДС Инжинеринг“ ЕООД. С доводи в този
смисъл, изложени в хода на устните състезания и в писмена защита, ответникът
моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.
Прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Във връзка с проверката на допустимостта
и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства,
вкл. тези от административната преписка, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно
представена с преписката разпечатка от актуално състояние с данни от ТР /които
са публични/, „А и К груп” ЕООД с ЕИК *********,
седалище в гр. Велико Търново е учредено през 2018 г., с едноличен собственик
на капитала e А.К.. Видно от представено
пълномощно с нотариална заверка на подписа от 22.03.2019 г., същият е
упълномощил А. С. А. и „Акаст консулт“ ЕООД – гр. В.
Търново с права, по обема си съответстващи на такива на търговски пълномощник
по смисъла на чл. 26, ал. 1 от Търговския закон. Съгласно отразеното в ТР,
вписани като основни дейности на дружеството са проектиране и извършване на
СМР, услуги в областта на хигиената, почистване на държавни и частни,
административни, производствени и търговски сгради. Според справката в
административната преписка, в периода от регистрацията си дружеството е имало
наети по трудови договори общо 17 работника, основната част от които в периода
лятото и есента на 2018 г., към момента на изготвяне на справката /м. 01.2021
г./ в дружеството по трудово правоотношение са назначени двама души. Между „А и К груп”
ЕООД и А.М.К. с ЕГН **********, е бил сключен трудов договор № 5/ 08.06.2020
г., за заемане от К.на длъжността „Общ работник строителство на сгради“, при 4
часов работен ден, с месечно трудово възнаграждение 305,00 лева. За този
договор от дружеството е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ с входящ
номер на НАП от 09.06.2020 г. /л. 29 от адм.
преписка/. Съгласно отразеното в съставения при проверка от органи на ТП на НОИ
констативен протокол, е сключено допълнително споразумение от дата 10.06.2020
г. към посочения трудов договор, с което работното време на наетото лице е
променено на 8 часа, а основното му месечно трудово възнаграждение - на 610
лева. Съгласно отразеното в справки от Регистъра на осигурените лица и от
Персоналния регистър на НОИ /л. 53 и л. 58 от преписката/, от „А и К груп” ЕООД е подадена информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за 15 отработени дни от А.К.за м. 06.2020 г., 23 дни в неплатен отпуск за
м. 07.2020 г. и считано от 03.08.2020 г., работничката е излязла в отпуск за
бременност и раждане. Съгласно данните от справка за декларираните и внесени
суми за фонд ДОО /л. 49 от преписката/, оспорващото дружество в качеството му
на осигурител, е декларирало дължими суми към ДОО за м. 03, м. 06 и м. 08.2020
г. в размер общо на 99,89 лв., и за 2019 г. и 2020 г. не е внасяло осигурителни
вноски – обстоятелство, което не е спорно между страните.
Със Заповед № ЗР-5-04-00862161/
11.01.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ – гр. В. Търново, е разпоредена проверка на „А и К груп“
ЕООД, относно разходите на ДОО, като срокът й е удължен със заповед от
16.02.2021 г. на същия орган. В хода на проверката от пълномощника на
дружеството са били представени изискани му документи от трудовото досие на А.К.–
молба за назначаване от 08.06.2020 г., посочения трудов договор, протокол от
10.06.2020 г. за провеждане на изпит по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана, книга за инструктаж по безопаснот
и здраве при работа, декларации, длъжностна характеристика, правилник за
вътрешния трудов ред, правила за работната заплата, таблица за отчитане
явяването и неявяването на работа за м. юни и м. юли 2020 г., разчетно-платежни ведомости за същите периоди, молба от
01.07.2020 г. и заповед от същата дата за разрешаване ползването от А.К.на 23
дни неплатен отпуск в периода 01.07 – 31.07.2020 година. Освен това от „А и К груп“ ЕООД е представило договор за абонаментно обслужване
№ 01/ 10.04.2020 г., с възложител „МДС Инженеринг“ ЕООД – гр. Велико Търново,
протоколи за приемане и други.
При проверката са били дадени писмени
обяснения от А.М.К. и С.А.С.. В обясненията си К.е посочила, че от 08.06.2020
г. работи в „А и К груп“ ЕООД по безсрочен трудов
договор, като „общ работник строителство на сгради“. Преди да започне тази
работа няколко пъти са я викали за извършване на почистване по граждански
договор на обект „Гардан макс“
и офис на ***. При започване на работата по трудовия договор бил проведен изпит
от техническия ръководител С.С. и от А. С., с въпроси
за бояджийски работи, подготвителни дейности при боядисване, подготовка на
работната площадка и безопасност на труда. Работила е на обект „офис“, на *** в
гр. Велико Търново, на втория етаж. Били са й провеждани ежедневни инструктажи
от С.С., който извършвал техническото ръководство. На
обекта К.е извършвала подготвителни дейности като облепяне на тиксо за
предпазване на дограма, махане на подкожушена боя,
шпакловка, грундиране, боядисване, почистване на строителни отпадъци.
