Р Е Ш Е Н И Е
№ 359
гр. Враца 04.11.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 05.10.2021 г. /пети
октомври две хиляди двадесет и първа
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от
съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 327
по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на РУ - Бяла Слатина против Решение № 260037/29.04.2021 г., постановено по АНД №
539 по описа на Районен съд - Бяла Слатина за 2020 г., с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 20-0248-000820/06.10.2020 г., издадено от Началника на РУ
– Бяла Слатина към ОДМВР – Враца.
В
касационната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон.
Поддържа се становище, че неправилно съдът е приел в мотивите си, че изложените
в АУАН и последвалото го НП фактически констатации не са установени изцяло и
безпротиворечиво от събраните по делото доказателства. Изложени са твърдения,
че безспорно са доказани извършените от ответника в настоящото производство – Ц.В.З.
нарушения по чл. 25, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и правилно са
приложени санкционните разпоредби на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 и чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Иска
се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се
потвърди НП.
Ответникът
по касация – Ц.В.З. в с.з. се представлява от * Д.Н. ***, който оспорва
жалбата като неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно моли да
бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава
заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че визираните в НП
нарушения и извършителят са безспорно установени, като санкционираното лице не
отрича причиняването на ПТП с материални щети, за което са налице данни в
протокола от ПТП. Моли жалбата да бъде уважена.
По
делото не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и
след извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и
допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните
съображения:
Предмет
на съдебен контрол пред РС – Бяла Слатина е НП №
20-0248-000820/06.10.2020 г., издадено от Началника на РУ –
Бяла Слатина, с което на Ц.В.З. е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от три месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя
е ангажирана за това, че на 16.09.2020 г., около 18:40 часа в гр. ***, на ул. ***
на паркинг пред дом № * управлявайки лек автомобил „А. А6“ с рег. № ********,
извършва неправилна маневра – излизане от парко място и блъска друг паркиран
автомобил с рег. № ********, при което реализира ПТП с материални щети и
напуска мястото на произшествието без да уведоми и изчака органите на МВР. За установеното
нарушение на ЗДвП е съставен АУАН серия Д, № 963375/25.09.2020, в който е отразена
същата фактическа обстановка. Последвало е издаване на НП № 20-0248-000820/06.10.2020 г. от Началника на РУ – Бяла Слатина към ОДМВР
– Враца, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на З. са наложени наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „глоба“ в
размер на 100 лева, като същата е лишена от право да управлява МПС за срок от три
месеца.
За да отмени НП районният съд при преценка на
доказателствената съвкупност е обосновал извод за липса на достатъчно данни, от
които да се установява по несъмнен и безспорен начин, че от обективна и
субективна страна З. е осъществила съставите на вменените ѝ
административни нарушения по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. По отношение на първото от тях в мотивите на оспореното решение е
посочено, че неправилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2 ЗДвП, като в НП не е отразено във връзка с коя от хипотезите на чл. 179, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП АНО налага санкцията. По отношение на второто, визирано в НП
нарушение, съдът е приел, че липсват доказателства изобщо за възникнало ПТП с
материални щети на дата 16.09.2020 г. и то с участието на наказаното лице, за
да се приеме, че именно то е следвало да не напуска мястото на произшествието,
да уведоми органите на МВР и да изчака пристигането им.
Настоящият касационен състав напълно споделя изводите
на районния съд в частта за недоказаност на нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и свързаната с него санкция по чл.
179, ал. 2, вр. ал. 1 от същата разпоредба на ЗДвП, като същите са подробни,
обосновани и правилни. В
АУАН и издаденото въз основа на него НП е вменено виновно нарушение на чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че предприемайки маневра, наказаното лице
създава опасност за участниците в движението без да се съобразява с тях. Вярно
е, че систематичното място на процесната разпоредба е отредено от законодателя
в Раздел V „Маневри“, както и няма спор, че паркирането и
излизането от парко място като фактическо действие представлява маневра.
