№ 141
гр. София , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000503751 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение №717/27.01.2020г, постановено по гр.д.№10461/2017г по описа на СГС, е
осъдено ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, с ЕИК *********, да заплати на А. С. Г. с ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 5 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило при
пътнотранспортно произшествие на 28.01.2017 год. в с.Железница, ведно със законната
лихва върху тази сума от 21.06.2017 год. до окончателното й изплащане и разноски в общ
размер от 410 лв., като е отхвърлен предявеният иск над уважения размер до предявения
такъв от 26 000 лв. като неоснователен. Осъдена е А. С. Г. да заплати на ЗАД „ОЗК-
Застраховане” АД сумата от 1499 лв. за разноски. Посочено е, че решението е постановено
при участието на трето лице-С. А. А., помагач на ответника.
Решението е обжалвано от С. А. А., представляван от адв.А.З. от САК, в частта му, с
която е осъдено застрахователното дружество да заплати на А. С. Г. на основание чл.432,
ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 5 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, настъпило при ПТП на 21.06.2017г в с.Железница, ведно със
законната лихва върху тази сума от 21.06.2017г до окончателното й изплащане, с доводи, че
е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закон. Възразява срещу приетото от съда за настъпилото ПТП, относно вината на дееца и
авторството на деянието. Сочи, че не следва да се обсъжда като доказателство Наказателно
постановление № 17-4332- 000373К/3.02.2017г, тъй като ищцата се е отказала да бъде
събрано това доказателство. Относно решение от 21.11.2017г по НАХД № 15267/2017г, с
което е потвърдено наказателното постановление, не е установено дали е влязло в сила, а
представените протоколи не могат да бъдат ценени като доказателства. Възразява срещу
кредитирането на заключението на вещото лице по САТЕ, тъй като е неточно, неясно,
изготвено само по данни от ищцата, без установяване къде е настъпил ударът.
1
Неправилно са кредитирани показанията на свидетеля Д. С. относно това, че водачът
на автомобила му е казал, че е блъснал жена на спирката, като при разпита му на 29.01.2018г
в СДВР не е заявил, че е разпитвал хора в местното заведение, а само, че са спрели
автомобил, изпробвали водача с тест-дрегер и лицето е било откарано в болница.
Поддържа, че следва да се кредитират показанията на свидетеля Г., че са били заедно
със С. А. и не е имало ПТП, като последният е бил спрян от органите на полицията около
час преди това.
Сочи, че неправилно е прието, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата, тъй като вещото лице е приело, че е имала възможност да
възприеме лекия автомобил.
Счита, че съдът е определил прекомерно по размер обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 5 000лвд., което не съответства на евентуално причинените травматични
увреждания и принципа за справедливост.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част.
Жалбата е оспорена от А. С. Г. с доводи, че е неоснователна. Сочи, че настъпването
на ПТП е установено със заключението по САТЕ, показанията на пострадалата, показанията
на св.С., че водачът на автомобила е заявил, че „леко е забърсал” пешеходката. Счита за
правилни изводите на съда, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата, тъй
като не е имала възможност да предотврати настъпването на ПТП. Относно определения
размер на обезщетението е заявила, че не е прекомерен, а занижен.
Подала е въззивна жалба срещу решението в частта му, с която съдът е отхвърлил
иска по чл.432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, за разликата от над 5 000лв. до
26 000лв. и за лихвата за забава с доводи, че определеното е занижено по размер. Не са
съобразени вида на претърпените увреждания, възстановителния период, липсата на пълно
възстановяване. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи
исковата претенция до сумата от 26 000лв., ведно с лихвата за забава.
ЗАД „ОЗК –Застраховане” АД, представлявано от адв.Д.Х. и С. А. А., представляван
от адв.А.З. от САК, са оспорили въззивната жалба като неоснователна, с доводи, че
настъпилите увреждания не са тежки, нямат трайни последици и не налагат строг режим на
лечение, а мускулните спазми са непостоянни.
Подадена е насрещна въззивна жалба от ЗАД „ОЗК –Застраховане” АД,
представлявано от адв.Д.Х. от САК, срещу решението в частта му, с която е осъдено да
заплати сумата от 5 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, с доводи, че съдът
неправилно е приложил материалния закон, кредитирал е избирателно доказателствения
материал и неправилно е интерпретирал същия. Поддържа, че не е доказан твърденият
механизъм на настъпване на ПТП с участието на ищцата и застрахования водач.