Получавала заплатата си в брой от г-н С., като се подписвала в платежна
ведомост.
Съгласно обясненията на С.А.С. той има
квалификация „строително архитектурен техник“ и „инженер пътно строителство“,
от няколко години познава собственика на капитала на „А и К груп“
ЕООД. През 2020 г. е извършвал услуги в това дружество по сключен граждански
договор за техническо ръководство, възнаграждението по който получил в края на
януари 2021 година. Дружеството имало сключен договор за абонаментно почистване
и СМР услуги с клиент „МДС Инженеринг“ ЕООД, чийто офис се намирал в гр. В.
Търново на ***, ет. 2, офис № 17. На 10.06.2020 г. заедно с А. С. провели изпит
за работно място на А.К., работничката го преминала успешно. При извършване на
СМР дейностите на обект „Офис“ в гр. В. Търново, ***, ет. 2, офис № 17, С.С. извършвал ежедневни инструктажи на А.К..
В хода на проверката на 12.03.2021 г. от
служители на ТП на НОИ – Велико Търново е извършено посещение на адрес гр. В.
Търново, ***, ет. 2, офис № 17, вписан като седалище и адрес за кореспонденция
на „МДС Инженеринг“ ЕООД с ЕИК *********, за което е съставен Протокол №
1056-04-2#7/ 12.03.2021 година. Съгласно отразеното в
протокола, при посещението на място се е установило, че на адреса е разположен
търговски център на три етажа, в който са обособени множество помещения за
магазини, като всички са празни и видимо от години не са използвани. По
неофициална информация от собственик на магазин на първия етаж, помещенията разположени
в търговския център не се ползват поне от три години, този собственик не е
чувал за дружество „МДС Инженеринг“ ЕООД и не познава лицето Н.Т.Б..
За
резултатите от извършената проверка, от старши инспектор по осигуряването в ТП
на НОИ – Велико Търново е бил съставен Констативен протокол № КП-5-04-00894910/
17.03.2021 г., в който са отразени посочените по-горе обстоятелства относно
сключения между „А и К груп“ ЕООД и А.К.трудов
договор. След обсъждането им, с отбелязване недоказано преминаване на
предварителен медицински преглед преди назначаването на К.на работа в
дружеството-жалбоподател и на обстоятелството, че „МДС Инженеринг“ ЕООД е с
основна дейност строителство на жилищни и нежилищни сгради, е направен извод,
че независимо от назначаването й на работа по трудово правоотношение с трудов
договор, А.М.К. фактически не е упражнявала в „А и К груп“
ЕООД трудова дейност, която да представлява основание за нейното осигуряване.
От извършилият проверката инспектор по осигуряването са издадени Задължителни
предписания № ЗД-1-04-00894995/ 17.03.2021 г., с които „А и К груп“ ЕООД е задължено в определен за това срок, да подаде
до ТД на НАП – гр. В. Търново, коригиращи данни в Декларация обр. 1 за периода от м. 06 на 2020 г. до месец 01 на 2021
г., със заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, по отношение на
лицето А.К.. Екземпляр от задължителните предписания е връчен на осигурителя,
чрез упълномощеното лице А. С., на дата 29.03.2021 година.
Задължителните предписания са били оспорени от осигурителя пред директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, като към жалбата по административен ред не са приложени доказателства. С Решение № 1012-04-60#4/ 18.05.2021 г., горестящият административен орган е отхвърлил жалбата, като е споделил становището на извършилия проверката инспектор за липса на основание за осигуряване на А.К.за периода на назначаването й в „А и К груп“ ЕООД, като е изложил и съображения, че лицето е било формално назначено, с цел получаване на плащания от фондовете на ДОО. В тази връзка е посочил, че към момента на сключване на трудовия договор с оспорващото дружество К.е била бременна, последно преди това е подлежала на осигуряване в периода м. 01.2017 г. - м. 12.2017 г., като управител на фирма „Ха строй“ ЕООД с ЕИК *********, както и че към датата на назначаването й „А и К Груп“ ЕООД не е осъществявало дейност. Съгласно отбелязаното в него, решението на горестоящия административен орган е връчено на адресата му на дата 21.06.2021 г. /л. 26 от делото/. Жалбата пред АСВТ е подадена чрез куриерска служба, на дата 05.07.2021 година.