Съгласно цитираната норма, преди да предприеме която и да е от изброените в нея
маневри, водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение, т.е опасността е за другите участници в
движението. Паркираните автомобили обаче не са „участници в движението“
съгласно легалната дефиниция, дадена в § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП, съгласно която
„участник в
движението“ е всяко лице, което се намира на пътя и със своето
действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите,
пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.
В
мотивите на оспореното решение неправилно е прието за недоказано нарушението по
чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и възраженията на касатора в тази насока са
основателни. Цитираната разпоредба въвежда задължение за водач на ППС, който е
участник в ПТП, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието. Съдът неправилно и в
противоречие с доказателствената съвкупност е обосновал извод за недоказаност
на нарушението с факта, че актосъставителят и свидетелите по акта не са очевидци
на произшествието и не са възприели лично, че З. в качеството на водач на МПС е
реализирала ПТП, като за последното дори липсвали доказателства, че са причинени
материални щети. Процесуалният административен закон не въвежда изискване
актосъставителят да е очевидец на нарушението. От друга страна в хода на
административнонаказателното производство, предвид обстоятелството, че АУАН е
подписан без възражения и такива не са постъпили в законовия срок, З. не е
отрекла обстоятелството, че е управлявала процесния автомобил на посочените в
АУАН и НП дата, място и час. Това се потвърждава и от показанията на свид. Ц.Д.А.,
които съдът не е съпоставил с останалите доказателства, а безкритично е
кредитирал, игнорирайки факта, че е в роднинска връзка с наказаната и
евентуалната му заинтересованост от изхода на делото.
Настъпилите
материални щети са част от легалната дефиниция на понятието „пътнотранспортно
произшествие“, дадено в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която "пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението
на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда
на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. В конкретния случай настъпването на същите е посочено в съставения
протокол за ПТП /л. 33 от АНД № 539/, съдържащ схема на мястото и точното
разположение на паркираните автомобили, който съдът не е коментирал в мотивите
на решението. Този протокол е съставен от същото длъжностно лице, съставило и
АУАН, в кръга на служебните му задължения и съставлява официален документ по
смисъла на чл. 179 ГПК. Същият е подписан от участниците и съставилия го служител,
приложен е към административнонаказателната преписка, в последствие не е
оспорен и като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила за удостоверените в него и възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.
В този
смисъл правната квалификация на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
дадена в НП, съответства на фактическото му описание, като в достатъчна степен
са посочени елементите, които индивидуализират вмененото административно нарушение
и правилно е приложена санкционната норма по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
По
изложените съображения настоящият касационен състав намира, че оспореното
решение следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отменено НП в частта
му за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, а в останалата част
постановеното решение следва да бъде отменено. Тъй като не се налага
извършването на допълнителни процесуални действия, настоящата инстанция следва
да се произнесе по съществото на спора и по изложените по - горе съображения да
потвърди НП в частта му за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Предвид
изхода на спора, направените по производството разноски следва да останат за
страните така както са ги направили. Обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е осъдена ОДМВР – Враца да заплати на Ц.В.З.
разноски в размер на 100,00 /сто/ лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221 ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от
АПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260037 от 29.04.2021 г., постановено по АНД № 539/2020 г. по
описа на Районен съд – Бяла Слатина, в частта, с която е отменено НП №
20-0248-000820/06.10.2020 г., издадено от Началник РУ – Бяла
Слатина към ОДМВР – Враца, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Ц.В.З. ***,
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
20-0248-000820/06.10.2020 г., издадено от Началник РУ – Бяла
Слатина към ОДМВР – Враца, в частта, с която на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Ц.В.З. ***,
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100,00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260037 от 29.04.2021 г., постановено по АНД № 539/2020 г. по
описа на Районен съд – Бяла Слатина, в частта, с която е отменено НП №
20-0248-000820/06.10.2020 г., издадено от Началник РУ – Бяла
Слатина към ОДМВР – Враца, с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал.
1, т. 5 от ЗДвП на Ц.В.З. ***, е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200,00 лева за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Решение № 260037 от 29.04.2021 г., постановено по АНД № 539/2020 г. по
описа на Районен съд – Бяла Слатина, в частта, с която е осъдена ОДМВР – Враца да заплати на Ц.В.З.
***, разноски по делото в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.