Неправилно са обсъждани доказателства-наказателно постановление и съдебно решение,
които не са били събрани по надлежния ред, кредитирано заключение по САТЕ, базирано на
данни от пострадалата, противоречивите свидетелски показания на Д. С.. Не е отчетено
съпричиняване от страна на ищцата, както и определеният размер е завишен.
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни и
против обжалваем съдебен акт, поради което са допустими.
Ищцата по делото- А. С. Г. е посочила в исковата молба, че на 28.01.2017г, около
19.00часа, в гр.София, в района на с.Железница, на спирка на МГТ, е настъпило ПТП, при
2
което е пострадала като пешеходец. Виновен за настъпването на ПТП водач С. А. А. е
управлявал лек автомобил „Опел Корса” с рег. № ***, като при движение на заден ход не е
положил дължимото внимание и грижа, вследствие на което я е ударил докато е стояла на
автобусната спирка. След удара водачът на автомобила е напуснал местопроизшествието без
да се поинтересува за състоянието на пострадалата. Сигнализирала е на тел.112 за
инцидента, в резултат на което напусналият водач е бил спрян от екип на „Пътна полиция”
скоро след напускане на местопроизшествието. Бил му е съставен АУАН №
598181/28.01.2018г и издадено наказателно постановление № 17-4332-000375/3.02.2017г.
Образувано е било досъдебно производство.
Била е откарана в УМБАЛ „Св.Анна” АД, където след направени изследвания й е
била поставена диагноза травма на нервни коренчета на лубосакралния отдел на гръбначния
стълб и контузио нерви спиналис рег.Лумбалис, което е отразено в епикриза с изх. №
82/2017г, издадена от Клиника по неврохирургия, където е изкарала интензивен болничен
режим на лечение от 28.01.2017г до 1.02.2017г.
След изписването си от болница търпи силни болки в областта на гърба и
седалището. Има постоянни изтръпвания и чувство на слабост в долните крайници, поява на
редовна болка. Има редовни мускулни спазми дори и при най-елементарни движения на
тялото. Това й създава сериозни пречки за нормалния сън, нарушен и от претърпения стрес
вследствие на инцидента. Има понижено настроение, тревожност, вследствие на уплахата от
внезапността и непредвидимостта на състоялото се ПТП. Изпитва страх от преминаване
покрай превозни средства и пресичане на пътното платно.
Завела е претенция през застрахователното дружество, по която е била образувана
преписка, но й е отказано заплащане на обезщетение.
Претендирала е да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 26 000лв. за
претърпени неимушествени вреди, ведно с лихвата за забава от 21.03.2017г до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът по делото-ЗАД „ОЗК –Застраховане” АД, представляван от юрисконсулт
Д.Х., е ангажирал становище, че исковата претенция е неоснователна. Оспорил е механизма
на осъществяване на ПТП, причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди.
Възразил е, че водачът С. А. има вина. Навел е възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата, която е стояла на платното за движение, имала е обективна възможност да
възприеме приближаващия се към нея лек автомобил. Оспорила е, че резултат от ПТП са
всички описани в исковата молба телесни увреждания, както и размерът на претендираното
обезщетение като завишен.
Третото лице-помагач С. А. А. е оспорил исковата претенция като неоснователна с
доводи, че възразява срещу посочения механизъм на ПТП, твърденията, че е напуснал
мястото на ПТП, че пострадалата е получила посочените травматични увреждания и
причинно-следствената им връзка с ПТП.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 5 000лв., ведно със законната лихва от
21.06.2017г до окончателното изплащане и е отхвърлил исковата претенция за разликата до
26 000лв. като неоснователна. Приел е, че не е налице съпричиняване от страна на
пострадалата.
Пред въззивната инстанция не се спори между страните, че процесният автомобил е
бил застрахован при ответното дружество.
3
По отношение на спорния въпрос за настъпването на ПТП въззивният съд съобрази
представените по делото служебна бележка № 2126/8.03.2017г, издадена от Началник на
отдел „Пътна полиция”-ОДВР, в която е отразено, че на 28.01.2018г в с.Железница на
спирка от МГТ, в качеството й на пешеходец А. С. Г. е участвала в ПТП с лек автомобил
„Опел Корса” с рег. № ***, управляван от С. А. А., като сигналът е подаден от телефон 112
и е регистриран под № 46 в отдел „Пътна полиция” при СДВР. На водача на превозното
средство е бил съставен АУАН № 598181/28.01.2017г, издадено Наказателно постановление
№ 17-4332-000375/3.02.2017г и е било образувано досъдебно производство.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. Г., който
е дал показания, че на 28.01.2017г е ходил до дома на С. А. към 14.00часа след обяд като
вечерта към 20.00часа го е закарал до магазина. Преди това са пили по две бири. След това
А. си е тръгнал. На следващата вечер му се е обадил и му е казал, че са го спрели катаджии и
са му взели книжката за алкохол. Автомобилът е бил „Опел Корса”, червен на цвят. Не са
минавали близо до спирка.