В хода на съдебното производство от ответника е представена административната преписка. От същия е оспорено авторството на подписите на документи, представени от оспорващото дружество в хода на административното производство – фактури с № 103/16.12.2020 г. и № 104/31.12.2020 г. с доставчик „А и К Груп“ ЕООД, Договор № 1 от 10.04.2020 г. за абонаментно обслужване между „МДС инженеринг“ ЕООД и „А и К груп“ ЕООД, Протокол № 1/ 29.05.2020 г. за приемане извършени работи по договора за абонаментно обслужване, и Протокол № 2/ 30.06.2020 г. и Протокол № 1/ 16.12.2020 г. за установяване извършването на натурални видове СМР, Протокол от 10.06.2020 г. за провеждане на изпит на новопостъпили работещи. От жалбоподателя са представени допълнително карта за предварителен медицински преглед на А.М.К. от 08.06.2020 г., справка за актуално състояние на действащите трудови договори към 05.07.2021 г. и Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2020 година. От него е оспорена верността на съдържанието на изготвения от служители на ТП на НОИ – Велико Търново, Протокол № 1056-04-2#7/ 12.03.2021 година. По искане на жалбоподателя, вкл. и във връзка с откритото производство по проверка истинността на оспорените документи, са изслушани свидетелските показания на А.М.К., Н.Т.Б., С.А.С. и А. С. А.. Свидетелите Б., С. и А. потвърждават авторството на подписите си в оспорените от ответника документи, без този във фактура с № 103/16.12.2020 година. Последната е с получател ЕТ „ИППМП - дк - д-р А.“ и няма пряко отношение към разглеждания спор. Свидетелят А. А. заявява, че той е подписал от името на „А и К груп“ ЕООД договора за абонаментно обслужване с „МДС инженеринг“ ЕООД и трудовия договор с К., отчита като своя грешка липсата на отбелязване за това, и на отбелязване, че действа като пълномощник на дружеството.
При така заявеното от изброените свидетели, съдът намира за неопровергано авторството на оспорените от ответника документи, имащи значение за разглеждания спор, вкл. на Договор № 1/ 10.04.2020 г. между „МДС инженеринг“ ЕООД и „А и К груп“ ЕООД. Вярно е, че последно посоченият договор /както впрочем и трудовият договор между жалбоподателя и А.К./ не е подписан от А.К., като представляващ по закон „А и К груп“ ЕООД, а от А. С. А., без изрично отбелязване на това обстоятелство и на качеството на пълномощник на подписалото го лице. Страна по договора обаче не е А.К., а дружеството-жалбоподател и към датата на сключването му, действащият от името на това дружество А. С., е бил изрично упълномощен да извършва такива правнообвързващи действия и волеизявления /стр. 3, абзац втори и следващите от пълномощното на С./ - обстоятелство което не е било навеждано като спорно в нито един етап от производството. Съобразно това съдът намира, че коментираните пороци на Договор № 1/ 10.04.2020 г. не обуславят невалидност на същия на основание чл. 293, ал. 2, вр. с ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/, нито недействителност на същия поради неспазване изискванията на чл. 295 и сл. от ТЗ, или на някое от основанията по чл. 26 и чл. 27 от ЗЗД, вр. с чл. 288, изр. първо от ТЗ. В тази връзка следва да се отбележи, че макар по своя обем предоставените правомощия на А. С. да се доближават до тези по чл. 26, ал. 1 от ТЗ, не е доказано същият да има качеството на търговски пълномощник на „А и К груп“ ЕООД, вкл. да извършва тази дейност срещу заплащане, поради което за направените от него волеизявления не са императивно приложими изискванията на чл. 26 от ТЗ.
Освен изявленията относно авторството на оспорени документи, от свидетелите Б. и С., както и от свидетеля К., са дадени показания относно сключването и изпълнението на договора за абонаментно обслужване - периодично почистване на обекта на *** в гр. В. Търново и извършен частичен ремонт в същия обект. Като цяло, показанията на свидетелите К.и С. потвърждават отразеното в дадените от същите лица писмени обяснения в хода на административното производство. Извън това свидетелят К.уточнява, че почистването на обекта всъщност не е било периодично, а е било извършено еднократно през месец април 2020 година. Описва по-подробно извършените ремонтни дейности на обекта през месец юни, посочва че са били извършени с материали, осигурени „А и К груп“ ЕООД. След приключването на ремонта свидетелката отново е почистила обекта и го е издала. Работното време не е било с фиксиран начален час, продължителността му била около 4-5 часа на ден, ежедневно е получавала инструктаж срещу подпис от техническия ръководител С.С., който я карал с автомобил до обекта. Заплащането получавала ежедневно, не си спомня дали е било срещу подпис. Към периода на ремонтните работи е била бременна, но е имала нужда от пари, работата не е била сложна или тежка и затова приела предложението на С.С., който бил познат на съпруга й. След издаването на обекта К.е излязла няколко дни в неплатен отпуск, а след това в болнични и майчинство, но от НОИ през 2021 г. й било отказано изплащане на обезщетение.
В
аналогичен смисъл са и показанията на свидетеля С.С.,
които в голямата си част повтарят заявеното в писмените му обяснения. Освен
това свидетелят твърди, че „А и К груп“ ЕООД е
учредено с цел извършване на строителни дейности в Германия, но поради пандемичната обстановка към процесния
период е извършвало основно дребни услуги по почистване. Във връзка с
абонаментния договор с „МДС инженеринг“ ЕООД за обекта на ***, след посещение
на място С. е изготвил техническо ръководство и ценово предложение в частта за
СМР. При изготвянето на количествената сметка е установил много малък обем на
необходими строителни работи – частично премахване на боя, частична шпакловка,
грундиране и боядисване. С. познавал мъжа с който А.К.живее и имал наблюдения
върху работата й по други обекти, при което преценил, че тя може да изпълни
необходимите работи на конкретния обект. Бил е сключен трудов договор с К.,
достъпът й до обекта е бил осигуряван от С. у когото били ключовете, ежедневно
й е провеждан предварителен инструктаж. Необходимите материали са били
предоставени още през април месец от възложителя, работното време първоначално
е било 4 часа, впоследствие е променено на 8 часа. Предвид това, че
работничката била бременна, С. осигурявал повече време за почивка, самият той
към него момент имал само още един обект, съответно възможност да прекарва
повече време на обекта на „МДС
инженеринг“ ЕООД и да контролира качеството, но без лично да извършва СМР. Не е
извършвал плащания на работничката, с това се е занимавал счетоводителят А. С..
След приключване на ремонта С.С. издал обекта на
управителя на дружеството-възложител.
Свидетелят
Н.Б.– управител на „МДС инженеринг“ ЕООД в показанията си заявява, че
дружеството ползва офис на втория етаж в сградата на адрес гр. Велико Търново, ***.
Офисът е собственост на жената, с която Б. живее на съпружески начала, не е
сключван договор за наем, самият офис се ползва основно като място за
съхраняване на документи и инструменти, там няма постоянно присъствие на човек.
Б. твърди, че не познава никого в сградата на посочения адрес, тъй като офисите
се отват под наем и обитателите им се сменят
постоянно. Единствено на третия етаж в сградата постоянно се помещава дружество
за продажба на слухови апарати, но те са неконтактни и ако някой търси друг
обитател в сгадата, казват, че го няма. По отношение процесния договор за абонаментно обслужване заявява, че
преди това не е знаел за съществуването на „А и К груп“
ЕООД, но е познавал А. С., които извършва счетоводно обслужване и на неговото
дружество, както и баща му /свидетелят С.С./. Тъй
като трябвало да се направят почистване и поддръжка на коментирания офис, Б.
говорил с А. С., дали има познато дружество, което да ги извърши. Предпочитали
момиче, което да почиства периодично /веднъж на две седмици/ и поддържа офиса. С.
поел ангажимент да намери изпълнител и даде оферта, и Б. му оставил ключовете
за обекта, което станало през април месец 2020 г., през пролетта или лятото на
същата година сключили и договор. Решило се да бъде извършено и освежаване на
стените на офиса, което също било възложено на „А и К груп“
ЕООД. Макар че самото „МДС инженеринг“ ЕООД основно се занимавало със
строителна дейност, в този момент то имало обект в село Беброво, Еленския
балкан, било е необходимо работниците да пътуват ежедневно и не са могли да
извършат освежаването на офиса. Б. минал един или два пъти при ремонта и видял К.да
чисти стъклата на обекта. След свършването на дейностите, през лятото на 2020
г. приел работата, за което бил подписан изготвен от С.С.
протокол. Цената била заплатена на по-късен етап като Б. упоменава същата в
размер на 500 – 600 лв., без да може да си спомни по-точно. Този свидетел също
дава описание на работите, извършени на обекта.
За преценката на събраните гласни доказателства съдът съобразява обстоятелствата по смисъла на чл. 172 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, че свидетелят А.К.е работник на дружеството-жалбоподате и лице, заявило получаване на обезщетения от ДОО, на основание сключването на трудов договор № 5/ 08.06.2020 г. с „А и К груп“ ЕООД. А. С. е лице упълномощено с всички права да управлява текущата дейност на оспорващото дружество и извършва неговото счетоводно обслужване. Според заявеното от него, С.С. също има постоянни взаимоотношения с жалбоподателя, за когото извършва работа на основание облигационни договори, а управляваното от Н.Б.търговско дружество ползва счетоводни услуги, предоставени му от А. С.. Според настоящия състав, горните обстоятелства обуславят заинтересованост в различна степен на всички разпитани свидетели от изхода на делото. Същевременно не следва да се пренебрегва факта, че Б., К.и С.С. се сочат като като възложител и участници в твърдяните от жалбоподателя дейности по почистване и ремонт, т.е. те би следвало да са хората, които имат преки и непосредствени възприятия и впечатления по отношение въпросните дейности.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена от правоимащо лице, срещу подлежащ на оспорване административен
акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 118, ал.
1 от КСО. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
След служебно извършената проверка съдът
установи, че обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Велико
Търново“ е издадено от оправомощено за това лице, в пределите на материалната му компетентност, определена с чл. 117,
ал. 3 от КСО. Обжалваното решение е издадено в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр.