Свидетелят Д. Б. С. е дал показания, че знае за инцидента в с.Железница през 2017г,
тъй като е работел като патрул в 8-мо РУ и е имало сигнал. Било е зимата, края на м.януари,
началото на м. февруари. Бил е нощна смята и били изпратени на автобусна спирка на
центъра на селото. Минаващи хора от там им казали, че екип на Бърза помощ е взел
пострадала жена. На излизане от с.Железница в посока гр.Самоков са забелязали въпросния
автомобил, извършвал странни движения по пътното платно. Опитвали да го спрат около
500-700м, и накрая го спрели в тъмна уличка. Установили, че лицето е неадекватно, лъхало е
силно на алкохол, едвам си е стояло на краката. Водачът на автомобила му казал, че е
„обърнал съвсем леко и е закачил жената, без да блъска никого, че майка му е починала
преди няколко дни и затова се е напил”. Видели са отзад на автомобила някакво забърсано
петно и го изкоментирали. Информацията, която им е била подадена, е била за автомобил,
цвят, марка, номер, пиян водач.
По делото е представен Акт за установяване на административно нарушение от
28.01.2017г за С. А. А. за това, че на посочената дата при управление на лек автомобил
„Опел Корса”, на обръщало на автобуси, е ударил пешеходка.
По делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза, изготвена
от вещото лице инж. Е. П., съгласно което няма данни за точното място на ПТП, няма и
данни за механизма, като по данни на пострадалата се е разхождала на тротоара под навеса
на автобусна спирка, когато лекият автомобил се е движел на заден ход в посока на спирката
й е ударил пешеходката отзад в областта на кръста. След удара водачът на лекия автомобил
е напуснал мястото на ПТП. Около 20.15ч лекият автомобил е бил спрян за проверка от
органите на КАТ, като на водача с дрегер е била установена употреба на алкохол 2.15% и
съставен АУАН №598181. Водачът на лекия автомобил е бил длъжен да се убеди, че
маневрата му няма да създаде затруднения за останалите участници в движението, че пътят е
свободен, ако не е в състояние лично да извърши това, да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. Посочил е, че няма данни къде е настъпил удара, не може да се
определи скоростта на движение, каква е била видимостта на двамата участници в ПТП,
дали с действията си пострадалата е допринесла за настъпване на ПТП. При изслушването
му в съдебно заседание вещото лице е посочило, че е изготвил заключението въз основа на
данните, които е дала ищцата, а не и третото лице помагач като водач на автомобила. В
АУАН е посочено, че ПТП е настъпило на обръщалото на автобусите.
Въз основа на обсъдените доказателства въззивният съд приема, че е настъпило ПТП
на 28.01.2017г., при което на 28.01.2007г, водачът С. А. А. е блъснал с управлявания от него
лек автомобил пешеходката А. С. Г., стояла на автобусна спирка, автобусно обръщало,
4
което се установява от свидетелските показания на свидетеля Д. Б. С., пред когото водачът е
заявил, че е „забърсал” пешеходката. Възражението на третото лице помагач, че не следва да
се кредитират показанията на св. Д. С., е неоснователно, тъй като същият при изпълнение на
служебните си задължения е открил автомобила, за който му е била подадена справка, и
именно в това си качество пред него водачът, употребил алкохол, е посочил, че е „забърсал”
пешеходката. Дали същият е посочил в изготвена докладна за случая, че е разговарял с
водача С. А. не води до извод, че показанията му пред съда не следва да се кредитират или
се разколебава тяхната достоверност.
Доводите, че следва да се кредитират показания на свидетеля Г., са относими за
възприятията му до момента, в който е бил заедно с водача на автомобила, но след като го е
оставил в магазина да пазарува, същият няма възприятия за последващите действия на А., за
да се приеме, че не е настъпило ПТП.
Относно възражението за съпричиняване по делото не са ангажирани доказателства,
от които да се установява, че пострадалата е допринесла за настъпване вредите.
При приемане, че се установява противоправно поведение от застрахования водач на
лекия автомобил за причиняване на ПТП, следва да се разгледа спорният въпрос за размера
на дължимото обезщетение от застрахователя за причинените вреди.