с чл. 117, ал. 5 от КСО форма и съдържа изложение на фактическите и правните
основания за постановяването му. При издаването на основание чл. 108, ал. 1, 3
от КСО на Задължителни предписания № ЗД-1-04-00894995/ 17.03.2021 г., от
контролния орган при ТП на НОИ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. В хода на
извършената проверка от дружеството-жалбоподател нееднократно са били изисквани
доказателства и му е предоставяна възможност да представи такива, от която
същото се е възползвало в преценения от него обем. Чрез издаването на Констативен
протокол № КП-5-04-00894910/ 17.03.2021 г. и предоставяне на екземпляр от
същия, жалбоподателят е надлежно уведомен за установените при проверката
обстоятелства и за мотивите да бъде възприета липса на осигурително
правоотношение с А.К., в крайна сметка обусловила налагането на обжалваната
ПАМ. Не се установява при издаването на Решение № 1012-04-60#4/ 18.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – гр. В.
Търново, да са допуснати нарушения на установените в КСО процесуални
разпоредби.
По отношение съответствието на обжалвания административен с материалноправните разпоредби на закона.
Основният спор в настоящото производство
се свежда до въпроса дали от 10.06.2020 г. и до 17.03.2021 г. /датата на
издаването на оспорените задължителни предписания/ за А.М.К. е възникнало
основание да бъде осигурявана за всички осигурени социални рискове на основание
сключения с „А и К груп“ ЕООД трудов договор, а от
там налице ли е било основание дружеството да внася осигурителни вноски за
въпросното лице /без периода на неплатен отпуск до 30 календарни дни в година/
и да подава пред ТД на НАП съответните данни по чл. 5, ал. 4 от КСО и Наредба №
Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване
и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите
се лица. От легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО,
тълкувана заедно с разпоредбите на чл. 4, ал. 1 – ал. 3 и чл. 10 от същия
кодекс, се налага извод, че осигурено лице е всяко такова, упражняващо с цел
получаване на доход някоя от трудовите
дейности /в най-широк смисъл/, посочени в чл. 4 от кодекса. Самото качество
“осигурено лице” се придобива в момента на реалното започване упражняването на
някоя от посочените дейности. Тъй като в конкретния случай спорът касае наето
от дружеството-жалбоподател лице, да упражнява труд по трудово правоотношение,
от изясняване се нуждае въпросът възникнало ли е осигурително правоотношение
между А.М.К. и „А и К груп“ ЕООД през посочения
по-горе период и по-конкретно в периода 10.06.2020 г. – 30.06.2020 г.,
включително, за който от оспорващото дружество се твърди, че К.е изпълнявала
трудовите си задължения. С обжалвания административен акт и потвърдените с него
задължителни предписания, от контролния орган и от директора на ТП на НОИ – В.
Търново е прието, че осигуряване на А.К.в „А и К груп“
ЕООД не е възникнало, тъй като наетото лице фактически не е започнало да
упражнява трудова дейност в дружеството. Тези изводи на административния орган
се споделят от настоящия състав.
Видно
от представения трудов договор № 5/ 08.06.2020 г., А.М.К. е назначена да
изпълнява длъжността „Общ работник строителство на сгради“ в предприятието на
„А и К груп“ ЕООД. Тоест между жалбоподателя и К.е
възникнало трудово правоотношение, което обстоятелство не се спори от
администрацията и това е изрично отразено в обжалвания акт. Спорен се явява
въпросът дали наетото лице действително е упражнявало труд, съобразно
уговореното с оспорващото дружество. В трудовия договор от 08.06.2020 г. не са
посочени конкретни задължения на работника, като определянето на същите е
извършено чрез препращане към длъжностната му характеристика. Съгласно т. 1 от
длъжностната му характеристика / л. 31 от административната преписка/, „Обобщено описание на работата“, същата включва
изпълнение на рутинни задачи в строителството на сгради, свързани с употребата
на ръчни инструменти и значителни физически усилия. Съобразно т. 2 „Трудови
задачи и задължения“ от същата длъжностна характеристика, в задълженията на
работника наред с извършването на товаро-разтоварни
дейности и преносни работи, обозначаване и почистване на строителни площадки и
техни околности, се включва и изпълняването на помощни и спомагателни работи
при всички видове строителни дейности на строителни обекти, складове, бази,
площадки, почистване, измиване и измитане на подове, врати прозорци, шкафове и
др., извършване и други задачи, възложени от ръководителя /т. 2.1, т. 2.3 и т.
2.9/. Съдът съобразява обстоятелството, че към момента на сключване на трудовия
договор за заемане на обсъжданата длъжност, А.К.е била в напреднала бременност
/според показанията й тя е родила на 04.09.2020 г./, но е обвързан от
заключението на медицински орган на експертиза, обективирано
в представената по делото Карта за предварителен медицински
преглед на от дата 08.06.2020 година. Съгласно последно цитирания документ
/имащ характеристиките на официален такъв по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК/,
при извършения медицински преглед е установено, че А.М.К. може да бъде приета на длъжност „общ
работник строителство“ в „А и К груп“ ЕООД. Поради
това и обратно на поддържаното от ответника
и далия предписанията контролен орган, следва да се приеме, че К.е била
в здравословно състояние, позволяващо й да изпълнява изброените в длъжностната
й характеристика задължения.
Независимо от това съдът намира, че
изпълнение на задължения от вида на посочените в периода 10.06.2020 г. –
30.06.2020 г. не се установява от наличните в делото доказателства. На първо
място следва да се отбележи, че според писмените обяснения и свидетелските
показания на А.К., на соченият от нея обект тя не е изпълнявала дейности от
вида на отбелязаните в цитираната длъжностна характеристика, /извън
евентуалното почистване след СМР/. Изцяло в този смисъл са и показанията на
свидетеля С.С., дадени в съдебно заседание, като
съдът отчита факта, че в писмените си обяснения същият не е твърдял да е
присъствал при извършването на работите от К., а единствено, че е участвал в
провеждането на първоначалния изпит и че е провеждал ежедневен инструктаж. Също
според свидетелските показания на К.и С., при работата на въпросния обект не е
имало твърдо установени начален час и продължителност на работното време, като
обичайно работата е продължавала около 4-5 часа – период, който не съвпада нито
с продължителността на работното време в трудовия договор от 08.06.2020 г., нито
с тази в соченото от страните допълнително споразумение от 10.06.2020 година.
Последното не се опровергава от представената книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа, доколкото в нейното съдържание липсва час на
провеждане на инструктажа. Що се отнася до представената в административното
производство таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за м. юни
2020 г., не се установява от кого е
изготвен този документ и съответно кое е лицето, отговорно за верността на
неговото съдържание. Освен това въпросната таблица съдържа отбелязвания
единствено за А.К., при положение, че според данните за актуалното състояние на
всички трудови договори /л. 50 от адм. преписка/,
през същия период в „А и К груп“ ЕООД
са работили още две лица – А.А.А. и С.Р.М..
Изброените обстоятелства компрометират достоверността на съдържанието на
обсъждания документ и мотивират настоящия състав да не го кредитира. На
следващо място, свидетелката К.твърди, че за извършените от нея работи й е било
заплащано ежедневно, докато съгласно разчетно-платежна
ведомост за м. 06. 2020 г., изплащането на трудовото й възнаграждение е
извършено еднократно /платежната ведомост също съдържаща данни за работник С.Р.М.,
на длъжност „бояджия сгради“/. Съобразно всичко изложено до тук, се налага
извод, че дори да бъдат изцяло кредитирани писмените обяснения и свидетелските
показания на А.К., С.С. и Н.Б., те заедно с наличните
в делото писмени доказателства, сочат на евентуално извършване на работи, които
не са включени в трудовите задължения на К.и изискват значително по-висока
квалификация в областта на строителните работи от тази на общ работник /каквато
не се доказа свидетелката да притежава/. При извършването им не е спазвано
определено работно време, тези работи са били уговорени с К.като вид и обем
преди сключването на трудовия договор от 08.06.2020 г. и заплатени не по
начина, предвиден в този договор. С такива характеристики, дори да се приеме за
доказана извършената от К.дейност, тя не може да бъде квалифицирана като
полагане на труд по трудово правоотношение въз основа на сключения с „А и К груп“ ЕООД трудов
договор. Съответно тя не би могла да представлява основание за осигуряване от
работодателя за всички осигурени рискове и за периоди от време от вида на процесните, а евентуално такова по чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, за съответния месец и то ако е изпълнени изискването за минимален размер
на получения доход /в случая това изискване не е изпълнено/.
На второ място, съдът намира за
недоказано и извършването от А.К.на сочените от нея и свидетеля С.С. строителни и други работи в периода 10.06.2020 г –
30.06.2020 година. Както се отбеляза от жалбоподателя се твърди тези работи да
са извършени в изпълнение на Договор за абонаментно обслужване от 10.04.2020
г., сключен между „МДС Инженеринг“ ЕООД /възложител/ и „А и К Груп“ ЕООД
/изпълнител/. Според договора изпълнителят приема да извърши срещу заплащане за
обект: офис помещение, находящо се в ***, следните
дейности: извършване на дезинфекция по повърхности два пъти месечно или при
повикване и частичен ремонт на стени и тавани при компрометиране на боядисани повърхности.
В договора са посочени цени на различни видове услуги, като е прието, че
договорената стойност се заплаща на изпълнителя в срок до 31.01. на следващата
календарна година след подписване на двустранен приемо-предавателен
протокол /обр. 19/, удостоверяващ вида и количеството
на извършените работи. Освен договора са представени два двустранни протокола,
като относим към спора е протокол обр.
19 от 30.06.2020 г. за обект офис помещение в
***. Според същия към датата на съставянето му са извършени и подлежат
на заплащане следните дейности: предпазване – облепяне с тиксо строително;
отстраняване на подкожушена боя; частична шпакловка;
частично грундиране; частично боядисване; почистване на строителни отпадъци;
дезинфекция. Представена е и фактура № 104/31.12.2020 г., издадена от „А и К Груп“ ЕООД на „МДС Инженеринг“ ЕООД с
предмет „извършени услуги, съгл. протоколи“, на стойност 560,00 лева.