От представените по делото медицински документи и заключение по съдебно-
медицинска експертиза се установява, че вследствие на ПТП на ищцата са били причинени
следните травматични увреждания: контузия на гръбначния стълб в поясната област, травма
на нервни коренчета в поясно-кръстния отдел на гръбначния стълб. Било е проведено 5-
дневно медикаментозно болнично лечение в УМБАЛ „Света Ана”, клиника по
неврохирургия. Изписана е била с подобрение, без общомозъчна и огнищна неврологична
симптоматика, с препоръка за физиотерапия и рехабилитация. Описаните увреждания са в
причинна връзка с процесното ПТП. Не може да се посочи колко е продължил
възстановителният процес. Търпяла е болки и страдания с умерен интензитет за срок от 15-
20дни. Няма доказателства за трайни последици в здравословното състояние на
пострадалата. Няма установени травматични промени на лумбалните /поясните/ прешлени и
на тазовите кости. Получените увреждания не налагат строг постелен режим. Мускулните
спазми са възможни, но непостоянни, поради нарушена инервация на съответните мускулни
групи. Обичайният период на възстановяване при подобен вид увреждания е до 20-30дни.
От ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С. П.
Г., майка на ищцата, се установява, че дъщеря й се е обадила от болницата, като й е казала,
че лек автомобил е блъснат в гръб, че шофьорът е слязъл, погледнал е и си е заминал, без да
й предостави помощ. Отишли до болницата при нея, за да й помогнат. Престояла пет дни за
лечение. Трудно е ставала, болял е кръста и й се е схващал десният крак. Била е стресирана.
Имала е нужда от чужда помощ. Посещавана е била от медицинска сестра, за да й поставя
инжекции. В края на м. февруари й е правена физиотерапия в продължение на 10 дни, след
което е започнала да ходи на работа. Възстановявала се е много бавно. След като е
получавала криза, е ходела на ортопед и е пиела лекарства. Променила е начина си на
живот, преди е спортувала. Има болки в кръста и й изтръпване десният крак. Не е сигурна
дали дъщеря й взела първо автобус или е хванала такси, за да отиде в болницата.
По спорният въпрос за размера на обезщетението съдът съобрази Постановление
№4/23.12.1968г.на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр.
решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., № Т.О., решение №151/12.11.2013г.
на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС по т.д.
№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О се
5
приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при
деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение,
а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за
неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
Следва да се отчете, че пострадалото лице е било на 52 години към датата на ПТП, че
са й били причинени следните увреждания: контузия на гръбначния стълб и в поясната
област, травма на нервни коренчета в поясно-кръстния отдел на гръбначния стълб в дясно.
Имала е кратък престой в болница-5 дни, претърпяла е болки и страдания с умерен
интезитет за срок от 15-20 дни. Възможно е да изпитва мускулни спазми, но не са
постоянни, поради нарушена инервация на мускулни групи. Няма данни да не е
възстановена напълно. Проведеното лечение е включвало медикаменти и поставяне на
инжекции, физиотерапия. Имала е нужда от чужда помощ в ежедневието си. Променила е
активния си начин на живот. Въз основа на това въззивният съд приема, че следва да се
определи обезщетение в размер на 5 000лв. за претърпените болки и страдания.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.
С оглед изхода на спора на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. следва да бъде осъдено ЗАД
„ОЗК-Застраховане” АД, с ЕИК ********* да заплати на адв. Г. Й. Й. сумата от 580лв. за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена А. С. Г. с ЕГН ********** да
заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД с ЕИК ********* сумата от 696лв. за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстация. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно и следва да бъде намалено с оглед прекомерност на
уговореното съгл. чл.78, ал.5 ГПК , като от уговореното и заплатено 2 751лв. се намали на
1392лв., и съответно да се присъди сумата от 696лв. с оглед изхода на спора.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №717/27.01.2020г, постановено по гр.д.№10461/2017г по
описа на СГС, с което е осъдено ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, с ЕИК *********, да заплати
на А. С. Г. с ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 5
000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило при
пътнотранспортно произшествие на 28.01.2017 год. в с.Железница, ведно със законната
лихва върху тази сума от 21.06.2017 год. до окончателното й изплащане и разноски в общ
размер от 410 лв., и в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск над уважения размер
до предявения такъв от 26 000 лв. като неоснователен и в частта за присъдените разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД, с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. Й. Й. сумата от 580лв. за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК А. С. Г. с ЕГН ********** да заплати на
ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД с ЕИК ********* сумата от 696лв. лв. за адвокатско
6
възнаграждение пред въззивната инстация.
Делото е разгледано при участието на трето лице-помагач С. А. А. с ЕГН
**********.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7