Настоящият състав намира, че посочените писмени доказателства, ценени съвкупно
с коментираните по-горе книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа,
таблици за отчитане явяването и неявяването на работа и разчетно-платежна
ведомост, и със свидетелските показания, изслушани в хода на съдебното
производство /последните при съобразяване на чл. 172 от ГПК/, не установяват
извършване от А.М.К. на сочените от жалбоподателя работи.
На първо място, както се отбеляза,
твърденията са, че въпросните работи са извършени на обект офис на „МДС Инженеринг“
ЕООД в гр. В. Търново, ***. В хода на
административната проверка контролните органи на ТП на НОИ – В. Търново са
извършили посещение на посочения адрес, при което не са установили наличието на
такъв обект. Протоколът от извършеното посещение е официален документ с
обвързваща доказателствена сила, който въпреки
изрично заявеното му оспорване, не бе опроверган от жалбоподателя. В тази
връзка последният ангажира единствено гласни доказателства и по-конкретно
показанията на свидетеля Н.Б.– едноличен собственик на капитала и управител на
„МДС Инженеринг“ ЕООД. Според тези показания „МДС Инженеринг“ ЕООД не е
собственик на въпросния обект, нито наемател на същия, ползва го като офис на
основание устно споразумение с неговия собственик – жена с която Б. живеел на
съпружески начала. Писмени доказателства за собствеността върху въпросния обект
обаче не са налични по делото, нещо повече –от свидетеля Б. не бяха упоменати и
имената на физическото лице, което е негов собственик. Вписването на посочения
по-горе адрес като седалище и адрес на управление на „МДС Инженеринг“ ЕООД /вписано в ТР през 2014 г./ не представлява доказателство, че то го
е ползвало на някакво основание към релевантния период /2020 година/, особено с
оглед ненамиране представител на това дружество при посещението на място от
контролите органи. Показанията на останалите разпитани свидетели също не внасят
яснота относно коментираните обстоятелства.
На второ място, съгласно договора за
абонаментно обслужване може да се направи извод, че услугите следва да бъдат
извършвани с материали и техника на изпълнителя „А и К груп“
ЕООД. В обратна насока обаче са показанията на свидетеля С.С.,
който твърди, че материалите за ремонта са били предварително осигурени от
възложителя /през месец април 2020 година/. Липсват и писмени доказателства, че
жалбоподателят е разполагал с необходимите инструменти и консумативи, както и с
материали /мазилка, шпакловка, грунд, боя/ за извършване на дейностите,
отразени в съдържанието на протокол № 2 от 30.06.2020 година. Съгласно чл. 11.6
и т. 11.7 от договора, изпълнителят следва да осигури свой представител при
подписване на констативен протокол преди започване на дадено съоръжение, за
видовете и количествата, които трябва да се извършат, както и да определи
отговорник на обекта в който се извършват работите. От страна на „А и К груп“ ЕООД не е представен констативен протоколи преди
започването на процесните СМР, не е поискано
снабдяването с такъв, чрез изискването му от „МДС Инженеринг“ ЕООД. Не са
ангажирани и писмени доказателства за определяне на отговорник на конкретния
обект. Свидетелят С.С. твърди, че е осъществявал
техническото ръководство на основание сключен граждански договор, но
доказателства за действителното наличие на такъв договор не са представени по
делото. В тази връзка недоказано остана и качеството, в което С.С. е действал от името на „А и К груп“
ЕООД, вкл. ангажирайки услугите на А.К., провеждайки изпит и инструктажи на
същата, и подписвайки протокола за извършени и подлежащи на заплащане дейности.
По делото не са представени и доказателства за извършено заплащане по
издадената от жалбоподателя фактура № 104/31.12.2020 г., независимо че
договорения между страните срок на разплащане /през следващата календарна
година/ е бил изтекъл към датата на започване на административното
производство.
На следващо място, от управителя на „МДС
Инженеринг“ ЕООД се заявява, че това дружество има за предмет на дейност
строителство, при което липсва житейска и стопанска логика то да търси
изпълнител срещу заплащане на малки по обем СМР дейности, в ползван от самото
него обект. Свидетелят сочи като причина за това, че през процесния
период дружеството е извършвало строителство на обект в Еленския балкан, с
което е бил ангажиран целия му персонал, но тези твърдения също не бяха
подкрепени с доказателства. В тази връзка следва да се отбележи и че като цяло
изпълнението на договора за абонаментно обслужване от 10.04.2020 г. от страна
на „А и К груп“ ЕООД не се доказва в настоящото
производство, доколкото показанията на свидетелите са за еднократно извършено
почистване на обекта на „МДС Инженеринг“ ЕООД /за около един час/, в този
смисъл е и съдържанието наа Протокол № 1/ 29.05.2020
г., а уговореното между страните е за периодично /два пъти месечно/ почистване,
до края на 2020 година.
На последно място, при анализ на
свидетелските показания на К., С. и Б. се установяват определени противоречия
относно вида на извършените СМР дейности – относно облепваните с тиксо места,
дали е бил боядисван или не таванът на помещението /според К.и С. – не, според Б.
– частично/, осносно цвета на заварената боя /според К.и
С. – бежов или светла охра, според Б. – зелен/, цвета на новоположената
боя, наличието или не на мебели в помещението, времето, за което е завършен
обекта и други. Предвид тези противоречия и при съобразяване на обсъдените
по-горе обстоятелствата по чл. 172 от ГПК, показанията на изброените свидетели
не се кредитират безрезервно от съда, а при липсата на други безспорни
подкрепящи ги доказателства, не са годни да установят по категоричен начин
извършването от А.К.на трудова дейност в обект офис на „МДС Инженеринг“ ЕООД в
гр. В. Търново, ***, в изпълнение на
трудовия договор с „А и К груп“ ЕООД.
Същевременно на нито един етап от
производството не са правени твърдения като работника на „А и К груп“ ЕООД, служителят А.М.К. да е изпълнявала извън
коментирания обект, някоя от трудовите функции, посочени в длъжностната й
характеристика /вкл. помощни и спомагателни работи при строителни дейности,
извършване товаро-разтоварни и преносни работи на
строителни площадки; почистване строителни площадки; насипване пясък, цимент,
мозайка и др. материали в чували и т.н./, респективно не са представяни
доказателства за извършването на такива дейности. Твърдяните
факти подлежат на доказване от страната,
която претендира от тях изгодни за нея правни последици /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, в случая от дружеството-жалбоподател. Съдът намира, че такова доказване
не бе проведено, което обосновава извод, че А.М.К. не е придобила качеството на “осигурено
лице” по трудовото правоотношение с „А и К груп“
ЕООД, поради това, че фактически не е започнала да упражнява трудова дейност по
това правоотношение.
Неоснователни са и възраженията за липса
на компетентност у ответника и в контролните органи на НОИ да преценяват дали
даден трудов договор е недействителен. Предмет на административното и на
настоящото съдебно производство не е въпросът за действителността на трудовия
договор от 08.06.2020 г. между жалбоподателя и А.К.. За действителността на
този договор е достатъчно наличието на валидно годно основание за пораждането
на правоотношението и готовност на работника/служителя да престира
работната си сила. Предвид разясненото по-горе съдържание на понятието
„осигурено лице“, неправилно от жалбоподателя се приравнява наличието на
валидно сключено трудово правоотношение, с възникването на осигурително
правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Действително,
наличието на трудово правоотношение е една от предпоставките за възникване на
осигурителното правоотношение за работещите по трудов договор лица, но не е
единственият елемент от фактическия състав на чл. 10, ал. 1 от КСО. Безспорно
е, че в болшинството случаи наличието на трудово правоотношение обуславя
възникването и на осигурително такова, но при недоказано действително престиране на работна сила от наетия служител,
разглежданият казус не може да бъде отнесен към тях.
При положение, че по делото не е
доказано възникването на осигурително правотношение
между „А и К груп“ ЕООД и А.М.К., съдът намира за законосъобразно
процедирането от осигурителните органи по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО,
на заличаването на подадените от дружеството данни за осигуряването на
посоченото лице.
За
пълнота следва да се отбележи и че цялостният анализ на обстоятелствата,
установяващи се от съдържащите се в делото доказателства /липса на реално
внесени осигурителни вноски за А.К., напреднала бременност на същата към
момента на сключване на трудовия договор, излизането й в неплатен отпуск след
документално положен труд в продължение на 15 дни, непосредствено след това
излизане в отпуск поради временна неработоспособност, последван от раждане/,
обосновава направените от ответника изводи относно целта на назначаване на
работа на А.М.К., а именно заобикаляне на закона при получаване на обезщетения
за временна неработоспособност, бременност и раждане.
По изложените съображения настоящият
състав намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – гр. В.
Търново, е законосъобразно постановено и не страда от визираните в жалбата на
„„А и К груп“ ЕООД пороци. Подадената срещу него
жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, разноски на
жалбоподателя за настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
Съобразно своевременно заявеното искане и разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски в размер
на 150,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за прекомерност на това възнаграждение,
доколкото същото не надвишава съществено минимума предвиден в чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Независимо от броя на проведените
заседания по делото /едно/, настоящият състав не намира разглежданият спор да е
с по-малка фактическа и правна сложност от типичните за този вид, като от
пълномощника на ответника са ангажирани писмени доказателства, извършено е
оспорване на такива, разпит на свидетели и е изготвена писмена защита.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО,
съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата на „А
и К груп” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Поп Харитон” № 2,
ет. 2, офис 1, срещу Решение № 1012-04-60#4/
18.05.2021 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен
институт - гр. Велико Търново.
Осъжда „А и К груп” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Велико Търново, ул. „Поп Харитон” № 2, ет. 2,
офис 1, да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен
институт - гр. В. Търново, разноски по делото в размер на 150,00 /сто и
петдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :